Унищожаването на 2011 Българската Армия

2011

1. 
   Като за начало - 3 стр.
   
2. 
   Българската армия през социализма - 5 стр.
   
3. 
   1990-1997 - 8 стр.
   
   1. 
      ДОВСЕ или „Да заличим големите армии на малките държави!“ - 9 стр.
      
   2. 
      Сагата на едни кюнци: - 11 стр.
      
4. 
   Правителството на Иван Костов - 15 стр.
   
5. 
   Какво направиха момчетата на антибългарина Симеон - 24 стр. 5.1. Думите на един полковник - 25 стр.
   
6. 
   Правителство на Тройната коалиция - 50 стр.
   
7. 
   Правителството на ГЕРБ или „Боже, прибери си вересиите!“ - 78 стр.
   
8. 
   Разруха и пак разруха!!! - 82 стр. 8.1. Какво става в МО? - 111 стр.
   
9. 
   Финал. А сега накъде? - 122 стр.
   
   1. 
      ДОВСЕ - 125 стр.
      
   2. 
      Какво е бъдещето и има ли възможност за окончателна реформа? - 127 стр.
      
   3. 
      Един бърз поглед към нова реформа - 128 стр.
      
10. 
    Предатели ли са военните (статия) - 134 стр.
    

Тази книжка няма да е разказ за славните победи или загуби на българската войска. Няма за цел да възхвалява бойния дух или да заклеймява слабите духом войни. Целта и е да покаже как през последните двадесет и две години българската армия беше унищожавана, разграбвана и унижавана. Да се покажат мотивите и причините за нейното унищожение. И не на последно място се надяваме чрез нея, хората да си дадат равносметка за това което бе унищожено, не само материално, но и духовно. Далеч сме от мисълта, че в рамките на 130 страници можем да покажем цялата разруха, която цари в българската армия в момента, да извадим наяве всичките предателства извършени от политиците антибългари, всички бизнес и геополитически кръгове, които имаха интерес към съсипването на българската армия. Всекидневно излиза нова информация за кражби, далавери, десетки разрушени поделения. Въпреки това ще се опитаме да начертаем основните параметри на унищожаването на голямата и могъща българска армия.

При съставянето на този труд са използвани материали от медии, както и разговори с бивши и настоящи военни. Неговата цел не е финансова изгода.

Народ, който не иска да храни своята армия, скоро ще храни чужда армия.

Наполеон Бонапарт

След Освобождението на България със заповед № 1 от 15 юли 1878 г. на руския императорски комисар в България княз Александър Дондуков-Корсаков се създава Българската земска войска.В края на 1878 г. Българската земска войска има в състава си общо 31 400 души, оборудвани с оръжие, материална част и боеприпаси от руската армия.

През ноември 1879 г. в София е създадено военно училище в което постъпват на обучение 255 български юнкери. Освен тях в руски военни училища са изпратени 132 български младежи, а във Велико Търново се създава учебна дружина за подготовка на унтерофицери. На военна повинност подлежат всички български граждани от 21 до 40 -годишна възраст. Българската войска се състои от 21 пеши дружини, 4 конни сотни, 6 пеши, 1 планинска и 1 конна батарея, 1 /4 сапьорни роти, 1 обсадна рота и артилерийска паркова команда. С княжески указ от 1884 г. се преминава от дружинна към полкова структура в армията. Формирани са 8 пехотни и 2 артилерийски полка, към които са придадени пионерна дружина и морска част. След Съединението на Източна Румелия с Княжество България през 1885 г. българската армия е реорганизирана в 12 полка.

През Сръбско-българската война армията заедно с доброволците и опълченците наброява малко над 100 000 щика.

През 1886 година в българската армия отново се извършва реорганизация, като се отменят корпусната и дивизионната организация и се въвежда отново бригадната организация, съществувала преди Сръбско-българската война

българската армия се състои от 6 бригади, пионерна дружина, конна бригада и артилерийска бригада. Към армията са: Военно училище, Флотилия и морска част и Александровски държавен конезавод. На територията на Княжество България действат 21 военни полкови окръжия.

През 1889 г. е извършена нова реорганизация, според която в българската армия има вече 24 пехотни, 4 конни, 6 артилерийски и един пионерен полк. Според Закона за въоръжените сили от 15 декември 1891 г. армията се състои от:

действаща - със срок на служба Юг. (от които 4 редовна, а останалите служба в запаса) и

резервна — със срок на служба 8 г.

Предвижда се по време на война общата численост на въоръжените сили на княжеството да достигат 318 570 души.

През 1895 г. се полагат основите на пограничната стража, като за целта към всяка дивизионна област се формира по една погранична дружина. През 1897 г. се преустройват и военноморските сили: създава се Дунавска флотилия с щаб в Русе и морска част във Варна.

През 1903 г. е приет нов закон за въоръжените сили. През 1906 г. се въвеждат военноинспекционни области. Подсилват се артилерийските и инженерните части.

По време на Балканската война от 1912-1913 г. мобилизационният състав на Българската армия достига 639 567 души, а през Първата световна война от 1914- 1918 г. (към 1 септември 1918) - 885 175 души.

По силата на антибългарския Ньойски мирен договор от 1919 г. е ликвидирана наборната система и се въвежда принципът на доброволността, като при това общата численост на БА е сведена до 33 000 души. Тежестите на договора върху армията се премахват при военния министър генерал Луков през 1938 г., когато отпадат неговите военни клаузи. През 1939г. мирновременният състав на въоръжените сили на България се състои от четири отделни армии, с десет пехотни дивизии, две конни дивизии, въздушни и морски войски с общ числен състав 72 250 души.

Ген.Х.Луков

Непосредствено след Деветосептемврийския преврат от 1944 г. дошлата на власт Българска комунистическа партия (БКП) поставя под свой контрол цялата армия. През 1944 г. мобилизационният състав на Българската армия надхвърля 474 000 офицери, подофицери и войници. Част от офицерския състав е уволнен, създадена е Народна гвардия, включваща една дивизия, един полк и 71 по-малки подразделения, която е съставена изключително от партизани и други привърженици на крайната левица. В останалите части са назначени за помощник- командири цивилни комунисти.

Да се обсъжда боесобността на армията преди 1944 няма смисъл, тъй като тя е преминала през огъня на няколко войни и е доказала какво може и кои са слабостите и.

2. Българската армия през социализма.

След 1944 г. въоръжените сили на България започват бърза реорганизация по съветски модел, и са преименувани на Българска Народна армия. Москва бързо предоставя на България танкове Т-34/85, СУ-100 самоходни установки, щурмови самолети Ил-2 и друга нова бойна техника. В края на 40-те години на 20 век, армията е разширена до над 200 000 души и стотици хиляди допълнителни войници резерв. Военната служба е задължителна. Специална защитна линия, известна като отбранителна линия Крали Марко е построена по протежение на цялата граница с Турция. Тя е силно укрепена с бетонни стени и куполи на танкове Т-34, Панцер III и Панцер IV и др. По време на управлението на Тодор Живков, е създаден значителен военнопромишлен комплекс, който произвежда бронирани машини, самоходна артилерия, леки стрелкови оръжия и боеприпаси, резервни части. България изнася оръжие на Алжир, Йемен, Либия, Ирак и Сирия, както и изпраща военни съветници в някои от тези страни. Военна и медицинска помощ е предоставена на Северен Виетнам по време на Виетнамската война.

През 70-те години на XX век, ВВС е в апогея на своята мощ и притежава най-малко 300 модерни бойни самолети в инвентара си. Обучението в Българската народна армия е изтощително дори за съветските стандарти. През 1989 г., когато Студената война е към своя край, армията наброява около 152 000 редовни войници. ВВС са получили общо над 220 МиГ-21 между 1960 и 1989, 40-45 Ми-24, и други модерни самолети като МиГ-23 и МиГ-25. Доставките на бронетанково въоръжение също са в огромни количества — над 1 500 танка Т-55, близо 300 танка Т-72, около 200 Т-62, над 1 000 МТ-ЛБ, около 2000 БТР и други. Българската народна армия е имала далекобойни ракети. - 8 комплекса Р-400 (SS 23) с обсег 480 км, въоръжени с още 24 допълнителни ракети всички с възможност за поставяне на ядрени глави; 50 комплекса Р-300 “Елбрус“ (Scud) с възможност за поставяне на ядрени глави с обсег 300 км; неуточнен брой тактически ракетни комплекси 9К52 “Луна“ с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави, 18 комплекса 9К79 “Точка“ (SS21) с обсег 70 км с възможност за поставяне на ядрени глави; 26 зенитно-ракетни дивизиона въоръжени с комплексите: С-200 с обсег до 240 км 10 установки с възможност за ядрени бойни глави, 10 мобилни

установки С-300 с обсег до 75 км, общо 20 мобилни установки СА-75 “Волхов“ с обсег до 43 км и СА-75 “Двина“ с обсег до 29 км, 20 мобилни компекса 2К12 “КУБ“ с обсег до 24 км, 24 мобилни ЗРК “Оса“ с обсег до 13 км, 30 мобилни установки С-125 “Печора“ с обсег до 12 (модернизираните до 28) км, 20 мобилни комплекса 9К35 “СТРЕЛА-ЮСВ“ с обсег 5км.

ВМФ разполага с 2 ескадрени миноносеца, 3 стражеви кораба, 1 фрегата, 1 ракетна корвета, 4 подводници, 6 ракетни катера, 6 торпедни катера, 12 преследвача на подводници, общо няколко десетки - минни заградители, базови и рейдови миночистачи, патрулни кораби, десантни кораби, обслужващи кораби, катери и др.; брегови ракетни комплекси и бреговата артилерия батареи 130мм и 100 мм водени от радиолокационни станции, морска хеликоптерна ескадрила, военноморска авиация с 10 бойни и 1 транспортна машини, парашутно-десентна и водолазна част, батальон морска пехота

Мирновременият състав на армията към 1987г. е около 152 000, мобилизационният капацитет на България тогава, по оценка на ЦРУ, надхвърля 2, 11 милиона мъже.




БНА на учение

Високата боеспособност на БНА (Българска Народна Армия) се дължи на насищането с военен ресурс - със съветско оръжие в достатъчна степен, както и на що годе твърдата подготовка по специалностите на бойците. БНА е голяма военна сила, материално-техинечески много добре обезпечена от СССР и родния ВПК. По това време няма армия на Балканите и в половин Европа, която да може да воюва с БНА. Въоръжението е най-модерното на Балканите, а бойния дух е неимоверно висок ! Периодът 1944 - 1990г. е най-добрият като ресурсно осигуряване в историята на Българската войска на Третата Българска държава до

днес. Като граница на Варшавския договор и още повече - страна граничеща със 2 страни членки на НАТО - на България безвъзмездно се дарява от съветска страна огромно количество въоръжение. Но дотам

Външната политика на БНА - Идеологията на армията е интернационална, социалистическа, с липсващ обединителен порив. Сляпо се ксерокопира съветската военна доктрина - пример кадрираните дивизии в СВ (сухопътни войски). БНА не се готви за окупатор, а за защитник на земята си. Предвижда се агресора да бъде унищожен, а не окупиран. Ако се налага някаква временна окупация след разгрома му, то за това съществува жандармерия. Редовните части не се занимават с това. Но това е за кратко време - налагат му се репарации, унищожава се това, което трябва и армията се изтегля. Ако земята ще се присъединява, то враждебното населения се изселва.

Класическото мнение е, че след като българите са корава нация от която стават добри войници, нещо което е доказано не веднъж и два пъти, то и една армия за която са полагани големи грижи и са отделяни големи пари значи е достатъчно боеспособна.

Силна страна по време на социализма е това, че БНА е многобройна (между 150 000 и 200 000 души през годините), включваща всички млади мъже на държавата, които преминават две годишно обучение и после редовно са викани на сборове. А какви са били слабите страни - на преден план излиза подготовката. Именно тя е ахилесовата пета на социалистическата армия. В нея войниците вместо да се обучават на военно дела доста често и продължително се занимават с косене на трева, боядисват бордюри, работят по строителни обекти. Извращенията са именно рожба на соц казарматата. Много чести са били случаите когато висши офицери вместо да следят и държат на бойната и учебна подготовка следят дали бордюрите са боядисани, леглата оправени и дали в спалното има паяжини. Въпреки това - по време на учения са постигани добри резултати, защото всичко е тренирано многократно по рано. Умишлено са намалявани нормите, затваряни са очите при проблеми и умишлено са писани неверни неща. Административните хватки също са били широко използвани. Според някои, двете години или година и половина прекарани в армията са напълно излишни от гледна точка на това, че през време на наборната служба, войните се занимават с несвойствени за тях задачи, което несъмнено накърнява боеспособността на БНА. Усеща се дори недоволство между войниците за това, че малко се учат истински военните дисциплини. От друга страна, БНА е сравнително добре изградена с нахъсан личен състав, като се изключи прекаления натиск. По време на големите учения несвойнствените задачи тотално изчезват и се правят само смислени и същностни неща. Технически до средата на 80-те години, БНА е над нивото на гърци и югославяни, за Турция нещата са по-сложни. Високия боен дух и материална обезпеченост могат да откажат всяка войска, която би се изпречила пред БНА в региона. От друга страна немислимо е БНА да се справи с американски, западногерамнски или английски части. За техниката се полагат големи грижи, понякога дори повече от колкото за хората. Например - машините се държат в хангари, за разлика от турските танкове, които стоят на открито или гръцките - под най обикновени навеси. Като цяло - какво представлява Българската народна армия?

• 
  Много добре структурирана и балансирана военна сила, изпълняваща ролята на национална институция. Тя притежава почти всички съвременни видове и родове войски, модерно въоръжение, заедно с възпиращо оръжие, развити и действени образователни, научни, научноизследователски и проектоконструкторски структури, културни институти - вестници, списания, театър, киностудия, собствени здравни заведения и почивна база.
  
• 
  В интерес на армията е разгъната мощна индустриална база, която може не само да я подържа материално, но и да произвежда оръжие на бъдещето. Има проекти България да се произвеждат дори танкове и крилати ракети.
  
• 
  БНА се ползва с голям обществен авторитет - тя е наборна, с висока степен на боеготовност и боеспособност, армия, възпитана в най-добрите традиции на победоносната българска войска.
  
• 
  На територията на България няма чужди войски и чужди военни бази, защото при такава армия няма нужда от външни гаранции.
  

3. 1990-1997

Чл. 9. Въоръжените сили гарантират суверенитета, сигурността и независимостта на страната и защитават нейната териториална цялост.

(КОНСТИТУЦИЯ на Република България)

Няма какво да се лъжем - след краха на комунизма се оказва, че пари в държавата липсват - всичко е окрадено, разграбено, предприятия рухват всекидневно. Пресните управници не могат да се справят в нагнетената от комунистите обстановка. А за такава огромна армия като БНА наистина започват да липсват пари. На всички е ясно, че такава армия, с такъв огромен ресурс и разхищение не може да съществува по начина по който е съществувала досега - СИВ и СССР вече не съществуват и ресурсното обезпечаване вече не е безплатно.

Тук обаче трябва да се отбележи фалшивия лозунг под който пишман политиците ни в своето невежество да управляват финансите на държавата решиха да започнат саморазправата с войската. Та нали е най-лесно да се реже оттам - като не можем да намерим пари от другаде! Лозунгът бе: „България трябва да има армия, която може да си позволи! „

Всъщност от гледна точка на численост и въоръжение армията ни можеше да продължи да съществува и до ден днешен с малко по-добри разчети, намаляване на разхищенията, кражби и пр. Но за това - накрая на книгата.

Редукцията на личния състав в най-новата ни история започва на 27 януари 1989 г. Решението е на Държавния и Министерския съвет и се привежда в изпълнение без много шум. Тогава свиването на армията от гледна точка на личен състав се обяснява с приетата през май 1987 г. в Берлин отбранителна доктрина на Варшавския договор. Аргументите са свързани с приемането на принципа на

разумната достатъчност и поставянето на ударението върху качествените параметри. На 1 януари 1989 г. Българската армия наброява 117 500 души. Решението на Държавния и Министерския съвет се изпълнява до 1 октомври същата година и числеността на армията пада на 107 500 души. През 1990 г. парламентът променя срока на наборната военна служба и го прави 18 месеца, а за завършилите висше образование - 12.

3.1. ДОВСЕ или „Да заличим големите армии на малките държави!“

През 1990 г. се подписва от българските демократични и предателски настроени управници Договорът за обикновените въоръжени сили в Европа (ДОВСЕ). В него участват 30 държави - съюзниците на НАТО и страните от тогавашния Варшавски договор. България подписва документа през ноември същата година. Това е антибългарски договор, а хората които са го подписали са палачите на държавата и предатели на целия български народ. Благодарение на този договор българската държава трябва да съкращава своите обикновенни въоръжени сили с толкова колкото пожелаят „великите сили“. Това означава, че нашата държава трябва да се съобразява непрекъснато с чуждите интереси и че на практика не може да има силна армия с която да защитава териториалната си цялост без да и бъде наложени санкции след това. Цялата идея на ДОВСЕ прилича много на Ньойския мирен договор и осакатяването на армията ни през 1919.

Всъщност какво представлява ДОВСЕ - това е един вид гарант за държавите току що оттърсили се от комунистическата пелена и за техния по-нататъшен път на развитие. Един вид предпазна мярка от страна на Западния блок, срещу неблагоразумни войнственонастроени държави. (Знаем че в източния блок всички държави са били въоръжени до зъби).

ДОВСЕ налага еднакви ограничения и за двата лагера от Атлантическия океан до Урал, като това засяга ключово въоръжение необходимо за осъществяването на изненадващи, както и на широкомащабни нападателни операции. Колективно, участващите в договора се съгласяват да не надвишават:

• 
  20 000 танка;
  
• 
  20 000 артилерийски оръдия;
  
• 
  30 000 бронирани бойни превозни средства;
  
• 
  6 800 бойни самолета;
  
• 
  2 000 нападателни хеликоптери;
  

• 
  13 300 танка;
  
• 
  13 700 артилерийски оръдия;
  
• 
  20 000 бронирани бойни машини;
  
• 
  5 150 бойни самолета;
  
• 
  1 500 бойни хеликоптера.
  

Всички военноморски сили не влизат в отчетността на договора. В допълнение на ограниченията за броя на въоръжението, договорът включва и регионални ограничения за предотвратяване на дестабилизираща концентрация на наземно оборудване. За да отговори на ограниченията е за предпочитане оборудването да се превърне в невоенно такова или да се унищожи. Договорът включва безпрецедентни разпоредби за обмен на подробна информация, проверки на място, инспекции по поискване, както и проследяването на разрушаването на място. Страните по договора получават неограниченото право да наблюдават процеса по унищожение на военната техника. След като договорът влиза в сила започва 4-месечен период на основни инспекции. Двадесет и пет процента от унищожаването трябва да бъде приключено до края на първата година, 60 % до края на втората и 100% до края на третата година. Основното постижение трябва да е широкомащабно намаление или унищожение на конвенционалните военни съоръжения в региона от Атлантическия океан до Урал през първите 5 години, от влизането в сила на договора. До 1995 г.(края на периода за намаляване), когато ограничаването на оборудването влиза в сила, 30-те страни-членки завършват и проверяват унищожаването или преобразуването на над 52 000 танкове, бронирани превозни средства, артилерийски оръдия, бойни самолети и хеликоптери. Освен това те провеждат над 4000 внезапни проверки на място.

НАТО изпълнява задълженията си главно чрез унищожаване на най-старата си техника. Също членове на НАТО с по-нова техника като САЩ се съгласяват да прехвърлят част от оборудването си на съюзници с по-остаряла бойна техника. Какви са проблемите с приложението на ДОВСЕ на практика обаче:

От страна на НАТО, който не действа честно спрямо Русия и другите страни подписали договора - според Русия намерението на САЩ за създаване на военни бази в Румъния и България е нарушение на договора. НАТО оспорва това твърдение и казва, че базите не са предвидени за постоянно и затова не могат да се считат като нарушение на договора. Според споразуменията с България и Румъния през 2006г. обаче специално се казва, че базите могат да бъдат постоянни, под пряк американски контрол. Вашингтон Таймс също получава потвърждение от висши американски служители, че базите ще са постоянни. САЩ играят игрички за пореден път. Поради тази причина през 2007 Русия прекратява своето участие в ДОВСЕ.(за това ще говорим във финалната глава)

Според администрацията на Клинтън през 1999 пък Русия, Украйна, Беларус, Армения и Азърбейджан не играят по правилата. Нарушенията варират от

притежание на оборудване над допустимото според договора до отказ на пълен достъп по време на инспекциите по договора

3.2. Сагата на едни кюнци:

Междувременно се оказва, че цели десетилетия стотиците ракети “земя- земя“, които ни продава или дарява СССР преди 1989 са били без бойни глави. От нашата страна се искало само да поддържаме ракетите, а бойните глави щели да ни бъдат доставени според плановете на ЩОВС (Щаб на обединените въоръжени сили) при нужда. До 1990 г. военнополитическата логика има своите основания. Бедата е, че Варшавският договор се саморазпуска, СССР изчезва от световната карта, а България поема по своя път. Оказва се обаче, че ракетите ни “Скъд Б“ и “Луна М в Ямбол и Самоков нямат реална бойна мощ. На 16 септември 1991 г. военният министър ген. Hop дан Мутафчиев пише писмо до министъра на отбраната на СССР маршал Шапошников, в което спешно иска 47 бойни глави за “Скъд Б“ и 100 бойни глави за “Луна М“ от запасите на Съветската армия. Работата се запъва, защото не се води на необходимото държавно равнище. Затова пък един от първите документи, които подписва новият премиер Филип Димитров, е писмо до президента Борис Елцин в което настоява руснаците да ни пратят бойни глави за иначе старото желязо. Този път работата се запъва, тъй като по същото време тогавашният външен министър Стоян Ганев се изцепва публично да съдим СССР за пропуснати ползи поради което и до днес мнозина се питат на чия държава служи този съветски възпитаник.