Употребата на възгледите на проф. Нилс Кристи 1 за „идеалната жертва“: как "лъвовете" се превръщат в "стадo"

Превод на статията на Кристин Швобел-Пател, публикувана в сайта http://criticallegalthinking.com

Придобиването на статуса на жертва съгласно международното право е несигурна привилегия - предоставя се толкова лесно, колкото лесно се и отнема. Бежанците и мигрантите от Либия, които са избягали от икономическата криза и насилието в страната, са свидетелство за употребата и злоупотребата с етикета „жертва“ в рамките на международното право. В течение на няколко години дефинирането на понятието жертви се промени: жертвите на бруталния режим на Муамар Кадафи се трансформираха в незаконни имигранти – част от "тълпа".

След смъртта на норвежкия социолог и криминолог Нилс Кристи на 27 май тази година многократно беше почитана паметта му и подчертавано огромното му влияние върху науките криминология и наказателно право. Неговата работа обаче, с малки изключения, имаше далеч по-малко въздействие върху международното право. Въпреки това много юристи имат какво да научат от новаторските му идеи и разработки, особено от тези, които развиват концепцията за "идеалната жертва".

В труда си от 1986 г., Нилс Кристи въвежда дефиницията за "идеалната жертва". Това е "човек или група от хора, на които, като засегнати от извършено престъпление, се признава пълен и законен статус на жертва"². С други думи, има някои хора, за които се счита, че в по-голяма степен заслужават статуса на жертва. Във връзка с това разбиране проф. Базия Спалек изтъква, че "идеалната жертва" оправдава наличието на услугите за жертвите ³.Това е много важно по отношение на международното право, защото честото позоваване на жертвите на конфликти и на международните престъпления се използва като оправдание за различните форми на военна интервенция.

В международен план риториката на виктимизацията е широко разпространена: военната намеса се счита за законна, ако тежкото положение на жертвите е документирано; международната заповед за арест на военен диктатор е оправдана, ако има голям брой жертви, които са пострадали.От теорията на Нилс Кристи научаваме, че този устрем към виктимизация се съпътства от социално конструирани идеи за това кой може да заслужи да бъде квалифициран като жертва. За Нилс Кристи идеалната жертва в родината му е "дребна старица". Той рисува образа на малка стара дама, която се грижи за болната си сестра и на път за вкъщи е ударена по главата от едър мъж, който я ограбва, за да си купи алкохол или наркотици. Кристи извежда пет характеристики на идеалната жертва: (1) жертвата да е уязвима (жени, възрастни), (2) жертвата да върши почтена, достойна дейност (грижа за болната сестра), (3) жертвата не може да бъде злепоставена с това, че е се е намирала на конкретното място (била е на улицата през деня), (4) извършителят е едър и лош мъж, (5) извършителят няма никакви лични отношения с жертвата. Освен това Кристи добавя, че жертвата трябва да притежава силата да контролира ситуацията дотолкова, че да бъде наложена самоличността й на идеалната жертва, но в същото време "да бъде достатъчно слаба, за да не се превърне в опасност за нечии други важни интереси".

Изброените характеристики на идеалната жертва могат да бъдат проектирани в международен план. Вероятно идеалната жертва в международното право има три характеристики: (1) Жертвата е уязвима и слаба, (2) тя е зависима, (3) има гротесков образ. Уязвимостта и слабостта често се посочват като присъщи на жените и децата. Предоставянето на закрила точно на такива лица, когато е налице намеса на по-могъща държава върху по-слаба държава, особено – на бивша колония, исторически често се оправдава. Зависимостта е ключова характеристика на жертвата в тезата на Кристи, която се отнася до съпоставянето й с други важни интереси. Докато жертвата се счита за зависима, тя не представлява заплаха. Ако обаче излезе извън самоличността си на идеалната жертва, например като извади оръжие срещу нападателя и мине на страната на "силните", тя веднага загубва характеристиката си на идеалната жертва, дори – на жертва въобще. В заключение идеалната жертва в международен план – жертвата на международен конфликт или на международно престъпление – често има външни характеристики, които я отличават като специфична. Това може да са цветът на кожата, но често е издут корем, осакатяване, ампутиран крайник. Тези характеристики на тялото може да се възприемат като гротескни. Те са тези, които предизвикват емпатията на "цивилизования" свят, но също и отчуждават – отличителна черта са, особеност, която разделя "тях" от "нас". Така идеалната жертва в международен план отговаря на типизиран образ на категоризирани хора, за които неправителствените организации събират средства - чернокожо (или поне не бяло) дете, което олицетворява бедността и страданието от военните конфликти.

Изложените по-горе три особености на идеалната жертва могат да търпят варииации в международен план. Тези жертви, които отговарят и на трите посочени характеристики, не са само "идеални жертви" за риторически, но и за икономически цели. Тези жертви ще предизвикват съпричастност сред бъдещите донори, ще омиротворят конкурентите, ще привличат вниманието на международните медии и ще лигитимират финансирането на военната интервенция. Позоваването на подобен тип жертви и вниманието, което се съсредоточава върху тях, е призвано да гарантира легитимност в името на хуманизма и глобалната справедливост. Страданието се превърна в стока.

Нилс Кристи ни учи какво е истинското значение на идентифицирането на жертвата и на социалното конструиране на образа й с цел да бъде инструментализиран за нуждите на виктимизацията. Защо бившият главен прокурор на Международния наказателен съд Луис Морено-Окампо и държавният секретар на САЩ Хилари Клинтън се присъединиха към преувеличените разкази за масови изнасилвания чрез Виагра-опиати от страна на силите на Кадафи върху собственото му население, малко след военните интетервенции през 2011 г.? Защо представители на същото това население, които се опитваха да избягат от режима на Моамар Кадафи, сега се считат за нелегални емигранти?Когато провеждаше своето "освободително турне" в Либия с френския министър-председател Никола Саркози през септември 2011 г., Дейвид Камерън се позова на либийските жертви на режима на Кадафи, като изтъкна, че те са проявили "лъвска смелост". През 2015 г. обаче, когато Либия е страната с много проблеми – състояние, причинено от така нареченото "освобождение", Дейвид Камерън вече определи същите хора не като "лъвове", а като "тълпа", която се опитв да мигрира към Великобритания. Продуцирането на образите на едни и същи хора от "идеални жертви" в “агресори” рамките на няколко години поставя изключително важни въпроси.

Следващия път, когато видим лицата на анонимни жертви да заемат билборд, продукт на маркетинговата стратегия на хуманитаризма, трябва да си зададем въпроса в духа на Нилс Кристи – каква е действителната цел на тези снимки?