Упражнение №15 Заверка: сулфонамиди (конкурентни антагонисти на пабк)

 Локални офталмологични сулфонамиди: Sulfacetamide, Sulfadicramide (колир)

 Сулфонамиди с незначителна чревна резорбция (ентероантисептици): Sulfaguanidine

 Сулфонамиди с добра чревна резорбция: Sulfamethoxazole, Sulfametrole

 Сулфонамиди с антиулцерозна активност: Sulfasalazine

 Флуорохинолони: Ciprofloxacin (film-tab. 500 mg, по 500 mg/12 h), Enoxacin, Grepofloxacin, Levofloxacin, Moxifloxacin (Avelox^ – film-tab. 400 mg, по 400 mg/24 h в продължение на 10 до 14 дни), Norfloxacin, Ofloxacin, Pefloxacin. Фармако- и токсикодинамика

 Антимикотици, инхибиращи синтеза на нуклеинови киселини: Flucytosine

 Антимикотици, увреждащи клетъчната стена

Инхибитори на синтеза на бета-D-гликана: Capsofungin

Антимикотици, потискащи хитиновия синтез: Griseofulvin
АНТИПРОТОЗОЙНИ ЛЕКАРСТВА
 Антималарийни лекарства

▼Препарати от растителен произход

▼Аминохинолини: Chloroquine, Amodiaquine, Primaquine

▼Дихидрофолат-редуктазни инхибитори: Proguanil, Pyrimethamine

▼Тетрациклини: Doxycycline (при резистентност на Pl. falciparum)

▼Комбинирани препарати: Fansidar^® (pyrimethamine & sulfadoxine), Riamet^® (artemether & lumefantrine) при малария, причинена от Plasmodium falciparum

 Антитрихомонасни лекарства (нитроимидазоли): Metronidazole, Nimorazole, Ornidazole, Tinidazole

 Амебецидни лекарства

▼Аминохинолини: Chloroquine

▼Нитроимидазоли: Metronidazole, Ornidazole, Tinidazole

▼Еметини: Emetine и Dehydroemetine

▼Халогенирани хидроксихинолини: Iodoquinol

▼Аминогликозиди: Paromomycin

▼Дихлорацетамиди: Diloxanide

 Антитоксоплазмозни лекарства:

▼Антибиотици: Clindamycin, Spiramycin

▼Сулфонамиди: Co-Trimoxazole, Sulfadiazine

▼Дихидрофолат-редуктазини инхибитори: Pyrimethamine

 Антиламблиазни лекарства

▼Нитроимидазоли: Metronidazole, Ornidazole, Tinidazole

▼Нитрофурани: Furazolidone

 Антибалантидиазни лекарства

▼Антибиотици: Тетрациклинни, Paromomycin

▼Нитроимидазоли: Metronidazolе

 Лекарства за лечение на Pneumocystis carinii пневмония: Co-Trimoxazole

Ваксини срещу свински грип [A(H1N1)]:

Лечение на опортюнистичните инфекции при СПИН

 Интерферони: Interferon alfa-1a (Roferon A^®), Interferon alfa-2b (Intron A^® – при хроничен хепатит и сарком на Kaposi), Interferon beta-1b (при мултипленна склероза), Interferon gamma (за имуностимулация), Peginterferon – рекомбинантен пегилиран интерферон алфа-2а (Pegasys^® 180 mcg/7 дни s.c. при хроничен хепатит С като монотерапия или заедно с нуклеозидния аналог Ribavirin). Пегилиран означава свързан с PEG (ПолиЕтиленГликол) интерферон алфа-1а, при което се удължава t_1/2beta. Грипоподобни и други НЛР на интерфероните

1. 
   Флуорохинолоните са: А.Широкоспектърни бактериостатични химиотерапевтици. Б. Инхибитори на топоизомераза ІІ и ІV. В. Инхибитори на ДНК зависимата РНК полимераза. Г. Имат голяма разлика между MIC (минимална инхибиторна) и MBC (минимална бактерицидна) концентрация.
   
2. 
   Кой от изброените хинолони се използва предимно за лечение на Грам-отрицателни бактериални инфекции на долните пикочни пътища и инфекциозна диария? А. Ofloxacin. Б. Acidum nalidixicum. В. Ciprofloxacin. Г. Levofloxacin.
   
3. 
   Кой от изброените препарати не е флуорохинолон? А. Fluorouracil. Б. Pefloxacin. В. Levofloxacin. Г. Enoxacin.
   
4. 
   Клинично важна особеност на флуорохинолоните и аминозидите е тяхната концентрация зависимa: А. Пенетрация в ЦНС. Б. Постантибиотична активност (постантибиотичен ефект). В. Антианаеробна активност. Г. Антивирусна активност.
   
5. 
   Кое от изброените твърдения за флуорохинолоните не е вярно? А. Антиацидите не повлияват оралната им бионаличност. Б. Налага се редукция на дозата им при КК под 50 ml/min. В. Повишават склонността към конвулсии. Г. Концентрацията им в урината е висока.
   
6. 
   Коя от следните фармакокинетични характеристика не е типична за флуорохинолоните? А. Значителна бионаличност след орално приложение. Б. Висока тъканна пенетрация. В. Изразен first-pass effect. Г. Екскреция чрез гломерулна филтрация и тубулна секреция.
   
7. 
   Флуорохинолоните се прилагат при: А. Бременни жени. Б. Майки кърмачки. В. Деца до 14-годишна възраст. Г. Никое от горепосочените твърдения не е вярно.
   
8. 
   За препаратите Levofloxacin и Moxifloxacin е вярно следното с изключение на: А. Висока активност спрямо Грам-положителни микроорганизми. Б. Антианаеробен ефект. В. Кратък плазмен полуживот. Г. Прилагат се еднократно дневно.
   
9. 
   Антивирусните средства потискат следните процеси и субстратис изключение на: А. Вирусната пенетрация. Б. Вирусните протеази. В. Синтеза на вирусните нуклеинови киселини. Г. ДНК зависимата РНК полимераза.
   
10. 
    Високата селективност на Aciclovir към вирусите, освен на натрупването му предимно в тях, се дължи и на: А. Необходимост от вирус-специфичен ензим за превръщането му в активен трифосфатен метаболит. Б. Действие върху обратната транскриптаза. В. Повлияване на вирусните протеази. Г. Всички посочени отговори са верни.
    
11. 
    Aciclovir не се използва за лечение на инфекции, причинени от: А. Herpes simplex вирус тип 1. Б. Herpes simplex вирус тип 2. В. varicellla-zoster вирусите. Г. Хепатит А, C, Е и G вируси.
    
12. 
    Активност срещу Influenza virus H5N1, причиняващ птичи грип при човека, има: А. Oseltamivir (Tamiflu^®). Б. Rimantadine (Remantadin^®). В. Aciclovir. Г. Zanamivir.
    
13. 
    Кое от изброените антиретровирусни средства не е нуклеозиден инхибитор на обратната транскриптаза? А. Zidovudine. Б. Didanosine. В. Lamivudine. Г. Nevirapine.
    
14. 
    Кой от изброените антиретровирусни препарати е протеазен инхибитор? A. Didanosine. Б. Indinavir. В. Nеvirapine. Г. Lamivudine.
    
15. 
    Лечението на СПИН включва: А. Два протеазни инхибитора. Б. Два или три инхибитора на обратната транскриптаза и един протеазен инхибитор. В. Монотерапия с инхибитор на обратната транскриптаза. Г. Монотерапия с протеазен инхибитор.
    

1. 
   Азолите (имидазоли и триазоли) имат следния механизъм на действие: А. Инхибират синтеза на нуклеиновите киселини. Б. Нарушават пропускливостта на клетъчната мембрана на гъбичките. В. Инхибират синтеза на протеините. Г. Инхибират синтеза на фолиева киселина.
   
2. 
   Нистатинът се отнася към групата на: А. Полиеновите антибиотици. Б. Азолите. В. Алиламините. Г. Морфолините.
   
3. 
   При дълбоки микози е подходящо приложението на препарата: А. Гризеофулвин. Б. Циклопирокс. В. Амфотерицин B. Г. Клотримазол.
   
4. 
   Итраконазолът има: А. Широк антимикотичен спектър. Б. Ефективност предимно при кандидози. В. Тесен антимикотичен спектър, включващ дерматофити. Г. Ефективност предимно по отношение на причинителите на дълбоки микози.
   
5. 
   За гризеофулвина са верни следните твърдения: А. Има широк антимикотичен спектър. Б. Ефективен е при дерматофитии. В. Инхибира синтеза на ергостерол в мембраната на гъбичките. Г. Може да се прилага орално и локално.
   
6. 
   При криптококов менингит може да се използва: А. Нистатин. Б. Амфотерицин B + флуцитозин. В. Гризеофулвин. Г. Тербинафин.
   
7. 
   Само локално се прилага: А. Нистатин. Б. Гризеофулвин. В. Кетоконазол. Г. Клотримазол.
   
8. 
   Пулсова терапия на онихомикозата може да се провежда със: А. Нистатин. Б. Итраконазол. В. Бифоназол. Г. Амфотерицин B.
   
9. 
   За профилактика на кандидоза при продължителна антибиотична терапия е подходящо приложението на: А. Гризеофулвин. Б. Клотримазол. В. Флуконазол. Г. Бифоназол.
   
10. 
    Нежеланите лекарствени реакции, свързани с инхибиране на синтеза на ендогенни стероиди, са типични за: А. Полиеновите антибиотици. Б. Имидазолите. В. Алиламините. Г. Гризеофулвина.
    
11. 
    Нефротоксичността и флебитогенният ефект са често срещани НЛР при приложение на препарата: А. Кетоконазол. Б. Амфотерицин B. В. Нистатин. Г. Итраконазол.
    
12. 
    Хепатотоксичност може да се очаква най-често при приложението на препарата: А. Кетоконазол. Б. Нистатин. В. Циклопирокс. Г. Амфотерицин B.
    
13. 
    С добра чревна резорбция се отличава препаратът: А. Нистатин. Б. Амфотерицин B. В. Миконазол. Г. Флуконазол.
    
14. 
    Посочете антимикотик, с който може да се постигне задоволителна ликворна концентрация при менингит. А. Нистатин. Б. Флуконазол. В. Гризеофулвин. Г. Бифоназол.
    
15. 
    Посочете вярното твърдение: А. Резорбцията на гризеофулвина не се влияе от храната. Б. Кетоконазолът е ензимен индуктор. В. Итраконазолът не се подлага на чернодробен метаболизъм. Г. Тербинафинът е ефективен при епидермофития.
    

1. 
   Посочете верните твърдения относно действието на антималарийните лекарства: А. Pyrimethamine е диаминопиримидинов дериват с тъканно шизонтоцидно действие и антитоксоплазмозна активност. Б. Chloroquine е еритроцитен шизонтоцид с придружаващо амебицидно и имуносупресивно действие. В. Halofantrine се прилага за лечение на малария, причинена от хлороквин-, примаквин- и хинин-резистентни щамове на P. falciparum. Г. Chinine е подходящо лекарство за каузална профилактика на малария.
   
2. 
   Кои от изброените лекарства имат шизонтоцидно действие върху еритроцитните шизонти на всички видове маларийни плазмодии? А. Primaquine. Б. Chinine. В. Chloroquine. Г. Pyrimethamine.
   
3. 
   Подходящи лекарства за профилактика на малария по време на бременност са: А. Chloroquine. Б. Chinine. В. Primaquine. Г. Proguanil.
   
4. 
   Проявите на „цинхонизъм”(хининово пиянство), наблюдавани при предозиране на Chinine, включват: А. Шум в ушите. Б. Главоболие. В. Гадене. Г. Зрителни нарушения.
   
5. 
   Кое от изброените антималарийни лекарства може да предизвика остра хемолитична реакция при пациенти с генетичен дефицит на ензима глюкозо-6-фосфатдехидрогеназа в мембраната на еритроцитите? А. Doxycycline. Б. Chloroquine. В. Proguanil. Г. Halofantrine.
   
6. 
   За лечение на урогенитални инфекции, причинени от Trichomonas vaginalis, е показана употребата на: А. Metronidazole. Б. Nimorazole. В. Tinidazole. Г. Fluconazole.
   
7. 
   Посочете верните твърдения за лекарството Metronidazole: А. Прилага се за лечение на тъканни инфекции, причинени от Entamoeba histolytica. Б. Не проявява антианаеробно действие. В. При съвместна употреба с алкохол предизвиква „дисулфирам-реакция”. Г. Използва се в терапевтични комбинации за ерадикация на Helicobacter pylori.
   
8. 
   Към лекарствата тъканни амебициди се отнасят: А. Paromomycin. Б. Chloroquine. В. Emetine. Г. Tinidazole.
   
9. 
   Лечението на инфекция, причинена от Toxoplasma gondii, се провежда със: А. Pyrimethamine и Sulfadiazine. Б. Chloroquine и Proguanil. В. Primaquine и Clindamycin. Г. Sulfamethoxazole/ Trimethoprim.
   
10. 
    Кое от изброените лекарства не се прилага за лечение на ламблиаза (джиардиаза)? А. Mepacrine. Б. Sulfadiazine. В. Metronidazole. Г. Tinidazole.
    
11. 
    Широкоспектърното вермицидно действие на антинематодното лекарство Albendazole е свързано със: А. Потискане на окислителното фосфорилиране в митохондриите на хелминтите. Б. Нарушаване усвояването на глюкоза от зрелите форми и техните ларви. В. Парализа на нервномускулната система. Г. Увреждане на клетъчните мембрани на хелминтите и повишаване на тяхната пропускливост.
    
12. 
    Кое от изброените антихелминтни лекарства има неспецифичен имуностимулиращ ефект? А. Albendazole. Б. Pyrantel. В. Levamisole. Г. Praziquantel.
    
13. 
    Praziquantel е показан за лечение на: А. Чревни цестодози. Б. Шистозомиази. В. Паразитози, причинени от различни видове метили. Г. Токсоплазмоза.
    
14. 
    Фосфорорганичното съединение Malathion се прилага локално, под формата на лосион, при: А. Скабиес. Б. Педикулоза. В. Дракункулоза. Г. Трихинелоза.
    
15. 
    Всички твърдения относно действието на лекарството Benzyl benzoate са верни с изключение на: А. Има скабицидно и педикулоцидно действие. Б. Унищожава само възрастните форми на Sarcoptes scabiei, без да въздейства върху личинките. В. Прилага се локално, под форма на 25–30% лосион. Г. Не се резорбира в системното кръвообращение.