239
Проблеми на постмодерността, Том I, Брой 2, 2011
Перспективи пред „Управление на промяната” Елица Петрова "Промяната е закон на живота и онези, които гледат само към миналото или настоящето със сигурност ще пропуснат бъдещето."
Джон Ф. Кенеди
Цел на настоящата научна студия е представянето на необходимостта от управление на промяната в организацията. Обекти на студията са въпросите свързани с необходимостта от промяна в съвременната организация, последиците от неуправляваната промяна, направленията на индивидуална и организационна промяна, представяне на чуждестранния теоритичен и практически опит в областта на управление на промяната, осъществяване на промяната, съпротива срещу промяната, възможните реакции на съпротивата и други. Представената разработка има следната структура: a. Въведение или „Защо управление на промяната?” Последици от неуправляваната промяна b. Процеса на организационна промяна c. Индивидуална и организационна промяна d. Теории и модели за управление на промяната e. Няколко атаки към промяната и възможните отговори f. Заключение Ключови думи : управление на промяната, промяна, индивид, организация, теории и модели за управление на промяната Въведение или „Защо управление на промяната?” Промяна е всяко изменение на положението или състоянието на организацията.
240
Проблемът за промените в организациите е особено актуален в динамично развиващата се среда на нашето време и едновременно с това е доста сложен. Тази сложност произтича от факта, че основните промени протичат във всички процеси
(социални, икономически, политически, междуличностни и личностни), засягащи пряко и косвено външната и вътрешната среда на организацията. Всяка организация, за да оцелее трябва да бъде способна да се променя, за да отговори на измененията на средата. Поради тази причина промяната е не само един от най-важните
процеси в една организация, а и единствената възможност за нейното оцеляване.
Като всички други системи в нашия свят и организациите са в състояние на вечна промяна. Проспериращите организации никога не “спират”, а са в непрекъснат процес на развитие. Осъществяването на промени е неизбежен процес. Затова е необхо- димо да се търсят ефективни начини за управление на промяната в организациите.
Много са факторите, които предизвикват и налагат промени в организациите.
Сред тях са:
предизвикателствата на растежа, особено в глобален аспект;
промяна в икономическата ситуация;
стратегически промени;
промени в технологиите;
натиск на конкуренцията, включително
обединения и придобиване;
натиск от страна на клиентите;
въвеждане на ново организационно поведение и умения;
държавни регулации, закони и др.
За да се постигне успех, промяната трябва да ангажира и променя възприятията и поведението на хората. Промяната трябва да увлича хората. Липсата на пълна отдаденост ще спре промяната още в началото ù.
Управлението на промяната е свързано със създаване на нова организация на работната среда, проектиране на нови работни процеси, въвеждането на нови технологии и привличане на персонала към нововъведенията във всички сфери на дейността на организацията.
Целта на управлението на промяната е да се даде възможност и да се насърчи успешното
извършване на индивидуалните, отделните преходи, тъй като организационни резултати могата да се постигнат само когато отделните служители, засегнати от промяната я приемат и приемат новия начин за извършване на работните си дейности. Управлението на промяната не е само комуникация, обучение или
241 управление на съпротивата срещу промяната. Управление на промяната е и процес на управление на знанието, опита и компетентността, като от тази гл.т. то отразява способността на мениджъра да преведе персонала и организацията през промяната успешно.
Ефективно управление на промяната е структуриран процес и използва цялостен набор от инструменти за успешна индивидуална и организационна промяна.
То е свързано с прилагане на
набор от инструменти, процеси, умения и принципи за управление на хората и привличането им на страната на промяната за постигане на необходимите резултати от даден проект или инициатива.
Промените могат да бъдат класифицирани както следва:
• радикална промяна - вид окончателна трансформация, представляваща скъсване с миналото.
• промени, които възникват ежедневно на оперативно ниво. Този тип промяна е локализиран и е с еволюционен характер, промяната се извършва по-бавно, на етапи с течение на времето, което води до подобряване на работата в екип и подобряване на комуникациите. Промените, сами по себе си не представляват прекъсване на традицията, но с течение на времето се приемат и прилагат от индивиди и групи.
Маршак
1
добавя така наречената преходна промяна: преминаване от едно състояние в друго. Левит
2
счита, че организациите могат да направят промяни в 4 области:
• задачи;
цели и стратегии • организация; конструкции, системи и процедури
• технологии; ново оборудване, методи на работа,
информационни системи • хора; заместване, намаляване, разширяване, преквалификация