Управление на риска в производствено предприятие


Контрол и комуникация в условията на риск в производственото предприятие



страница9/11
Дата15.10.2022
Размер219.6 Kb.
#115282
ТипАнализ
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
Управление на риска в производствено предприятие
Свързани:
Logistics Models- Hybrid Components
7. Контрол и комуникация в условията на риск в производственото предприятие

Контрола на риска е може би най-важната функция на управление в предприятието, защото само тя дава задължителната обратна връзка, комуникация и информация за нивото на постигане на зададените цели. Преди всичко контрола на риска трябва да се разглежда като контрол и регулиране в средата на успешно управление на организацията, като се изгражда както от субектите, които го извършват, така и нивото и качеството на контролираните обекти. Отделните организации или системи изпълнявайки контролни функции трябва да определят цели за развитие, начини за тяхното постигане, както и да упражняват контрол. Контролът на риска като функция се проявява чрез определени елементи като:


- задаване на параметрите за развитие и оценка на нормата на поведение
на организацията
- прогнозиране на очакваното състояние на организацията при проява на риск
- измерване на фактическото състояние на риска
- съпоставка и анализ на отклоненията от предварително зададените
- изготвяне на коригираща програма, която предполага обратна връзка и ефективно управление на риска в системата на организацията.
При първия елемент, а именно задаване на параметрите за развитие и оценка нормата на поведение на организацията, контрола се прилага относно избора и точността на заложените параметри, които подлежат на контрол, както и за реалността на избраната норма. В този случай контролът се явява предварителен или превантивен и точно прилаган и изпълняван, като има най-голяма ефективност в сравнение с другите форми.
При прогнозирането на очакваното състояние, контрола е насочен към всички възможни вътрешни и външни влияния върху целта или нормата, като очакваното състояние може да се отклонява от целта, както и да съвпада с нея. Контрола е превантивен с характер на прогноза към възможните влияния и събития, които да създадат риск .
Измерването на фактическото състояние като контролен процес е свързан с измерването на заложените параметри и норма на поведение за развитие на организацията към дадения момент. При този елемент на контролната функция трябва да се разполага с достатъчно и достоверна информация, определяща точността на измерените параметри и количеството извършени проверки.
При следващия елемент - съпоставка и анализ на отклоненията от предварително зададените , контрола насочва вниманието към фактори и условия причинили отклонения в отрицателна или положителна посока, като тук се открояват анализът и диагностиката на допуснатите отклонения. Регулирането на поведението на системата е от съществено значение за реализацията и ефекта от самия контрол.
Изготвянето на коригиращата програма обобщава установените отклонения като включва оценка за целесъобразност, като тя е само част от
механизмите за регулиране. Самата коригираща програма предполага и обратната връзка, чрез която управлението на системата се подпомага да предприеме адекватни мерки и управленски решения при появата на риск. Тези решения са насочени към евентуални промени в параметрите, нормата на поведение, дори и в целите.
Чрез посочените елементи контролът се превръща в основна управленска функция, обективно необходима за управлението на риска и осъществяването на целите на предприятието.
Нарастващите рискове, породени от външни и вътрешни фактори, които освен това могат да се трансформират в проблеми извежда на преден план и нуждата от единна система за контрол на управление на риска, а именно Enterprise Risk Management (ERM). ЕRM дава възможност ръководството да оптимизира и оцени стойността на риска, като основната цел е да се постигне ниво на контрол и въздействие върху риска. Моделът подпомага организацията :
- да постигне целите си,
- да не допуска загуби на ресурси и авторитет
- да води ефективно отчитане
- да поддържа съответствие със законите и регулациите.
Въвеждането на система за контрол на риска позволява на мениджмънта на предприятието да се фокусира върху преследване и постигане на неговите функционални и финансови цели като оперира в рамките на съответните изисквания и минимизира непредвидените ситуации и изненадите в процеса на решаване на тези задачи. Контролът на риска позволява на организациите да се справят по-ефективно с променящата се икономическа и конкурентна среда, както и приоритетите и развиващите се бизнес модели. Той предлага ефективност и ефикасност на операциите, поддържане на надеждна отчетност и съответствие на законите и регулациите. Контролът на риска не е единичен случай или обстоятелство, а динамичен процес, поредица от действия, които обземат, проникват и се разпространяват във всички дейности на предприятието и се и са в хармония с начина на управление на организацията. Този процес обхваща политиките и процедурите, които осигуряват прилагането на контрола, чрез които ръководството на организацията декларира какво трябва да бъде извършено, за да се сведе до минимум появата на риск или възможностите за управлението му.
Средата на контрол на риска се реализира чрез мрежа от стандарти, процеси и структури, които осигуряват базата за осъществяване на рационалния контрол в предприятието. Управлението на организацията установява начина на отношение към значението на контрола на риска, включително и към очакваните стандарти на поведение в организацията.
Контролната среда на риска е базисният елемент за развитието на всички останали елементи в цялостното третиране на риска в организацията. Контролната среда определя основополагащите ценности в организацията и оказва влияние върху отношението на служителите към цялостния контрол. Тя осигурява дисциплина и структуриране на контрола на всички нива в организацията. Контролната среда включва:
- почтеност и професионалната етика на ръководителя и служителите на
организацията
- управленската философия и стил на работа, базирани на качественото управление на риска
- организационната структура, осигуряваща разделение на отговорностите,
йерархичност и ясни правила, права, задължения и нива на докладване
- политиките и практиките по управление на човешките ресурси;
- компетентността на персонала на предприятието
Всяка организация в своята дейност е подложена на въздействието на различни рискове от външни и вътрешни източници.
Контролните дейности са действия, регламентирани чрез политиките и процедурите, които осигуряват изпълнение на процедурите определени от ръководството за намаляване на риска.
Контролните дейности се изпълняват на всички нива на организацията, през различни стадии на процесите с използване на ресурсите на средата. Те могат да са превантивни или разкриващи по природа и да обхващат широка гама дейности, такива като разрешения и одобрения, проверки, сравнения и прегледи на резултатите. Разпределението на задълженията обикновено е представено в плана за управление на риска зададен от риск мениджмънта
Контролните дейности, се дефинират като всяко едно действие, насочено към минимизиране на риска и увеличаване на вероятността за постигане на целите и задачите на организацията. Въвеждането на контролните дейности е в зависимост от извършената оценка на риска.
Контролните дейности са правилата, процедурите и действията, насочени към намаляване на рисковете за постигане на целите на предприятието и допринасящи за ефективно изпълнение решенията на мениджмънта. Контролните дейности трябва да са подходящи, да функционират в съответствие с планираното, да са ефективни по отношение на разходите, да са изчерпателни, разумни и свързани с общите цели на организацията. Контролните дейности могат да бъдат превантивни, разкриващи или коригиращи.
- Превантивните пречат да възникнат нежелани събития. С тях се въвеждат мерки за избягване на предвидените евентуални отклонения и проблеми преди тяхното настъпване.
- Разкриващите установяват възникнали нежелани събития
- Коригиращите целят да бъдат поправени последиците от настъпили нежелани събития.
Комуникацията е двупосочно движение на информациятa по всички информационни канали в организацията. Нейната цел е да повиши осведомеността на структурите и да подпомогне постигането на целите на организацията и има важна роля в управлението и контрола на дейностите на организацията. В тази връзка ръководителите следва да осигурят подходящи условия и процедури за вътрешна и външна комуникация. Вътрешна комуникация в организацията основно е между ръководството и служителите /по вертикала/, но често не по-малко важна е и тази по хоризонтала. Всички служители трябва добре да познават системата за вътрешна комуникация и да разбират своята роля, задачи и отговорности в нея. Следователно ръководството и служителите са част от мрежата за комуникация. Комуникацията между ръководителите на организациите с други организации и трети лица, позната като външна комуникация, позволява да се отправят послания с определено съдържание. При тази комуникация трябва да се постигне баланс на интереси: от една страна тя се осъществява, за да отговори на потребностите на организацията, а от друга - да съответства на нормативните и регулиращи актове. Тя внася допълнителна яснота относно функционирането на системите за контрол на риска и постигането на целите на организациите.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница