Управление при кризи – проблеми и перспективи

УПРАВЛЕНИЕ ПРИ КРИЗИ – ПРОБЛЕМИ И ПЕРСПЕКТИВИ

Кризите като обществено явление повече или по-малко, пряко или косвено са свързани с необходимост от защита на стабилността и сигурността на държавата или на отделни области на обществения живот. Те биват природни, екологични, технологични, икономически, социално-политически, военни и др. По своя обхват се делят на локални, областни, национални, регионални или международни.

Кризите се предизвикат от природни бедствия, промишлени аварии, катастрофи и опасни замърсявания, епидемии, етнорелигиозни противоречия. гражданско неподчинение с масови прояви на насилие, засилена дейност на местни и транснационални престъпни структури, терористични организации, агресивни военни действия на друга страна, масови бежански потоци и др. Като правило кризите съчетават различни видове кризисни ситуации, но с един определен централен елемент.

Управлението при кризи е съвкупност от принципни решения и мероприятия от различен характер, които се свеждат до следното¹:

• 
  наблюдение на рискови фактори за сигурността;
  
• 
  анализ и ранно предупреждение за възможни кризи;
  
• 
  определяне на целите на управлението в конкретна кризисна ситуация;
  
• 
  разработване на планиращи документи за използване на националните сили и средства и за взаимодействие с международните институции;
  
• 
  подготовка на решения в хода на кризата, организиране и ръководство на действия и контрол върху резултатите от управлението на кризата;
  
• 
  подготовка и осъществяване на следкризисна стратегия (програма);
  
• 
  анализ на кризата и ефективността на мерките, предприети от институциите и органите;
  
• 
  планиране на националната система за управление при кризи и предприемане на мерки за подобряването й и др.
  

Управлението при кризи в страната е способността на правителството, държавната и местната администрация чрез създадената ефективна управленска структура за планиране и координиране да изпълняват функционалните си задължения, като ръководят дейността на държавните органи и средства за управление при кризи и насочват и координират действията на неправителствените органи и организации в сферата на управление при кризи.

Във всяко ведомство се формира административно звено от ръководни и експертни кадри, за които подготовката и участието в управлението при кризи е основно функционално (щатно) задължение. Подготовката на органите за управление при кризи се извършва по единен замисъл от национални, ведомствени, областни, общински и обектни планове [3].

Основните цели на управлението при кризи са следните:

- допринасяне към усилията на международната общност за премахване на рисковите фактори за сигурността и стабилността, за блокиране и разрешаване на действащи кризи и конфликти и за трайно премахване на предпоставките за възникване на такива в бъдеще;

- предотвратяване развитието на рискови фактори от различен характер в непреки и преки заплахи за сигурността на българските граждани, обществото, държавата и нацията;

- поддържане в готовност за действие на институционализирана система от органи, сили и средства за незабавно реагиране при кризи с различен характер в страната и в чужбина в съответствие с националните интереси и цели;

- управление на възникнали кризи, блокиране и предотвратяване на ескалирането им във въоръжени или военни конфликти.

Тези цели се постигат чрез създаване на система от органи, механизми, сили и средства, насочени към решаването на следните задачи:

• 
  предварителна подготовка на държавата и системата за действие в кризисна обстановки, т.е. „превенция”;
  
• 
  неутрализиране или намаляване на рисковите фактори, т.е. „корекция”;
  
• 
  овладяване на ескалацията и разпространението на кризата, т.е. „противодействие”;
  
• 
  намаляване на интензивността на кризите, т.е. „редукция”;
  
• 
  ликвидиране на последствията, планиране и провеждане на мероприятия за предотвратяване на нови кризи, т.е. „реконструкция”.
  

• 
  единна система за разрешаване при кризисни ситуации;
  
• 
  съчетаване на ведомствените системи от органи, сили и средства с териториалния принцип на планиране и управление при кризи;
  
• 
  отговорност на длъжностните лица за разработване на планове за управление при кризи и за готовността на подчинените им органи, сили и средства;
  
• 
  смесен способ за комплектуване на органите за управление и силите при ликвидиране на последствията от кризи,
  
• 
  финансиране от държавния бюджет на дейностите по изграждането и функционирането на системата за управление при кризи.
  

Проблемът за ефективността на механизма може да се реши, ако се намери отговор на следните въпроси:

• 
  Как да се създаде организацията в рамките на териториалните единици (области, общини и кметства)?
  
• 
  Как да се изгради надеждна и сигурна система?
  
• 
  Как да се поддържа режимът на работа?
  

Управлението при кризи е сложен процес с много компоненти, които не могат да се обхванат в една статия. Затова се спираме на някои особености, които са в основата на постигането по-голяма ефективност на управлението.

Управлението при кризи зависи както от своевременното, надеждното, защитеното и всестранното управление на информационните източници, потоци и потребители, така и от богатството и степента на свобода за достъп и ползване на информация. Тези две зависимости са противоположни, затова тяхното единство е въпрос на решение и качествено осъществяване от ръководителя по управление при кризи.

Особени грижи са необходими за защита и сигурност на информацията⁴. Съществуват различни по вид и предназначение информационни средства в зависимост от компютърните и комуникационни възможности: за събиране на информация, за представяне на информация, архивиране, статистика и контрол, комуникация и др.

Средствата за събиране на информация са различни устройства и програми за търсене и извличане на информация, като са разработени различни стандарти и езици за тяхното създаване, най-известен от които е SQL (Standard Query Language). Те намират приложение в различни системи за търсене, например като Web Search, които се използват в обществените информационно-комуникационни мрежи като интернет.

За обработка и преобразуване на информацията се използва многообразие от различни по вид, предназначение и възможности средства като: принтери, плотери, скенери, цифрови камери и др. Въвеждат се и системи за разпознаване на говор и изображения, базирани на системите с изкуствен интелект⁵.

За защита на информационните мрежи намират приложение следните типове технологии:

• 
  продукти за контрол на достъпа, идентифициращи сървъри, модеми с обратно позвъняване;
  
• 
  схеми за безопасни плащания SSL (Secure Sockets Layer), SHTTP (Secure Hyper Text Transfer Protocol);
  
• 
  транзакционни технологии – приложение на протоколи от типа Peer-to-Peer за създаване на защитна връзка между партньори;
  
• 
  за защита на бази от данни се използват специални системи и алгоритми, като „Hash”, MD-5, SHA (Secure Hash Algorithm), комбинирани с различни ключове и криптосистеми.
  

Независимо от улесненията и огромния обем от данни и знание, които предоставят техническите информационни средства, човек не бива да изпуска контрола върху тях, да остава програмно-техническите устройства да вземат вместо него решения и да управляват тяхното изпълнение. Това е проблем, който има непосредствено значение за науката и изкуството на управлението при кризи.

Защитата на дадена организация, система, държава от информационни заплахи, рискове, опасности има непосредствено значение за нейното съществуване и оцеляване. Затова важна роля играе и формирането на актуална политика по сигурността на информацията⁶.

Изходите от критичните ситуации и кризисни фази са внезапни, а ефективното управление изисква пълен контрол, информация и достатъчно време за реагиране. Вътрешни трудности са недостатък на волята, характера, некомпетентното умение да се налагат отношения. Външни трудности са съпротивата на хора и обстоятелства, конкуренция, страхът от предстоящи трудности. Управлението при кризи изисква ясно представена и страстно желана цел, готовност да се преодолеят всякакви трудности, защото няма безизходни ситуации и неразрешими задачи

Основни белези при кризите са: комплексност, уникален характер, отражението върху множество елементи на средата, развитие с голяма бързина, висока степен на непредсказуемост и висока степен на риск.

Управлението при кризите се базира на следния подход: комплексен, процесно-ориентиран и централизиран.

Елементите включват:

• 
  осигуряване на навременна и точна информация за същността и обхвата на ситуацията;
  
• 
  информация за статуса на наличните ресурси;
  
• 
  консолидиране на информацията;
  
• 
  координиране на действията на структурите на национално ниво;
  
• 
  координиране на действията на наднационално ниво при кризи с трансграничен характер;
  
• 
  осигуряване на комуникация.
  

Ключовите фактори се групират в областите: ресурси, инфраструктура, време, информационно превъзходство.

Гледните точки за работа са: от гледна точка на организацията, от гледна точка на процесите.

Аспектите, които следва да се отчитат, са: оперативен анализ, структуриране, планиране, изпълнение, приключване, обобщаване, стратегически анализ.

Организационните структури, които участват в управлението при кризи, се отличават по субординацията си, областите на компетентност и вътрешната структура на организационните единици.

Основните данни, които се използват при разчетите, са свързани със стандартните ресурси, организационни структури, планове, мрежови графици, етапи и текстове.

Инструментите, които се използват пряко за управление при кризите, са:

• 
  документи и спомагателни средства;
  
• 
  интерфейси, генериране, присъединяване;
  
• 
  генериране на списъци с документи;
  
• 
  карти, схеми, чертежи, работни диаграми, органограми.
  

Планирането, което се извършва е: предварително (свързано с превантивните мерки), в реално време, когато се прилага в практическа ситуация, задължително в диалогов и/или графичен режим.

Обектите на планирането са: време, ресурси и капацитети. Съществен елемент от планирането е балансирането на капацитетите.

Планиране на времето е най вече по видовете дати, поддържани от системата: твърди (фиксирани), прогнозни (планови), актуални (реални), автоматични (детерминирани).

Планиране на ниво структурен план: от горе надолу, от долу нагоре, отворено, на база изчисление на капацитетите, на база на ресурсите, на база на маркерите.

Планиране на ниво мрежови график: от старт към край, от край към начало, на база на взаимовръзките, автоматично преизчисление на база статус, автоматично преизчисление на база съотношение „срок/дейност”, плаващи срокове, система за ранно известяване.

Видовете капацитети са: нива (количества) за материалното осигуряване на процесите, капацитети на техническите и помощни средства, човешки ресурс.

Планирането на капацитетите е на база дейност, на база ресурс и на база график. балансирането им се постига по три способа: оценка на ситуацията в реално време, оптимизация на изискванията, симулативно проиграване и инкорпориране на вариантите.

Планиране на ресурсите. различават се следните видове ресурси: суровини, продукти, услуги (труд), технически средства, човешки ресурс, финансови средства.

Обхватът и дълбочината на планирането са в зависимост от обхвата и степента на интегрираност на системите и включва: основен запис за всеки вид ресурс, присъединяване и блокиране, поддържане на неснижаем остатък.

Основните записи са за следните данни: основни (материал, звено, човешки ресурси, технически средства, инфраструктура), планиране на потребности, складиране, управление, прогнозиране, присъединяване.

Проследяването на времевите маркери и осъществяването на корекции при планирането и балансирането включват: анализ на данните, следене на бюджетите, следене на актуалните спрямо плановите стойности, автоматично осчетоводяване на разходите по дейности, проекти, звена.

Информационната система извежда следните видове данни и справки:

• 
  исторически (архивни) данни;
  
• 
  предварително дефинирани справки, отчети, анализи;
  
• 
  разрез и детайлност, съобразена с правата и нуждите на потребителя;
  
• 
  различни видове представяне на данните (табличен, графичен);
  
• 
  вградени инструменти за създаване на справки без писане на код;
  
• 
  дефиниране на правата за достъп до информацията и висока степен на защита;
  
• 
  връзка с външни системи;
  
• 
  система за алармиране;
  
• 
  персонифициране на информацията.
  

Етапите, през които се преминава в управлението при криза, са пряко свързани с управленските умения на лидера. По-долу е направен анализ на лидерските умения, необходими за всеки етап от управлението при кризи.

Създаването на група за критична информация (кризисен щаб), която служи за това да се използват съществуващи механизми, да се развият разнообразни вътрешни и външни източници и да се осигури безпристрастен и обективен анализ. Втората задача на щаба е изготвяне на правила за: политиката, сътрудничеството между участниците, вземането на решения и стандартните оперативни процедури. Успешното прилагане на всички проекти и планове се постига чрез проиграване, чрез учения и игри, които са два типа: планирани и организирани и без предварително планиране (ad hoc).

Първият елемент - осмислянето на ситуацията, означава да се извърши: проверка на наличните факти, изработване на първоначален анализ на базата на най-добрата налична информация, дефиниране естеството на проблема, оценка на наличните ресурси за справяне със ситуацията и предвиждане насоката на събитията.

И последният компонент от реагирането e мобилизиране на вземащите решения, което означава те да бъдат информирани, да са в течение на процеса, да се насърчава подходящото им участие, да се гарантира те да са на разположение и да се откликва на нуждите им.

Разрешаването на кризата е свързано с координиране осведомеността на обществото. То се постига с медиите, като се определи говорител, търси се възможност той първи да дава информация, казва се истината, без да се правят коментари.

Освен медиите следва да се гарантира, че вашата организация е надлежно информирана, като не се обръща внимание на „жертвите” на ваш риск.

Към слуховете трябва да се подхожда по два начина: да не им се обръща внимание, ако не са важни, но ако са сериозни, да се отричат или контраатакуват.

Управлението на системата включва: отделяне управлението при криза от ежедневните дейности, контрол на вътрешните комуникации, пренастройка на кризисните екипи за посрещане на събитията, гарантиране наличие на адекватни власти за вземане на решения, организиране с цел действие и мъдро използване на експертите.

Експертите се базират на един-единствен източник, създава се мрежа за взаимодействие между тях, като се отделят от вземането на решения, следят се публичните им коментари и се проявява реализъм относно техните способности да допринесат нещо за вземането на решения в началото.

Основните дилеми пред лидера при управление при кризи са свързани със: минимизиране на провокацията, съхраняване на опциите на опонента, манипулиране параметрите на риска за опонента, максимизиране броя на въвлечените в разрешаването на кризата „актьори”, „победа” или „избягване на риска”, „поемане на задължения” и „коректност”.

Изискванията към процеса на вземане на решения при криза се свързват със: информационното осигуряване, алтернативите, завършеност, навременност, осъществимост, контролируемост, гъвкавост и перспективност.

Стратегическият лидер се изправя пред дилемите: стратегическо/ оперативно мислене; материални/емоционални интереси; ненамеса/държа събитието в ръцете си; висока/ниска обществена реакция; кратък/дълъг срок на решаване на проблема; да го направи добре/да изглежда добре.

Проблемите на лидера се класифицират най-общо в следните направления:

1. 
   Лидерът отсъства: физически или духовно.
   
2. 
   Раздвоен лидер: разделена система за управление.
   
3. 
   Съперничество: политическо управление.
   
4. 
   Изолация на лидера: активна намеса отгоре.
   
5. 
   Стрес и умора на лидера: пренатоварване;
   
6. 
   Нерешителност: вероятни пропуски.
   

За осъществяването на ефективно управление могат да се дефинират следните приоритети:

• 
  създаване на оперативни способности на национално и регионално ниво (готови за действие обучени мобилни екипи с итердициплинарен характер);
  
• 
  бързо идентифициране на рисковите фактори и прогноза на конкретните очаквани действия;
  
• 
  вземане на правилни решения в реално време за ликвидиране на последствията (информационни и комуникационни системи, експертни решения, базирани на изкуствения интелект, анализи, методи за ограничаване на разпространението, за обезвреждане и депониране на опасните вещества и/или отпадъци, евакуация, първа медицинска помощ и социална помощ и лечение);
  
• 
  осигуряване на подходящата информация за лицата, вземащи решения.
  

При разпределянето на нивата на способност между отделните власти трябва да се реши как да се определят отговорностите:

• 
  за разработване и поддържане на способностите между отделните нива на управлението;
  
• 
  между отделните юрисдикции.
  

Тъй като НОС не могат да се постигнат незабавно, всички нива на властта следва да поддържат съществуващите компоненти от националната система за работа при кризи и успоредно да ги развиват в съответствие със следните национални приоритети:

На първо място, са приоритетите, които подпомагат няколко НОС, на второ място, приоритетите за повишаване на дадена способност и, на трето място, координация между всички системи.

Финансовото осигуряване на всички дейности се извършва от държавния бюджет, бюджетите на общините, юридическите лица и едноличните търговци. Редът за използването на бюджета следва да се доразвие в Правилника за прилагане на закона за управление при кризи. При криза се използват наличните ресурси, а в случай на обявено кризисно положение - създадените за тази цел резерви [10, 12].

Другата възможност, която се практикува, е заемен капитал от банкови институции (HVB Bank Biochim и USAID – американската агенция за международно развитие, са подписали споразумение за гарантиране на общински кредити). Чрез това споразумение се гарантират 15 млн. долара за ключови инфраструктурни проекти.

За изпълнението на изброените приоритетни дейности по всяка вероятност ще се наложат промени в Закона за управление при кризи. Все по-често се говори за т.нар. трети стълб на сектора за сигурност - гражданската сигурност.

Системата за гражданска сигурност следва да се изгради като самостоятелен „стълб”, равнозначим с другите два (единият е осигурен от МВР за вътрешната сигурност, другият - от МО за военните операции). Ако се възприеме този принцип, е необходимо да се създаде Закон за защита на гражданите и инфраструктурата, като допълнение към ЗУК, и солидно институционално измерение, където се отрежда специално място на МДПБА.

При успешна реализация услугата „сигурност”⁸ ще може да се предлага заедно с другите услуги на „едно гише” или единен телефон за спешни повиквания. Принципът на децентрализацията не отменя необходимостта от обща координация и управление от страна на ДАГЗ и МДПБА. Политиката за гражданска сигурност може да се възприемекато съчетание на политиката за сигурност с т.нар. „хуманитарна политика” (провеждане на хуманитарни и спасителни операции). Защитата на критичната инфраструктура изисква от своя страна създаване например на Регистър на критичната инфраструктура, който да включва стратегически обекти като: АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ, заводи за производство на стратегическа продукция, язовирни стени, тесни и уязвими участъци от пътища и жп линии, виадукти, тунели и др. Дейностите по защита на критичната инфраструктура са една от възможностите за реализация на продуктивно публично-частно партньорство и за участие на бизнеса в осигуряването на гражданската сигурност [7].

Участието на бизнеса и неправителствения сектор в обезпечаването на гражданската сигурност налага ясни нормативно утвърдени регламенти за тяхното лицензиране. Логично е централният координиращ орган в системата за гражданска сигурност (понастоящем ДАГЗ и/или Националния център за управление при кризи) да издава лицензи и сертификати на НПО, както и на търговските дружества, които желаят или по закон са задължени да участват в операции за осигуряване на гражданска сигурност.

Институционализацията на системата за гражданска сигурност означава да се осигури единна координация и управление. Това следва да бъде един от приоритетите на работа в новото МДПБА и Съвета по сигурността към МС. Звената, включени към системата за защита на гражданите и инфраструктурата, понастоящем са: ДАГЗ, която съгласно ЗУК трябва да организира дейността на Комисията за възстановяване и подпомагане при кризи, Постоянната комисия за защита на населението при бедствия, аварии и катастрофи (ПКЗНБАК) и Националният научно-координационен съвет към ПКЗНБАК.

Изграждането на система за гражданска сигурност е един от възможните подходи за постигането на ефективен механизъм за управление при кризи. Той успешно се вписва в сега съществуващата система, както и в системата за международно сътрудничество.

Ефективното функциониране на системата за гражданска сигурност ще даде на Република България възможността да инициира регионални инициативи и да заеме лидерско място в тази сфера в Югоизточна Европа и Черноморския регион.

1. Бахчеванов, Г., и кол., Управление при кризи и конфликти, Софтрейд, С., 2005.

2. Закон за управление при кризи, ДВ бр.19 от 1.03.2005.

3. Йончев, Д. (съставител), Балканите и НАТО заедно срещу тероризма, ЕЪР ГРУП 2000, С., 2004.

4. Манев, М., Процедури за управление на кризи, С., Военен журнал, кн. 5, 2001.

5. Павлов, Г., Информационни технологии в отбраната и сигурността-учебник, УИ „Стопанство”, С., 2003.

6. Павлов, Г., Проблеми на сигурността и защитата на класифицираната информация в автоматизираните информационни системи и мрежи, ИА, бр.5, 2005.

7. Публично-частни инициативи в отбраната и сигурността, проект по НИС на катедра „Национална и регионална сигурност” - отчет за I етап, 2005.

8. Ралчев, Г., Т. Трифонов, Ю. Търкаланов, Преходът, фондация „Национална и международна сигурност”, С., 2005.

9. Симеонов, И., Защо не е ефикасен моделът на Българската антикризисна система?, Военен журнал, кн. 2, С., 2005.

10. Тенчев, М., Националната гвардия-първи стъпки към обосноваване и изграждане, Военен журнал, кн. 2, С., 2005.

11. http://www.seeseim.cmil.org/ (03.2006).