Ураганни мисли като Густав, урагана връхлетя ме отзарана

връхлетя ме отзарана

следната въпросна мисъл:

Кой жирафа е орисал

от високо все да гледа

зебри, лъвове, говеда;

да не може да се кланя

(ниско – като талибаня,

който на Аллах се моли

и надига задник. Що ли?)

на газели грациозни

и маймуняци шикозни.

Дивната му перспектива

ми изглежда малко дива

откъм връх Килиманджаро,

гдето хвърлям карти таро.

Нейсе, нека да е здраве

в Атакама и Мохаве,

и жената на Гай Ричи

още да се опаричи!