Урок 2: Как се конфигурира tcp/IP
Изтегляне 176.72 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- Урок 4: Как се използват инструментите ping, ipconfig и tracert
- Урок 1: Какво представлява наборът от протоколи TCP/IP
- Урок 2: Как се конфигурира TCP/IP
- Урок 3: Как се задава алтернативна мрежова конфигурация и какво е автоматичен частен IP адрес
- Диагностика и справяне с проблеми
Глава 7Конфигуриране на мрежови протоколиУрок 1: Какво представлява наборът от протоколи TCP/IPУрок 2: Как се конфигурира TCP/IPУрок 3: Как се задава алтернативна мрежова конфигурация и какво е автоматичен частен IP адресУрок 4: Как се използват инструментите ping, ipconfig и tracertЗа тази главаПротоколът е съвкупност от правила и конвенции, които трябва да се съблюдават при комуникация, за да може страните, участващи в нея да се разбират. Така както делегациите, участващи в международни срещи, съблюдават протокола, за да може да се разбират безконфликтно с представилите на другите страни (без значение колко различни са културите им), така и компютрите в мрежата трябва да се съобразяват с определени правила. Благодарение на това компютри, работещи с различни процесори, мрежови адаптери, операционни системи и приложения, могат да се свързват безпроблемно и да обменят информация. Операционната система Windows Vista работи предимно с пакет от протоколи наречен Transmission Control Protocol/ Internet Protocol (TCP/IP). Чрез него тя осигурява такива функции като достъп до файлове и принтери през мрежата, достъп до Интернет и други. В тази глава е представено как се конфигурира TCP/IP и как се използват някои помощни програми за откриване на проблеми и справяне с тях.
Какво е TCP/IP и какви са неговите приложения?Историята на TCP/IP започва още в края на шестдесетте години на миналия век, когато американското министерство на отбраната се опитва да създаде мрежа със специално предназначение. Тази мрежа трябвало да може да продължи да функционира дори и след като определен брой от нейните опорни възли бъдат унищожени от противника. Четиридесет години по-късно същата тази технология е в основата на най голямата компютърна мрежа на Земята – Интернет. TCP/IP е съвкупност от протоколи, които осъществяват най-различни дейности при комуникацията между компютри. От Internet Protocol (IP), който отговаря за намирането на пътя, по който трябва да премине дадено съобщение, през Transport Control Protocol, който подрежда частите на съобщението, които са пристигнали в разбъркан ред, до Hyper Text Transport Protocol, който е протоколът използван за връзка между Уеб-сървъра и Уеб-браузъра. Всички те, а и много други, са част от TCP/IP. Това е технология, която позволява да се изпрати електронно писмо до роднина в Австралия, да се разгледат книгите в библиотеката на университета в Оксфорд или да се говори чрез Интернет телефония с бизнес партньор в Америка. И не само това, защото приложенията са още много, а и почти всеки ден се появяват нови.
Няколко думи за мрежитеКогато няколко компютъра се свържат заедно в рамките на една стая или дори в рамките на една сграда, това се нарича локална мрежа (често се среща съкращението LAN – Local Area Network). Най-вероятно компютрите в кабинета по информатика са свързани в точно такава мрежа. Често се налага компютри, свързани към дадена мрежа да получават достъп до информация на компютър, свързан към съвсем друга мрежа. За това локалните мрежи се свързват заедно, образувайки по-големи мрежи. Устройствата, които свързват отделните мрежи се наричат шлюзове (gateways). Когато до някой шлюз достигне съобщение, той знае дали трябва да пропусне съобщението и накъде да го препрати. Самият Интернет е мрежа, изградена от множество по малки мрежи, които от своя страна са изградени от по-малки мрежи и т.н., свързани помежду си с огромно количество шлюзове. В днешно време, TCP/IP се използва навсякъде – и в локалните, и в по големите мрежи. Причината той да стане толкова разпространен не е в това, че той е най-добрият комуникационен протокол. Когато е бил създаден, той е трябвало да свърже коренно различни компютри. До този момент всеки производител е разработвал собствени протоколи. Като резултат, компютри от различни производители не са можели да комуникират помежду си. От тогава до сега, основна характеристика на протоколите от пакета TCP/IP остава това, че те отговарят на строги стандарти и всяка тяхна реализация, която отговаря на стандарта, гарантирано може да комуникира с останалите. Какво са адресите?Компютрите в мрежа, работеща с TCP/IP, се идентифицират с число, наречено IP адрес (все пак компютрите работят с числа, нали :-). Адресите са организирани йерархично, точно както и мрежите в Интернет. Това позволява да се идентифицира не само компютъра, но и мрежата, към която е свързан. Всъщност IP адресът идентифицира не самия компютър, а връзката му с мрежата. Не случайно има услуги, чрез които може по адреса на компютър в Интернет да се определи неговото географско местоположение. Това обаче означава, че ако един компютър бъде преместен от една мрежа в друга, ще трябва да се смени и адреса му. А какво са имената ?Компютрите работят с числа и за тях не е проблем да помнят IP адресите, но за нас хората не е толкова лесно. Човек се справя по добре със запомняне на думи. За това е създадена система, която да преобразува IP адресите в имена и имената в адреси. Тя се нарича Domain Name System – DNS. Така, вместо да се налага да се помнят числа, може да се използва www.government.bg, за да се отвори сайта на българското правителство или minedu.government.bg – за Министерство на образованието. Бъдещето на ИнтернетПрез последните години световната мрежа стана неразделна част от живота на много хора. Появяват се все повече устройства от потребителската електроника, които имат връзка към Интернет. За мобилните телефони вече е нещо стандартно да са свързани към мрежата, но вече има и хладилници, които търсят през Интернет рецепти и после проверяват дали вътре в тях има всички нужни продукти. А като вземем предвид всички специализирани устройства в промишлеността, които имат връзка към мрежата става ясно, че Интернет придобива размери, многократно по-големи от тези, които са си представяли нейните създатели преди 30 – 40 години. За това в началото на деветдесетте години на миналия век започва разработката на ново поколение мрежови протоколи, които да осигурят безпроблемното разрастване на Интернет и задоволяване на нововъзникналите изисквания към мрежата. Internet Protocol версия 6 (IPv6) идва, за да замени старият IP версия 4 (IPv4). Основното му предимство пред старата версия е по-големия брой уникални адреси. При IPv4 максималният възможен брой устройства в Интернет с уникални адреси е около 4 милиарда, което е по-малко от един адрес на човешко същество. С версия 6 на Интернет протокола адресите стават 3,4.1038 – повече от достатъчно за всички мобилни телефони, кухненски уреди и т.н., и то не само на тази планета, ами и на други, на които евентуално човечеството би могло да се засели в бъдеще. Windows Vista е първата операционна система на Microsoft, в която IPv6 е включен по подразбиране. Тъй като Интернет и останалите мрежи продължават преобладаващо да работят с четвъртата версия на Интернет протокола, IPv4 също е включен по подразбиране и двата протокола работят паралелно.
Когато мрежата е малка или просто няма компютър, който да бъде използван като DHCP сървър, настройките на TCP/IP могат да се зададат ръчно. Задаване на настройките на IPv4:
Фигура 7.1. Прозорецът Свойства на Internet Protocol Version 4 (TCP/IPv4) в Windows Vista Настройките, които трябва да се зададат тук са IP адрес, Маска на подмрежа и ако компютърът ще бъде свързан към Интернет – Шлюз по подразбиране и Предпочитан DNS сървър (ако има и втори, може да се зададе като Алтернативен). Ако компютърът има повече от един мрежов адаптер, всеки от тях трябва да бъде конфигуриран. Това означава, че ако в мрежата, към която в свързан даден адаптер, няма DHCP сървър, настройките трябва да бъдат зададени ръчно. IP адресът е идентификатор, който обикновено се записва като четири числа между 0 и 255 разделени с точка, например 212.122.160.100. Той трябва да бъде уникален в мрежата, към която е свързан компютърът. Това означава, че ако компютърът е свързан директно към Интернет, не може да бъде избран произволен адрес. Този адрес се получава от Интернет-доставчика, най-често чрез DHCP. В случай, че компютърът не е свързан директно или въобще не е свързан към Интернет, може да се зададе адрес от типа 192.168.x.y, 172.16.x.y или 10.x.y.z, където x, y и z са между 1 и 255. Тези адреси са заделени специално за целта - комуникация в локална мрежа. Маската на подмрежата се използва, за да се разбере дали получателят на дадено съобщение се намира в локалната мрежа или в някоя отдалечена. Ако се задава конфигурацията на ръка, за малка мрежа маската почти винаги е 255.255.255.0. Шлюзът по подразбиране е компютър, към който се пращат всички съобщения, които не са за получатели в локалната мрежа. Това обикновено е маршрутизатор - компютър или специализирано устройство, което е свързано едновременно към локалната мрежа и към един или няколко Интернет-доставчика. Маршрутизаторът знае към кого трябва да препрати съобщението, за да достигне то до получателя, без значение колко далече е той. DNS сървърите преобразуват лесните за запомняне имена на компютрите в Интернет, като www.microsoft.com, в IP адреси. Това е така, защото тези имена са въведени само за удобство на хората. Самите компютри използват цифровите идентификатори (IP адресите), за да адресират съобщенията. При конфигурирането на връзката може да се въведат адресите на един основен DNS сървър и на един алтернативен. Интернет доставчиците обикновено поддържат такъв сървър и може да бъде въведен адресът на DNS сървъра на доставчика, който се ползва. В случай, че ще бъде използван DHCP за автоматична конфигурация, трябва да се избере Получавай автоматично IP адрес. По отношение на настройките на версия 6 на Интернет протокола, нещата не са много по-различни. Основната разлика е форматът на IP адресите, които вече не се записват като четири десетични числа разделени с точки, ами като 8 шестнайсетични числа, разделени с двоеточия. Например 2001:DB8:A01:0:204:23FF:FE97:261A. Настройките на IPv6 се задават по следния начин:
Фигура 7.2. Прозорецът Свойства на Internet Protocol Version 6 (TCP/IPv6) в Windows Vista Настройките за IP адрес (в случая IPv6 адрес), Шлюз по подразбиране и DNS сървър бяха обяснени по-горе. В случая обаче те са в новия формат от 8 шестнадесетични числа разделени с двоеточия. Настройката Дължина на префикс на подмрежа е аналогична на маската на подмрежата при IPv4. Ако няма някакви специални съображения, тя има стойност 64. Урок 3: Как се задава алтернативна мрежова конфигурация и какво е автоматичен частен IP адресНякои компютри се налага да бъдат свързвани към повече от една мрежи. Например преносим компютър, който се ползва на работа, но вечер се носи вкъщи. За да не се налага всеки път, когато компютърът се свързва към мрежата в работата или към тази вкъщи, да бъдат променяни настройките на TCP/IP, Windows Vista предлага възможност наречена алтернативна (мрежова) конфигурация. Тя влиза в сила, когато DHCP сървър не е открит и няма от къде да се получат настройките. Тук потребителят има следния избор:
При втория вариант, Windows ще определи автоматично IP адрес и маска на подмрежата така, че да не се дублират с тези на никой друг компютър в мрежата. Адресите са от типа 169.254.x.y, където x и y са между 1 и 255, а маската е 255.255.0.0. За да бъдат променени тези настройки, трябва да се направи следното:
Фигура 7.3. Страницата „Алтернативна конфигурация” в Windows Vista Тук може да се избира между Автоматичен частен IP и Конфигуриран от потребителя. Във втория случай трябва да се въведат настройките, които да бъдат в сила, когато няма DHCP. Разгледаните настройки очевидно са само за IP версия 4. При Интернет-протокол версия 6 няма възможност за ръчно задаване на алтернативен адрес, но за това пък има механизъм, подобен на автоматичното частно IP адресиране, който е включен винаги. При него в случай, че не може да се получат настройките от DHCP сървър, автоматично се избира адрес, който не се дублира с никой друг в локалната мрежа. Такъв адрес започва с FE80:0:0:0: и е с префикс на подмрежата 64. Урок 4: Как се използват инструментите ping, ipconfig и tracertВсички програми, които се разглеждат в тази глава, работят в конзолен режим. Това означава, че извеждат само текстова информация и се стартират от командния ред. За целта трябва да се натисне Старт и след това в полето за търсене се въвежда cmd и се натиска Enter. Така се отваря прозорец с команден ред (конзола), където може да се напише името на програмата и така тя да бъде извикана. Нито една от тези полезни програми не е локализирана за България. Поради това трябва да се обърне особено внимание на следващия текст при проблеми с английския език. Това ще позволи на потребителя да се ориентира в информацията, която извеждат те. PingТова е може би най-популярната помощна програма за TCP/IP. Чрез нея лесно може да се провери дали има връзка с някой компютър в мрежата и колко е закъснението при комуникацията с него. Ping изпраща съобщение, наречено „заявка за ехо”, към компютъра, комуникацията с когото проверяваме. Той, от своя страна, отговаря с ехо и когато то пристигне в изходната точка, ping извежда времето между изпращането на заявката и пристигането на отговора. Очевидно, ако някъде по пътя между двата компютъра се загуби или заявката за ехо, или самото ехо, има някакъв проблем с връзката. Поради естеството на Интернет загубата на съобщение се случва често. За това ping изпраща поредица от заявки (по подразбиране 4), като след всяка една от тях изчаква определено време (по подразбиране 4 секунди) преди да приеме, че съобщението се е загубило. Ping очаква само един параметър (ако бъде пропуснат, ще се разпечата помощна информация) – IP адресът или името на компютъра, който се проверява. Например: ping 212.122.160.100 или с IPv6 адрес: ping 2002:836b:4179::836b:4179 Името може да бъде Интернет-име: ping minedu.government.bg или ако компютърът е в локалната мрежа - hostname: ping comp1 Ето и един примерен резултат след извикване на ping: C:\ >ping minedu.government.bg Pinging minedu.government.bg [212.122.183.196] with 32 bytes of data: Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=3ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=1ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Ping statistics for 212.122.183.196: Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss), Approximate round trip times in milli-seconds: Minimum = 1ms, Maximum = 3ms, Average = 2ms На втория ред, веднага след командния, се извежда името на компютъра, с който се осъществява връзка, неговия IP адрес и размера на съобщението, което се изпраща към него. Възможно е името на компютъра, което е използвано, да е псевдоним. Тогава на този ред ще се изпише оригиналното Интернет-име на компютъра. Ако за името, което е въведено, не може да бъде открит съответстващ IP адрес, ping ще изведе следното съобщение: C:\>ping miedu.government.bg Ping request could not find host miedu.government.bg. Please check the name and try again. В такъв случай, най-вероятно има грешка в името. Може да се използва IP адрес вместо име, за да се извика ping, като например:
Тук не се получава информация за името на компютъра. От друга страна, ако се знае само адреса, за да се научи и името, може да се използва ключа „-а”: C:\>ping -a 212.122.183.196 Pinging www.minedu.government.bg [212.122.183.196] with 32 bytes of data: ..... След втория ред от резултати следват няколко (по подразбиране 4) реда с информация за получените отговори от компютъра. На всеки от тези редове има IP адреса на получателя (212.122.183.196), размера на съобщението (bytes=32), времето за пътуването му в двете посоки (time=3ms) и стойност, наречена време на живот (Time to Live - TTL). Посочения резултат показва, че първото съобщение е пътувало 3 милисекунди, второто – 1, а последните две – по 2 милисекунди. В случай че, има проблем с комуникацията, може да се получи съобщение:
То показва, че за времето, през което е чакан отговор (по подразбиране 4 секунди), той не е пристигнал. Друго съобщение, което може да се получи, когато има проблем, е:
В този случай, шлюзът с адрес 192.168.1.1 съобщава, че не знае на къде точно да препрати съобщението, за да достигне то до получателя. Това означава, че или Интернет-доставчикът има проблеми, или е въведен грешен адрес. Накрая, резултатите завършват с кратко статистическо обобщение. То показва, че са били изпратени 4 пакета (Sent = 4), получени като отговор 4 (Received = 4) и загубени 0 (Lost = 0), което е 0% от всички (0% loss). Минималното време в двете посоки за съобщенията е 1 милисекундна (Minimum = 1ms), максималното – 3 милисекунди (Maximum = 3ms), а средното е 2 милисекунди (Average = 2ms). Ако само четири резултата са недостатъчни, може да се използва ключа “-n” и да бъдат зададени повече (например 10): C:\>ping -n 10 minedu.government.bg Pinging minedu.government.bg [212.122.183.196] with 32 bytes of data: Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=3ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=4ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=3ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=3ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=3ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=1ms TTL=1 Reply from 212.122.183.196: bytes=32 time=2ms TTL=1 Ping statistics for 212.122.183.196: Packets: Sent = 10, Received = 10, Lost = 0 (0% loss), Approximate round trip times in milli-seconds: Minimum = 1ms, Maximum = 4ms, Average = 2ms Средно време от две милисекунди е много добро и показва, че съобщенията са пътували сравнително малко до сайта на Министерство на образованието и връзката е била безпроблемна. Времена от няколко милисекунди говорят за това, че компютърът, с който се осъществява връзка, се намира сравнително близо. От друга страна, когато времената достигат няколко десетки милисекунди, пътят, който изминават съобщенията, най-вероятно е в рамките на един континент, а времена от 150 до 500 милисекунди говорят за междуконтинентална комуникация. При времена, надвишаващи 500 милисекунди или става дума за комуникация през сателит, или за сериозен проблем с връзката. За експеримент, може да се провери какъв ще бъде резултата, ако се извика ping за сайта на Токийския университет:
TracertДруга програма, която може да бъде полезна е tracert. Името идва от trace route – проследяване на пътя и тя прави точно това. Когато се извика tracert с името или адреса на някой компютър, тя извежда всички шлюзове, през които преминава съобщението, докато стигне до местоназначението си. Освен това се получават и по три резултата за времето в двете посоки за пътуването на съобщението до съответния шлюз и обрано – информация, аналогична на тази, която се получава от ping. Например, при извикването на tracert за сайта на Министерство на образованието: C:\>tracert minedu.government.bg Tracing route to minedu.government.bg [212.122.183.196] over a maximum of 30 hops: 1 <1 ms <1 ms <1 ms 1-182.skknet.net [85.11.182.1] 2 <1 ms <1 ms <1 ms 30-160.skknet.net [85.11.160.30] 3 1 ms <1 ms 2 ms skknet-evrortr14.skknet.net [85.11.160.130] 4 1 ms 1 ms <1 ms Core.Router15.Evro.Net [83.148.74.146] 5 1 ms 1 ms 2 ms 212.91.161.109 6 1 ms 2 ms 2 ms spnet2mc.spnet.net [212.50.10.122] 7 1 ms 1 ms 3 ms mc2spnet.spnet.net [212.50.10.121] 8 4 ms 3 ms 4 ms www.minedu.government.bg [212.122.183.196] Trace complete. Когато не е получен отговор от някой от шлюзовете, в съответната колона се появява звездичка. Ако връзката се разпада някъде между два шлюза, с помощта на tracert, лесно може да се определи къде точно става това. От мястото на прекъсването нататък, ще има само звездички вместо времена за отговор. IpconfigТова е програма, с която лесно може да се проверят всички настройки и данни за инсталираните мрежови връзки. При извикване на ipconfig без параметри или ключове, тя извежда само IP адреса, маската на подмрежата и шлюза по подразбиране. При извикване с ключа -all се получава пълна информация за мрежовите връзки: C:\>ipconfig -all Windows IP Configuration Host Name . . . . . . . . . . . . myhostname: Primary Dns Suffix . . . . . . . : Node Type . . . . . . . . . . . . : Hybrid IP Routing Enabled. . . . . . . . : No WINS Proxy Enabled. . . . . . . . : No Ethernet adapter Local Area Connection 2: Connection-specific DNS Suffix . : somednssuffix.bg Description . . . . . . . . . . . : Realtek RTL8139/810x Family Fast Eth ernet NIC Physical Address. . . . . . . . . : 00-0E-2E-2F-00-00 DHCP Enabled. . . . . . . . . . . : Yes Autoconfiguration Enabled . . . . : Yes Link-local IPv6 Address. . . . . . . : fe80::cdd3:3e9b:b927:e113%7(Preferred) IPv4 Address. . . . . . . . . . . : 192.168.1.115 Subnet Mask . . . . . . . . . . . : 255.255.255.0 Default Gateway . . . . . . . . . : 192.168.1.1 DHCP Server . . . . . . . . . . . : 192.168.1.1 DNS Servers . . . . . . . . . . . : 192.168.1.1 192.168.1.2 Lease Obtained. . . . . . . . . . : 08 Юли 2007 г. 20:45:27 Lease Expires . . . . . . . . . . : 08 Юли 2007 г. 22:45:27 Ethernet adapter Local Area Connection: Media State . . . . . . . . . . . : Media disconnected Description . . . . . . . . . . . : Realtek RTL8139/810x Family Fast Eth ernet NIC Physical Address. . . . . . . . . : 00-0B-6A-99-00-01 Tunnel adapter Local Area Connection* 2: Connection-specific DNS Suffix . : Description . . . . . . . . . . . : 6TO4 Adapter Physical Address. . . . . . . . . : 00-00-00-00-00-00-00-E0 DHCP Enabled. . . . . . . . . . . : No Autoconfiguration Enabled . . . . : Yes Temporary IPv6 Address. . . . . . : 2002:51a1:f507::51a1:f507(Preferred) Default Gateway . . . . . . . . . : 2002:c058:6301::c058:6301 DNS Servers . . . . . . . . . . . : 81.161.240.10 NetBIOS over Tcpip. . . . . . . . : Disabled Tunnel adapter Local Area Connection* 10: Media State . . . . . . . . . . . : Media disconnected Connection-specific DNS Suffix . : Description . . . . . . . . . . . : Teredo Tunneling Pseudo-Interface Physical Address. . . . . . . . . : 02-00-54-55-4E-01 DHCP Enabled. . . . . . . . . . . : No Autoconfiguration Enabled . . . . : Yes В този пример има две физически връзки - Local Area Connection и Local Area Connection 2. Преди данните за тях обаче, ipconfig е извел информация, която е обща и за двете - Windows IP Configuration. Тук интерес представляват името на компютъра (Host Name), което в случая е myhostname и основната DNS наставка (Primary Dns Suffix), която не е зададена. Нататък следва информацията за Local Area Connection 2. Това е връзка, която се конфигурира през DHCP. Това се разбира от DHCP Enabled Yes. На реда Description има кратко описание на мрежовия адаптер, а на следващия ред - Physical Address, е изписан т.нар. MAC адрес на адаптера. Следват IPv6 адресът, който в този случай е fe80::cdd3:3e9b:b927:e113 и IPv4 адресът който е 192.168.1.115. Маската на подмрежата е 255.255.255.0. В случай, че адресът се дублира с този на друг компютър в мрежата, маската ще бъде 0.0.0.0. Нататък са разпечатани шлюзът по подразбиране (Default Gateway), DHCP сървърът (DHCP Server) и два DNS сървъра (DNS Servers). Последните два реда - Lease Obtained и Lease Expires показват кога за последно компютърът се е свързал с DHCP сървъра, за да обнови конфигурацията и кога ще бъде следващата такава връзка. Следва информация за Local Area Connection. От Media State - Media disconnected става ясно, че мрежовият адаптер на тази връзка няма физическа връзка с мрежата. В конкретния случай кабелът, който свързва компютъра с мрежата, е изключен.
Освен за физическите мрежови адаптери, ipconfig извежда информация и за псевдоадаптерите, които не са физически устройства. Windows Vista използва псевдоадаптери, за да може IPv6 да работи и в мрежи, в които се поддържа само версия 4 на протокола. Такива са 6to4 и Toredo тунелиращите адаптери – последните два, за които е извел информация ipconfig. Диагностика и справяне с проблемиПри инсталиране на Windows Vista, за всеки един от мрежовите адаптери се инсталира и TCP/IP (четвърта и шеста версия). Ето защо не се налага да бъде инсталиран отделно. Все пак има начин той да бъде дезактивиран и при съмнение, че е възникнала такава ситуация, може да се извика ping за т.нар. „loop back” връзка с адрес 127.0.0.1. Това е служебен IP адрес, който винаги се отнася за този компютър, от който се извиква ping. C:\>ping 127.0.0.1 Pinging 127.0.0.1 with 32 bytes of data: Reply from 127.0.0.1: bytes=32 time<1ms TTL=128 Reply from 127.0.0.1: bytes=32 time<1ms TTL=128 Reply from 127.0.0.1: bytes=32 time<1ms TTL=128 Reply from 127.0.0.1: bytes=32 time<1ms TTL=128 Ping statistics for 127.0.0.1: Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss), Approximate round trip times in milli-seconds: Minimum = 0ms, Maximum = 0ms, Average = 0ms Когато и да се извика ping 127.0.0.1, резултатът винаги трябва е като горния. В противен случай, TCP/IP има нужда от повторна инсталация. При IPv6 “loop-back” адресът е 0:0:0:0:0:0:0:1 или съкратено ::1. Резултатът от извикването на ping би трябвало да бъде: C:\ >ping ::1 Pinging ::1 from ::1 with 32 bytes of data: Reply from ::1: time<1ms Reply from ::1: time<1ms Reply from ::1: time<1ms Reply from ::1: time<1ms Ping statistics for ::1: Packets: Sent = 4, Received = 4, Lost = 0 (0% loss), Approximate round trip times in milli-seconds: Minimum = 0ms, Maximum = 0ms, Average = 0ms Горният проблем е рядко срещан. В замяна на това сравнително често може да се случи Интернет-доставчикът да има проблеми. Ето една примерна схема на разпознаване на тази ситуация:
Когато настройките на TCP/IP се въвеждат ръчно, е добре винаги да се проверява дали всички те са въведени правилно. За това може да се използва ipconfig. При зададен един и същи IP адрес на два или повече компютъра, ipconfig ще изведе 0.0.0.0 като маска на подмрежата. Трябва да се проверят и въведените адреси на шлюза по подразбиране и DNS сървърите. Добро решение е след това да се използва ping, за да се провери връзката с тях. Ако всички настройки са въведени правилно и връзката с DNS сървъра и шлюза са безпроблемни, а пак не може да се осъществи връзка с някой сайт в Интернет, е добре да се използва tracert, за да се провери къде точно пропада връзката. Възможно е връзката към определени части на Интернет да е отпаднала (например международните връзки). Каталог: documents documents -> Български футболен съюз п р а в и л н и к за статута на футболистите documents -> Изготвяне на Технически инвестиционен проект и извършване на строително-ремонтни работи /инженеринг/ на стадион “Плевен” documents -> П р а в и л а за организиране и провеждане на ученическите игри през учебната 2013/2014 година софия, 2013 г documents -> К о н с п е к т по дисциплината “Обща и неорганична химия” за студентите от І–ви курс специалност “Фармация” Обща химия documents -> Издадени решения за преценяване на необходимостта от овос в риосв гр. Шумен през 2007 г documents -> За сведение на родителите, които ще заплащат таксите по банков път цдг” Червената шапчица” documents -> Стъпки за проверка в регистър гаранции 2016г. Начална страница на сайта на ауер електронни услуги documents -> Общи въпроси и отговори, свързани с държавните/минималните помощи Какво е „държавна помощ” Изтегляне 176.72 Kb. Сподели с приятели:
|