Урок 4 17. – 24. октомври ТрЪба, Кръв, Облак и Огън



Дата22.07.2016
Размер118.91 Kb.
#1082
ТипУрок
Урок 4

17. – 24. октомври
ТрЪба, Кръв, Облак и Огън

„Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.“

1. Коринтяни 5:7


Събота,

17. октомври

КОД ЧЕРВЕНО


ВЪВЕДЕНИЕ

Изход 12:11; Числа 9:10; Матей 26:41
Лунната Нова Година е важен китайски фестивал. Според легендата вечерта преди Нова година чудовище излизало и убивало много хора. Това се случвало в продължение на много време, докато не дошъл безсмъртен пратеник да научи хората, че чудовището се страхува от червения цвят и от силен шум. За следващата Нова година хората убили животни и с кръвта им напръскали или боядисали вратите на домовете си. Когато чудовището видяло червената кръв, избягало. Днес китайците закачат червена хартия или парцал на рамките на вратите си и горят фишеци в новогодишната нощ. Тогава семействата се събират и ядат риба и пиле, които се сервират цели.

Бог инструктира израилтяните да убият агне и да напръскат с кръвта му праговете на вратите си в деня преди той да ги освободи от египтяните. Това е жертвата на Господната пасха. Те трябва да изядат агнето след като го изпекат на огън (Изход 12:9). Те трябва да изядат пасхалното агне в готовност да напуснат Египет (Изход 12:11). Господната пасха символизира освобождението на израилтяните от преследванията и робството в Египет.

Преди да вдигнат лагера си от подножието на Синайската планина, израилтяните празнуват първата си пасха като свободни хора. Бог няма да ги остави да забравят чудното си избавление от египетско робство. За да им напомня за Присъствието си, той ги води в огнен и облачен стълб. Облакът ги води в североизточна посока в Паранската пустош.

Исус Христос, който е нашето пасхално агне, ни е избавил от робството на греха. Господната Вечеря е християнската пасха. Подобно на израилтяните, след като изядем пасхалното агне, ние получаваме инструкции да разнасяме словото, както и „бдете и се молете, за да не паднете в изкушение” (Матей 26:41). Както израилтяните в паранската пустиня, така и ние трябва да следваме Божиите напътствия, без да се безпокоим какво ще стане с нас. Ключът е да се доверяваме на своя всемъдър Баща.

През тази седмица ще научим повече за Господната вечеря, напомняща ни за жертвите му и какво трябва да правим в неговото име.

Неделя,

18. октомври

НЕБЕСНО РЪКОВОДСТВО ЗА ПЪТУВАНЕТО



ФАКТИТЕ

Числа 9:15,16; 10:1-10
„Числа е книга на изпитанията. Числа (лат. Numeri, гр. Arithmoi) е наречена така, защото израилтяните са преброени на два пъти (глави 1 и 26) – един път в началото на пътуването им и още веднъж – в края на 38-те години скитане в пустинята. Числа е книгата на пустошта, която покрива времето между втория месец от втората година след изхода от Египет до десетия месец на четиридесетата година.“1

Тази седмица изследваме Числа 9 и 10 глави. Тези глави ни казват за подготовката на израилтяните за пътуването им до Обетованата земя. В Числа Бог дава строги напътствия на израилтяните. „Той искаше те да имат начин на живот, различаващ се от този на нациите около тях. Той искаше те да бъдат святи хора. Бог подготвяше хората – както духовно, така и физически – да приемат наследството.“2

Ние също се подготвяме да влезем в Обещаната земя на небето. Бог също ни дава строги напътствия за непорочен живот в църквата. Църквата е нашият лагер. Бог ни подготвя, като пречиства и освещава живота ни, за да можем да получим небесното наследство.

Числа 9:15, 16 рисува как Бог закриля израилтяните по време на пътуването им до Обещаната земя. „Облачният стълб през деня и огненият през нощта са били не просто природен феномен; те са били превозното средство на Божието присъствие и нагледно свидетелство за Неговото водителство и насоки пред народа.“3

Бог дава и сребърни тръби за водачество. Облакът и страховитият стълб са били видими, докато чрез тръбите народът чувал Божията воля.

Преди да влезем в небето, ние трябва да следваме Божието напътствие, за да знаем волята му в живота ни. Чрез водачеството на Святия Дух денем и нощем той ще разкрива в живота ни волята си, докато приближаваме нашата Обещана земя.



Понеделник,

19. октомври
ПАСХА ИЛИ ГОСПОДНА ВЕЧЕРЯ?
Писано е

Изход 12:1-29; Числа 9; Матей 26:36-43; Лука 22:14-20; Йоан 1-29

Господната вечеря


Исус е Божият верен Свещеник. Нямаме нужда от никого освен него на този пост. Жертвеното агне е прелюдия към Исусовата кръстна жертва за нашите грехове. Затова Исус е наречен Божий Агнец: „На следващия ден Йоан видя Исус, че идва към него, и каза: Ето Божия Агнец, Който поема греха на света!“ (Йоан 1:29).

Днес, празнувайки Господната вечеря, християните празнуват Христовата смърт на кръста. Господната вечеря, както Пасхата, възпоменава Исусовата жертва като „Божий Агнец“. Безквасният хляб представя Неговото тяло, а гроздовият сок – Неговата кръв.

„Въпреки че може да бъде разбирана и практикувана по различен начин от различните християни, Господната вечеря е с централна важност за всички вярващи. Ритуалът, постановен при последната Христова вечеря, е наречен с различни и често равнозначни имена: Евхаристия или отдаване на благодарност за Божиите добри дела; Причастие – подчертаване общението с Исус; и Господна вечеря, което показва произхода на службата.“4

„На четиринадесетия ден от месеца... се празнува Пасхата, съпровождащите я съкровени и впечатляващи церемонии, припомнящи извеждането от робството в Египет и сочещи напред към жертвата, която трябва да даде избавление от робството на греха. Когато Спасителят предава живота си на Голгота, значението на Пасхата се прекъсва и обредът на Господната вечеря се установява като спомен за същото събитие, за което е служила Пасхата.“5


Господната вечеря в Стария Завет (Изход 12:1-29; Числа 9)

Господ постанови Пасхата точно преди да избави израилтяните от Египет. Тя имаше за цел да предвещае Божия Агнец, който ще избави духовно Израил от робството на греха.

Мойсей инструктирал израилтяните да заколят пасхалното агне и да боядисат рамката на вратата с неговата кръв. Онази вечер ангел от Господа щял да убие всички първородни в домовете, чиито рамки на вратите не били боядисани с кръвта на агне. (Изход 12:21-24).

„Пасхата сочеше назад към освобождението на децата на Израил, а също така беше символична, сочеща напред към Христос, Божия Агнец, заклан за изкуплението на падналите човеци. Кръвта, попръскана на рамките на вратите, загатваше за изкупителната кръв на Христос, а също и за продължаващата зависимост на грешния човек от заслугите на тази кръв за сигурност от силата на Сатана и за последно изкупление. Христос яде Пасхалната вечеря със своите ученици точно преди разпятието си и в същата нощ постанови тайнството на Господната вечеря да бъде съблюдавано като възпоменание за неговата смърт. Пасхата беше постановена като спомен за избавлението на израилтяните от Египет. Тя беше както възпоменателна, така и символична. Символът срещна прототипа, когато Христос, Божият Агнец без недостатък, умря на кръста. Той остави тайнство за възпоменание на събитията, довели до Неговата смърт.“6


Господнята вечеря в Новия Завет (Лука 22:14-20)

Християните празнуват Пасхата по свой специален начин. Но това специално посвещение има различно значение. В Новия Завет Исус е обрисуван като Пасхалното Агне, което ще се жертва, за да ни спаси от робството на греха. В такъв случай за християните Господната вечеря е спомен и почит към Исус за това, което той е изстрадал заради нас. Адвентистите от седмия ден следват ритуала на Последната Вечеря, както е предадена от Исус на неговите ученици.

Относно важността на Господнята вечеря четем: „Спасението на човека зависи от продължителното предаване на неговото сърце на пречистващата кръв на Исус. Следователно Господната вечеря трябва да се приема по-често от веднъж годишно. Това свещено тайнство отбелязва много по-велико събитие от освобождението на децата на Израил от Египет. Това избавление беше символ за великото избавление, извършено от Христос, който жертва собствения си живот за окончателното изкупление на своя народ.“7


ТВОЙ РЕД Е!


  1. Опиши връзката между Пасхата в Стария Завет и Господната вечеря в Новия.

  2. Оставаш ли вкъщи в съботите, когато църквата ти има Господна вечеря? Ако да, защо?

  3. Помисли защо твоята църква празнува Господната Вечеря. Как може да бъде отпразнувана по начин, съдържащ повече духовност и подбуждащ към по-дълбок размисъл?

  4. Защо имаме нужда да си припомняме Христовата жертва за нас?



Вторник,

20 октомври
ЕТО БОЖИЯТ АГНЕЦ”
СВИДЕТЕЛСТВО

1. Коринтяни 5:7
„Пасхата трябваше да бъде както възпоменателна, така и символична - не само да сочи назад към освобождението от Египет, но и напред към по-великото освобождение, което Христос трябваше да извърши, като избави народа Си от робството на греха. Жертвеното агне символизира „Божия Агнец“, в Когото е нашата единствена надежда за спасение. Апостолът казва: „...нашата Пасха – Христос “ биде заклан за нас“ (1. Коринтяни 5:7). Не бе достатъчно само да се заколи пасхалното агне. Кръвта му трябваше да бъде напръскана по стълбовете на вратата. Така и заслугите на Христовата кръв трябва да бъдат приети от душата… Трябва да си приемем за свои заслугите на изкупителната жертва.“ (Патриарси и пророци, стр. 132)

„Спасението на хората зависи от непрестанното очистване на сърцата им в Христовата кръв. Поради това Господната вечеря не трябва да се взима от време на време или веднъж в годината, но много по-често от годишната пасха. Тази тържествена поръка напомня за далеч по-велико събитие от освобождаването на израилевите чада от Египет. Това освобождаване е символ на великото изкупление, което Христос направи като принесе в жертва собствения Си живот за пълното освобождаване на народа Си.“ (Spiritual gifts, т. 3)



„Христовият пример забранява някой да бъде изключен от Господната вечеря.“ (Животът на Исус, стр. 392) Защо? Защото:

  1. „Чрез Светия Дух Христос е там, за да постави печата на одобрение на този Свой обред. Той е там, за да убеждава и смекчава сърцето… Всеки ученик е призован да вземе участие публично и по този начин да свидетелства, че приема Христос като свой личен Спасител... Всички, които идват с вяра, съсредоточена в Него, ще бъдат благословени богато.“ (Животът на Исус, стр. 392)

  2. „Светопричастната служба посочва второто идване на Христос. Тя бе предназначена да запази жива надеждата в умовете на учениците… В своите теготи и изпитания учениците се утешаваха с надеждата за завръщането на своя Господ. Неизказано скъпа бе за тях мисълта: „Всеки път, когато ядете тоя хляб и пиете тая чаша, възвестявате смъртта на Господа, докле дойде Той” (1. Коринтяни 11:26). (Животът на Исус, стр. 393)

  3. Нашата „душа получава духовна сила от всяко причастие. Службата създава жива връзка на вярващия с Христос, а чрез Него и с Отец.“ (Животът на Исус, стр. 394)


Сряда,

21. октомври

ДА НЕ ЗАБРАВЯМЕ СПАСЕНИЕТО!



КАК ДА

Изход 12:1-29; Матей 26:26-30
Пасхата трябваше да напомня на израилтяните, че Бог има власт да ги избавя от беди и че им е обещал Обетованата земя. В Новия завет Исус даде на учениците си друг знак за спомен от спасението. От описанието на тези две събития можем да научим как да използваме участието в Господната вечеря за укрепване на духовния си живот:

Спомни си как си получил спасението от Господа (Изход 12:17). Бог нареди на израилтяните всяка година да честват Пасхата като спомен, че той ги е извел от Египет. Исус ни извежда от робството на греха ни. Ето защо Господната вечеря е подходящ момент да си припомним, че той е нашият Спасител – и как точно ни е спасил.

Подготви специална жертва (Изход 12:3-6). Израилтяните принасяха в жертва агне без недостатък. Каква специална жертва можем да поднесем ние? Да изразим благодарността си? Да пожертваме време и сили, за да помогнем на човек в нужда или за да се включим в някоя църковна дейност? Размерът на твоята жертва във всички случаи ще ти покаже колко по-велика е жертвата, принесена от Исус.

Направи нещо, което да отличи този ден от ежедневието (Изход 12:7,26,27). Израилтяните трябваше да напръскат с кръв праговете на вратите си. Това беше публично свидетелство за тяхната вяра и символ на изкуплението чрез Христовата кръв. Ти също можеш да сложиш белег на вратата си. Този “белег” може да открие пред теб възможности да свидетелстваш. А може би и любящият християнски характер може да бъде белег за Христовото изкупление от греха.

Приготви празнично меню (Изход 12:8-11). Да седнем на маса след Господната вечеря е прекрасна възможност за сближаване и за споделяне признателността ни с други църковни членове. А можем и да се “нахраним” с Божието Слово – насаме или с приятели.

Повтори Божиите обещания (Изход 12:25). Бог обеща на израилтяните да им даде Обетованата земя. На нас той обещава небесната Обетована земя.
ТВОЙ РЕД Е

  1. Как можеш да приложиш тези предложения следващия път, когато твоята църква приема Господната вечеря?

  2. Има ли опасност обрядът на Причастието да се превърне просто в поредната от религиозните ни привички?


Четвъртък,

22. октомври

ДОВЕРИ МУ СЕ И ЖИВЕЙ!



МНЕНИЕ

Йоан 3:16,17; Деяния 4:12; Евреи 5:9
Петгодишният ми син, Патрик, седеше до мен по време на Господната вечеря. „Защо – попита той – децата не може да ядат от хляба и да пият от сока?“ Обясних му, че ще участва в обряда, когато бъде кръстен. По-късно обаче осъзнах, че обяснението, който му дадох, не беше истинското.

Три месеца по-късно, на следващата Господна вечеря, съпругата на пастора беше приготвила специален хляб, подобен на хляба за Причастието. Беше донесла и друг плодов сок за децата. Провели службата в съботно-училищните си групи, така че учителите им могли да им обяснят Исусовата жертва на кръста за техните грехове. Патрик беше много доволен, че е участвал в събитието и е научил важни неща от първата си Господна вечеря.

„Децата трябва отрано да бъдат научени да търсят смисъла на тази служба – каза нашият пастор. Двете важни поуки за мен бяха, че спасението е за всички – и че децата ни трябва да учат за Исус от самото начало на живота си.

Всеки може да вземе участие в Господната вечеря, независимо към каква християнска деноминация принадлежи, защото обещанието за Божието спасение е дадено на всички (Йоан 3:16,17; Евреи 5:9)

Щом в миналото грехът се е прощавал чрез принасянето на агне в жертва пред Господа и щом днес грехът се прощава чрез позоваване на Христовата жертва на кръста, всеки от нас може да се покае и да бъде спасен. “Христос е нашата единствена надежда. “Няма под небето друго име, дадено между човеците, чрез което трябва да се спасим.” “И чрез никой друг няма спасение.“ (Деяния 4:12)“1

Както моят син откри, че Бог се грижи за нас, от неговите чудесни обещания за прощение и спасение, така и ние можем да се научим да вярваме, че същите тези чудни обещания са дадени на точно на нас.



Петък,

23 октомври

ПОДГОТОВКА ЗА ЦАРСТВОТО



ПРОВЕРИ

Числа 9:1,2
ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Когато Бог избави чадата на Израил от египетското робство, той ги отведе чрез поредица от чудеса до подножието на планината Синай. Там те лагеруваха близо две години, в които той ги подготвяше за живота в Обещаната земя. Той лично им даде моралния си закон и указания за общественото право и религиозните церемонии, които трябваше да съблюдават в новата си страна. Там те получиха плановете за дома за поклонение и го построиха. И последно: там отпразнуваха първата си Пасха като свободни хора. Бог беше отредил те да бъдат водени от облак, огнен стълб и сребърни тръби и да заселят новата земя – да основат ново царство, където Цар да им бъде самият Той.



ПРОБВАЙ

  • Осмисли собствения си християнски живот и отрази случаите, в които Божието ръководство е наподобявало облак, огън или тръба.

  • Направи хронологически преглед на събитията от Изход 14 до Числа 14.

  • Изслушай диска на Michael Card Known by the Scars (някои заглавия са достъпни в YouTube) и размишлявай върху онова, през което е трябвало да мине Исус, за да стане твое Пасхално Агне.

  • Прочети Изход 12 и изброй всички детайли, свързани с празнуването на Пасхата, и изпълнението на всеки един от тези детайли в живота на Исус.

  • Отпразнувай Господната вечеря със семейството си или с близки приятели на неповторимо място (например на морския бряг, за да измиете нозете си във вълните; в нечия дневна, с музика и хваление).

  • Организирай за своята църква празник агапе за следващата Господна вечеря. Обикновено това е вечерно събитие и включва измиване на нозете, семпла вечеря, съпроводена от съзерцателна музика, Господна вечеря и споделяне на верска опитност.




1 Merrill F. Unger, Unger’s Bible Handbook: An Essential Guide to Understanding the Bible (Chicago: Moody Press, 1967), p. 121.

2 New Living Translation: Life Application Study Bible (Wheaton, Ill.: Tyndale House, 1996), pp. 196, 197.

3 Пак там

4 Handbook of Seventh-day Adventist Theology, Commentary Reference Series, vol. 12, p. 595.

5 Патриарси и пророци

6 Духът на пророчеството, том 1

7 Знамения на времето, 25 март 1880 г.

1 Патриарси и пророци






Сподели с приятели:




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница