Урок 7: Радиоактивните отпадъци (рао) и отработеното ядрено гориво (ояг)

Разказахме накратко относно ресурсната обезпеченост – няма достатъчно уран за дългосрочните нужди от енергия на човечеството. Научихме, че процесът на извличане и преработка на уран не е никак безобиден и оставя тежко токсично и радиоактивно наследство на местата с уранови мини и преработвателни съоръжения. Леснодостъпните уранови находища се топят и извличането му става све по трудно, скъпо и енергоемко. Но какво се случва на изхода? Какво става с урана, след като бъде използван в атомните централи?

Много малко хора знаят, че отработеното ядрено гориво е многократно по-опасно и радиоактивно от урана, който влиза на входа на центрАлата. Това е така, защото радиоактивният материал е сгъстен и активиран. Всичко, до което се докосне този материал при преработката, транспортирането и съхранението си също се превръща в радиоактивен материал, които трябва да се съхранява при специални условия. И това е другия мит – много хора се заблуждават, че след преработка ядрените отпадъци намаляват. Случва се тъкмо обратното – те увеличават количествата си.

В процеса на горене на ядреното гориво се образува изкуствения химичен елемент Плутоний, който е създаден от човека – не съществува в природата. Плутоният е токсичен – една милионна част от грама е достатъчна, за да отрови човек, а една трийста от милионна част от грама е достатъчна да причини рак на белите дробове, ако бъде вдишана. В света са произведени до момента близо 1500 тона плутоний. Плутоният от АЕЦ Козлодуй се извлича при преработката в Русия – след извличане радиоактивните отпадъци без плутония, ще се връщат у нас.

Разбира се, че се плащат пари за гориво за една АЕЦ – но много малко хора си дават сметка колко всъщност струва преработката на това гориво, след като бъде употребено. Преработката на ОЯГ на АЕЦ Козлодуй струва по 600 долара на кг – централата произвежда по 45 тона отработено ядрено гориво на година.

По света има между 200 и 300 хил тона високорадиоактивни отпадъци. За тях няма намерено дългосрочно решение – няма материал, в който да се съхраняват, които да може да издържи и 100 години, а тяхното съхранение трябва да продължи повече от 100 000 години – човекът като вид е възникнал преди 70 000 години, човешката цивилизация преди 10 000 години, а най-старите построени неща от човека за на около 6000 години.

Много от опасните отпадъци се съхраняват в недостатъчно обезопасени хранилища, включително наземни. Ако при терористичен акт самолет се вреже в хранилището в Ла Хаг във Франция, Грийнпийс са изчислили, че последиците от инцидента ще бъдат 64 пъти по-тежки от тези в Чернобил.

В момента няма вечни хранилища за радиоактивни отпадъци – в света се строи само едно такова, във Финландия, наречено е “Онкало” (“скривалище”)¹ - цената му се очаква да бъде 3 млрд евро, но проектът ще бъде завършен след десетилетия и ще се ползва повече от сто години, което прави крайната цифра непредсказуема. След запълване на хранилището финландците ще го запечатат и ще възстановят пейзажа без да оставят след, че отдолу има нещо. Ако в следващите 100 000 години някой се натъкне на него няма да е ясно дали ще може да разбере предупрежденията, че там не трябва да се стъпва. Това скъпо хранилище предлага решение за нуждите на една малка страна с малка ядрена енергетик като Финландия – проблемът за света си остава.

Застъпниците на ядрената енергетика с голяма надежда гледат на т.нар. Четвърто поколение ядрени реактори, които трябва да работят с отработено ядрено гориво и да го превръщат в по-слаборадиоактивно на изхода. Реализмът налага а признаем, че сме на десетилетия преди тази технология да може да се приложи. Според Масачузетския Технологичен Институт, това което в момента се спряга като технолгия в тази посока, ще дава около четири пъти по-скъпа електроенергия от сегашните ядрени мощности. В този смисъл това няма да бъде от полза за потребителя, а ще бъде просто един скъп начин за частично справяне с ядрените отпадъци.