УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН
ПРЕДСЕДАТЕЛ НА НАРОДНОТО СЪБРАНИЕ,
ВАШЕ ВИСОКОПРЕОСВЕЩЕНСТВО,
УВАЖАЕМИ ГОСПОЖИ И ГОСПОДА
НАРОДНИ ПРЕДСТАВИТЕЛИ,
УВАЖАЕМИ ГОСПОДИН ОБЛАСТЕН УПРАВИТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ГОСТИ И СЪГРАЖДАНИ,
Преди 133 години тук, на това място се ражда българският парламентаризъм. И оттогава до днес Оборище е свято за всеки българин. Място за поклонение и за съизмерване с делегатите на Първото българско велико народно събрание. Защото в съзнанието на народа ни те и до днес стоят на недостижим пиедестал – с неповтореното си родолюбие и изключителна нравственост, с великата си саможертва и обреченост на Отечеството.
Изправени пред Оборище, ние проумяваме истината, че в единението е нашата сила. Но следваме ли я?
Получаваме вярата, че с идеали всичко е възможно. Но имаме ли ги?
Осъзнаваме и Пътя – на висшегласието в името на отечеството. Но вървим ли по него или ни водят партийни интереси и лични амбиции по различни пътечки?
На Оборище всяка година на 2 май заставаме с цветя в ръка. Но ще сложим ли ръка и на сърцето си, за да бъдем по-искрени и пред себе си, и пред оборишките депутати, по-достойни и за тяхната памет, и за България. Важно е да го направим и да си припомняме уроците на Оборище, когато избираме народните си представители в българския парламент.
Тук, на Оборище, връщайки се отново към съдбовните дни на Април 1876-та, ние заставаме очи в очи с оня урок по родолюбие и демократизъм, който винаги ще поставя въпросите за нашата отговорност пред днешния и утрешен ден на България.
Поклон, дълбок поклон пред първите народните избраници на Оборище и пред величието на тяхното дело!
Сподели с приятели: |