Урок върху разказа „една българка" на иван вазов аделина Симитчиева, оу „Проф. Иван Батаклиев"

„ЕДНА БЪЛГАРКА” НА ИВАН ВАЗОВ

 

 Аделина Симитчиева,

Рецензент: доц. д-р Станка Вълкова

Иновационните форми на работа са предизвикателство, свързано с новите учебни програми, и не само – с потребностите на времето. Ученикът на 21. век носи различно светоусещане и възприема по различен начин литературното и езиковото обучение. Необходимостта от нов тип диалог, в най-широкия смисъл на думата, е очевидна. Търсенето на интегративни връзки между литературното обучение и това по информационни технологии се оказва успешна възможност за провеждането на по-пълноценен учебен процес.

Мултимедийните презентации са подходящи за провеждане и на трите типа уроци – за нови знания, за упражнение и обобщителните уроци. Така се канализират интернет заниманията, превръщайки се в полезна дейност. Резултатът е познавателен, но преди всичко – възпитателен. Реализират се интердисциплинарни връзки с други учебни предмети – музика, изобразително изкуство, история, информационни технологии.

Проведеният обобщителен урок бе планиран още в началото на учебната година и заложен в годишното разпределение на часовете. Работата бе организирана на базата на алгоритъма от учебника за 7. клас на издателство „Анубис” с авторски колектив проф. К. Протохристова, С. Черпокова, А. Странджева, Н. Даскалов, Д. Янев.

Учениците работиха по групи. Организацията бе свързана с основните структурни елементи на разказа „Една българка” – история на творбата, жанр, основни теми, композиция, сюжет, герои, „Лупа” (художествени похвати и изразни средства). Целта на урока бе да се преговорят и обобщят всички аналитични наблюдения, свързани с разказа „Една българка”. Знанията, които учениците трябваше да приложат, се отнасят до адекватно коментиране на жанровите и композиционните особености на текста, основните теми, заложени в него, сюжета, героите и спецификата на авторовия изказ. Учениците доказаха умения, върху които работим от 5. клас, а именно – умения за работа в екип и умения за извличане на информация от художествен текст.

Най-обемна беше работата на първия екип, в който се включиха ученици с изявени умения по информационни технологии. Интересно беше предложеното от тях решение да представят историята на творбата. Започнаха с идеята на писателя да посети Черепишкия манастир. В галерия представиха легендата за името на манастира, коментираха начина, по който той въздейства като разположение, архитектурно решение, красотата на стенописите му.

Учениците представиха и факти, свързани с прототипа на героинята, допълниха образа с проучване за наследниците на тази истинска българка, които до днес съхраняват своето чувство за родова памет. На фона на къщата музей в с. Челопек разказът им прозвуча емоционално и убедително. За въздействието му допринесе и изборът на музикален фон – великолепно изпълнение на кавал на Теодоси Спасов. Целенасоченият коментар за реалните събития, претворени в произведението, за това, кои от действителните факти присъстват в творбата и какво е доизмислено, даде възможност за по-задълбочено осъзнаване на литературния текст като проекция на времето, което пресъздава.

Работата върху жанра на творбата, основните теми и мотиви бе представена таблично. Учениците нагледно доказаха твърдението, че „Една българка” е разказ. Оригинално представиха основните теми и мотиви, символиката на деня и нощта в разказа. Упорито търсиха и се спряха на най-подходящия цветови фон, за да направят съпоставка между традиционните представи за деня, нощта и реката и „участието” им в разказа.

Вторият екип имаше за задача да представи сюжета и фабулата и да открои особеностите на творбата в този аспект. Информацията бе изложена на девет слайда. Отново чрез графики бяха представени понятията. Интересно решение на този екип бе свързано с идеята да анимират графиката, проследяваща пътя на българката от Челопек до Черепишкия манастир. Композицията на разказа учениците представиха чрез схема и така обобщиха спецификата й. Прилагайки уменията, придобити в часовете по информационни технологии, те създадоха и обработиха слайда по начин, който се запомня. Чрез електронна таблица (отново анимирана и озвучена) пък бе представена една от композиционните особености на текста – ефектът на излъганото очакване. Посредством този композиционен похват авторът насочва към съществените сюжетни елементи, както и към поуката, изведена в епилога на творбата: „Илийца е умряла отдавна. Но полуумрялото дете оживя и сега е здрав левент и се нарича майор П. Покойната му баба, като му е разказвала тия събития, говорила му, че вярва, че дължи оздравяването му не толкова на небрежната молитва на сърдития калугер, колкото на добрината, която не могла да направи, но искала от сърце да направи.”

Учениците от третия екип откроиха същностните характеристики на героите в разказа в рамките на дванайсет слайда. В отделен слайд таблично бяха представени героите, тяхната характеристика и ролята им в произведението. След това всеки герой бе коментиран отделно, като за целта учениците бяха потърсили най-подходящия фон за своите текстове. С интерес бе посрещнат слайдът „Галерия”, представящ детайли от вътрешната уредба на къщата музей на прототипа на баба Илийца – Пена Цветковска, в Челопек. Оригинално хрумване на екипа бе на фона на горящ огън да изведе основните качества на смелата българка, готова на саможертва в името на човешката и народната правда. Опирайки се на неговата символика, учениците от екипа изведоха същностните черти на образа на селянката. Аргументираха избора си и с прякото присъствие на думата „огън” в отговора на героинята към бунтовника, в който характеризира обстановката в Челопек: „Там е огън сега...” Интересна за съучениците им бе информацията за прототипа на бунтовника Перо, когото турците откриват мъртъв в гората – той е подвойводата на четата, поел ръководството й след смъртта на Ботев.

Презентацията на четвъртия екип доказа, че изключителното въздействие на разказа се дължи на богатството на Вазовия изказ – представена бе информация за художествените похвати и изразните средства в разказа „Една българка”. Всяка част от него бе включена в отделен слайд. В първа част акцентът бе поставен на няколко ярки контраста при представянето на героите. Във втората част бе откроена ролята на ретроспекцията за постигане на внушението, че се получава преплитане на плана на историята и плана на една лична съдба. В трета част с помощта на подходящо анимиран нощен пейзаж учениците коментираха неговата роля, символиката на манастира, където се развива действието – убежище на вярата през вековете, и несъпричастността на служителите му в драматичния исторически момент. Четвърта част като първа кулминация в текста отново открои ролята на пейзажа, на чийто фон е внушена убедително една невероятна човешка същност – добра, всеотдайна, физически и духовно силна българка. Учениците изясниха ролята на вертикалната и хоризонталната проекция на пространството в четвърта част и откроиха въздействието й. Втората кулминация в пета част и ретроспекцията, свързана с представянето на съдбата на част от оцелелите Ботеви четници, убедително внуши жертвоготовността на тези изключителни българи. В шеста част бе представен засиленият контраст – българи и турци без водач. Композиционната рамка открои епилога, при който в началото и в края на творбата се включват едни и същи елементи – място, герои, събития. Така логично бе направен изводът, че поведението на баба Илийца и нейните усилия да спаси два човешки живота се оценяват от читателите не просто като проява на доброта, но и като нравствен подвиг, вдъхновен от родолюбие.

Урокът за обобщение върху разказа „Една българка”, представен чрез компютърни презентации на учениците, постигна своята цел – да даде възможност на седмокласниците да представят свои мултимедийни продукти. Учениците доказаха, че познават основните литературни факти и критически материали, свързани с тях. Очевидни са и уменията им да обобщават и систематизират информация, да работят в екип по поставена конкретна задача. И най-важното – да правят връзка между литературната творба и други културни факти.