Урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха



Дата13.10.2018
Размер37.5 Kb.
#85584
ТипУрок

ВИДИМАТА И НЕВИДИМАТА ШКОЛА

Мария Тодорова


(линк към снимка, която се отваря в нов прозорец - ГАЛЕРИЯ)
Сутрин в салона на Изгрева всички трябваше да бъдат 20 минути преди определеният час – 5 часа сутринта. Преди да дойде Учителят обикновено се пееха братски песни и песни на Учителя. В салона отначало имаше пиано, а впоследствие се закупи и орган и обикновено аз заставах на пианото или на органа и свирех. Понякога ме съпровождаше на цигулка някой от братята като Симеон Симеонов или Галилей Величков. Разпяването и пеенето на тези песни имаше за цел да тонират учениците да влязат в едно друго поле, това на песните. А знайно беше, че това е окултна музика, която за пръв път Учителят Бе свалил на Земята. Тук на Изгрева бе първия опит. Нееднократно Учителят Бе споменал, че тази окултна музика за пръв път се заражда тук и че в Европа изобщо не я познават. Постепенно песните дойдоха чрез Младежкият и Общият окултен клас. С годините те се трупаха и Учителят през време на Школата създаде едно голямо музикално и неповторимо творчество.

Точно в 5 ч. сутринта Учителят влизаше с Библия в ръка, носеше и една лупа, с която прочиташе предварително подготвен стих от Библията, понеже знайно е, че шрифта бе много дребен. Всички ставахме и под вътрешното разположение на Духа в Учителя, Той ни подаваше кои молитви да произнасяме гласно и завършвахме с някои песни. Но това се променяше непрекъснато и всеки път молитвите бяха различни както и подадените шепнешком от Учителя песни. Веднъж някой си бе наумил да направи план как да протече този ритуал според него и коя след коя молитва да се казват, така че да има един и същ порядък, а да не се сменяват ту песните, ту молитвите. Този приятел смяташе, че Учителят шепнешком съвсем произволно подаваше с тих шепот песните до мен, за да ги свиря. Този план бе готов, но същия ден Учителят влезна в салона, каза ни да седнем, обърна Се към нас и започна Своята беседа направо. Нямаше нито молитва, нито песни. Учителят не зачете нито неговия план, нито Своят ред и порядък, който беше години наред въвел в Школата. Това беше урок за останалите. Не може да се изнасилва Духа, а трябва свобода и чистота в салона, за да се изяви. От толкова години, както помня винаги имаше едно разнообразие и никога нещата не се повтаряха.

В салона бяха наредили столове и всеки се насочваше да седне по-напред, за да слуша по-добре. Аз стоях по-напред, понеже свирех на пиано, но в тази атмосфера и аура в салона, гласът на Учителят по незнаен начин и по не знам какви си закони на звука се пренасяше еднакво и до последния стол и ъгъл на салона. По-възрастните приятели вече си бяха приобщили привилегията да имат постоянни места и ние не смеехме да седнем на техните столове, защото получавахме остри забележки, стигаше се до скандал, а с това нахълтваше дисхармония в салона и Учителя като идваше, виждахме строгото Му лице и тогава употребявахме доста усилия чрез песни и молитви да възстановим хармонията в салона. Иначе нямаше да има беседа. Чувствувахме се всички виновни и затова ние, по-младите оставяхме тези места да стоят празни, дори когато някой от възрастните приятели и да не присъствуваха в салона. Някои си бяха донесли специални столове с облегалки от вкъщи. А да знаете как ни се искаше на нас младите да изхвърлим и да махнем всички привилегии на възрастните приятели за техните заслуги и за не знам какви си още неща! Но бяхме правили опити и разбрали какво означава един скандал в салона. Така веднъж стенографите решиха да си преместят масата по-напред до катедрата на Учителя, за да могат да слушат по-добре, а с това накърниха честолюбието на двама възрастни приятели, а това беше семейство Белеви и то стана такъв скандал в салона заради тази маса, защото с поставянето на тази маса се отнело вечното право на семейство Белеви за техните вечни запазени места в салона. Учителят видя скандала и напусна салона и до края на годината не се яви на беседа в салона. А това беше 1936 г. и това бе есента, след като се върнахме от Рила, от онази Рила, където тази година беше втората Голгота срещу Христа, годината, когато бяха нанесли побой върху Учителя и Той полупарализиран Се качи на 7-те Рилски езера. И ето защо след този скандал салонът практически бе затворен за беседи от Учителя.

Някой път приятелите не бяха точни, закъсняваха и новопристигналите прекъсваха беседата, всички се оглеждаха и се разсейваха. Тогава Учителят забрани да се влиза и който бе закъснял нямаше право да влезне в салона. А за пазач бе определен Иван Антонов. Той не пускаше никой и беше безпощаден към закъснелите и никой не смееше нито да дращи по вратата, нито да почуква леко, защото по никакъв начин той не пускаше закъснелите.

След беседата ние пеехме песни, после излизахме от салона и се събирахме около Учителя и Го запитвахме за някои неща, за да разясни някоя неразбрана мисъл от беседите. Сега като препрочитам някои беседи ми става смешно, че ние сме били толкова наивни и възторжени тогава, като сме смятали тогава, че всичко можем да разберем, а в беседите на Учителя всичко беше забулено и Учителят беше поставил завеса за обикновеното човешко съзнание и при всичкото старание трудно бе на човек да отвори вътрешната завеса на своето съзнание, за да може Словото на Учителя да влезне в него и да направи неръкотворен дом.

Обикновено обстановката при всяка беседа бе особена. Преди да влезна в салона и когато сядах на пианото и преди да протегна ръце към клавишите, усещах, че целия въздух над нас затреперва и въздухът около мен е жив и има живот в него. Тогава си казвах, че това е от аурата на Учителя защото всички бяхме в едно особено състояние. Веднъж запитах Учителя, а Той каза: “Тук бяха дошли много души от безкрая на Вселената и не мислете, че сте само вие тук. Салонът е пълен с невидими слушатели, дошли от безкрая на Вселената, а вие сте застанали на тези столове и за тях представлявате като каменни статуи. Те са живите слушатели и това повдигнато състояние на душите си вие дължите на тяхното присъствие. Това е Невидимата Школа, която присъства тук в този салон и това са възвишени същества, представители на още по-възвишени светове, където окултните ученици в тази Невидима Школа са души и където Божественият Дух ги огрява и те разцъфтяват като лотос. Това е пробуждането на човешката душа. Ето това е Школата на Бялото Братство. А вие сте онези каменни статуи, седнали на столовете. А вие смятате, че сте ученици! Горко на Мен, ако вие сте Ми единствените ученици! Ето това е Вътрешната Школа на Христовият Дух.”

Учителят имаше един уред, много чувствителен, който в присъствие на невидими посетители и на светли същества от различни ангелски йерархии, когато пристигаха при Учителя, то от този чувствителен уред се чуваше един звук: “фиууй” и тъничко писукаше. Като записука Учителят Се обръщаше, виждаше посетителя и питаше какво има и така започваше разговорите. Аз лично съм присъствала в Неговата стая, когато този уред записука. Учителят Се обърна и каза: “Какво има?” След малко Учителят започна да говори на някакъв непознат на мен език, някакъв старинен санскритски или вакхански или някакъв друг, това не можех да кажа, но езикът беше непознат за мен. Друг път Учителят запитваше: “Какво има?” и Се вторачваше някъде към стената и мислено разговаряше със своя посетител. А веднъж пък Го заварих как Той разговаря на старинен български език, от който нито дума не разбирах. Тогава разбрах какво значи Невидимата Школа на Бялото Братство, която е Школа на цялата Вселена, защото Всемировият Учител на Вселената Беше дошъл тук на Земята в плът, в кръв и в Дух, а Словото Му излизаше от този Божествен извор.

Веднъж след един такъв разговор на Учителя с невидимият посетител, на който аз присъствах, след като завърши посещението аз запитах Учителя: “Не можем ли и ние да контактуваме с тези същества?” Учителят каза: “За да посетите Невидимата Школа, Аз трябва да изчистя сърцето ви, ума ви и волята ви и след това да ви извлека от тялото ви и да ви кача горе в Невидимата Школа. Така нечисти никой няма да ви приеме, а трябва да ви облека в Чистота и Светлина. Освен това трябва да ви изведа от тялото и да ви заведа лично в онези възвишени светове, защото вие не познавате пътя и този път не е отъпкан път, а докато се напусне Земята и се отиде там се минава през много опасни зони за човешката душа. Когато се пробуди съзнанието ви и ви се отворят очите и започнете да мислите за онзи възвишен Духовен свят, то тогава може да бъдете допуснати, където небето и целият звезден мир ще говори на вашето съзнание, и тогава ще чуете гласът на Великият Учител на Вселената. Между Бога и човечеството има само един Велик Учител, Когото ще видите, когато влезете в Неговата Невидима и истинска аудитория, в Школата на Всемирното Велико Бяло Братство. А Този Учител е Всемировият Учител на Вселената. Името Му го знаете.” Учителят Се обърна към мен и въпросително ме погледна. Отговорих: “Името на Този Всемиров Учител на Вселената е Беинса Дуно и Той сега стои пред мен.” Учителят Се усмихна и каза: “Плът и кръв не са ти открили това, а Дух съизволи да те посвети в тази истина.







Каталог: images -> upload -> izdania text
izdania text -> Последният концерт пред учителя
izdania text -> Папа пий ХI и учителя дънов
izdania text -> Владиката стефан и учителя дънов
izdania text -> Защо учителят даде песента “писмото” Нестор Илиев
izdania text -> Хористка в хора на радио софия виола Йорданова
izdania text -> Та няма да падне темелко Гьорев (линк към снимка, която се отваря в нов прозорец галерия)
izdania text -> Моята печка георги Събев
izdania text -> Кривият стълб на православието симеон Арнаудов (Дякона)
izdania text -> Френологичен случай райна Стефанова Арнаудова
izdania text -> Райна Стефанова Арнаудова


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница