Урок Запознаване с понятията Урок Структура на заветите Урок Адам заветите на дела и на благодат
Изтегляне 1.1 Mb.
|
| Въведение в заветното богословие
п-р Джулиън Майкъл Зъг , доктор по богословие Презвитерианска богословска семинария Белийз Адрес: P.O. Box 145, 12 St Matthew’s Street, Belize City, Belize За контакти: Jzugg@mac.com MissionBelize.org Tel Belize 501 627 1782 Tel US 281 506 2833 Съдържание Предговор Въведение Урок 1. Запознаване с понятията Урок 2. Структура на заветите Урок 3. Адам – заветите на дела и на благодат Урок 4. Божиите завети с Ной и Авраам Урок 5. Моисей - Израил и законът Урок 6. Давид – завет с Царя Урок 7. Христос – изпълнение и новото творение Урок 8. Знакът и печатът на заветите Библиография Наръчник на преподавателя Предговор към наръчника на преподавателя Около две години, след като станах християнин, започнах да си задавам въпроса „Какво е общото между всичко написано в Библията? Каква е нейната вътрешна структура?” В отговор получих книгата на О. Палмър Робертсън със заглавие Христос в заветите. Тази книга отвори очите ми за същността и структурата на заветите в Писанието, както и на самата Библия. Разсъждавам върху Божиите завети през последните 20 години. Благодаря на Бога за възможността да напиша този курс. Надявам се да бъде полезен. Въведение Целта на настоящия курс е студентите да разберат Писанието, да осъзнаят благословенията, които Бог е приготвил за всички в Христос и да им помогне правилно да споделят Словото на истината. Заветното богословие е най-основополагащият курс, който може да се изучава в една библейско обучение. Това е курс за магистърска степен. Съдържание на курса Курсът обхваща осем глави. Първите два урока полагат основата на заветното богословие като правят кратко въведение в заветите и показват каква е връзката помежду им. Следващите уроци развиват в детайли всеки завет. Материали Книгата, която трябва да бъде прочетена, е Христос в заветите на О. Палмър Робертсън (издателство Динамик-Консулт К.А., София, 2002 г.). Освен това съм включил уеб-адреси със звукозаписи от лекции на д-р Робертсън, изнесени по същата тема. Цели на курса Курсът има за цел да насърчи студентите да изучават заедно, да разговарят както помежду си, така и с преподавателя, да обсъждат, да спорят и да достигнат до по-дълбоко разбиране на материала. Като учители се моля студентите да пожелаят да предадат тази информация и умения на своите църкви. Структура на курса Този курс е съставен в осем последователни модула. Модулите трябва да се преподават в посочения ред. Първите два модула полагат основата, а останалите градят след това върху нея, прибавяйки по-голяма задълбоченост. Основното съдържание се намира в лекциите, но то трябва да бъде подкрепено със задължителния прочит. Изисквания на курса Студентите трябва да присъстват на 16 часа учебно време. Студентите трябва да имат още 16 часа допълнително четене извън лекциите. Те ще завършат един специален проект. Провеждат се три мини-изпита през седмица 2, 3 и 4. За седмица 5 се изисква да се напише есе. Оценяване Участие на студента (15%): Може да се дава по 1 точка за всеки час присъствие. Домашна работа на студента (15%): Може да се присъждат по две точки на всяко домашно задание за 8-те урока. Домашната работа включва отговаряне на всички въпроси в края на всеки урок. Ако са изпълнени всички домашни работи, в края на курса може да се даде и една допълнителна точка като награда. Задължителен прочит (20%): Студентите в бакалавърската степен трябва да прочетат Заветите от Робертсън, а тези от магистърската програма – Христос в заветите на Робертсън. Специален проект (25%): Студентите трябва да направят изучаване Галатяни 3:1 – 4:6 като установят и обяснят главните завети в пасажа. Проектът за бакалавърска степен трябва да е в обем от 5-8 страници, а за магистърската степен - от 10-15 страници. Проектът трябва да се предаде през 8-мата седмица. Изпит (25%): Студентът трябва да покаже своето разбиране на главните понятия и на съдържанието върху материала от курса. За уроци от 2 до 7 ще се провежда изпит всяка седмица. Всеки изпит ще включва пет въпроса подбрани от дадените в края на всеки урок. Ползи от курса Курсът ще положи основа на библейското богословие. Той ще покаже как Бог работи с хората и ще положи основа за цялостно разбиране на богословието. Урок 1. Запознаване с понятията Това въведение набляга на важността на заветното богословие. В него ще се даде определение на завет и ще се представят трите водещи завета в Писанието. 1. Значимост: Защо да се изучават заветите? Започваме с въпроса Защо да изучаваме заветно богословие? Кое е толкова важно в заветното богословие, че се налага да има специален предмет? Първо, Исус разбира и обяснява собствената Си смърт като завет. В разговора в горната стая по време на Пасхата, когато постановява Господната трапеза, Исус заявява: „Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива” (Лука 22:20). Ап. Павел също цитира тези думи на Исус в І Коринтяни 11:23-25. Това ни говори, че животът, смъртта и възкресението на Христос – същината на нашата вяра – е заветна. Тези цитати разкриват и връзката между Пасхата и Господната трапеза. Заветите също така обясняват обрязването и кръщението, които са знаците на завета. Второ, думата „завет” се използва общо 313 пъти в Библията. Това показва, че понятието е основополагащо. Само в книгата Битие „завет” се използва 24 пъти. Битие, книгата за началата, е основана на заветите. Трето, заветите изграждат структурата, по която е написана цялата Библия.1 Централна концепция е разграничението между завета с Адам, стария човек, и старото творение и завета с Христос, новия човек, и новото творение (І Кор. 15 гл.; Римл. 5:12-19). Посланието към евреите разработва разликата между стария и новия завет (Евр. 8:7-13; ср. Ер. 31:31-34). Заветът с Адам в Битие 3:15 определя цялата структура на Писанието след това. Заветите представляват гръбначния стълб на Писанието и нашето разбиране за тях ще се отрази на начина, по който тълкуваме различни текстове от него. 2. Библейски названия на завета В тази част ще разгледаме еврейските и гръцки думи за „завет” в Библията, тъй като това ни ориентира за оригиналното значение на думите.
В еврейския berith означава „разрязвам или свързвам.”2 Думата се използва в Битие 1:1. При Сътворението Бог „изрязва, отрязва” небесата и земята. Идеята за разрязване или отделяне – да разрежа завет – се появява при Авраам в Битие 15 и 17 глави. В тези случаи Бог влиза в завет с Авраам като разрязва животни (Бит. 15). В Битие 17 глава обвързващият знак за завета между Авраам и Бог е отрязването на плът от краекожието при обрязването. 2.2. Старият завет на гръцки В Септуагинта (LXX), гръцкият превод на Стария завет, еврейската дума berith се превежда с гръцката дума diatheke. Изборът на тази дума е компромис, тъй като няма гръцка дума, която точно да предава еврейското понятие. Съществуват две възможни употреби:
Авторите на превода отхвърлят suntheke, тъй като тя предполага равнопоставеност между двете страни. Вместо това преводачите избират diatheke, за да подчертаят суверенната същност на библейските завети. Тази гръцка дума е преведена на латински като testamentum (завещание, завет), и така получаваме представата, че Библията се състои от старо и ново завещание, вместо от споразумения.3 2.3. Новият завет на гръцки В Новия завет гръцката дума diatheke е запазена, но не би трябвало да се тълкува като завещание, а като завет. Ние трябва да извлечем своето определение за завет от книгите на Стария завет. Там тя не значи завещание, а суверенно установено обвързване с кръв между Бога и човека. Това е общоприетата позиция днес. Все още има пасажи, в които според някои думата diatheke трябва да се тълкува като завещание (напр. Евр. 9:16-18), но Робертсън и други отхвърлят дори такова тълкувание.4 Решаващата разлика между завет и завещание е, че последната воля (завещанието) може да бъде променяна по всяко време до смъртта на завещателя. Тя влиза в сила и е неотменима, след като завещателят умре. За разлика от това обаче заветът влиза в сила веднага, смъртта има практическо значение при неизпълнение на условията на споразумението. 3. Какво представлява заветът? Сега ще се спрем на библейското определение за завет. На първо и най-важно място, заветът е връзка. За да разберем същността на тази връзка, е нужно да уточним разликите между заветите сключвани между хора и заветите сключвани между Бога и хората.
Във времето на Стария завет често се сключват завети между хора. В такива случаи заветът е взаимно споразумение между страните, при което страните влизат в завета като равни (напр. Бит. 21:27; 31:44). 3.2. Завети между Бога и човека При заветите между Бога и човека Бог е суверенния Владетел. Условията са суверенно наложени върху човека; човекът не преговаря с Бога по тези условия. Освен това тези завети представляват обвързване с кръв. Последствието за неспазване на завета е смърт, проливане на кръв. Д-р О. Палмър Робертсън определя тези завети като „кръвна връзка, която се управлява суверенно.”5 3.2.1. Връзка Заветът е заявена връзка, обвързване или обещание от Бога към човека, което създава взаимоотношения помежду им и определя каква роля ще играе всеки от двамата. Това обещание може да е съпътствано от знак или печат. Например, знакът на завета с Ной е дъгата, обрязването е знак на завета с Авраам, а кръщението е знакът при Новия Завет. 3.2.2. Суверенно управляван При създаване на тази връзка Бог е този, който поставя условията на споразумението. Бог налага суверенно условията върху хората. Това е валидно при всеки един от заветите. 3.2.3. Обвързан с кръв „Кръвен” подчертава абсолютната същност на връзката между двете страни. Когато се наруши завета, настъпват последствия. В договорите сключвани между хората, този, който нарушава договора, трябва да плати неустойки. При договорите между хората санкциите при нарушаване зависят от естеството на спогодбата. При Божия завет с хората Неговите заветни условия са абсолютни, на живот и смърт. Наказанието за нарушаване на завета винаги е смърт. Понятието „кръвен” говори, че ако заветът бъде нарушен, трябва да се отнеме живота на виновната страна. В Битие 2 глава Бог казва на Адам: „Ако нарушиш Моя завет като ядеш от дървото, в деня, когато ядеш от него, ще умреш.” В Битие 15 глава символът на „кръвен” представлява огнен пламък, който преминава през разсечените животни, показвайки, че при нарушаване на завета, нарушителите ще бъдат убити като самите животни. Проливането на кръв присъства в знака на завета обрязване при Авраам (Бит. 17). Божият завет с Израил включва поръсване с кръв на народа и книгата на закона (Изх. 24). Новия завет се подпечатва с проливането на кръвта на самия Христос (Лука 22:20). Определящо е да се разбере, че единственият начин за взаимоотношение между Бога и човека, е чрез завети. Бог никога няма взаимоотношения с човека извън завет. И винаги Бог определя условията по заветите, за да могат и Той, и човекът да живеят според тях.
Бракът е ярка и съществена библейска картина на завета в Библията. И във двата завета6 Бог казва, че се е оженил за Израил, като е встъпил в завет с нея. Той я вижда, закриля я, обича я и се жени за нея (Езек. 16:1-14, 32, 35). Когато Израил нарушава завета, тя става прелюбодейка (Ос. 1-3 гл.). При Новия Завет невяста на Христос е църквата (Еф. 5:25). Като използваме брака можем да опишем, че заветът съдържа както юридически, така и емоционални елементи. Обикновено двойката изпитва емоционално привличане (любов) и узаконява връзката си с брак. Потвърждението на връзката пред закона показва нейната абсолютна и ненарушима същност – „докато смъртта ни раздели.” Същото е при заветното богословие. Заветът е емоционално взаимоотношение между човека и Бога. Трябва да обичаме Бога с цялото си сърце, ум, сила и душа. Той е и юридическо взаимоотношение, което обвързва двете страни във вечен завет. При завета Бог подсилва взаимоотношението между двете страни като се посвещава на едно вечно споразумение. 4. Трите главни завета Твърде опростено казано в Писанието има три първостепенни завета:
Тези завети са представени както следва: 4.1. Заветът на дела Първият завет е „заветът на дела” между Бог и Адам.7 Бог влиза в завет, който изисква съвършено покорство от Адам в Едемската градина. Адам трябва да се покорява на заповедта да не яде от едно дърво, дървото за познаване на доброто и злото (Бит. 2:16-17). Ако наруши завета, ще умре, ако се покорява на Бога, ще живее. Този завет е „на дела,” защото успехът му е основан на покорството на Адам. Заветът е сключен с Адам и всички хора, тъй като Адам е представител на цялото човечество (Римл. 5:12-19; І Кор. 15:22). Адам не опазва завета и така осъжда себе си и всички, които представлява, на смърт. 4.2. Заветът за изкупление Вторият завет наричаме „заветът на изкупление.” Той е сключен между Бог и Христос, за да спаси Своя народ. Отец планира, избира и влиза в завет с Христос (Еф. 1:4), при който Той ще стане вторият/ последният Адам (І Кор. 15:45) и като представител на хората ще изкупи Своя народ (Еф. 1:7-11). При този завет Исус:
Вечно споразумение: Следните стихове говорят за споразумение между Отец и Сина: Псалм 2; 40:7; Йоан 6:38. Глава и представител: Христос действа не само от Свое име. Той обещава да постъпва като представител на Своя народ. Неговите действия се приписват на нас. Римляни 5:12-21 показва, че така както Адам преди това е наш представител, така е по-късно и Христос. Поръчител на завета: Освен това Исус приема да бъде гарант и поръчител за Своя народ. Той заплаща за нарушаването на завета от страна на Адам и неговото потомство – застава на тяхно място. „Така Исус стана поръчител на един по-добър завет” (Евр. 7:22). Небесна награда: Освен това на Христос са обещани награди за Неговото покорство (Фил. 2:9). Като награда за Своето дело Той получава сила и власт над всичко, за да може да управлява всичко до края, когато побеждава смъртта, Своя последен враг (І Кор. 15:20-26).8 4.3. Заветът на благодат Третият завет е „заветът на благодат,” при който Бог обещава на хората прощение за греховете и влиза в ново взаимоотношение с тях. Заветът на благодат е свързан със „завета за изкупление”, защото се основава на Христовото дело на изкупление. „Заветът за изкупление” е основата на „завета на благодат”. Поради представителната позиция на Христос двата завета са толкова здраво свързани, че можем да говорим за един завет с две страни: първата е завета между Бога и Христос, а втората между Бога и човека. Понятието „завет на благодат” не се среща в Библията. Ние го използваме, за да опишем поредицата от завети от първото благодатно обещание към Адам в Битие 3:15 до обещанията направени на Ной, Авраам, Моисей и Давид, които достигат до своето изпълнение в Новия Завет в Христос (Лука 22:20). Казваме, че е „на благодат,” защото тъй като човекът се проваля в „завета на дела”, той вече не може да угоди на Бога чрез своите дела, затова единственият начин Бог да има взаимоотношения с човека е по благодат.9 4.4. Взаимовръзки между трите завета Адам е обвързан спрямо Бога чрез „завета на дела”. Поради своето непокорство Адам и цялото човечество го нарушават. За да изкупи Своя народ Бог влиза в „завет за изкупление” с Христос, при който Христос обещава да се покорява на Отец и да постъпва като представител и поръчител на Своя народ, за да го избави. Този завет е направен преди основаването на света. Той се разкрива в това, че Бог предлага на хората „завет на благодат”, който се основава на Христовото покорство. Тъй като Христос изпълнява „завета за изкупление”, на Неговата църква може да се предложи „завета на благодат”. „Заветът на благодат” започва с обещанието дадено на Адам в Стария завет и получило изпълнение в делото на Христос. Съществува един „завет на благодат”, който може да се раздели на много периоди, главните от които са Стария и Новия Завет. Във времето на Стария завет Божият народ гледа в бъдещето с очакване на идването на Христос. Днес ние гледаме към миналото, към кръста в Новия Завет. Христос стои в центъра на всички завети. Заключение Понеже Бог има взаимоотношения с хората само в рамките на завет – юридическа и емоционална връзка, суверенно управлявана кръвна връзка – заветното богословие дава основата за разбиране на Библията. Трите първостепенните завети са „заветът на дела”, :заветът за изкупление” и „заветът на благодат”. Обобщение Заветите образуват структурата и устоите на Библията. Исус описва Своята смърт като настъпването на Новия Завет в Неговата кръв. Въпреки, че се наблюдава известно объркване към точния смисъл на думата „завет,” в последно време учените установяват представата, че Божият завет с хората е кръвна връзка, управлявана суверенно от Бога. Бракът между мъжа и жената, в своите юридически и емоционални елементи, осигурява най-добрият пример за взаимодействие и функциониране на завета между Бога и хората. Библейската картина за женитбата между Бога и Израил е отличен пример за завет. Заветното богословие общо се разпростира между „завета на дела”, който Адам нарушава, и „заветите за изкупление и благодат”, при които Христос изпълнява условията на заветите за и от името на Своя народ. В останалата част от този курс, ще разгледаме „завета за изкупление” като част от „завета на благодат” и по такъв начин ще говорим само за два завета: „завета на дела” и „завета на благодат”. Въпроси към урок 1 Въпрос 1: Дайте две причини защо е важно заветното богословие? Въпрос 2: Кои са еврейската и гръцката дума за „завет”? Как се превежда всяка от тях? Въпрос 3: Дайте пример (с библейска препратка) за завет между хора. Въпрос 4: Какви са елементите на библейския завет според О. Палмър Робертсън? Въпрос 5: Как се управлява суверенно завета? Защо е кръвен? Въпрос 6: Коя е главната библейска илюстрация на завет? Дайте доказателства от Библията. Въпрос 7: Кои са двете страни на завета? Опишете тях и тяхната важност. Въпрос 8: Какво представлява Заветът на делата? Въпрос 9: Какво представлява Заветът за изкупление? Опишете кратко всички негови страни. Въпрос 10: Какво представлява Заветът на благодат? Урок 2. Структурата на заветите Този урок излага структурата на заветите и на цялото Писание. Ще изложим всеки завет и ще видим как всеки от тях е свързан с Божия план и с всички останали завети. Тук ще направим само обзор, а всеки завет ще бъде разгледан подробно в по-нататъшните глави. 1. Структура на заветите за „двамата Адам” Най-основната заветна структура е тази на „двамата Адам” – разделянето между Адам, представителя на Завета на дела, и Христос, представителя на Завета на благодат. В Завета на дела Бог дава на човека тест по покорство. Ако Адам се покорява, ще бъде благословен, ако не се покорява, ще бъде проклет. Така цялото заветно богословие се основава на две големи структури: Завета на дела в Адам и Завета на благодат в Христос. Първи Адам Христос вторият Адам, последният Адам и грехопадение изпълнен грях & смърт благодат & живот Завет на дела Завет на благодат Библията говори за два главни завета: единият с Адам, Завета на дела; другият с Христос, Завета за изкупление/ на благодат. Всеки е представител на съответния завет (означен с обърнато „V” в горната диаграма). Адам е представител на старото творение и на цялото човечество, родено по плът от него. Христос е представител на новото творение, творение на благодат и живот за всички, които са в Него. Чрез своя грях Адам нарушава завета и това води до смърт за всички, които са в него. Христос, чрез Своето покорство, спечелва живот за всички, които са в Него (І Кор. 15:20; Римл. 5:1-19). В І Коринтяни 15:45-49 се подчертава връзката между Адам и старото творение и Христос и новото творение. Въз основа на това можем да разширим нашата диаграма както следва: грях – смърт дух - живот старо творение ново творение При Завета на дела Адам е главата на старото творение. Чрез своето непокорство той причинява грях и смърт на себе си и на цялото творение. Христос е главата на новото творение. Чрез Своето покорство на изискванията на Завета на благодат, Исус донася благодат, Святия Дух, новото творение и живот на всички, които са в Него. На тази основна структура ще се върнем по-късно, а сега ще се спрем на по-подробно описание на Завета на благодат. 2. Заветът на благодат Сега се обръщаме към Завета на благодат, заветът, който Бог сключва с човека след грехопадението. Понятието „Завет на благодат” не се среща в такъв вид в Писанието. Това е понятие, което подобно на „триединството” използваме, за да обясним библейска концепция.10 Принципът зад Завета на благодат е, че чрез своите дела човекът не е в състояние да угоди на Бога. След грехопадението човекът е осъден. За да го изкупи, Бог сключва Завета на благодат с хората. Според този завет Бог безрезервно предоставя всичко необходимо за спасението на човека чрез Исус Христос. Той е „завет,” защото Бог винаги поддържа връзка с хората в завет. А е по „благодат,” понеже в Адам човекът се проваля в спазването на делата. Понятието „Завет на благодат” на практика е описание на поредица от исторически завети, които са сключени от Бог с хората, сочат към бъдещето и достигат своята кулминация в Новия Завет в Христос. Първото обещание за този завет е в Битие 3:15: „Ще поставя и вражда между теб и жената, и между твоето семе и нейното семе; то ще ти смаже главата, а ти ще му смажеш петата.” Това е последвано от няколко други завета: завета с Адам (Бит. 3:15 и сл.); завета с Ной (Бит. 8); завета с Авраам (Бит. 15 и 17 гл.); завета с Моисей (Изх. 19 и 20 гл.) и завета с Давид (ІІ Царе 7:14 и сл.). Човек или е грешен в Адам според Завета на дела, или е в Христос според Завета на благодат. Във връзка със Завета на благодат трябва да се отбележат няколко неща. Първо, в рамките на Завета на благодат има шест различни завета. Второ, всеки от тях се основава и надгражда върху темата от Бит. 3:15. Трето, всеки от шестте завета има своеобразно специфично ударение. Четвърто, разделяме Заветът на благодат на две подгрупи: в Стария Завет и в Новия Завет. Старият Завет съдържа всички завети от Адам до Давид. Използва се за всички хора, които очакват тяхното изпълнение в Новия Завет в Христос. Въпреки че Новият Завет е част от Завета на благодат, той е самостоятелен. Той е неповторим, защото представлява завет, в който окончателно е осъществена реалността на Божиите обещания. Съществува един Завет на благодат в две части: Завета на благодат в Стария Завет, който очаква идването на бъдещия Месия; и Завета на благодат в Новия Завет, при който обещанията са изпълнени. Това е един завет с две различни управления. Старият Новият Завет Завет Един Завет на благодат
За да разберем по-добре Завета на благодат, използваме следната диаграма:
Един Божий план Обяснение на диаграмата:
Можем да обобщим горната диаграма с помощта на три понятия:
|