Усилията на някой интелектуалци да преодулеятъ това безобразие се оказа повече отъ миражъ отъ колкото на риалностъ

Георги Младеновъ съсъ студентки отъ Македония. Снимката е правена въ канцеларията на Македонския Наученъ Институтъ презъ августъ 2003 година.

Въ новия свѣтъ(Сѣверна Америка) това следване бѣ усложнено отъ факта , че тукъ училищата бѣха на английски и студентитѣ не бѣха добре запознати съ българския езикъ. Имаше и другъ проблемъ. Следъ първата свѣтовна война България се намери на загубващата страна и това затрудняваше следването въ българскитѣ научни институции.

Следъ 70тѣ години някой българи се опитаха да надвиятъ на собствения си страхъ и почнаха да посещаватъ медицинскитѣ факултети въ България. Това не бѣ толкова лѣсно колкото си мислятъ някой хора. Много е мъчно да надминешъ бариерата , че само съ ресторантска работа може да си изкарвашъ хляба.

Усилията на някой интелектуалци да преодулеятъ това безобразие се оказа повече отъ миражъ отъ колкото на риалностъ.

Автора на тѣзи материали се опита да внуши на много младежи родени по Канада , че има възможностъ да се прескочи бариерата която бѣ повече психическа отъ колкото политическа. На много младежи се предложи възможности да следватъ въ България и то медицина. Малцина се възползваха отъ този възможностъ. Онези които отидоха да следватъ тамъ въ България завършиха и си вземаха испититѣ тукъ въ Канада. Вземането на испититѣ въ Канада отъ тѣзи които завършиха въ България ги постави на много завидно положение, че тѣ могат да си изваждатъ хляба , при наличието , че сѫ завършили въ България. До къмъ край на 60стѣ години на миналия вѣкъ Софийския университетъ не бѣ признатъ въ Канада. Голями усилия направи покойниятъ Никола Русановъ и автора за това признаване.

Миналата седмица се намерихъ въ единъ немски ресторант и тамъ намерихъ единъ отъ лекаритѣ които бѣхъ пратилъ да следва въ България. Този лекъръ ми направи най-големия комплимента въ живота « Поглеждайки ме лекаря каза на своята дъщеря която не бѣше повече отъ десетина години. Това е човѣка които ме направи лекъръ.

Сѣга за студентитѣ отъ Македония които следватъ въ България.
Тѣзи студенти както ми се каза сѫ около 10 хиляди младежи. Това е голяма цифра за Македония кѫдето сърбо-македонизма има голямо присѫствие.

Студентитѣ ми разказваха една сърбо-македонска пропаганда която заслужава коментиране. Една отъ студенткитѣ които бѣха въ Македонския Наученъ Институтъ ми разкаваше за онова което се случило съ нея при връщането и въ Вардарска Македония. Тя ми разказва , че нейнитѣ приятелки и приятели въ нейния градъ сѫ и казвали , че на студентитѣ имъ били давали испититѣ понеже казвали, че сѫ бугари.

Проблема на студентитѣ ще дойде следъ като тѣ завършатъ и следъ като се върнатъ въ Македония. Само преди една година почна една не нужна пропаганда , че българскитѣ дипломи били фалшифицирани, че студентитѣ били само на няколко лекции и какви ли не пропаганди. Тѣзи студенти ще бѫдътъ обиждани отъ сърбо-македонцитѣ , че тѣ не збуруватъ …македонски…., че не сѫ завършили на …македонски…. Всичко това което става въ Вардарска Македония е едно доказателство, че сърбо-македонизма изживява една криза която е частъ отъ загубената сръбска битка въ Македония. Голяма частъ отъ македонскитѣ студентитѣ въ България сѫ наблюдавани отъ сърбо-македонскитѣ полицейски органи. Тѣ сѫ подлагани на натискъ да не взиматъ българско гражданство. Тѣ сѫщо така сѫ подлагани на натискъ да не четат историческа литература за Македония която била изцяло фалшифицирана отъ българскитѣ професори! Никѫде по свѣта няма такава анти-българска пропаганда каквато има въ Вардарска Македония.

Лошото при сърбо-македонската пропаганда е , че тя тази пропаганда важи само отъ ГЕВГЕЛИ ДО КУМАНОВО. Тѣзи студенти които завършват въ България ще иматъ голямъ проблемъ поради факта , че тѣзи които завършватъ въ Македония сѫ много по ограничени въ свойтѣ исторически познание по въпроса съ историята на македонското освободително движение.

Проблема ще се задълбочава още повече и тогава когато интелектуалцитѣ отъ България сѫ повече отъ тѣзи които сѫ завършили сърбо-македонскитѣ факултети ще избухне една вътрешна война която ще бѫде разрешена съ българскитѣ паспорти.

Въ Вардарска Македония все повече и повече граждани се връщатъ къмъ свойтѣ български корени. Това връщане къмъ българскитѣ корени на гражданитѣ на Македония е много важно тъй като тѣзи наши братя българи утре ще искътъ някакво разрешение съ прикачването на Македония къмъ България. Тукъ става въпросъ за онази частъ на Македония която ще остане извънъ границитѣ на вѣлика Албания. За сѣга ние всички знаемъ , че албанцитѣ иматъ идея и възможностъ да усѫществятъ своя националенъ идеалъ…една Албания за всички албанци…. Тогава и българитѣ отъ Македония ще искътъ една България за българитѣ на Балканския полуостров.( Нали това предрече Др. Хенри Кисинжеръ на 5 априлъ 1999 година)

Мното студенти отъ Македония въ България и многото български паспорти изъ Вардара ни каратъ да мислимъ , че смѣ спечелили третата Балканска война.