Условия и ред за използване и съхранение на системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби



Дата24.10.2018
Размер73 Kb.
#96148

ГОДИШНИК НА ТЕХНИЧЕСКИ УНИВЕРСИТЕТ – ВАРНА, 2007 г.


УСЛОВИЯ И РЕД ЗА ИЗПОЛЗВАНЕ И СЪХРАНЕНИЕ НА СИСТЕМАТА ЗА НАБЛЮДЕНИЕ И КОНТРОЛ НА РИБОЛОВНИТЕ КОРАБИ

Николай Руменов Танчев, Здравко Алексеев Попов

Технически Университет-Варна,9000 Варна,България,ул. “Студентска”№1, e-mail: Z_popov@abv.bg, Soulofsorrow@abv.bg

Резюме:В този доклад са разгледани някои от нормативните актове за условията и задълженията на страните по използването и съхранението на сателитната система за наблюдение и контрол на риболовните кораби.

Ключови думи: задължения, контрол, наблюдение

Преди да започнем разискването на въпроса с условията и редът за ползване и съхранение на системата за наблюдение и контрол на рибарските кораби , е уместно да споменем някой правила и членове от Конвенцията на ООН по Морско Право от 1982г , които са пряко свързани с настоящата тема. Най-важните от тях касаещи рибарските кораби са членовете от конвенцията касаещи : права на държавите с излаз на море ; права на държавите без излаз на море ; съхраняване на живите ресурси ; оползотворяване на живите ресурси ; запаси, срещащи се в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави зона или както в изключителната икономическа зона, така и в района отвъд нея и прилежащ към нея;

Корабите на всички държави, както крайбрежни, така и без излаз на море, се ползват от правото на мирно преминаване през териториално море, като се има в предвид,че под преминаване се разбират следните варианти: да се пресече това море, без да се влиза във вътрешни води или да се спира на котва на рейд или акостира в пристанищно съоръжение извън вътрешните води; да се влезе или да се излезе от вътрешни води или спре на котва в такъв рейд или акостира в такова пристанищно съоръжение.

Преминаването трябва да бъде непрекъснато и бързо. То включва обаче спиране и акостиране, но само доколкото същите съпътстват обикновеното плаване или са станали необходими поради непреодолима сила или бедствие или с цел да се окаже помощ на лица, кораби или въздухоплавателни средства, които са в опасност или търпят бедствие.

Преминаването е мирно, доколкото не нарушава мира, добрия ред или сигурността на крайбрежната държава.

Крайбрежната държава трябва да : определя допустимия улов на живи ресурси в своята изключителна икономическа зона ; отчита най-достоверните научни данни, с които разполага, осигурява чрез подходящи мерки за съхраняване и стопанисване поддържането на живите ресурси в изключителната икономическа зона да не бъде застрашено от прекомерна експлоатация. В зависимост от обстоятелствата крайбрежната държава и компетентните международни организации, били те субрегионални, регионални или световни, си сътрудничат за постигането на тази цел ; взема под внимание последиците за видовете, свързани или зависими от видовете, които се ловят, с оглед поддържането или възстановяването на популациите от такива свързани или зависещи видове, над нивата на които тяхното възпроизводство може да бъде сериозно застрашено. Такива мерки са насочени също към поддържането или възстановяването на популациите на видовете за уловни нива, при които може да се постигне максимален устойчив улов, с оглед на съответните екологически и икономически фактори, включително икономическите нужди на крайбрежните риболовни общини и особените изисквания на развиващите се страни, като се отчитат методите, използвани при риболов, взаимната зависимост на запасите и всички общо препоръчани международни минимални стандарти, било то субрегионални, регионални или световни.

За оползотворяване на живите ресурси крайбрежната държава : насърчава постигането на оптимално оползотворяване на живите ресурси на изключителната икономическа зона, без да се нарушава чл. 61 ; определя своите възможности за улов на живите ресурси на изключителната икономическа зона. Ако крайбрежната държава няма възможност да извърши целия допустим улов, тя чрез споразумения или други договорености и в съответствие с изискванията, условията, законите и правилата, посочени в т. 4, предоставя на други държави достъп до остатъка от разрешения улов, като държи сметка особено за разпоредбите на чл. 69 н 70, и по-специално - що се отнася до споменатите в тях развиващи се страни ; предоставяйки достъп на други държави в своята изключителна икономическа зона по силата на този член, крайбрежната държава отчита всички свързани с това фактори, включително значението на живите ресурси на района за икономиката на заинтересованата крайбрежна държава и другите й национални интереси, разпоредбите на чл. 69 и 70, изискванията на развиващите се държави от субрегиоиа или региона при улова на част от остатъка и необходимостта да се сведат до минимум отклоненията в икономиката на държави, чиито граждани обикновено извършват риболовна дейност в зоната или които са положили съществени усилия за проучването и идентифицирането на запасите ; гражданите на други държави, извършващи риболовната дейност в изключителната икономическа зона, спазват мерките по съхраняването и другите изисквания и условия, установени в законите и правилата на крайбрежната държава ; крайбрежните държави уведомяват по надлежния начин за законите и правилата за съхраняването и стопанисването на живите ресурси.

Въпросът отнасящ се за запасите, срещащи се в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави както в изключителната икономическа зона, така и в района отвъд нея и прилежащ към нея съдържа следните условия :

1. Там, където един и същ запас или запаси от сходни асоциирани видове се срещат в изключителната икономическа зона на две или повече крайбрежни държави, тези държави се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални или регионални организации да се споразумеят за мерките, които са необходими, за да координират и осигурят съхраняването и развитието на тези запаси, без да се нарушават другите разпоредби на тази част.

2. Там, където един и същ запас или запаси от сходни видове се срещат както в изключителната икономическа зона, така и в район отвъд нея и прилежащ към зоната, крайбрежната държава и държавите, извършващи риболов от тези запаси в прилежащия район, се стремят непосредствено или с посредничеството на подходящи субрегионални и регионални организации да се споразумеят за мерките за съхраняването на тези запаси в прилежащия район.

Права на държавите без излаз на море са следните :

1. Държавите без излаз на море имат право да участват на справедлива основа в експлоатацията на подходяща част от излишъка на живите ресурси на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат под внимание съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани държави и в съответствие с разпоредбите на този член и на чл. 61 и 62.

2. Условията и формите на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни, субрегионални или регионални споразумения.

3. Когато възможностите за риболов на крайбрежната държава се приближават до ниво, което би й позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволят участието на развиващи се държави без излаз на море от същия субрегион или регион в експлоатация на живите ресурси на изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или региона по начин, който е подходящ , според обстоятелствата и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в т.2 , също се взимат под внимание.

4 Развитите държави без излаз на море по силата на разпоредбите на този член имат право д аучастват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се има предвид до каква степен крайбрежната държава, предоставяйки достъп на други държави до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да бъдат сведени до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов , и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани традиционно са извършвали риболов в зоната.

5. Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегионите или регионите , където краибрежната държава може да предостави на държавите без излаз на море от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатация на живи ресурси в изключителната икономическа зона.

Държавите с неблагоприятно географско положение имат следните права :

1. Имат право да участват на справедлива основа в разработването на подходяща част от излишъка на живите ресурси на на изключителната икономическа зона на крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като се вземат предвид съответните икономически и географски обстоятелства на всички заинтересовани страни.

2. За целите на тази част терминът „държави с неблагоприятно географско положение" означава крайбрежни държави, включително държави, граничещи със затворени или полузатворени морета, чието географско положение ги прави зависими от експлоатацията на живите ресурси на изключителните икономически зони на други държави в субрегиона или региона за снабдяването им с достатъчно риба за изхранването на тяхното население или на част от него, както и крайбрежни държави, които не могат да претендират за собствена изключителна икономическа зона.

3. Редът и условията на такова участие се установяват от заинтересованите държави чрез двустранни субрегионални или регионални споразумения.

4. Когато възможностите за риболов на крайбрежната държава се приближат до ниво, което би й позволило да улови целия допустим улов на живи ресурси от нейната изключителна икономическа зона, крайбрежната държава и другите заинтересовани държави си сътрудничат при установяването на справедливи договорености на двустранна, субрегионална или регионална основа, които да позволят участието на развиващи се държави с неблагоприятно географско положение от субрегиона или региона в експлоатацията на живите ресурси от изключителните икономически зони на крайбрежните държави от субрегиона или от региона по начин, който е подходящ с оглед на обстоятелствата и на условия, задоволителни за всички страни. При прилагането на тази разпоредба факторите, споменати в т. 3 също се вземат под внимание.

5. Развитите държави с неблагоприятно географско положение по силата на разпоредбите на този член имат право да участват в експлоатацията на живите ресурси само в изключителните икономически зони на развити крайбрежни държави от същия субрегион или регион, като имат предвид степента, до която крайбрежната държава, предоставяйки на други държави достъп до живите ресурси на нейната изключителна икономическа зона, е взела под внимание необходимостта да се сведат до минимум пагубните последици за общностите, извършващи риболов, и отклоненията в икономиката на държавите, чиито граждани обикновено извършват риболов в зоната.

6. Горните разпоредби не нарушават договореностите, постигнати в субрегиона или региона, където крайбрежните държави могат да предоставят на държавите с неблагоприятно географско положение от същия субрегион или регион еднакви или преференциални права за експлоатацията на живите ресурси в тяхната изключителна икономическа зона.

Комисията на Европейските общности вземайки впредвид Договора за създаването на Европейските Общности и отчитайки Регламент на Съвета (ЕС) от 20 декември 2002 за съхранение и устойчиво използване на рибните ресурси в рамките на Общата политика в областта на рибарството прие регламент установяващ подробни правила за изграждането на Сателитна система за наблюдение на риболовните кораби от Страните-членки.

Този регламент се прилага за всички риболовни кораби с обща дължина 15 или повече метра с изключение на риболовни кораби използвани изключително за разработване на аквакултури и такива, опериращи изключително в териториалните води на страните членки.

Съгласно член 38 от КТК (Кодекса на Търговското Корабоплаване) в регистъра се вписват следните данни :

- пристанището, в което се извършва вписването;

- поредният номер и датата на вписването;

- предишното име, регистрация и номер на кораба от Международната морска организация (IMO), ако има такава;

- времето и мястото на построяването на кораба;

- наименованието и седалището на притежателя;

- основанието за придобиване на кораба;

- техническа характеристика на кораба;

- морски ипотеки и установяването на други ограничения в разпорежданията с кораба;

- името, адресът и националността на наемателя по договор за беърбоут чартър;

- датата и основанието за вписване или отписване на кораба. Всяко изменение на вписаните в регистъра обстоятелства също подлежи на вписване. В базата от данни “Регистър на риболовните кораби” се вписват и следните данни: външна маркировка; тип на риболовните съоръжения; дата на въвеждане в експлоатация; сегмент; номер и срок на валидност на разрешителното за извършване на стопански риболов; държава, от която е внесен, или държава, за която е изнесен корабът.

Страните-членки разполагат с центрове за наблюдение на риболовните кораби(ЦНРК). ЦНРК на Страните-членки наблюдават: αриболовните кораби, плаващи под флага на съответната странита-членка, независимо в какви води или в кое пристанище са те;риболовни кораби на Общността, плаващи под флага на друга страна-членка;риболовни кораби на трети страни през времето, когато те са във водите, намиращи се под суверенитета или юрисдикцията на съответната страна-членка,като Страните-членки могат да обслужват общи ЦНРК,като на риболовните кораби,за които важи Регламента не се позволява да напускат пристанище без да имат инсталирана на борда и функционираща апаратура за сателитно проследяване.

За Република България системата за наблюдение и контрол на риболовните кораби е създадена и се поддържа от Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА). Центърът за наблюдение на риболовните кораби към ИАРА осъществява 24-часово наблюдение на риболовните кораби за които важи регламента.Той приема информацията от бордовото оборудване за сателитно проследяване(архивира и съхранява получената информация за срок 3 години,като достъпът до архива се разрешава със заповед на изпълнителния директор на ИАРА), поддържа връзка с ЦНРК на страните членки на ЕС и други държави,при съмнение за неправомерна риболовна дейност променя периодичността на предаване на съобщения от бордовото оборудване за сателитно проследяване,отчита заявките за изключване на бордовото оборудване за сателитно проследяване.Когато риболовен кораб, плаващ под българско знаме, се намира във води,които са под юрисдикцията на крайбрежна държава от ЕС,ЦНРК комуникира и изпраща необходимите за плавателният съд данни,при констатирана повреда в бордовото оборудване уведомява капитана на съответния риболовен кораб,при липса на предаване на данни от риболовния кораб за повече от 12 h уведомява корабособственика, капитана или техен представител(ако риболовния кораб прекъсне предаване на данните повече от три пъти в продължение на една година, ЦНРК предлага на изпълнителния директор на ИАРА да разпореди извършване на проверка на бордовото оборудване за сателитно проследяване на кораба), проследява риболовните кораби, плаващи под българско знаме, и отчита датата и часа на тяхното влизане и излизане от: морските зони, в които важат отделни правила за достъп до водите и ресурсите;от регулирани зони на регионалните организации по рибарство;води на трети страни.

Системата за наблюдение на риболова, установена във всяка страна-членка, трябва да подсигури автоматичното предаване към ЦНРК на крайбрежната страна на данните за риболовните кораби, плаващи под неин флаг и регистрирани в Общността през времето, когато те са във водите на крайбрежната държава,като това предаване на данни трябва да бъде едновременно с предаването към ЦНР на държавата на знамето и да бъде в съответствие с общоприетата форма. Всяка от страните-членки трябва да предаде на останалите изчерпателен списък с координатите на географската ширина и дължина, които определят нейната изключителна икономическа зона или изключителна риболовна зона,като крайбрежните страни-членки наблюдаващи съвместно един район могат да определят обща посока на предаване на данните, но трябва да уведомят Комисията и останалите страни-членки за това.Страните-членки трябва да осигурят координиране между техните компетентни власти по отношение на установяването и действието на процедурите по предаване към ЦНР на крайбрежната страна,при поискване страните членки трябва да съобщават на другите страни членки списъка на корабите, плаващи под техен флаг, които са обект на наблюдение на ЦНР. Списъкът трябва да съдържа вътрешния регистрационен номер, външната идентификация, името и международния радио сигнал на всеки кораб.

Характеристики на апаратурата за сателитно проследяване

Бордовото оборудване за сателитно проследяване, инсталирани на борда на риболовните кораби на Общността трябва да осигуряват автоматично предаване към ЦНРK на страната под чийто флаг те плават, през цялото време на данни, отнасящи се до:идентификацията на риболовния кораб; последното географско местоположение, на което се е намирал риболовният кораб, с грешка в местоположението, която трябва да бъде по-малка от 500 м., и интервал на сигурност 99%; датата и часа (представени според Координирано Универсално Време (UTC)) на определяне на посоченото местоположение на риболовния кораб;скоростта и курса на риболовния корабДанните се предават най-малко веднъж на час,a мoжe и веднъж на два часа, когато ЦНРК може да получи данни за местоположението на риболовния кораб чрез други средства (електронна поща, телекс, факс, с телефонно обаждане или радиовръзка).

В случай на техническа повреда или неизправност на апаратурата за сателитно проследяване, инсталирана на борда на риболовен кораб на Общността, капитанът или собственикът на кораба или техен представител трябва да съобщава на всеки 4 часа, започвайки от момента, в който повредата е констатирана или от момента, в който той е информиран, последното актуално географско положение на кораба чрез е-mail, телекс, факс, телефон или радио, посредством радиостанция одобрена от законодателството на Общността да получава такива съобщения, до ЦНР на страната на знамето и да ЦНР на крайбрежната страна-членка.

Капитанът на риболовния кораб на Общността трябва да осигури: изправността на апаратурата за сателитно проследяване през цялото време, както и предаването на данните;вярноста на данните ( да не бъдат променени по никакъв начин);антената или антените, свързани с апаратурата за сателитно проследяване да не бъдат затъмнени по никакъв начин; захранването на апаратурата за сателитно проследяване да не бъде прекъснато по никакъв начин и апаратурата за сателитно проследяване да не бъде демонтирана от риболовния кораб.



ЗАКЛЮЧЕНИЕ

Както останалите страни членки на ЕС така и Република България прие новите закони свързани с наблюдението на рибарските кораби.Основната административна структура в Р. България, отговаряща за прилагане на законодателството в областта на рибарството е Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) към Министъра на земеделието и горите. Агенцията има 6 регионални инспекции по рибарство към нея. ИАРА осъществява дейности по опазването, охраната и възпроизводството на рибните ресурси и контрола по спазването на утвърдените режими за риболова и рибностопанските дейности във вътрешните водоеми на страната и българската териториална зона на Черно море и река Дунав (контрол върху риболовните дейности, издаване на разрешителни за стопански риболов, участие в поддържането на регистъра на риболовните кораби, събиране и обработка на риболовни статистически данни).Министерският съвет утвърди Национална програма за развитие на рибарството и аквакултурите за периода 2007-2013 г. и реши за финансиране на дейностите по нея хазната да осигури 2.075 млн. лв. за 2008 г., 2.055 млн. лв. за 2009 г. и същата сума година по-късно. Средствата ще бъдат предоставени на Националната агенция по рибарство и аквакултури, която ще извършва наблюдение и оценка на популацията на стопански значимите видове риби, за да се определят допустимите квоти за улов. На постоянен контрол ще подлежат и други водни организми, за да се постигне устойчива експлоатация на рибните ресурси в акваторията на България. В програмата са предвидени конкретни мерки и за подпомагане на изкуственото и естественото възпроизводство на водните екосистеми. Ще се финансират и различни научни програми. Целият сектор "Рибарство" ще бъде обхванат от информационна система, която ще се поддържа и актуализира всекидневно. За целта ще се осигури сателитно оборудване на всички рибарски кораби.



ЛИТЕРАТУРА

[1] Кодекс на Търговското Корабоплаване Членове 61-71

[2] Конвенция по Морско Право от 1982г

[3] http://www.pressboard.info






Каталог: tu-varnascience -> images -> stories -> studentska sesiq tom2
studentska sesiq tom2 -> Постмодерният етап в развитието на представителната демокрация
studentska sesiq tom2 -> Договор за морски превоз на товари
studentska sesiq tom2 -> Съвременни правни проблеми относно морското пиратство
studentska sesiq tom2 -> Правни аспекти на националната сиурност в рамките на ес в контеста на казуса срещу българските медици в либия галина Иванова Любенова*, Красимира Ангелова Вълева нву „ВасилЛевски”
studentska sesiq tom2 -> Криминологически и социално-превантивни измерения на проституцията
studentska sesiq tom2 -> Правен режим на морските търговски пристанища
studentska sesiq tom2 -> Договор за морско посредничество – правна характеристика
studentska sesiq tom2 -> Правова държава марин Христов Цаловски*, Гергана Стоянова Терзиева
studentska sesiq tom2 -> Ключови думи: вина, имуществена отговорност, рабоник, работодател отговорност


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница