Установяване на минимални социални стандарти в Европа Резюме на изследването и докладите от първата година
Изтегляне 463.59 Kb.
|
|
Установяване на минимални социални стандарти в Европа Резюме на изследването и докладите от първата година Лято 2006 www.eapn.ie/standards Setting Minimum Social Standards across Europe Партньори по проекта Ирландия EAPN Ireland (lead partner) 5 Gardiner Row Dublin 2 eapn@iol.ie Threshold 21 Stoneybatter, Dublin 7 bob@threshold.ie Combat Poverty Agency Bridgewater Centre Conyngham Road Islandbridge, Dublin 8, fidelma.joyce@combatpoverty.ie България Фондация Перспектива ул. “Московска” 13 А София 1000 perspekt@tradel.net Каталония CEPS Projectes Socials C/Boria 17 Principal, Barcelona
Finnish Ministry of Social Affairs and Health. Meritullinkatu 8, PO Box 33, Fin – 00023
Vlaams Netwerk Van Verenigingen Waar Armen Het Woordnemen Vooruitgangsstraat 323 B-1000 Brussels Ludo.Horemans@antwerpen.be Унгария National Institute for Family & Social Policy (Nemzeti Csalad-es Szocialpolitikai Intezet) 1134 Budapest, Magyarorszag
Welfare Alliance Storgata 51, 0182 Oslo
European Anti Poverty Network (EAPN) Rue du Congress 37-41 bte 1 B-1000 Brussels fintan.farrell@eapn.skynet.com Observatoire Social Européen Rue Paul Emile Janson 13 050 Brussels verri@ose.be
Възгледите отразени в този документ са на авторите и не отразяват задължително тези на Европейската комисия. 
П За по задълбочена информация по проекта посетете www.eapn.ie/standards/ рез последното половин столетие, Европейският съюз е разработил, чрез процес на политически споразумения, Европейско законодателство и обща политика в главни икономически области, като вътрешен пазар, валутен съюз, земеделие и т.н. В последните години, се увеличава и по-широкото политическо коопериране. В социалната сфера, извън работното място, повечето политики са развити и прилагани чрез слабите форми на “мек закон”, нарастващо формализиран чрез Отворения метод на координация и прилаган чрез развитието на национални планове за действие (НПД). Двугодишният транснационален проект `Установяване на минимални социални стандарти в Европа’ беше иницииран от партньори в седем Европейски държави и координиран от ЕАПН Ирландия, за да установи дали ролята на Европейския съюз в установяването на социални стандарти би засилило борбата срещу бедността, особено в рамките на Отворения Метод на Координация по отношение на социалното включване, и ако е така, как това да бъде постигнато по най-добрия начин. Партньорите включват национални и регионални правителства, изследователски тела и партньори от НПО в Ирландия, Финландия, Фландрия (Белгия), Норвегия, Унгария, България и Каталония (Испания), както и две организации на Европейско ниво. Т Стандартите могат да бъдат ‘твърди’ или ‘меки’, според техния юридически статус (задължителни или не) или тяхната степен на прецизност (от много детайлизирани до прост комплекс от общи правила). В сферата на социалната защита на нивото на ЕС, обсегът може да варира от твърди стандарти, свързани с хармонизацията на схемите на социална защита по отношение на условията за достъп на работници и легални резиденти на ЕС и трети страни (Регулации), до обикновена хармонизация на достъпа до информация за схемите за социална защита. ези въпроси са особено актуални предвид общественото неудобство от дисбаланса между икономическите и социалните аспекти в страните на ЕС, дебатите около ‘Директивата за услугите’ на ЕС и страховете, че разширяването и глобализацията може да доведат до социално “слизане към дъното”. Проблемът също така е уместен поради консултациите във връзка със скорошната Комуникация на Комисията за активното включване на хората, най-отдалечени от трудовия пазар и поради необходимостта да се подпомогне преценката на ЕС за основните изисквания по отношение на мерките за стимулиране интеграцията на хората, изключени от трудовия пазар. Проектът е финансиран от Програмата за Социално Изключване на ЕС и е съ-финансиран от ирландския офис по социално изключване, агенцията за борба с бедността и финландското правителство на социалното благосъстояние и здраве. Б. Б. Какво имаме предвид под социални стандарти? Стандартите могат да бъдат “максимални” или “минимални” . Те може да се отнасят до горната граница на стойностите, които трябва да се зачитат и така да не ги надвишават или обратно до базови стойности, които евентуално могат да бъдат надминати. Установяването на европейски стандарти в социалната защита означава един ход към по-интегрирана хармонизация на националните социални защити като създава общи права и предимства на определено ниво из целия Европейски Съюз. Затова вместо да се опитват да приемат дефиниция, която да работи във всички случаи, партньорите в проекта се съгласиха: За целите на този проект... социален стандарт означава комплекс от общи правила и закони, посредством които се осигурява човешко достойнство и фундаментални социални права, като се гарантира адекватно ниво на ресурсите и услугите за всички. Този проект ще се фокусира... особено на минималните социални стандарти, допринасящи за изкореняването на бедността и осигуряването на равно участие в обществото. В. Установяването на ефективни стандарти Първа, Европейската социална обсерватория (OSE)1 проучва въпросите, поставени от Вейт-Уилсън относно това, какви стандарти трябва да бъдат поставени.
Първата година на този двугодишен проект се фокусира главно върху стандартите в областта на доходите и върху качеството и достъпа до услуги и удобства, които позволяват достоен живот. Това включи:
Г. Ключови теми Националните и регионални кръгли маси през март 2006 разгледаха съществуващите стандарти в страната/региона и възможностите за използване на опита от стандартите на европейско ниво в борбата срещу бедността. На всички тези срещи беше обсъден минималния доход и бяха представени стандартите за една или повече услуги. На всяка среща имаше и участник от друга страна-партньор, което позволи интернационална обмяна на информация. Резултатите от тези семинари, националните доклади и изследването на европейско ниво бяха обсъдени, тематично, на първия семинар във Вантаа, Финландия, през май 2006. Заедно с информацията по проекта, беше създадена богата и полезна информация, която да представлява интерес за по-широката политическа общност. Този документ е подготвен така че да помогне достъпността до информацията, която е обобщена и има препратки към ключови ресурси на нашата уеб-страница и други източници.
Главните теми, обсъдени на семинарите и включени и обобщени в този документ, са: 2 Стандарти за минимален доход
П Тази част се основава на следните материали по проекта:
Всички материали по проекта са в www.eapn.ie/standards/. За детайли виж страниците накрая. роучване, цитирано в ирландски доклад за минималния доход, определя минималния стандарт за доход като: ‘адекватният ориентир или стандарт е комплекс от критерии за оценка на адекватността на подоходните равнища за постигане на специфично минимално равнище на живот, който е въплътен във формален административен инструментt’. То идентифицира три изисквания на системата на минималния доход:
Изследването твърди че адекватността може да бъде свързана с:
Б. Схеми на минималния доход в Европа В момента, всички държави - членки на ЕС, имат схеми на минималния доход, с изключение на Италия, Гърция и Унгария. В повечето страни, минималният доход трябва да бъде установен и е свързан със структурата на домакинството. Европейската социална обсерватория отбелязва различни форми и наименования на схемите на минималните доходи в ЕС и предлага следното работно определение: “Гарантираният минимален доход е основан на проверка на нуждата, не-контрибутивен, универсален гарантиран доход, чиято цел е да функционира като част от последната мрежа за социална защита, така че да предпази индивидите и домакинствата от изпадане в крайна бедност или под стандарти за достоен живот. … Схемите за гарантиран минимален доход играят специфична и ключова роля в борбата с бедността и социалното изключване, тъй като са последна линия на социална защита и главен компонент на глобалните защитни мрежи...” На равнището на Европейския съюз, схемите на минималния доход са дискутирани в Съвместния Доклад по социално включване и социална защита, но не са обект на законодателство. Във всички регионални и национални кръгли маси, жизнено важното и комплексно взаимоотношение между минималния доход и минималните заплати е признато и е отчетено че трябва да бъде изследвано в дълбочина. Нарастващата връзка между минималния доход и схемите за “активация”, както и други форми, бе отбелязана от много страни-членки. Съществува загриженост, че правото на минимален доход може да бъде подронено. Това доведе до активен дебат относно последствията, които схемите за минимален доход оказват, както върху идеята “да се накара трудът да плаща” и върху глобалната конкурентност, така и обратно.
Минималните доходи са централно политическо искане на партньорите (НПО) в България и Норвегия, страните-партньорки с може би най-бедна и с най-богата икономика. В България, липсата на гаранция за минималния доход вероятно е допринесла за драстичния спад в дохода, увеличение на абсолютната бедност и недохранването, както и за спада в равнищата на заплатите. В Норвегия, Алиансът за благосъстояние (Welfare Alliance) разглежда адекватния минимален доход, който не съществува в момента, като път за премахване на бедността. И в двете страни, партньорите виждат съпротивата срещу стандартите като основана на икономически и идеологически аргументи. Тази съпротива е свързана с ниски равнища на обезщетения, основава се главно на идеята “да се накара трудът да плаща” и запазва ниски нива на заплати и разходи за труд. Не се разглеждат, обаче, разходите от бюджета като главен фактор. В България, противопоставянето срещу минималния доход се свързва с политиките, прилагани от МВФ и СБ, докато в Норвегия то се свързва главно с “домашни фактори”. И в двете страни, броят на работещите бедни се е покачил в последните години. Във Финландия, осигуряването на минимален доход е гарантирано от Конституцията в случай на безработица, болест, невъзможност за работа или старост, както и при раждането на дете и загубата на доставчик. Белгийските закони също гарантират минимален доход. Този въпрос беше предмет на семинар проведен през ноември 2005 в рамките на “прегледа между равни”, посветен на социалното включване и ОМК. Семинарът предложи полезни доклади (www.peer-review-social-inclusion.net), които описват и критикуват системата и дискутират възможностите за прилагането й в другите страни от ЕС. В Ирландия и Финландия, където различни нива отговарят на различни блага, има общ долен “праг”, в термините на последна подкрепа, предоставяна от системата за социално подпомагане, основана на проверка на нуждата, разглеждана във Финландския доклад като ‘универсален кърпеж’. В Ирландия гарантираното минимално ниво на най-ниските месечни помощи се е развило чрез политически решения след преговори в рамките на националните партньорски съглашения, които включват граждански неправителствени организации. Системата е имплицитно свързана със средния индустриален доход. Г. Формулиране на дебат относно стандартния минимален доход в ЕС Според документите, представени на Кръглата Маса във Вантаа, някои възможни дихотомии в дебата относно минималния праг на дохода могат да бъдат:
Д. Някои идея за минималния доход в ЕС Съществува общо съгласие, че дебатът за схемите на стандартния минимален доход в Европа следва да се постави в рамката на правата и в контекста на цялостна визия за икономически и социален прогрес. Това би включвало влиянието върху качеството на живот, социалната кохезия, заетостта и конкурентността. За да се опрости дебата може да е полезно да се разгледат предимствата и недостатъците на някои възможни подходи за определяне на минимален стандарт за дохода на европейско ниво. Т Possible ‘packages’ A single minimum income across the EU Minima dependent on economic levels or to national incomes Minimum income related to a ‘basket of essentials’ (goods and services) ези пакети от мнения може да включват следните компоненти, които не са взаимно изключващи се :Възможност 1: Eдин минимален доход за целия ЕС Поставянето на едно единствено ниво на минималния доход в ЕС за момента е невъзможно, заради огромните разлики в доходите на различните държави-членки (и бъдещи такива). Съществуващите минимуми в някои страни са дори по-високи от средните доходи в други. Може обаче да се поспори, че в една интегрирана икономика има абсолютно ниво, под което никой човек не трябва да пада. Трябва да си спомним, че много скъпоструващи стандарти в ЕС, такива като стандартите за качеството на водата или въздуха, контролът върху замърсяването, производствените стандарти, стандарти за храната, здравето и режими на сигурност се прилагат по един абсолютен начин, както в богатите, така и в бедните страни – членки. Работата, осъществена от Европейската Фондация за подобряване на жизнените и работни условия по индикаторите за качеството на живота може да предложи добра база в тази насока. Възможност 2: Минимум, зависим от икономическите равнища или от националните доходи Такава система може да бъде центрирана върху скалата на паричния минимум, изчислен по математически начин във всяка страна- членка, както сега са индикаторите за бедност. Измерванията могат да бъдат основани на средния доход, брутния национален доход и/или други променливи. Вероятно този подход е най-приемлив политически и обществено и е относително безболезнен за правителствата, макар че би било важно да се моделират потенциалните икономически ефекти. Той има предимството да намали стимулите за страните - членки да привличат инвестиции, чрез намаляване на социалните разходи и следователно данъците. Възможност три: Минимален доход, свързан с “потребителска кошница” (от блага и услуги) Идеята за такъв подход се споменава в много национални доклади и особено силно се подкрепя в българският доклад. Минималният доход може да бъде определен в термините на необходими ресурси, за да се постигне “кошницата”. Подобен подход има заслугата, че взема предвид вариациите в покупателната способност и цените, включително ефектите от ценовата динамика, която, както подсказва българският доклад, е свързана с процеса на европейска и световна интеграция. Тази възможност до известна степен е чувствителна и към разликите в достъпността на услугите – обемът, необходим за живота, ще бъде повлиян от това дали хората трябва да плащат или не за адекватни здравни грижи, грижи за децата, жилище и т.н. Подходът, основан на потребителска кошница, може да се приложи било като абсолютна форма, на равнище оцеляване, или на по-високи нива, било като относителен подход, адаптиран към жизнените стандарти, считани за приемливи във всяка страна или дори регион. Българското изследване предоставя аргументи за едно ниво на “абсолютно оцеляване” на стандартите. Като пример за един по-субективен подход, в Ирландия, индикаторите за консистентна бедност в Националният Анти-бедност план, са били извлечени от серия изследвания на това, което се счита за равнище на бедност и трябва да се преразгледа в резултат на обществените промени. В този случай те се използват за редукция на бедността. Възможно е да си представим система, която комбинира абсолютния и релативен подход. Подобна система функционира в Германия, с определена гъвкавост, но поражда значителни трансфери на ресурси от богатите към бедните провинции и както се предполага – загуба на конкурентност за бедните провинции. В допълнение, наивно приложени минимумите могат да “смъкнат” надолу стандартите в богатите страни. Организацията на Обединените нации създава абсолютни стандарти на глобално (световно) ниво, по един по-драматичен начин, например в целите на Хилядолетието и също прилага по-високи релативни стандарти в по-богатите нации чрез процеса на социално развитие. 3 Стандарти по отношение на жилищата и настаняването
П Този раздел е базиран на следните материали от Проекта:
Всички материали по проекта могат да бъдат намерени в www.eapn.ie/standards/. Виж по-подробно на последните страници. роектът дискутира минималните стандарти в тази област като закони, права и практики, чрез които публичните власти гарантират човешкото достойнство и фундаменталното право на жилище, допринасящо за премахване на бедността и по-високо равенство в участието в обществото. Минималните стандарти за жилища са установени, по различни начини от различните правителства, в някои или всички от следните области:
Бо Бенгтсън в “Жилището като социално право: последици за теорията на държавата на благосъстоянието” (Scandinavian Political Studies, V12 No 4, 2001) твърди че жилището се осигуряват от пазара защото: “то се разглежда не само като важен елемент на благосъстоянието на гражданите, но също – и вероятно преди всичко – като пазарна стока, която трябва да се определя от предпочитанията на потребителите. Следователно, и в контраст с други блага на благосъстоянието, политически дефинираната потребност от жилища не може да се удовлетвори чрез пряко държавно разпределение, а само чрез държавни корекции на пазара.” Степента, до която се прилагат подобни “корекции на пазара” зависи от социалните и политически традиции на различни страни, региони и локалности. НПО, и някои правителства, са положили усилия да придадат политическа значимост на правото на жилище както на международно, така и на национално равнище. По този начин е стимулиран един универсален подход към жилищните стандарти Б. Жилищни стандарти в ЕС Ключовите въпроси относно жилищата за хора с нисък доход, достъпът до качествено, подходящо и достъпно жилище са част от Общностната юридическа компетентност на ЕС. Обаче, процесите в ЕС допринасят за достъпността, качеството и наличието на жилища по множество начини:
Изследователският доклад (1999) “Сравнително изследване на контрола и стимулирането на качество в жилищата в Европа”2 също демонстрира ограниченото използване на стандартите по отношение на сградите и трудностите при международните сравнения. Информацията, събрана в регулярните “Национални доклади за развитие на жилищата в Европейските страни: Синтезиран доклад”3 също осветлява трудностите при сравняването на жилищните стандарти в различните страни в области като възможности за закупуване и поддръжка. Лиз Гозм, ФЕАНТСА, представи следната Европейска типология на европейски стандарти свързани с бездомността и изключването от жилища, разработена от тях:
http://www.feantsa.org/code/en/pg.asp?Page=484 В. Въпроси от семинара Някои от въпросите, обсъдени на семинара по жилищата във Вантаа влючват:
Добавките за жилища имат съществено значение за чистия доход на домакинствата получаващи социално подпомагане. Това е особено вярно за домакинствата от един човек в Германия (делът на дохода се очетворява и се вдига над 60% праг на бедност) и също във Финландия, Швеция и Великобритания ( повече от два пъти от дела на основния доход) и в по-ниска степен в Ирландия, Франция, Дания и Австрия. В Дания добавката за жилище увеличава също така дохода на домакинство от двама души над 60% линия на бедност. Във всички страни изплащането на добавки за жилища позволява повече или по-малко да се достигне 50% линия на бедност и поне да се премине над 40% линия на бедност, за всички конфигурации домакинства. Така добавките за жилища се оказват важно допълнение към подобряването на дохода на получаващите социално подпомагане и следователно играят важна роля в смекчаването на бедността, тъй като разходите за жилища се оказват нарастващо тежко бреме за домакинствата, особено за ниско доходните домакинства. (Работен материал 1 на Европейската социална обсерватория)
К Този раздел се основава на следните документи от проекта:
Всички документи по проекта се намират на www.eapn.ie/standards/. Виж последните страници за повече детайли. акто е отбелязано в доклада относно борбата с бедността, бедността и здравния статус са неразделно свързани. Смъртни случаи дължащи се на всякакви причини се оказват 100% до 200% по-високи за най-ниско платената група в заетостта в сравнение с най-високата (Институт за обществено здраве, 2001). По-нататък, изследването предполага че най-нездрави общества са тези, където пропастта между богати и бедни е най-голяма. В добавка, определени малцинствени групи като Ромите, Тревълърс, мигрантите, бежанците и търсещите убежище, безработните и затворниците се характеризират със специфични здравни проблеми. Измерването на здравните неравенства, включително равнищата на смъртност, ниски равнища на раждаемост и лош хранителен статус са свързани с депривации като подоходна бедност, безработица и неадекватно жилище и настаняване. Българските материали също предполагат че формата на икономическа либерализация, която отчасти е свързана с присъединяването към ЕС, е допринесла едновременно до по-слаб достъп до здравеопазване и нарастване на недохранването. Нова реформа за ‘либерализиране’ на българското здравеопазване е предприета през 2000. Реформата е базирана на здравни осигуровки, и ограничава гарантираното качество на здравеопазването и неговата достъпност. Като резултат, неравенствата в здравето се увеличават драстично. Реформата е обект на продължителен дебат, с намерения за ‘реформиране на реформата’ (например, иницииран е специален фонд за най-бедните). Българските материали също така отбелязват разликата между липсата на стандарти за достъпа до качествено здравеопазване и нарастващото обвързване в ЕС и международно по отношение на стандартите за здравните работници. Стандартите в медицината са относително добре развити и се прилаган докато стандартите за достъп се премахват. Професионалните медицински стандарти са базирани и на международните стандарти и на специфичните национални потребности и умения, включително и на нивото на развитие на страната. Българската национална програма за здравето (август 2001) разглежда начините ‘да се увеличи съответствието между медицинската практика в България и страните-членки на ЕС’. Българският доклад изтъква че делът на новородените с поднормено тегло под 2,500 грама на 1,000 новородени през 1992 е бил 7.2, а в 2001 - 9.7. Експерти предполагат че това се дължи главно на недохранване на майките и е свързано със социално-икономическите промени. Според канадско изследване (Вилкинс и др) “В нискодоходните групи тенденцията да се раждат деца с поднормено тегло е 1.4 пъти по-висока отколкото в другите групи”. Няма съмнение че това оказва влияние върху бъдещето на децата:
б) по-висока вероятност да бъдат безработни в) по-висока вероятност за по-кратка очаквана продължителност на живот Намаляването на здравните неравенства изисква действия за намаляване на бедността, депривацията и подоходните неравенства, в добавка към специфични свързани със здравето мерки като достъп и качество на услугите. Б. Някои мисли за Европейския минимален социален стандарт в полето на здравеопазването Правото на здравеопазване е защитено от няколко международни инструменти за човешки права. Те включват Универсалната Декларация за човешки права; Международната конвенция за икономически, социални и културни права; Международната конвенция за елиминиране на всички форми на дискриминация; Конвенцията за елиминиране на всички форми на дискриминация към жените; Конвенцията за правата на детето; Ревизираната Европейска социална харта; Виенската декларация и програма за действие. Тези договори юридически задължават правителствата да се обърнат към условията на бедност и да гарантират че всеки има адекватен стандарт на живот, включително адекватна здравна защита. Стратегията за първична помощ (2001:15) в Ирландия дефинира първичната помощ както следва “подход към грижите, който включва широк кръг от услуги за да бъдат хората добре, от промоциране на здравето и изследване за болести до оценка, диагноза, лечение и рехабилитация, както и индивидуални социални услуги. Услугите осигуряват директен контакт, който е напълно достъпен при желание и има силен акцент върху работата с общностите и индивидите за да подобри тяхното здраве и благосъстояние. Българският материал очертава множество области, в които могат да бъдат установени стандарти. По-специално това са:
Въпреки че ЕС сега няма компетенции по отношение на здравеопазването, политиките и процесите в ЕС, включително много такива, намерили място в Договорите, може да се счита че влияят върху здравето. Някой с твърде преки ефекти, както позитивни, така и негативни, са:
Б Цитат от страницата “здравни неравенства” на Евроактив "Степента на неравенства в здравния статус и случаите на болест в Европа е основно предизвикателство," каза Европейският Комисар за здравето и защитата на потребителите Маркос Киприану. Тези неравенства се дължат на "различни равнища на медицинския капацитет в ЕС, разделение между богати и бедни и разлика в равнището на образование. Неравенства могат да се открият дори между общностите и половете," казва Киприану. "Държавите трябва да спечелят много от съвместната работа за да смекчат тези неравенства" допълва той. ългарския пример показва как реформата в здравеопазването, осъществявана в контекста на присъединяването към ЕС, увеличава професионализма на здравните работници, приближавайки ги до международните стандарти, докато ‘либерализацията’ влошана достъпа до услуги за бедните. Съществува опасност, в условията на един нарастващо конкурентен вътрешен пазар, да се окаже натиск върху страните членки да ограничат здравеопазването и следователно да редуцират данъците. Това е паралелно на селективната природа на общите стандарти в процеса на европейска интеграция, която поставя точни стандарти за процесите на производство и защита на потребителите, включително здравни стандарти и стандарти за безопасност на работата и за продуктите за търговия, докато стандартите за достъп и достъпност са пренебрегвани или дори подценявани. Има индикатори, че здравната политика може да бъде по-тясно интегрирана в ЕС и в този контекст стандартите свързани със в резултат на бедност могат да станат по-релевантни. От позитивната страна, сравнена с много други части на света, достъпът до здравни грижи и превантивните подходи са все още относителни егалитарни в ЕС, както в старите, така и в новите страни-членки. Обаче моделите се различават в двете части на ЕС и има силен натиск от страна на различни интереси да се подкопаят универсалните подходи. Това приема формата на приватизация, намаляване на бюджета и маркетизация. Основният въпрос е дали дохода за стандартите може да гарантира универсалните здравни подходи и да ги опази от пазарните сили, като ги стимулира в страните, където са слаби. Обаче, както се отбелязва в материала на Агенцията за борба с бедността, налице са данни за добри практики в стимулирането на достъпа до социални права, включително предоставяне на услуги, ориентирани към клиента, подкрепа за овластяване и развитие, качество, интеграция на услуги и обезщетения, прозрачност и партньорство, включване и мониторинг. Дейли (2002) разглежда развитието на качествени стандарти, което нарича “тройното A”4 Началната точка за този стандарт е, че това което осигурява държавата трябва да покрива доколкото е възможно критериите за универсалност и безопасност. Референцията към “тройното A “ е:
“Тройният A” стандарт има количествено и качествено измерение. Той може също така да формира основата за установяване на стандарт. Дейли (2002) цитира работата на Пилингер (2001), който идентифицира следните добри практики по отношение на качеството на услугите:
Установяване на стандарти
Прилагане на стандартите
5 Деца
Бедността при децата е многоизмерен проблем, концентриран около незадоволителния доход, но с множество изключващи ефекти по отношение на достъпа до ресурси и участието във всекидневни дейности като обучение и игра. Той може да бъде изострен от други социални различия като раса, етнически произход, увреждания и географско разположение. Тази част се базира на следните материали от проекта:
Всички материали от проекта могат да бъдат намерени в www.eapn.ie/standards/. Вж. страниците накрая за детайли. Бедността при децата има огромно влияние върху възможностите за живот на следващото поколение. Колкото по-дълго едно дете е бедно, толкова по-голяма е последващата депривация в по-късния живот. Бедните деца имат по-голям шанс да се родят с ниско тегло, да напуснат училище по-рано и да започнат да пият и пушат на по-ниска възраст. Колкото по-дълго е бедно едно дете, толкова по-голяма е последващата депривация в по-късния живот. И с времето възможностите на семейството «да се измъкнат» са ерозирани. (www.childrensrights.ie) Каталог: pdfs pdfs -> Ден 1 — Излитане от летище София с директен чартърен полет. Кацане на летище Шаржа и трансфер до Дубай (около 30-40 минути). Настаняване в избрания хотел по възможност преди 14. 00 часа. По желание — екскурзия срещу допълнително заплащане pdfs -> С над 2000 концерта по целия свят, легендарният пианист е обиколил 70 пъти земното кълбо и е изминал 9 пъти разстоянието от Земята до Луната pdfs -> На 1 октомври, Световния ден на музиката, най-популярният пианист на планетата изпрати думи на приятелство към хилядите си почитатели в морския град pdfs -> Background information pdfs -> Аз съм в детската градина Изтегляне 463.59 Kb. Сподели с приятели:
|