"Усъвършенстване на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана"

Върху дисертация на тема на тема:

“Усъвършенстване на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана”

за получаване на образователна и научна степен “Доктор” по научна специалност (шифър) 05.02.18 Икономика и управление (отбрана и сигурност)

Научен консултант: проф. д-р Тилчо Колев Иванов

Рецензент: доц. д-р Димитър Панайотов Димитров, (хабилитация по 05.02.18)

Добромир Тотев Тотев е роден на 22 август 1957 в гр. Казанлък. Завършил е Висшето военно артилерийско училище в гр. Шумен и Военна академия “Г.С.Раковски”. Магистър по икономика от УНСС, специалност “Икономика на отбраната и сигурността”. Завършил е редица курсове и специализации в чужбина, между които Курс по управление на отбранителните ресурси в Института в Монтерей, Калифорния и Колежа на НАТО в Рим. Професионалното му кариера е изцяло в Министерството на отбраната, където заема поста на заместник директор на дирекция “Отбранителна политика и планиране”, както и военен експерт във Виена, Австрия в Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа. В момента е със звание полковник.

Представеният за рецензиране труд има обем от 150 страници стандартен текст и е структуриран в Списък на използваните съкращения, Увод, Три глави, Заключение, Използвана литература, Приложения.

Авторът разглежда интересен и актуален проблем, който е слабо изследван в нашата страна. Значимостта на проблема отговаря на вниманието, което се отделя на този проблем в нашето общество през последните няколко години. Въпросът за ефективното управление на ресурсите за отбрана в светлината на евроатлантическата интеграция става все по-актуален.

В Увода на своя труд авторът правилно структурира обекта, предмета, тезата, целта и основните задачи. Съдържанието на увода и заявеният изследователски инструментариум отговарят на стандартите за такъв изследователски труд.

Обект на изследването е развитието на програмното управление на ресурсите във въоръжените сили, дефинирано като Интегрирана система за управление на ресурсите за отбрана (ИСУРО). Тук има известно преповтаряне с предмета на дисертацията, където също става въпрос за проблеми на развитието на ИСУРО. В този смисъл посочените от автора по нататък в дисертационния труд ограничения на изследването изпълняват добре своята роля за разграничаване на обект и предмет.

Авторът е намерил много добър изследователски проблем, който обаче също се нуждае от по-добро преформулиране, например с конкретно посочване на неефективност в работата на ИСУРО и то от гледна точка на организация, технологии и процедура.

Работата е структурирана по посока от общото към частното. Изяснени са теоретико-методологичните аспекти свързани с обекта, предмета, проблемният анализ, методически и методологически въпроси на усъвършенстването на програмното управление и накрая в трета глава е приложено на практика емпирично изследване, свързано с подобряване на развитието на технологията на програмното управление. Заслужава да се отбележи, че всяка точка и отделна глава завършват с кратък преглед на направеното и изводи, което създава добра връзка и преход към следващата структурна единица.

Авторът е избрал подходящи методи за анализ – системен анализ, метод “разходи – ползи”, експертни методи, както и някои частни методи, свързани с методологията за балансирана система от показатели.

В първа глава е направен проблемен анализ на развитието на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана - т.е. разгледани са обекта и предмета на работата, както и съществуващите изследователски проблеми в областта. Авторът последователно разглежда характеристиките на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана (с.15-17), характеристиките на системата ИСУРО (с.30), както и набор от проблеми в тази област (т.1.3). Разгледано е взаимодействието на ИСУРО с останалите системи за стратегическо управление на ресурсите за отбрана (фиг. 1.2). Тук можем да препоръчаме използване на историческия подход, за да стане ясно защо се е наложило използването на програмното управление – в аспектите на история на програмното управление, стария начин на управление на отбранителните ресурси, преходния период на въвеждане на програмното управление във всички министерства в Република България. Добре би било да се разгледа и чуждият опит в прилагането на програмното управление в сравними с България страни, нещо което авторът познава отлично. Още малко емпирика в проблемния анализ в т. 1.3. и различни казуси биха ситуирали още по-добре изследователския проблем. Като положителни страни на работата дотук могат да се посочат много доброто литературно изследване, извеждането на основните понятия и категории, за което спомага и представеният от автора Списък на използваните съкращения. Проблемите са показани в реални ситуации и подкрепени от публикации в тази област, за да се открои практическата значимост на изследването. Много добро впечатление правят изводите към всяка глава и точка, както и богатото литературно изследване, при спазени изисквания за цитиране.

Във втора глава авторът разглежда теоретико- методологическите основи на усъвършенстването на програмното управление на ресурсите за отбрана. Разгледана е теорията на метода разходи- ползи, представени са методологията МУРО и TASKFORM. Авторът използва разнообразни източници, пряко свързани с управлението на ресурсите в отбраната и сигурността. Няколко бележки по втора глава- към т. 2.1. – има и други методи за разпределение на ресурсите – експертни, моделни, статистически, точкови, тук има нужда и от по-подробно посочване на източниците, както и наличие на други източници. Не са показани особеностите на анализа разходи- ползи в отбраната. Авторът предлага методологията МУРО и TASKFORM(т.2.2), но има нужда отново от исторически подход, малко обяснения за това как са разработени, има ли други подобни, за да може да се обоснове по-нататък тяхното използване. Добре е да се отграничи авторовия принос при тяхното прилагане. Има и нужда от малко повече пояснения за видовете разходи и разходни концепции в т.2.2. Могат да се кажат и детайли относно техническите изисквания към МУРО и TASKFORM. Тук във втора глава е необходимо да се демонстрира по-детайлно комплексния подход за използване на програмното управление и свързаните с това методи и методики.

В трета глава дисертантът апробира предложените методики и прави изводи и насоки за развитието на технологията за програмно управление на ресурсите за отбрана. Предвид спецификата на изследването са направени много конкретни изчисления, илюстриращи предлаганите методики и показатели. Методиките са апробирани (отново със самостоятелно изследване, което трябва да се представи по-ясно), дадени са насоки и изводи. Бележките тук са по някои детайли на приложението на методиката. Например в (стр. 113) не става ясно откъде идват 30% за модернизация. Може да се подчертае по-ясно наличието на софтуер – внедрен и/или готов за използване конкретно в МО. Предлаганите показатели за резултат в този вид (с.123) са по-подходящи за гл. 2, а в глава трета могат да се доразвият по конкретния пример, който авторът използва.

Насоките за подобряването на технологията за програмно управление са подредени и структурирани по няколко направления – по институции, по срочност, по важност, по разходи, по възможности за реализация в таблица, посочена в Приложенията. В края може да се подчертае връзката на предложенията за усъвършенстване с евроатлантическата интеграция на страната.

Всички глави завършват с изводи, материалът е добре структуриран, използвани са много източници, проведено е емпирично изследване със съответните резултати. Работата е написана на добър стил, основните изисквания са спазени.

1. 
   Идентификация и анализ на проблемни въпроси на прилаганата в момента технология за програмно управление на ресурсите за отбрана във въоръжените сили.
   
2. 
   Адаптирана и апробирана методика за създаване на балансирана система от показатели за резултат на управлението на ресурсите за отбрана.
   
3. 
   Разработена и апробирана методика и апробиран модел за управление на ресурсите за отбрана.
   
4. 
   Систематизирани насоки и предложения за подобряване и развитие на технологията за програмно управление на ресурсите, дефинирана като ИСУРО.
   

Докторантът познава много добре и използува коректно специализираната литература по темата вкл. резултатите от редица научни изследвания у нас и в чужбина, нормативните документи и документите на МО – стратегии, концепции и др. Списъкът на използуваната литература включва 99 източника. Все пак извън полезрението на докторанта са останали някои български източници, посветени на оценката на инвестиционните алтернативи, анализа на риска, класирането на проекти на многокритериална основа, както и метода “разходи-ползи” в отбраната и сигурността.

Докторантът е посочил четири публикации по темата (два доклада на международни конференции и две статии), които имат пряко отношение към темата.. Освен с тези източници, докторантът е оповестил публично резултати от изследването си и чрез няколко други, непосочени към дисертацията, публикации (това се вижда от списъка с публикациите на докторанта, приложен към материалите по защитата).

Подходът към изследването е научно издържан, а използуваните методи съответствуват на особеностите на обекта на изследване.

Докторантът познава много добре специализираната литература по темата, използува я коректно, умее да формулира проблеми и да представя резултатите от своето изследване.

В проекта за дисертацията са допуснати и някои слабости изразяващи се в непълното изясняване на някои въпроси, посочени по-горе. Слабостите в дисертацията се дължат до известна степен на широкия й обхват.