Утвърждавам: Гергана Дрянска, Ширин Местан, Изпълнителен директор на Председател на

1. 
   ЦЕЛИ НА МЕТОДИКАТА
   

Настоящата методика е разработена въз основа на Закона за закрила на детето (ЗЗД), Закона за социално подпомагане (ЗСП) и Правилниците за тяхното приложение, както и в съответствие с Наредбата за критерии и стандарти за социални услуги за деца (НКССУД) и Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях (НУРКПУПСНД).

Методиката е разработена след широко обсъждане в мултидисциплинарна група с участието на представители на МТСП, АСП, ДАЗД, доставчици на услуги, НПО и приемни семейства.

Методиката има за цел да зададе критериите за качество на услугата и да очертае задължителните дейности и стъпки при предоставянето на услугата „приемна грижа”. В нея се определят и минималните изисквания за материална база и персонал.

Това дава възможност на доставчиците на услугата да преценят необходимите ресурси, да създадат адекватна организация на работа, да осъществяват вътрешен контрол върху качеството и да създават система за подобряването му. Методиката задава и ясни критерии за оценка на работата, което гарантира на доставчика обективност при оценяване на качеството и резултатите от работата от страна на контролиращите органи.

Методиката е предназначена да служи на общинските администрации в качеството им на възложители, като им дава основа за предявяване на изисквания по отношение на обхвата и качеството на предлаганата услуга, при провеждането на конкурси за избор на доставчик и при осъществяването на контрол върху качеството.

Тя ще подпомогне дейността на Дирекциите „Социално подпомагане” в развиването и предлагането на услугата „приемна грижа” с направеното разграничение на ролите на доставчик и ОЗД и с описанието на начина на изпълнение на отговорностите на ОЗД.

В крайна сметка, ясното описание на целта и обхвата на услугата, на целевите групи и на механизмите на взаимодействие между участниците в процеса на предоставяне на приемната грижа има за цел да подобри работата по превенция на изоставянето, де-институционализация и ре-интеграция.

Доставчик на социалната услуга „приемна грижа” може да бъде Община; Дирекция „Социално подпомагане” (ДСП); физически лица, регистрирани по Търговския закон, и юридически лица, лицензирани по реда на чл. 43б от Закона за закрила на детето.

Доставчикът на услугата приемна грижа извършва следните дейности в процеса на предоставяне на услугата:

• 
  информационни кампании;
  
• 
  оценяване и обучение на кандидатите за приемно семейство;
  
• 
  подкрепа на приемното семейство в процеса на опознаване с дете;
  
• 
  наблюдение и подкрепа на приемното семейство в процеса на полагане на грижи за дете, настанено при тях;
  
• 
  развиване, супервизия и обучение на приемните семейства.
  

В изпълнение на тези си задължения, доставчикът определя за всеки кандидат за приемно семейство и/или одобрено приемно семейство социален работник, който в текста се нарича социален работник на (кандидатите за) приемното семейство. Той е отговорен за работата с приемното семейство в процеса оценяване и обучение на кандидатите, както и за подкрепата на приемното семейство в периода на опознаване, настаняване и полагане на грижи за дете.

В процеса на предоставяне на услугата „приемна грижа” ДСП може да бъде в ролята на доставчик на услугата и/или в ролята на орган за закрила на детето.

Общото задължение на ДСП като орган по закрила към всяко дете, което има нужда от закрила е определянето на социален работник водещ случая. Водещият случая е отговорен за процеса на оценяване на случая, изготвянето на план за действие, неговото изпълнение (и чрез предприемане на мерки за закрила), наблюдение и периодична оценка и приключване на случая. Водещият случая е отговорен за работата с детето и биологичните му родители (законни представители) за времето, в което детето е обект на закрила. В този смисъл, водещият случая е отговорен за вземането на решение за предприемането на мярка за закрила „настаняване в приемно семейство” на дете, неговата подготовка, наблюдение, подкрепа и контрол в процеса на напасване и полагане на грижи в приемно семейство, осигуряването на трайна семейна среда и извеждането на детето от приемното семейство.

В качеството си на орган за закрила ДСП има следните задължения специфични за услугата приемна грижа:

• 
  приема заявления и документите към тях на кандидатите за приемни семейства;
  
• 
  утвърждава/отхвърля кандидати за приемни семейства;
  
• 
  настанява по административен ред детето в приемно семейство и предприема действия за настаняване на детето по съдебен път;
  
• 
  сключва договор за настаняване на дете в приемно семейство и трудов договор с професионално приемно семейство;
  
• 
  поддържа регистър на кандидати и утвърдени приемни семейства.
  

Организирането и координирането на тези задължения на ДСП по отношение на услугата „приемна грижа” са задължение на социален работник (един или повече), определени от директор ДСП. В текста този социален работник (или повече) се споменават като „социален работник от ДСП”. Той има следните конкретни задължения:

- планира и извършва дейности за популяризиране на услугата в местната общност;

- предоставя информация на кандидатите, приема заявления, комплектова досиета и ги предоставя на секретаря на КЗД;

- насочва кандидатите за ползване на услугите на доставчик по подбор, оценка, обучение и подкрепа на утвърдените кандидати;

- участва в договарянето и координирането на взаимодействието между доставчиците и ДСП;

- поддържа записите в регистъра на кандидати и утвърдени приемни семейства.
В текста на методиката по-долу, където е изписано „ДСП”, се има предвид ДСП само в ролята й на орган за закрила на детето със задълженията описани по-горе.
ДСП винаги се явява орган по закрила и изпълнява горепосочените задължения. ДСП изпълнява дейности като доставчик на приемна грижа, описани в т. 2.1., само ако няма сключен договор с друг/и лицензиран доставчик.

ГЛАВА І. Същност и цели
1. ОПРЕДЕЛЕНИЕ И АСПЕКТИ НА СОЦИАЛНАТА УСЛУГА „ПРИЕМНА ГРИЖА”

Законът за закрила на детето дава следното определение – „Приемната грижа е отглеждане и възпитание в семейна среда на дете, което е настанено в семейство на близки и роднини или в приемно семейство”¹.

В случаите, в които органите по закрила на детето констатират риск за дете и изведат необходимостта от настаняването в приемно семейство, то това се извършва по реда на прилагането на мерките за закрила регламентирани в ЗЗД. При прилагането на мярка за закрила „настаняване в приемно семейство” се цели на първо място защита правата и интересите на детето и в случаите, когато това е в негов интерес, подкрепа на биологичното семейство и поддържане на връзки между родителите и детето, с цел бъдеща ре-интеграция.
Правилникът за прилагане на Закона за социално подпомагане (ППЗСП) определя приемната грижа като услуга в общността².

В Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях определението е - „социалната услуга „приемна грижа” включва дейности по набиране и оценяване на кандидати за приемни семейства, обучение, взаимно адаптиране, настаняване и отглеждане на дете в приемно семейство, подкрепа и наблюдение”³.

Определянето на приемната грижа като услуга в общността предполага насочването на детето и неговото семейство към тази услуга, при осъзната от тях нужда от помощ и подкрепа и разбиране за нуждите и интересите на детето. В тези случаи предоставянето на услугата има за цел да подпомогне семейството в процеса на отглеждане и възпитание на детето, с цел превенция на институционализацията или изоставянето.

Въпреки, че ППЗСП определя приемната грижа като социална услуга в общността, нейното ползване е свързано с извеждане на детето от биологичното му семейство и това налага предоставянето на приемна грижа да става единствено по реда на мерките за закрила регламентирани в ЗЗД.

Настаняването и отглеждането на дете в приемно семейство има за цел да гарантира основното право на детето да расте и да се развива в семейна среда.

- да осигури за определен период от време сигурна и безопасна семейна среда за детето, която да допринесе за неговото пълноценно физическо, психическо и емоционално развитие;

- превенция на институционализацията на деца и осигуряване на подкрепа за биологичните родители в кризисни ситуации;

- подготовка на детето за самостоятелен живот и обучение/развиване на социални умения;

- подготовка на деца, настанени в специализирани институции за реинтеграция в биологичното им семейство или осиновяване.

Независимо от целта на настаняването на дете в приемно семейство, то трябва да се разглежда като временна мярка за детето. Отглеждането в приемно семейство може да предостави добра грижа и посрещане на нуждите на детето само за определен период, но не и постоянна семейна среда, каквато е биологичното или осиновителското семейство.

- деца, чиито родители временно не могат/не искат да полагат адекватни грижи за тях;

- деца, жертви на насилие и злоупотреба;

- деца, на които предстои осиновяване;

- деца настанени в специализирани институции;

- новородени, за които родителите изразяват желание да бъдат настанени в институция.

- деца, на които предстои настаняване или вече са настанени в приемно семейство;

- кандидатите за приемни семейства;

- утвърдени приемни семейства;

- биологичното семейство на детето или неговите законни представители;

- разширеното семейство на детето;

- дирекция „Социално подпомагане” и отдел „Закрила на детето”;

- доставчици на услугата „приемна грижа”;

- доставчици на други социални услуги;

- местната общност.

Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях определя следните групи деца, които приоритетно се настаняват в професионални приемни семейства⁴:

- деца до 3-годишна възраст;

- деца с увреждания;

- деца – жертви на насилие;

- деца, спрямо които е приложена мярка „полицейска закрила”, след изтичане на срока й;

- деца при условията на заместваща приемна грижа.
Определянето на приоритетни групи деца за професионална приемна грижа не означава, че това са единствените възможни настанявания. В професионални приемни семейства могат да бъдат настанявани и деца, които не попадат в приоритетните групи, но имат нужда от приемно семейство. Същото правило се отнася и за настаняване на деца от приоритетните групи в доброволни приемни семейства. Водещ принцип в определянето на приемното семейство (доброволно или професионално) трябва да бъдат нуждите на детето и възможностите на приемното семейство да ги посрещне, а не типът на приемната грижа.
4. Видове приемна грижа
Видът настаняване са определя на базата на оценка на нуждите на конкретното дете и съгласно целите, заложени в изготвения от ДСП План за действие.
В чл. 3 от Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях са определени следните видове настаняване в приемно семейство:

- краткосрочно;

- дългосрочно;

- спешно;

- заместваща приемна грижа.
4.1. Краткосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема за срок до една година, с цел подкрепа на родителите/полагащите грижи за детето и последваща ре-интеграция.

4.2. Дългосрочно настаняване на дете в приемно семейство се предприема в случаите, когато опитите да бъде предоставена сигурна семейна среда на детето (ре-интеграция в биологичното семейство или осиновяване) са завършили с неуспех, в рамките на краткосрочното настаняване. Дългосрочното настаняване в приемно семейство не изключва детето от регистъра за осиновяване и не прекратява работата по реинтеграция.

4.3. Спешно настаняване на дете в приемно семейство се предприема, когато съществува непосредствена заплаха за живота и здравето на детето. Спешното настаняване се предприема единствено при идентифицирана висока степен на риск за деца, които са:

• 
  изпаднали в бедствена ситуация;
  
• 
  с предприета мярка „полицейска закрила” след изтичането й;
  
• 
  жертви на насилие и трафик;
  
• 
  до 3-годишна възраст.
  

Спешно настаняване се предприема в утвърдено приемно семейство, чиято оценка е показала наличие на капацитет и готовност да приемат спешно дете в дома си.

• 
  за осигуряване на полагащ се годишен отпуск на професионално приемно семейство, при което има настанено дете;
  
• 
  за подкрепа на семействата на близки и роднини, при които има настанени деца;
  
• 
  при заболяване на член на приемното семейство, за времето на отпуск по болест, когато друг член на семейството не може да осигури адекватни грижи за детето;
  
• 
  на деца настанени в специализирани институции с цел подкрепа на тяхната социализация;
  
• 
  на родители, които полагат грижи за дете с увреждане за осигуряване на подкрепа, с цел превенция на институционализацията.
  

- най-добрият интерес и защита правата на детето в центъра на работата;

- зачитане достойнството и личността на детето;

- настаняване на детето възможно най-близо до родителите му и/или до други значими за него хора;

- осигуряване на редовни контакти между детето и неговите биологични родители, когато това е в негов интерес;

- зачитане правото на биологичните родители и детето да участват в процеса на вземане на решения, относно бъдещето на детето;

- равнопоставеност и партньорство на участниците в процеса;

- приемните семейства са партньори в помагащото взаимодействие и подобряване грижите за деца;

- поверителност на информацията;

- временен характер на настаняването.

Изхождайки от правото на всяко дете да живее с биологичното си семейство, когато това е в негов интерес, работата в периода на настаняване в приемно семейство е насочена към запазване и стимулиране на връзката дете-родител.

1. 
   Информационни кампании
   
   1. 
      Доставчикът изготвя програма за провежданите от него информационни кампании, като ги съобразява с Общинската програма за закрила на детето и нуждите на общината за развитие на приемната грижа.
      
   2. 
      Доставчикът внася за съгласуване в Комисията за закрила на детето (КЗД) своята програма за провеждане на информационни кампании за набиране на приемни семейства.
      
   3. 
      Различните доставчиците на услуги на територията на общината могат да планират самостоятелни и/или надграждащи се съвместни информационни кампании.
      
   4. 
      Доставчикът на приемна грижа прави план на всяка кампания. Планът съдържа цели и целева група, вид на кампанията, послания и лица на кампанията, продължителност, печатни и др. промоционни материали – изработване и разпространение, други събития, информационни срещи, участници в кампанията, бюджет.
      
   5. 
      Доставчиците, организатори на кампания, трябва да гарантират поверителността на използваните изображения и истории на деца, и на направените от граждани запитвания по време на кампанията.
      
   6. 
      В плана на кампанията доставчикът и ДСП (в случаите, когато са различни) се договарят за телефоните, на които ще бъдат приемани обажданията на гражданите от социалните работници на двете служби и как ще бъдат насочвани към информационни срещи.
      
   7. 
      След края на кампанията доставчикът прави оценка на провеждането и резултатите от кампанията, нейната ефективност и изводи за следващата. Докладите от оценката на кампанията се представят на Дирекция „Социално подпомагане” и Комисията за закрила на детето.
      

2. 
   Информационни срещи⁵
   
   1. 
      Като част от информационните кампании, доставчикът организира информационни срещи. На тях служители на доставчика предоставят повече информация за процеса на кандидатстване и одобряване на приемните семейства, критериите за неодобряване на кандидатите за приемни семейства, отговарят на специфични въпроси на гражданите, които им помагат да вземат решение дали да продължат с процеса на кандидатстване.
      
   2. 
      Информационните срещи може да са групови, за конкретна целева група или за определено семейство.
      
   3. 
      Ако кампанията е за набиране на семейства за определени деца, на информационните срещи се представят историите на децата с променени имена и очакванията от грижата за тях, за да могат интересуващите се граждани да добият най-реална представа за ангажиментите на приемните семейства;
      
   4. 
      В края на информационните срещи социалните работници раздават на гражданите въпросници за самооценка /Приложение 1 / и им обясняват следващата стъпка за кандидатстване – подаване на заявление.
      
   5. 
      Въпросникът за самооценка е предназначен да помогне на кандидатите за приемно семейство да преценят мотивацията си и да има помогнат за вземат решение относно подаването или не на заявление за кандидатстване. Той се попълва от кандидатите и остава в тях.
      

2.1.1. Социалният работник от ДСП приема заявлението на кандидатите за приемно семейство.

2.1.2. При подаване на заявлението кандидатите за приемно семейство прилагат към него следните документи, описани в чл. 8, ал.1, т.1-7 от НУРКПУПС:

1. копие от документ за самоличност;

2. документ от ЕСГРАОН, че не са поставени под запрещение, не са лишени от родителски права или не са с ограничени родителски права;

3. декларация, че не са налице обстоятелствата по чл.32, т.4-7 от ЗЗД;

4. медицинско удостоверение, че не страдат от болести по чл.32, т.8 от ЗЗД;

5. документ, удостоверяващ, че кандидатите не получават месечни социални помощи по реда на ЗСП, освен в случаите на кандидати за професионално приемно семейство;

6. свидетелство за съдимост;

7. документ, удостоверяващ, че срещу кандидатите за приемно семейство не е образувано наказателно производство за умишлено престъпление от общ характер.

2.1.3. Кандидатите за приемно семейство както при доброволна, така и при професионална приемна грижа прилагат документи и за двамата съпрузи. Това важи и за кандидати, които съжителстват на семейни начала.

2.1.4. Социалният работник от ДСП вписва кандидатите за приемни семейства в регистъра на кандидатите за приемни семейства.

2.1.5. Социалният работник информира кандидатите за приемно семейство, че с подаване на заявлението започва да тече законовият срок за оценка на кандидатите, който е до 4 месеца.

2.1.6. При наличие на обстоятелства по чл.8, ал.1, т.1-7 от НУРКПУПС, които възпрепятстват кандидатстването, социалният работник от ДСП изготвя становище и прави предложение до директора на ДСП за прекратяване на процедурата по кандидатстване за приемно семейство.

2.1.7. При наличие на неточна или непълна информация в документите към заявлението, дирекция «Социално подпомагане» може да изисква и други допълнителни документи.

2.2.1. Насочване към доставчик

- Социалният работник от ДСП, предоставя информация на кандидатите за доставчици, които са лицензирани да извършват оценка и обучение на кандидати за приемни семейства.

- ДСП издава направление по образец на кандидатите към доставчик на услугата «Приемна грижа», който те са избрали.

- Доставчикът сключва договор с кандидатите за приемно семейство за оценка и обучение. (Приложение 3)

2.2.2. Доставчикът на услугата «приемна грижа» определя социален работник за всяко кандидат – приемно семейство.

.

	Индикатори за изпълнение	Източник на информация
1.	Към всяко заявление за кандидатстване за приемно семейство има приложени всички необходими документи.	Личното досие на всеки кандидат за приемно семейство
2.	Кандидатите са вписани в регистър по чл.21, ал.1, т.6, буква «ж» от ЗЗД от Дирекция «Социално подпомагане»	Регистър на ДСП за кандидати и приемни семейства
3.	Издадено направление от ДСП за ползване на услуги на доставчик по приемна грижа	Брой и вид направления от ДСП
4.	За всяко кандидат приемно семейство има определен социален работник	Личното досие на всеки кандидат
5.	Между доставчика и приемното семейство има ясно дефинирани отношения на партньорство с цели, права и задължения.	Сключен договор за предоставяне на услугата за провеждане на оценка и обучение между доставчик и приемно семейство.

Стандарт 3: Оценяване и обучение

Всеки доставчик има ясна писмена процедура и методология за оценяване и обучение на кандидатите за приемно семейство, която е в съответствие с нормативните изисквания.

Резултат: Всеки кандидат е преминал през процедурата за оценяване и през съответната обучителна програма при явяване пред Комисията за закрила на детето.
3.1. Доставчикът има разработена методика и инструментариум за оценяване на кандидатите за приемни семейства.

3.1.1. Доставчикът има изготвена методика и въпросник/формуляр за оценка на кандидатите за приемно семейство, който обхваща проучване на динамичните и на статичните фактори (Приложения 4 и 4а).

• 
  структура на семейството (възраст, деца, други членове на разширеното семейство, отсъстващи членове на семейството);
  
• 
  взаимоотношения в семейството (граници, близост; отношения между партньорите; как се взимат решенията в семейството; кой взима решенията; собствени деца в семейството);
  
• 
  динамика на семейството/начин на живот (трудова заетост, професия, работно време, почивки, странични ангажименти, липса на трудова заетост, ред и правила в семейството; ценности в семейството – религия, културни обичаи; участие в обществения живот и социално включване);
  

• 
  мотивация за ангажиране с приемна грижа и очаквания;
  
• 
  мнението на собствените деца, когато има такива, и на разширеното семейство относно желанието на кандидатите да се ангажират с приемна грижа;
  
• 
  нагласи по отношение на продължителността на приемната грижа;
  
• 
  местоживеене и ресурси в общността (разположение на населеното място, обществени заведения, наличен транспорт; наличие на подкрепяща социална мрежа – приятели, роднини, близки, съседи и др.);
  

• 
  лична история на кандидатите (информация за миналото - какви деца са били, отношения с техните родители, случки, които си спомнят или са им повлияли по-късно, когато те са били родители; кой е най-приятният им период от собственото им детство и др.);
  
• 
  лична история на семейството (как са създали семейството си; имали ли са други партньори и деца; поддържат ли отношения с други хора, които са извън това семейство и др.);
  
• 
  оценяване на родителските възможности (умения да осигуряват грижа и безопасна среда за децата; способност за емоционална подкрепа и стимулиране; да подкрепят формирането на идентичност на детето и социалната му презентация; да дават подходящи напътствия и ограничения и др.);
  

• 
  опит с деца (собствени и/или чужди);
  
• 
  разбирания за отглеждане и възпитание на деца (модели за стимулиране и наказание на деца, общуване с деца, насърчаване развитието на детето, включване на детето в семейните ангажименти и правилата в семейството);
  
• 
  справяне с кризи и трудни ситуации (лични кризи или във взаимоотношенията по между им; с децата; с други възрастни; със съседи; здравословни или финансови кризи);
  
• 
  предпочитания към възраст, пол, етнически произход на детето;
  
• 
  осъзнаване на специалните нужди на дете от институция;
  
• 
  оценяване на приемното семейство за възможностите и уменията да полагат грижи за повече от едно дете;
  

• 
  нагласи за сътрудничество (какъв тип подкрепа очакват; как си представят сътрудничеството с ДСП, с доставчика, с други важни за детето възрастни);
  

• 
  материални условия
  

• 
  местоположение на жилището - инфраструктура, транспортни комуникации, наличие на подходящо учебно заведение, детски площадки и др.;
  
• 
  преценка на безопасността на обкръжаващата среда в и около жилището – заключваща система на външна врата, ел.табла, парапети на стълбища, площадки, балкони; газови уреди, отоплителни уреди и др.;
  
• 
  битови условия – големина на жилището, предназначение и ползване на помещенията, хигиена в жилището, наличие на течаща вода, санитарен възел, електрификация и отопление;
  
• 
  жилищно пространство за приемното дете – възможност за обособяване на самостоятелна стая или кът, осигуряване на самостоятелно легло, пространство за игра или подготовка за училище, в зависимост от възрастта; място за подреждане на дрехи, играчки, учебници и други лични вещи на детето; при наличие на собствени деца или други настанени за приемна грижа в приемното семейство, съобразно техния брой, възраст и пол – възможност за общо ползване на детска стая;
  
• 
  нагласи на приемното семейство за извършване на промени в жилището;
  
• 
  при кандидатите за приемна грижа за деца с увреждания или деца от 0 до 3 години – обзавеждане и оборудване, съобразени със специфичните потребности на детето или достатъчно пространство за обособяване на стая или кът със съответното оборудване;
  

• 
  финансово състояние на семейството - доходи, имущество, месечни разходи и др.
  

• 
  злоупотреба с алкохол или наркотици;
  
• 
  недостатъчно жизнено пространство;
  
• 
  недостатъчно време за грижи за детето;
  
• 
  нежелание за работа в партньорство;
  
• 
  продължително физическо или психическо заболяване;
  
• 
  минали прояви на насилие или малтретиране на деца;
  
• 
  неорганизиран/хаотичен начин на живот в семейството;
  
• 
  минали прояви и доказателства за лоши взаимоотношения и конфликти с други хора;
  
• 
  изолирано семейство без подкрепа;
  
• 
  неразрешени лични проблеми;
  
• 
  ригидно/безкомпромисно мислене (липса на гъвкави модели на мислене);
  
• 
  проблеми със собствените деца;
  
• 
  наличие на деца, които са (били) настанявани в специализирана институция и/или за които кандидатите са подписали декларация за съгласие за осиновяване.
  

3.2.1. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство провежда задължителни срещи с кандидатите (чл.9, ал.1, т.1-4 от НУРКПУПС).

• 
  Броят на срещите е не по-малко от 4 срещи с кандидатите и останалите членове на тяхното домакинство, като най-малко 2 от срещите се провеждат в дома на кандидатите.
  
• 
  При срещи с кандидатите и останалите членове на домакинството се провеждат интервюта и наблюдение за проучване на кандидатите. Интервютата трябва да покрият темите за проучване, описани в т.3.1.
  
• 
  Социалният работник на семейството документира всяка проведена среща с кандидатите за приемно семейство и останалите членове на домакинството. Събраната информация и данни се отразяват във формуляр по образец от НУРКПУПС и се съхраняват в досието на семейството.
  

3.2.3. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство провежда не по-малко от две посещения в дома на кандидатите.

• 
  При посещенията в дома на кандидатите социалният работник на семейството проучва съществуващите битови условия за живот на семейството и възможностите да се осигурят подходящи условия за настаняване на дете.
  
• 
  По време на посещенията социалният работник наблюдава кандидатите в естествената им среда.
  

• 
  Кандидатите сами посочват лицата, които ще бъдат техни поръчители. Това могат да са лица от професионалното или приятелското обкръжение на кандидатите. Не могат да бъдат поръчители роднини на кандидатите.
  
• 
  Поръчителите дават писмени препоръки за кандидатите за приемно семейство, съгласно приложения образец от НУРКПУПС (Приложение 5)
  
• 
  На срещите с поръчителите социалния работник на кандидатите за приемно семейство проучва мотивацията на кандидатите, подкрепящата социална среда, общи теми за изясняване по отношение на кандидатите, противоречива информация, дадена от кандидатите,.
  

3.2.7. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство може да привлече и други професионалисти в процеса на оценяване и да сформира екип, при необходимост.

3.2.8. Срокът за оценяване (до 4 месеца) може да бъде удължен с два месеца еднократно по обективни причини, касаещи кандидатите.

• 
  Удължаването на срока може да стане по молба на кандидатите, която се депозира до директора на ДСП, в която са подали заявление за кандидатстване;
  
• 
  Социалният работник на кандидатите за приемно семейство също може да внесе предложение за удължаване на срока на проучването до директор ДСП със съгласието на кандидатите за приемно семейство.
  

3.3.1. Всички кандидати за приемно семейство преминават през базово обучение, което включва най-малко 4 сесии по 3 часа по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика, председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (Приложение 6).

3.3.2. Кандидатите за професионално приемно семейство освен базовото обучение получават и допълнителна квалификация за отглеждане и възпитание на деца.

• 
  Допълнителната квалификация за отглеждане и възпитание на деца се осъществява чрез обучение, включващо най-малко 8 сесии по 3 часа.
  
• 
  Допълнителната квалификация се реализира по програма, утвърдена от министъра на труда и социалната политика по предложение на председателя на Държавната агенция за закрила на детето и изпълнителния директор на Агенцията за социално подпомагане. (Приложение 7)
  

- при възможност участва в обучението или в отделни сесии от обучението на кандидатите за приемно семейство.

- се информира редовно от водещия на обучението, за проблемни зони, за възникнали дискусии или трудности по време на обучението и др.

3.3.4. Екипът, провел обучението, изготвя доклад и становище за резултатите от обучението за всеки кандидат за приемно семейство и го предоставя на социалния работник на кандидатите за приемно семейство (Приложение 8).

• 
  обучението се провежда в група и се използват интерактивни методи за обучение на възрастни;
  
• 
  в базовото обучение се включват и съпрузите/съжителите на кандидатите;
  
• 
  в базовото обучение, в отделни сесии или в цялото обучение могат да бъдат включени биологичните деца на кандидатите (съобразно възрастта и степента на развитие), както и други членове на разширеното семейство;
  
• 
  в модулите за допълнителна квалификация на кандидати за професионални приемни семейства, доставчикът включва само единия член на семейството/съжителстващите, с който ще бъде сключен трудов договор. При желание и на други членове на семейството на кандидата, те могат да бъдат включени и в обучението за професионални приемни семейства.
  

3.5.1. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство изготвя доклад за оценка, оформен според нормативните изисквания в приложение № 4 от НУРКПУПС.

- Докладът съдържа оценка на качествата на кандидатите, тяхната възможност и способност да станат приемни родители и завършва със становище за тяхното одобрение или отхвърляне.

- Докладът съдържа и предложение от страна на социалния работник за профила на детето/децата, за които предлага да бъдат утвърдени кандидатите – пол, възраст, брой, етническа и религиозна принадлежност и др.

- Когато в процеса на оценяване социалният работник установи, че кандидатите за приемно семейство имат биологични/осиновени деца, които са настанени в специализирана институция или приемно семейство, докладът задължително завършва с предложение за отхвърляне на кандидатурата им.

- Доставчикът депозира социалния доклад пред директора на ДСП и предоставя всички допълнително изискани документи от кандидатите за приемно семейство по време на оценяването.

3.5.2. Доставчикът уведомява (писмено и/или устно) кандидатите за приемно семейство за изготвения социален доклад, които в 7-дневен срок могат да се запознаят с него и да направят възражения пред директора на ДСП.

- Възраженията се подават писмено до директора на ДСП, в която са подали заявлението си за кандидатстване.

3.5.3. Директорът на ДСП може да върне социалния доклад от оценката на доставчика, ако прецени, че има необходимост от допълнителна информация, обосновка и анализ. В тези случаи директорът на ДСП определя и срок за получаване на коригиран доклад.
3.6. Доставчикът има процедура за намаляване субективизма в оценката на кандидатите за приемно семейство.

3.6.1. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство задължително споделя оценката с екипа и/или други професионалисти.

3.6.2. Социалният работник на кандидатите за приемно семейство задължително споделя оценката със самите кандидати за приемно семейство.
3.7. Кандидатите за приемно семейство могат да се откажат на всеки етап от оценяването⁷.

3.7.1. На всеки етап в процеса на оценка кандидатите могат да се откажат сами от кандидатурата си, ако преценят, че не притежават необходимите знания и умения да полагат грижи за настанено при тях дете, осъзнаят, че приемната грижа не отговаря на техните очаквания и разбирания или по други причини.

3.7.2. Кандидатите, които искат да се откажат, подават писмено заявление до директора на ДСП, в която са подали заявление за кандидатстване. Отказването на кандидатите не води до никакви негативни последици за тях.

	Индикатори за изпълнение	Източник на информация
1.	Социалният работник на кандидатите за приемно семейство е провел най-малко 4 срещи с кандидатите и другите членове на домакинството	Досието на кандидатите Има пълно документиране на наблюденията и информацията от срещата
2.	Социалният работник на кандидатите за приемно семейство е провел не по-малко от 2 посещения в дома на кандидатите	Досието на кандидатите
3.	Социалният работник на кандидатите за приемно семейство най-малко 2 срещи с общо двама поръчители на кандидатите за приемни семейства	Досието на кандидатите Получени препоръки от препоръчители на кандидатите
4.	Спазен е нормативният срок за проучване и оценка на кандидатите за приемни семейства	Досието на кандидатите
5.	Всяко кандидат приемно семейство е преминало през обучение, което отговаря на нормативната база в зависимост от типа приемна грижа, за която кандидатства	Досие на кандидатите Доклади от обученията
6.	За всеки кандидат е изготвен социален доклад от оценката	Социален доклад в досието на кандидатите
7.	Семейството е запознато с доклада за оценка	Писмени съгласия или възражения към доклада

Стандарт 4: Утвърждаване/отхвърляне на кандидатите за приемни семейства

Директорът на ДСП утвърждава/отхвърля кандидатите за приемни семейства въз основа на социалния доклад и на препоръките на Комисията за закрила на детето.

Резултат: Утвърдени са само подходящи кандидати.
4.1. Комисията за закрила на детето към ДСП има следните отговорности в процеса на приемна грижа:

• 
  проучва потребностите от услугата „приемна грижа” и планира с общинската програма броя и вида на приемни семейства в общината⁸;
  

• 
  съгласува годишните планове за провеждане на информационни и рекламни кампании за набиране на кандидати за приемни семейства на доставчиците в съответната община;
  
• 
  прави анализ на докладите от проведените рекламни кампании и на базата на резултатите планира развитието на услугата „приемна грижа” в общината;
  
• 
  разглежда доклади от оценките на кандидати за приемни семейства; изслушва кандидатите и социалния работник извършил оценката; изказва становище относно годността на кандидатите и дава препоръки за тяхното утвърждаване или отхвърляне и вписване в регистъра;
  
• 
  ДСП предоставя обучение на членовете на Комисията относно целите и принципите на приемната грижа и критериите за подбор и утвърждаване на кандидати за приемни семейства.
  

4.2.1. Свикване на Комисията за закрила на детето

- Социалният работник от ДСП комплектова в досие цялата преписка, съдържаща заявлението на кандидатите, документите, доклада за оценка, както и постъпилите възражения, ако има такива, и го депозира при секретаря на КЗД.

- Секретарят на Комисията за закрила на детето уведомява предварително членовете на Комисията, че следва да се запознаят с досиетата на кандидатите преди заседанието на Комисията. Членовете на Комисията се запознават с досиетата на територията на ДСП.

- Секретарят на Комисията поканва кандидатите за приемно семейство на заседанието на Комисията за закрила на детето като ги информира за времето и мястото на нейното провеждате.

• 
  Секретарят на Комисията уведомява доставчика за времето и мястото на заседанието на КЗД.
  

- Членовете на комисията имат право да задават въпроси по доклада към социалния работник, както и към кандидатите.

- Комисията може да върне доклада на доставчика с препоръки за допълнително проучване на спорните моменти.

4.2.3. Комисията изказва становище относно годността на кандидатите и дава препоръка за тяхното утвърждаване или отхвърляне.

4.2.4. Докладът на социалния работник на кандидатите за приемно семейство, становището на Комисията, и възраженията на кандидатите се представят на директора на ДСП. Директорът на ДСП издава заповед за утвърждаване или отхвърляне на кандидатурата в 14-дневен срок от представяне на документите.

4.2.5. Кандидатите се уведомяват писмено от ДСП, в която са подали заявлението си за кандидатстване за решението на директора на ДСП и получават копие от заповедта на директора на ДСП.

4.2.6. Кандидатите имат право да обжалват заповедта на директора на ДСП в 14 дневен срок, след като им бъде връчена, пред горестояща инстанция (РДСП).

- След изтичане на срока за обжалване на заповедта и ако не са постъпили възражения по нея, тя влиза в сила.

4.2.6. След влизането в сила на заповедта, тя се вписва в регистъра на приемните семейства, където се отразява и статута (одобрени/отхвърлени) на кандидатите.
4.3. Процедура за промяна на статута на приемно семейство от доброволно в професионално и обратно

4.3.1. Всяко утвърдено доброволно приемно семейство може да кандидатства за професионално при условията и реда описани в действащите нормативни актове, като не преминава отново цялата процедура предвидена в Наредбата за условията и реда за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства, а само следните стъпки:

• 
  Доброволното приемно семейство подава заявление до директора на ДСП, в която е вписано в регистъра на утвърдените приемни семейства и изразява желанието си да кандидатства за професионално приемно семейство. Към заявлението се прилагат и необходимите документи.
  
• 
  В регистъра за кандидати за приемни семейства, заявлението от утвърдено доброволно приемно семейство за кандидатстване за професионално приемно семейство се вписва под съществуващия вече номер на старото заявление, но с новата дата на подаване.
  
• 
  Социалният работник на приемното семейство изготвя актуален социален доклад, в който се оценява годността им да бъдат професионално приемно семейство и се посочват броя, възрастта и особеностите на децата, за които е подходящо приемното семейство.
  
• 
  Кандидатите за професионални приемни семейства задължително преминават през обучение за допълнителна квалификация.
  
• 
  Социалният работник на приемното семейство представя доклада за годността на кандидатите да бъдат професионални приемни семейства и документите пред Комисията за закрила на детето.
  
• 
  Комисията излиза със становище до директора на ДСП относно годността на кандидатите за професионално приемно семейство, в която дава препоръки относно броя, възрастта, пол, етническа принадлежност на децата, за които могат да полагат грижи.
  
• 
  Директорът на ДСП издава заповед за изменение на заповедта за утвърждаване на кандидатите за професионално приемно семейство. В Заповедта се вписва видът на приемната грижа, посочват се броят, възрастта и особеностите на децата, за които е подходящо професионалното приемно семейство.
  
• 
  Когато в новоутвърдено професионално приемно семейство вече има настанено дете от периода на доброволна приемна грижа, директорът на ДСП издава заповед за прекратяване на настаняването на детето и се извършва временно настаняване по административен ред в професионално приемно семейство.
  
• 
  Директорът на ДСП изменя с анекс договора за настаняване на дете в приемно семейство по чл. 27, ал.4 от ЗЗД, след утвърждаването на професионалното приемно семейство.
  
• 
  Директорът на ДСП сключва трудов договор с професионалното приемно семейство. В регистъра на утвърдените приемни семейства се вписва номерът на трудовия договор.
  

• 
  Директорът на ДСП прекратява трудовия договор с професионалното приемно семейство, след приключване на процедурата по оценка и утвърждаване за доброволно приемно семейство и промяната на статута му в регистъра.
  

4.4.1. Роднини като приемни семейства

• 
  Роднини, при които има настанено дете за отглеждане и възпитание по реда на чл. 27 от ЗЗД не могат да кандидатстват за приемно семейство на настаненото дете.
  
• 
  Роднини, при които има настанено дете могат да кандидатстват за доброволно или професионално приемно семейство за други деца, с които не са в родствени отношения.
  
• 
  Роднините кандидатстват по общия ред и преминават всички етапи на процедурата по подбор и оценка, както и останалите кандидати.
  
• 
  Утвърждаването на роднини за приемно семейство и настаняването на приемно дете не е причина да се прекрати настаняването на дете (за което те полагат грижи в условията на грижа при близки и роднини), с което са в родствени отношения.
  

• 
  Семействата на близки, при които има настанено дете по реда на чл. 27 от ЗЗД могат да кандидатстват за доброволно или професионално приемно семейство на настаненото дете.
  
• 
  Семействата на близки кандидатстват по общия ред и преминават цялата процедура по подбор и утвърждаване на кандидати за приемни семейства.
  
• 
  Директорът на ДСП издава заповед за изменение на заповедта за настаняване на дете в семейство на близки и роднини по чл. 27, ал.1 от ЗЗД, след утвърждаването им като приемно семейство.
  
• 
  Директорът на ДСП сключва договор за настаняване на дете в приемно семейство по реда на чл. 27, ал. 4 от ЗЗД, а когато е професионално приемно семейство и трудов договор.
  

1. 
   Директорът на ДСП насочва приемното семейство към доставчика, който е провел оценяването и обучението, за услуги по подкрепа и супервизия или определя социален работник на всяко приемно семейство.
   

• 
  ДСП издава направление по образец на приемното семейство към доставчик на услугата «Приемна грижа», който те са избрали.
  

• 
  Общите права и задълженията на приемното семейство, забраните за приемното семейство към отглеждането на деца в него; контактите между доставчика и приемното семейство; регламент на годишните прегледи на приемното семейство;
  
• 
  Услугите, които ще предоставя доставчикът на приемното семейство в процеса на функциониране и при конкретните настанявания; посредничеството с ДСП за изпълнение задълженията на приемното семейство за конктертните настанявания и при годишните прегледи и подновяване на регистрацията на приемното семейство;