Утвърждавам: Изп. Директор /инж. М. Младенов

1.1 Размер и характеристика на съоръжението

1.1.1.Играждане и разположение на депото.

1.1.1.1. Топография на площадката на съоръжението. Депониране

2.Характеристика на минните отпадъци и прогнозното им количество

2.1. Инфраструктура.

2.2. Електрозахранване

2.3. Водоснабдяване и канализация

2.4. Депонирана баластра

3.Геоложка характеристика на разработваното находище.

3.1. Структура на находището

3.2. Рудни зони

3.3.Морфология на рудните тела

3.3.1. Зона №2

3.4. Физико - химични свойства

3.5. Химически състав на рудничната баластра

3.6. Минно-геоложки условия

3.7. Хидроложки условия

3.8. Разкриване на рудник „Димов дол”

3.8.1.Шахта “Голям Палас - север”

3.8.2.Шахта “Рудозем”

3.8.3. Шахта “Голям палас”

3.8.4. Шахта “Вентилационна – север”
III. ВЪЗМОЖНИТЕ РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ.
1.Съществуващо положение. Общи сведения за месторождението.

2. Отпадъчни руднични води.

Състояние на отвалното стопанство на шахта “Голям Палас – север” М 1:1000

Съществуващо положение към 01.01.2014 г.

Справка за броя и състоянието на съоръженията за депониране на отпадъците от добива и първичната преработка на подземни богатства /минни отпадъци/, управлявани от „РУДМЕТАЛ” АД.

Разрез I-I М 1:250

Разрез II-II и III – III М 1:1000

1. 
   УВОД
   

• 
  намаляване вредността на минните отпадъци чрез използване на
  

• 
  гарантиране безопасното съхраняване на минните отпадъци чрез:
  

2. 
   ПЛАН ЗА УПРАВЛЕНИЕ НА МИННИТЕ ОТПАДЪЦИ
   

Отвалите за съхранение на руднична баластра са основното съоръжение, в което понастоящем се осъществява депонирането на отпадъка от добива на руда. Съгласно чл. 22б, ал. 4 (ДВ, бр. 70 от 2008), (ЗПБ) отвали за депониране на руднична баластра се отнасят към съоръжения „категория” Б.

Находище “ Димов дол ” е разположено в южната част на Централни Родопи Разположено е в обхвата на Маданското рудно поле.

Надморската височина на района в който попада разглеждания обект се движи в границите 700 – 900 м. т.е. той попада в средния горско растителен пояс. Най – близко разположен водоприемник – Малка река.

Водосбора представлява силно накъсан планински терен. Речната долина има планински характер със стръмни речни склонове. Коритото на реката е тясно и дълбоко врязано в твърди скали . В реката се влива дере минаващо в петата на стария баластров отвал.

Почвите в района съгласно възприетата класификация се отнасят към тип – кафяви горски.

Първите проучвателни работи на находището са започнали през 1950г.

Установени са два типа рудни тела – жилни и метасоматични.

Рудника има три промишлени площадки сравнително отдалечени една от друга. Депонирането на баластрата от дейността на рудника ще се извършва на отвала изграден на Промплощадка ш."Голям Палас - север"

Площадката има площ 15 дка. Непосредствено до нея се намира руден отвал с незначителна хоризонтална площ и откос 13 дка. Отвала е използван за депониране на отпадната минна маса до приватизацията на дружеството. След приватизацията на рудника и въвеждането му в експлоатация за депониране на баластрата се използват само около 2 дка от площта му.

В зоната на отвала има около 2,7 дка. нарушени и замърсени с баластра терени , които също не са необходими за работата на рудника . Основната част от отвала ( 8,15 дка ) и прилежащите нарушени терени, които също няма да се експлоатират от рудника представляват старо замърсяване останало от дейността на “Горубсо” – ЕАД.

Шахта “ Г.Палас – север “ е разположена върху терен от ГФ. Площите са заети от широколистни насаждения предимно габър, бук, бял бор и бобови култури.

Обекта се намира на средна кота 882 м. разположена върху скат с източно изложение. Основните съоръжения са изградени върху изкуствено създадена площадка.

1.1.1.Изграждане и разположение на депото.

Отвалното тяло ще се изгражда, като баластрата се изсипва на площадката на хор 880 на около 10 м. от ръба на откоса, след което тя периодически ще се прибутва с булдозер по посока на откоса т.е. площадката ще се развива в хоризонтална посока. Отвала ще се образува с откос равен на естествения откос на баластрата, като хоризонталното й преместване ще се извършва дотогава, докато петата на новия насип застигне границата на стария отвал. С това се цели отвала да не заема нови ненарушени терени, а да се надгражда изключително върху терен зает от стария отвал. Наклона на хоризонталната площ ( 2  ) ще бъде в посока към площадката с оглед улавянето на повърхностните води от канавката .

Канавката ще се изгради преди запечатването на отвалното тяло с почва, понеже интензивния повърхностен отток по отвала се явява едва когато неговата дренираща способност се намали от запълването на порите с дребнозърнести фракции.

Депата за руднична баластра са разположени в границите на участъковата промишлена площадка и са обект на стопанисване от участъка.

Депонирането се извършва чрез разтоварване на баластрата върху хоризонталната площадка на отвала и периодическо пробутване с булдозер на натрупаните маси към откоса.

Обекта не е ограден. До него има път, който преминава през площадката. При това положение контрола върху евентуално нелегално ползване на баластрата се осъществява от охраната на участъка. Няма назначен специален персонал за експлоатация и стопанисване на депата. Реда за изваждане на баластрата на повърхността и транспортирането й до отвала се определя от н-к участъка.

Промишлената площадка на ш."Голям Палас - север" е дадена на схемата на Приложение №1.

Отвала за депониране на отпадъците от добива на подземни богатства от рудник „Димов дол” има изготвен проект за рекултивация.

Количеството на депонирания отпадък от рудника на отвала през 2013 г. е 8640 м ³.

Технически параметри на съоръжението към 31.12.2013 г. са: площ - 3640м² ; обем – 19980 м ³

Движението на технологичния отпадък и състоянието на съоръжението за депониране на отпадъците е дадено в Справка в Приложение № 3

Състоянието на съоръжението към 01.01.2014 год. е показано на чертежите на Приложения № 2, № 4 и № 5.

2.Характеристика на минните отпадъци и прогнозното им количество.
2.1. Инфраструктура.

Връзката на площадката с населените места се осъществява посредством IV - то класен път от Републиканската пътна мрежа, който няма да се използва за транспорта на баластрата . Транспорта на баластрата до отвала ще се извършва в рамките на промишлената площадка по вътрешна пътна мрежа.

Площадката се захранва от ЦРП "Г.Палас - север"

Площадката на ш. “ Г.Палас – север” се водоснабдява само за хигиенни нужди от собствен водоизточник (водохващане от Малка река с помпена станция) . От него се осигурява и водата за охлаждане на компресорите.

За питейно – битови нужди водата се доставя в съдове. Експлоатацията на депото не е свързана с използването на водни маси .
2.4. Депонирана баластра и отпадния продукт от Мобилна преместваема инсталация (МПИ)

Баластрата и отпадният продукт представляват технологичния отпадък, който се формира в процеса на добива на полезните изкопаеми от рудник “Димов дол” и преработката им.

Генерира се при проучвателните, добивните и обогатителните работи. Част от баластрата и отпадният продукт се използват за запълване на отработените минни пространства, а друга се извежда на повърхността, където се депонира на отвал.

Петрографският състав на рудничната баластра (стерил), депонирана на отвалите показва, че тя съдържа основно характерните за находището кварц, манганокалцит, калцит и родохрозит и малки количества 3÷4 % некондиционни руди с преобладаващ минерален състав галенит, сфалерит, пирит, халкопирит и др., които са привързани към кварцовите жили.

Отпадъчната минна маса и отпадният продукт не съдържа свободен силициев диоксид във финнодисперсна форма. Поради спецификата на производство, рудничната баластра и отпадният продукт се генерира непрекъснато и количеството и зависи от минно – проходческите работи, добива на руда и обогатяването.

Рудничната баластра и отпадният продукт са разположени на открито в насипно състояние, като баластрата е на едри късовете от 0,5 см до 50 - 55 см, а отпадния продук във вид на пясъци, което е предпоставка за устойчивост срещу площно ерозионни процеси.

Баластровите отвали се отнасят към депата за инертни отпадъци.

3.Геоложка характеристика на разработваното находище.

В геоложкия строеж на находището вземат участие скалите от Архайския структурен комплекс в най-ниските хоризонти, Протерозойският структурен комплекс и Палеогенови отложения.

Архайският комплекс е представен от гранитизирани гнайси по данни от дълбоките сондажи. Над тези скали залягат скалите от Протерозойския метаморфен комплекс, представени от ивичести гнайси, вместващи трети мраморен хоризонт, а още по нагоре с ъглово несъгласие се разполагат мигматизираните и инжекционни гнайси с прослойки от амфиболити и пегматитови инжекции от горната пъстра свита. За разлика от другите райони на Маданското рудно поле тук мраморният пласт затъва на юг, тъй като се намира в северното крило на плоската Маданска синклинала. Характерно за мраморния хоризонт е неговата малка мощност (от 0 до 6 м.) и неиздържаното разпространение.

Мраморите са разлистени от тектонски движения по рудоносната структура, като западното крило е пропаднало 15 до 20 м., спрямо източното. Палеогенът е представен от конгломератобрекчи, които лежат на еродирана повърхност върху брекчираните и катаклазирани гнайси и пегматити в границата на дотерциерна зона. Мощността на брекчо-конгломератите е 1,2-12м.

Находището е разположено в североизточното бедро на Рибнишката антиклинала. Общото моноклинално залягане на скалите е усложнено от второстепенни гънки. Подразделени в три групи.

-Древни тектонски зони – представени от интензивно катаклазирани и брекчирани гнайси и пегматити, циментирани от още по ситно раздробени скали.

-Рудоносни разломи – представени от система , отклоняваща се пукнатини със северозападна посока, обединени от последващите разривни нарушения в мощни зони, вместващи кварцовите жили, лещи и прожилки от оловно-цинкова минерализация.

-Следрудни тектонски нарушения – имат широко развитие и по пространствено разположение спрямо рудоносният разлом биват: надлъжни и диагонални.
3.2. Рудни зони

Находището е привързано към Рибнишкият рудоносен разлом и заема неговите най-северозападни части. В пределите на находището този разлом е представен от няколко клона, главният от които е проследен на 2,5 км. Зоната е силно раздробена, интензивно серицитизирана и понякога окварцена. По цялата дължина вмества кварц-карбонатни жили, лещи и прожилки с оловно-цинково орудяване. Мощността на зоната се колебае от 1÷2 до 15÷20 м. Простиранието е с/з-но 315^º - 330. Падението е североизточно или югозападно под ъгъл на наклона от 70º - 90 .

В находището се отделят 3 рудни зони – зона №1, зона №2 и зона №3. Най мощна е зона №1 разкрита в централната част в която е локализирано рудно тяло №1 (като продължение на същото се явява зона №4 с рудно тяло №4 и №7 и рудни тела 5 и 6 на находище “Голям Палас”).

В по-дълбоките хоризонти се разкрива само рудно тяло №1, което е основно. Представлява кварц-сулфидна жила с променливи параметри на орудяване. В някой райони се очертават безрудни стълбове. Орудяването е под формата на гнезда и впръслеци и само в отделни участъци се разкрива и компактно орудяване (района на разсечки 11, 12, 13, 33, 35, 36 хор.390).

Мощността на рудното тяло се колебае от няколко сантиметра до 2÷3 м. Средната мощност е 2,09 м. със съдържания 3,07 % олово, 2,18 % цинк и 0,17 % мед.

Втора по мощност и значение е зона №2, разкрита югозападно от зона №1. На северозапад зоната изклинва, а на югоизток се слива със зона №1. Зоната е с простирание С/З 300-320, югозападно падение с ъгъл 60º-86 и разкрита мощност до 10 м. Локализира второстепенни рудни тела – рудно тяло №2 с мощност от 0,24 м. до 0,60 м. и съдържание на олово от 0,16% до 1,68%, цинк от 0,27% до 2,68%. В дълбоките хоризонти зона №2 не е обект на експлоатация. В участъка на “Димов дол” рудната жила вместена в рудоносната зона има твърде сложен строеж. Променя простирането си от 300 С/З до 350 С/З. Често от нея се отделят клонове, някой от които изклиняват, а други отново се сливат с рудната жила. Средната мощност на рудното тяло е 2,78 м. със съдържание 1,16% олово, 1,23% цинк и 0,07% мед.

Рудите в находището имат еднообразен минерален състав.

От жилните минерали най-разпространени са кварца, манганокалцита, калцита и родохрозита.

От първичните рудни минерали вземат участие галенита, сфалерита, пирита и халкопирита. От вторичните – церусит, англезит, лимонит, малахит, азурит, ковелин и халкозин.

Структурите на рудите в находището се характеризират със значително разнообразие.

Установени са следните структури: хипидиоморфно - зърнеста, алотриоморфнозърнеста, корозионна, емулсионата, катакластична, структура на срастване на галенита със сфалерита, реликтова и др.

От текстурите на рудите най-характерни са ивичестата, впръслечната, масивната и по-малко брекчозната.

Отпадъците от рудодобива представляват инертна скална маса , която се натрупва на надземен отвал Основната маса остава в рудника за сухо запълнение на отработените пространства . Рудничната баластра се състои както от късове от вместващите скали, а така също и некондиционни руди съдържащи известни количества оловни и цинкови минерали .

Елементи	МЯрка	Стойност
Силициев двуокис	%	62,0
Обща сяра	%	6,10
Пиритна сяра	%	3,50
Олово	%	< 0,5
Цинк	%	< 0,5
Мед	%	0,030
Желязо	%	3,90
Манган	%	0,12
Фосфор	г/т	0,06
Кадмий	г/т	< 0,1
Бисмут	г/т	<0,1
Сребро	г/т	<0,1
Хром	г/т	3 - 10 - 3
Кобалт	г/т	2 . 10 - 3
Никел	г/т	2 . 10 - 2
Ванадий	г/т	3 . 10 - 2

Разкритата зона има следния характер: Представена е от хидротермално променени и серицитизирани гнайси без здрава спойка с рудните минерали. По време на рудоотлагането и след него са били подложени на нееднократна тектонска обработка. По тази причина и особено в съседство с кварцовите жили и прожилки са силно раздробени и смляни. Тектонските движения обуславят и брекчовидния строеж на рудните жили.

Тези физико-механични свойства на скалите в зоната и рудните жили я правят неустойчива след прокарването на минните изработки, поради което се налага тяхното закрепване. Контактите на зоната са ясно изразени. Водообилността по зоната е значителна. В дълбочина устойчивостта на вместващите скали намалява. При тези условия прилаганите системи на експлоатация са слоево обрушване, а там където се пазят надземни обекти слоева система с хидрозапълнение на отработеното пространство.
3.7. Хидроложки условия

От хидрогеоложка гледна точка района на находището не е усложнен.

Като се изходи от геолого - тектонския строеж на находището могат да се поделят следните типове подземни води:

А/ Води в кватернерните наслаги.

Б/ Води в изветрителните пукнатини на метаморфните скали.

В /Пукнатинни води в рудните разломи и тектонските нарушения.

Водопритокът до голяма степен зависи от периодите на засушаване и валежи от една страна и от друга е свързан с проницаемостта на водосборната площ на находището. Водите са бистри, със сива утайка, без мирис и без цвят.

Минерализацията М=0,277 г/л, от което следва, че водите са пресни до слабо минерализирани. Величината на pН варира от 6,4 до 8,6 т.е. водите са слабо кисели до слабо алкални. От катионите преобладаващи са Сa²⁺ - средно 60% екв. и Мg²⁺ - средно 30% екв. От анионите преобладават НСО₃^1- и СО₂^2-. Значително количество SO₄^2- се образуват при окисляването на неразтворимите сулфиди (пирит, сфалерит и др.), които преминават в разтворими сулфати.

Преобладаващият тип води е сулфатно-хидрокарбонатно-калциево-магнезиевият. По отношение на бетона водата притежава сулфатна агресивност. Количеството на постъпващите води в подземните минни изработки се измерва ежемесечно на действащите хоризонти 340, 290 и 240 м.

Съгласно тези измервания дебитът на руднични води от рудник “Димов дол” е както следва:

Среден водоприток - 55,4 л/сек.

Максимален водоприток – 72,9 л/сек.
3.8. Разкриване на рудник „Димов дол”

Рудник “Димов дол” е разкрит с три вертикални извозни шахти и една вентилационна шахта.

Прокарана е от кота 882,0 м. до кота 110,0 м., със сечение 20,6 м².Тя е прокарана в здрави скали, изцяло е бетонирана и армирана с метал. Водачите и в двете отделения са метални. Шахтата има кръгло сечение с S=20,6 м². Съоръжена е с многовъжена подемна уредба ЦШ 2,25 х 4рП-47 и клетка за вагони ВНР – 1,7 и контравес. Подема се осъществява с помощта на 4 бр. подемни въжета Ø23мм и две долни уравновесяващи важета. Максималната височина на подема е 800 м.

На хор.590, 540, 490, 440, 390 и 340 са прокарани травербани, извозни галерии и разсечки до пресичане на рудната жила. На хор.340 съществува връзка между трите шахти. На руддворите на хор. 390, 340 и 240, както и на повърхността е устроен механизиран вагонообмен.
3.8.2. Шахта “Рудозем”

Устието на шахта “Рудозем” се намира на кота 717,3 м. Шахтата е прокарана до хор.257 със сечение 20,6 м². Закрепена е изцяло с бетон и армирана с метал. Водачите и в двете отделения са метални. Съоръжена е с многовъжена подемна уредба МК–2,1 х 4р-18 и клетка за вагон ВНР 1,7. Подема се осъществява с помощта на 4 бр. подемни въжета Ø 25 мм. и две долни уравновесяващи въжета. Максималната височина на подема е 450 м. Разкритите запаси в района на шахтата са погасени.

Шахтата е прокарана от кота на повърхността 687,8 м. до кота 160,0 м. Шахтата е прокарана в здрави скали. От хоризонт 688 м. до хоризонт 390 м. е закрепена с анкерен крепеж в комбинация с метални мрежи и торкрет бетон. В тази си част шахтата има правоъгълно сечение с S=13,2 м². От хор. 390 до кота 160 м. е закрепена с бетон кръгло сечение с S=16,8 м². На хор. 540 се намира контролна галерия за наблюдение на предпазния целик под река Арда.

Шахта се обслужва с шахтов подем с двубарабанна подемна машина 2Ц3,5х1,7 с диаметър на барабаните 3,5 м. Подемното въже е с диаметър

43,5 мм.
3.8.4. Шахта “Вентилационна – север”

Прокарана е от кота 832,0 м. до кота 340,6 м. със сечение 9,0 м². Закрепена е с бетон и има метална армировка.Шахтата е съоръжена с главен вентилатор ВОКД 1,5. В шахтата има изградено пътеходно отделение. Служи за аварийни изходи на съответните хоризонти. Извозните галерии се свързват с шахтата с квершлази, прокарани със сечение 6,7 м².

III. ВЪЗМОЖНИТЕ РИСКОВЕ ЗА ОКОЛНАТА СРЕДА И МЕРКИ ЗА ПРЕДОТВРАТЯВАНЕТО ИМ.
1.Съществуващо положение. Общи сведения за месторождението.

Рудник “Димов дол” се намира в най-северозападната част на Рибнишкия рудоносен разлом на Маданското рудно поле. Разкрит е на повърхността с три вертикални извозни шахти и една вентилационна, а именно:

- шахта “Рудозем”;

- шахта “Голям палас – север”;

- шахта “Голям Палас”;

- шахта “Вентилационна-север”;

Извозните шахти са с различни параметри (сечение и дълбочина), оборудвани са с подемни уредби (две многовъжени и една двубарабанна) и съдове предназначени за извоз на хора и товари.
2. Отпадъчни руднични води.

В резултат на извършваните минните работи по образуваните обрушовки и разломи в рудника проникват повърхностни води, които се явяват руднични отпадъчни.

Техния водоотлив се осъществява посредством изградените помпенни станции. Спомагателните се намират на хор. 190 м и хор. 240м шахта ”Голям палас”, а основната на хор. 290 м на шахта ”Рудозем”. Водата на участък ”Голям палас” се изпомпва от хор. 190 м и хор. 240м до хор. 290 м, и по хоризонта стига във водосборниците на шахта ”Рудозем”. От там с основните помпи се изпомпва на повърхността, където постъпва в обогатителната фабрика за промишлени нужди.

Помпената станция на хор.190 м в участък “Голям палас-север” беше ликвидирана поради погасяване на геоложките запаси до хоризонт 240, и участъка е наводнен до хор. 290 м.

Дебитът на рудничните води средно за 2013 година е 36,5 л/сек.

От Басейнова дирекция източнобеломорски район гр. Пловдив е издадено РАЗРЕШИТЕЛНО за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води № 33120084/16.04.2013год. за експлоатация на съществуващ обект рудник „Димов дол” на „Рудметал” АД.

През 2013 год. са изготвяни годишен отчет за образувани производствени или опасни отпадъци, годишен отчет за събиране, транспортиране и временно съхраняване на производствени или опасни отпадъци, годишен отчет за оползотворяване/обезвреждане на отпадъците, идентификационна карта, информационна карта за минните отпадъци и съоръженията за тяхното съхранение и доклад за изпускането и преноса на замърсители съгласно Регламент №166/2006г., и са внесени в срок в РИОСВ гр. Смолян.

През годината изпълнявахме дейностите по Плана за собствен мониторинг и мероприятията залегнали в петгодишната Програма за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище „Димов дол”.

В следващата таблица са дадени изпълнението на по-важните мероприятия от програмата съгласно плана за действие:

-Депониране на рудничната баластра на отвала спазвайки проекта.

срок постоянен

-Генериране на рудничната баластра в отработени руднични

пространства.

срок постоянен

-Контрол върху правилното съхраняване и депониране на отпадъците.

срок постоянен

-Изпълнение на плана за собствен мониторинг.

срок постоянен

-Контрол при транспортиране на рудата за недопускане на разпиляване.

срок постоянен

-В случаи на замърсяване незабавно събиране на разпиляната руда и миене на пътя.

срок постоянен

Има издадена заповед на Изпълнителния директор на дружеството за изпълнение Плана за действие от Програма за опазване и възстановяване на околната среда в района на находище „Димов дол” .


V. ПРЕДЛОЖЕН ПРОЕКТ ЗА РЕКУЛТИВАЦИЯ НА ОТВАЛ ПРИ

Ш. „ГОЛЯМ ПАЛАС - СЕВЕР”
През 2013год. Рекултивация на отвала при ш. „Голям Палас-север“ не е извършвана.
VI. СОБСТВЕН МОНИТОРИНГ.
А./ АТМОСФЕРЕН ВЪЗДУХ
По прилож. 5 към чл. 32 ал. на Нареба № 7 от 03.05.1999г. за оценка и управление качеството на атмосферния виздух ( Дв.бр. 45 / 1999г. )

1. 
   Локализация на наднорменото замърсяване
   

област Смолян, гр. Рудозем, рудник “Димов дол”

Изграждаме един промишлен пункт за мониторинг ( ППМ ) .

Пунктове за мониторинг :

1.1. ППМ при ш. "Рудозем"

Средна кота – 730м.

Населени места, попадащи в санитарно-охранителната зона.

Град Рудозем – в регулация.

Квартал Възраждане – 2000м. Север.

Не е извършван мониторинг за атмосферния въздух.

Координати :

X 4470055

Y 8626112
2. Обща информация

2.1. тип район

- промишлена площадка

2.2.1. при ш. "Рудозем" 32 дка.

2.3.1. при ш. "Рудозем" 500 души

• 
  Средна месечна и годишна скорост на вятъра /м/сек/.
  

1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	Год.
0.8	1.3	1.4	1.2	0.8	0.9	0.9	1.0	0.9	0.7	0.8	0.9	1.0

• 
  Брой на дни със силен вятър /скорост по-голяма от 14 м/сек
  

1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	Год.
1.1	1.8	1.4	0.8	0.6	0.5	0.8	0.5	0.5	0.5	1.1	1.3	10.9

• 
  Честота на вятъра по посоки /%/ и тихо /%/.
  

	1	2	3	4	5	6	7	8	9	10	11	12	Год.
N	27.7	27.2	29.9	29.5	32.2	35.7	34.3	31.2	35.3	27.4	28.4	26.8	30.5
NE	5.0	3.4	5.2	5.9	7.0	8.1	11.3	8.2	7.4	6.5	4.5	3.8	6.4
E	3.6	3.1	5.6	7.7	9.10	10.0	11.3	12.9	12.7	9.2	6.10	4.10	8.0
SE	10.1	8.7	12.0	12.6	11.3	9.7	9.8	11.9	15.0	17.4	11.5	8.5	11.5
S	10.9	12.2	11.3	10.9	7.7	4.2	3.6	4.3	4.3	9.5	15.0	15.6	9.10
SW	9.8	11.9	12.7	9.9	7.8	7.2	3.3	3.7	2.5	8.3	10.2	14.9	8.5
W	6.0	8.4	4.3	6.7	5.8	5.4	4.5	5.1	3.3	4.8	4.9	5.2	5.4
NW	26.9	25.1	19.1	16.8	19.0	19.7	21.9	22.7	19.4	17.0	19.5	21.10	20.7
тихо	58.5	52.4	55.9	51.4	56.7	56.2	49.6	49.5	54.2	57.7	58.3	61.4	55.2

Изпълнителен директор

Зам. изп. директор

Н-к отдел ТБ

Н- к Рудник

Гл. инженер р-к

При тези работни процеси както и при вътрешния превоз и престоя на рудата и рудничната баластра във вагонетки и бункери се получават разливи и запрашеност на околното пространство. Запрашеността е силно изразена при скорост на вятъра над 5 м/сек.

В рудата има тежки метали до:
- Олово - 3%.

- Цинк - 2%.

- Манган - 0,3%.

4.2. Автомобилен транспорт.

Руда с автомобилен транспорт се вози от шахта “Голям Палас” до обогатителната фабрика и от шахта “Рудозем” до фабриката при следните условия :

- Средна скорост - 20 км/час.

- Годишен добив - 52 000 тона.

- Брой работни дни - 313 дни.

- Разход гориво - 90 л/100 км.

- Товароподемност - 20 тона.

- Курсове на ден - 7 курса.

СО	NOx	SO2
0.062	0.011	0.016

Тези прогнозни емисии са получени при най-неблагоприятната посока на вятъра /надлъжно на пътя /. При нея до 50 метра от двете страни на пътя, стойностите на емисиите ще намалеят два пъти. При посока на вятъра напречно на пътя, по-посока на вятъра до 50 метра стойностите ще намалеят един път и полвина, а в обратната посока до 50 метра ще са 0.

- Силициев двуокис % - 62,00

- Обща сяра % - 6,10

- Пиритна сяра % - 3,50

- Олово % - под 0,50

- Цинк % - под 0,50

- Мед % - под 0,03
Отвалите замърсяват атмосферния въздух с прах в които се съдържат сулфиди на тежки метали. Средния диаметър на рудничната баластра за фракции по-малки от 5 см. е - 2,01 см. Критичната скорост на вятъра, при която започва ерозия и запрашаване е V кр = 6,83 м/сек.

4. 
   Производствена площадка.
   

В резултат на дългогодишната производствена дейност рудничните площадки са замърсени с шлам, руда и баластра. На тях са депонирани на открито още черни метали и дървен материал. Основен замърсител на атмосферния въздух е праха съдържащ тежки метали, силициев двуокис и железни окиси.

Цялата площ на промишлената площадка е замърсен терен. На нея на открито са складирани черни метали, които допълнително замърсяват въздуха с железни окиси. Не се замърсява населено място.

На площадката има отвал с площ 3дка. и други нарушени терени с площ 2,3 дка. Отвала не замърсява населено място, но през месеците Юли и Август ще замърсява атмосферния въздух около площадката / до 800м./ с прах, съдържащ сулфиди на тежки метали.

1. Териториален обхват – незначителен.

2. Степен на въздействие – възможност за емисии над ПДК при ветрове със скорост над 6 м./сек.

3. Продължителност – дълготрайна.

4. Честота – периодична.

5. Комулативен ефект – не се очаква.

6. Не засяга населено място .

5.2. Шахта “ Рудозем “.

Товарене, претоварване, разтоварване.

При ветрове със скорост над 6м/сек, прах с наднормено съдържание на олово има вероятност да замърси определени зони на град Рудозем.

Цялата площ на промишлената площадка е замърсен терен. На нея на открито са складирани черни метали, които допълнително замърсяват въздуха с железни окиси. При сухо време и ветрове със скорост над 6 м./сек е възможно прах да достигне и до град Рудозем.

1. Териториален обхват – незначителен.

2. Степен на въздействие – възможно е повишаване на ПДК.

3. Продължителност – дълготрайна.

4. Честота – постоянна.

5. Комулативен ефект – очаква се .

6. Възможност за засягане на град Рудозем.

5.3. Автомобилен транспорт.

С автомобили се превозват, само хора и материали. Автомобилният транспорт не оказва съществено влияние върху атмосферния въздух.

Отложените върху промишлените площадки тежки метали и силициев двуокис от случайните разливи на руда и шлам.

Показател Месец	Дни със скорост на вятъра >5м/сек	Относителна влажност (%)	Дни с валежи >10мм	Средна сума на валежите (мм)
Януари	1.86	79	2.6	68
Февруари	2.72	78	2.0	53
Март	3.01	76	2.0	50
Април	2.88	75	1.6	54
Май	1.67	73	2.0	70
Юни	1.92	70	1.8	69
Юли	1.61	68	1.0	39
Август	2.02	65	0.7	30
Септември	1.35	70	1.2	32
Октомври	1.89	72	2.2	62
Ноември	1.95	78	2.6	78
Декември	2.33	80	3.0	82
годишно	25.21	74	22.7	687

7.1. Почистване на площадките от изсипана рудна маса и шлам за ограничаване на неорганизираните прахови емисии изпускани в атмосферата от площадките на Дружеството:

при ш. "Рудозем"

7.2 За предотвратяване замърсяването на въздуха при транспорта на рудата е необходимо да се предвидят следните мероприятия:

Б./ ПОДЗЕМНИ ВОДИ

В минните изработки подземните води постъпват по разломи и пукнатини във вид на съсредоточени изходища или капежи с различен дебит.

За осигуряване водочерпенето на рудничните води в рудника има изградени две спомагателни помпени станции - на хор. 190 и хор. 240 при ш. "Голям Палас" , и една основна на хор. 290 при ш. "Рудозем".

Помпените станции на хор. 190 и хор. 240 са съоръжени с по 2 бр. помпени агрегати (ЦНС 105 /180 с мощност 75 kW)

От тях водата посредством тръбопроводите монтирани в ш. " Голям Палас" се изпомпва на хор. 290. По хор. 290 водата на самотек отива в помпената станция на ш."Рудозем".

В помпената станция на хор. 290 са монтирани три помпени агрегата ЦНСК 300 / 480 с мощност 630 kW. Водоотлива се осъществява по два тръбопровода чрез който водата се извежда на повърхността, от където постъпва във резервоарите за промишлена вода на обогатителна фабрика "Рудозем" или директно в басейна на Багерна помпенна станция.

От Басейнова дирекция източнобеломорски район гр. Пловдив е издадено РАЗРЕШИТЕЛНО за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхности води № 33120084/16.04.2013год. за експлоатация на съществуващ обект рудник „Димов дол” на „Рудметал” АД.

Мерки за осъществяване на контрола върху подземните води
Тъй като изпомпените руднични води постъпват във флотационната фабрика Рудозем като промишлена, всички резултати от извършени измервания за дебит, химически състав ще се използуват само за вътрешна информация.
а.) наблюдавани показатели

- Активна реакция (рН) - Неразтворени в-ва - Общ сух остатък - Желязо (общо ) - Мед - Цинк - Кадмий - Олово

• 
  на наблюдение
  

Сезонно. Пробите за контрол върху химическия състав на рудничните води ще бъдат единични и ще се взимат от лицензирана лаборатория с горепосочената честота.

• 
  на наблюдение
  

• 
  измерване
  

1. Направа на рейка за отчитане водопритока във водосборника на хор 290.

2. Въвеждане на журнал за отчитане на водопритока

3. График за отчитане на дебита на подземните води :

- два пъти седмично през I - ва смяна преди пускане на помпите в два замера през 1 час.

№ по ред	Дата	Час на първи замер	Отчет по рейката I - замер	Час на втори замер	Отчет по рейката II - замер	Дебит Q= F. ( 6 - 4)
1	2	3	4	5	6	7

• 
  взимане на проби
  

При пробонабирането да се използват чисти стъклени или пластмасови номерирани бутилки със стандартни капачки и вместимост от 1 до 2 л.

• 
  изисквания за консервиране
  

• 
  изисквания за транспортиране