Уважаема госпожо председател

На основание чл. 87, ал. 1 от Конституцията на Република България и чл. 73, ал. 1 от ПОДНС внасяме законопроект за изменение и допълнение на Наказателния кодекс с мотиви към него.

1. В ал. 1 думите „с глоба от сто до триста лева“ се заменят с „и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“;

2. В ал. 2 думите „с глоба от сто до триста лева“ се заменят с „и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“;

3. В ал. 3 накрая на текста се поставя запетая и се добавят думите „като съдът постановява и лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7”;

4. В ал. 4 накрая се добавя „и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“;

5. В ал. 5 накрая се добавя „и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“;

1. Създава се нова ал. 9 със следния текст:

„(9) Когато за престъпление по ал. 1 – 5 е осъдено длъжностно лице по чл. 93, т. 1, буква „а“, съдът налага на това лице и наказание лишаване от права по чл. 37, ал.1 точки 6 и 7“.

2. Досегашната ал. 9 става ал. 10.

1. В ал. 1 накрая на такста се добавя „и с лишаване от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7“.

2. Алинея 2 се изменя така:

„(2) Недлъжностно лице, работещо в държавно учреждение, предприятие или обществена организация, на което във връзка с работата му е станала известна информация, представляваща служебна тайна, което извърши деяние по ал. 1 се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация.“

„(3) Когато деяние по този член е извършено от длъжностно лице, съдът постановява и лишава на това лице от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“

1. досегашният текст сатва ал.1.

2. Създава се нова ал. 2 със следния текст:

„(2) Когато деянието по ал. 1 е извършено от длъжностно лице, съдът постановява и лишава на това лице от права по чл. 37, ал. 1, точки 6 и 7.“

В същото време в много случаи законът не предвижда наказване с лишаване от право в предвидените случаи, като вместо това разчита на наказанията с лишаване на свобода. Този подход води до сериозен натиск към осъждане на такива лица с лишаване от свобода, което рядко се случва при първо деяние. така осъдените се оказват с условни присъди и често ще могат да продължат да изпълняват сходни функции, въпреки че са се проявили като неблагонадеждни. Въвеждането на наказанието „лишаване от права“ в тези случаи ще доведе до по-ефективна охрана на обществените отношения, свързани с правилното изпълняване на служба в държавни или обществени инстутуции. Освен това рискът от загуба на работно място ще бъде много по-силен стимул за длъжностните лица да не извършват престъпления, въпреки че възможността да попаднат в затвора за това е малка. Засилването на наказанието лишаване от права има по-благоприятно въздействие за засилването на личната и генерална превенция на наказателната репресия, тъй като създава възможност едно лице да остане без трудови доходи, след като извърши престъпление. В същото време правата на поправилите се извършители не се засягат без ограничения във времето, тъй като лишаването от права по чл. 37 НК е винаги срочно.

Престъпленията, за които се предлага въвеждане на кумулативно наказание „лишаване от право да се заема длъжност“ са: използване на обществена организация в частна полза (чл. 226 НК); квалифицирана контрабанда, осъществена от длъжностно лице (чл. 242 НК); злоупотреба със служебно положение, за да се набави облага (чл. 283 НК); търговия с влияние (чл. 304б) и посредничество при подкуп (члр. 305а).

Същевременно в редица случаи, когато законът предвижда лишаването от право да се заема длъжност да е само факултативно наказание (ако съдът реши това), се предвижда налагането му като задължително кумулативно наказание (винаги при доказване на обвинението), тъй като деянията винаги засягат сериозно обществените отношения по правилно упражняване на обществени функции – така е при престъпбленията длъжностно приссвояване (по основния състав на чл. 201 НК); умишлена безстопанственост (чл. 219, ал. 3 НК); сключване на неизгодна сделка от длъжностно лице (чл. 220, ал. 1 НК), и т.нар. „общо длъжностно престъпление по чл. 282 НК (нарушаване на служебни задължения с цел лично обогатяване).

Очакваните резултати от прилагането на новата уредба са по-ефективна борба с корупционните престъпления чрез създаване на пречки за провинили се длъжностни лица да продължават да заемат публични постове.

Законопроектът не засяга прилагането на правото на Европейския съюз, нито се предвижда да създаде изменения в бюджета.