Уважаема Конференция!



Дата02.02.2018
Размер66.8 Kb.
#53529


Уважаема Конференция!

През 1869 год. в град Браила (Румъния), се основава Българското книжовно дружество. Тази забележителна дата е израз на хилядолетния стремеж на българската нация към знание и творчество.

Както е известно, създаването на Българското книжовно дружество е дело на видни български родолюбци – просветни дейци. То е поощрявано от водачите на българското революционно освободително движение Любен Каравелов, Васил Левски, Христо Ботев и съратниците им.

За обсъждане устава на дружеството в Браила са избрани упълномощени представители на българите от Букурещ, Браила, Гюргево, Галац, Болград, Кишинев, Одеса, Виена и други градове. Под съответното пълномощно писмо на българите от Букурещ от 23 септември 1869 год. е и подписът на Васил Левски, който дарява на Българското книжовно дружество сумата от 22 франги и 70 бама, видно от запазената разписка.

Уставът на Българското книжовно дружество е приет в Браила на 29 септември 1869 г.

В Устава се определя като основна цел на дружеството разпространението на всеобщо просвещение „върху сичките науки, изкуства и художества”, чрез което да се постигне напредък на България.

За първи председател на Българското книжовно дружество е избран проф. Марин Дринов.

След Освобождението Българското книжовно дружество премества седалището си в София.


От 1911 год. по предложение на нейния тогавашен председател академик Иван Евстатиев Гешов, тя е преименувана в „Българска академия на науките”.

Основаване на БАНИ през 1940 г.

През 1940 г. председателят на вече Българската академия на науките (БАН) акад. проф. д-р Богдан Филов е и министър-председател на България. По негово предложение БАН се трансформира с нов Устав в „Българска академия на науките и изкуствата” (БАНИ) като гражданско сдружение. Причината за този акт е, че в България не се отдава достатъчно внимание на дейците на изкуствата и те не са получили достойно място сред българския национален елит. Новото име отразява точно съдържанието на нейната дейност, както и традициите, унаследени от Българското книжовно дружество, което предвижда разпространение на „науки, изкуства и художества”. Съгласно Устава и законодателството, БАНИ, по подобие на Българското книжовно дружество, е изградена като недържавна обществена организация, самостойна в правно и финансово отношение. Уставът се приема от Общото събрание, без да се утвърждава от държавни инстанции.

За финансирането на БАНИ голямо значение имат даренията на учени, държавни дейци и предприемачи, обособени във фондове, започнали да се създават още в края на 19 век. Такива са фондовете „Христо Г. Данов”, „Георги Губиделников”, „Димитър и Стефан Икономови”, „Иван Евстратиев Гешов”, „Андрей Ляпчев” и други.

Разтурването на БАНИ през 1947г. и създаването на БАН като „партийно-държавна” научна институция

След 9 септември 1944г. членовете на БАНИ са подложени на политически репресии и гонения (25 души са изправени пред „народен съд”, други са интернирани, трети разселени из страната), което на практика разтурва организацията.


На 18 юли 1946 г. правителствената подкомисия, ИМЕНУВАНА „За чистка във висшите учебни заведение и в БАНИ” уволнява от Университета „за великобългарски национализъм и фашизъм” следните   редовни членове на БАНИ: Професорите -  Иван Странски, Стоян Романски, Петко Стоянов, Борис Илиев, Иван Батащлиев, Светозар Георгиев, Димитър Ярамов, Любен Попов, Славчо Давидов, Никола Дабовски, Константин Бобчев, Петко Венедиков, Георги Свраков, Янко Сираков, Асен Христофоров, Димитър Ненов, Храбър Попов, Пейчо Петров, Иван Ранков, Йордан Попстоичков, Гроздю Диков, Асен Петков, Петър Хаджи Димитров, Иван Саръилиев, Владимир Томов, Димитър Попиванов, Симеон Демостенов, Христо Тодоров, Иван Апостолов, Тодор Въжаров, Минчо Острев, Никола Ганушев и Трендафил Трендафилов. Доцентите - Александър Петров, Атанас Илиев, Борис Шантов. Асистента Борислав Примов. 

Едновременно с репресиите върху членовете на БАНИ, БКП  организира политическа кампания  срещу БАНИ. Тя се ръководи и направлява от Тодор Павлов, Христо Калайжиев, Кирил Драмалиев, Рубен Леви, Вълко Червенков и Георги Димитров. Те обвиняват БАНИ, че е проявявала „шовинистични тежнения” в услуга на тогавашните реакционни режими. Георги Димитров обвинява БАНИ, че се е превърнала в „огнище на буржоазна идеология и на великобългарски национализъм и шовинизъм и че БАНИ е изродено в някакво издателско дружество недъгаво културно учреждение”, което не съответства според тях на политическите реалности в страната.

След тази масирана пропагандна кампания срещу БАНИ, Политбюро на БКП взема политическо решение, въз основа на което Министерският съвет внася проектозакон в Народното събрание за закриване на БАНИ. Законът е приет и публикуван в Държавен вестник на 19  февруари 1947 г. 

На  мястото на БАНИ се създава БАН, като партийно-държавна институция по съветски образец. БАН става институция под пълен контрол на БКП. Начело в нея застава членът на политбюро на БКП Тодор Павлов. Всички членове на академията - академици и чл. кореспонденти се избират след задължително съгласуване със съответния отдел на ЦК на БКП. Затова нейните основатели са лица със съмнителни научни качества и приноси, но затова пък верни на БКП. По този начин БАН се превръща по време на тоталитарния режим в „партийна научна институция” - непревземаема крепост на комунизма. 

След 1989 г. БАН продължи да съществува като държавна институция. Някои от нейните ръководни членове продължават да прилагат методите и изградените традиции на ръководство на БАН,  усвоени по време на тоталитарния режим.

Днес БАН е единствената държавна академия в ЕС.

През 2004 г. България водеше преговори за влизане в ЕС. Предстоящото й членство в ЕС изискваше да се пристъпи към реорганизиране на  неуниверситетските научни институции в граждански сдружения по примера на Академиите в страните членки на ЕС. Това извика на живот идеята, предложена от проф. д-р Григор Велев, да се създаде инициативен комитет за възстановяване на Българската академия на науките и изкуствата (БАНИ) като гражданска (неправителствена) научна организация, закрита през 1947 г. в резултат на репресии на тоталитарния режим.



Така на 24.ІX.2004 г. в съда бе регистрирана Българската академия на науките и изкуствата, с абревиатура БАНИ, сдружение като юридическо лице с нестопанска цел.

Първото Общо събрание на възстановената академия се състоя най-официално в Залата на будителите в НДК - София. За председател на БАНИ единодушно бе избран акад.проф.д-р Григор Велев.

БАНИ има отдел на науките и отдел на изкуствата

Според българското законодателство специална комисия номинира кандидатите за почетни звания ,,академик“, ,,дописен член“, ,,член наблюдател“, ,,член благодетел“, ,,чуждестранен член“ и ,,почетен член“, както е и според устава на академията.

В този момент в БАНИ членуват 30 академика в отделенията за науките и 26 академика в отделенията за изкуствата; 22 дописни члена в отделенията за наука и 19 дописни члена в отделенията за изкуства; 14 член наблюдатели в отделенията за наука и 3 член наблюдатели в отделенията за изкуства, както и 3 чуждестранни членове на БАНИ.

Уважаеми колеги,

Всяка държавност се основава на два основополагащи документа – Конституция и Национална доктрина, които се гласуват в парламента. За сведение съвременна България е единствената държава в света без своя национална доктрина. Още през 90-те години на миналия век един интелектуален кръг около известния български патоанатом проф. д-р Григор Велев от около 70 видни български учени във всички сфери на науката изработиха и предложиха на Народното събрание проект за БЪЛГАРСКА НАЦИОНАЛНА ДОКТРИНА. Но и досега откъм българския политически елит по този фундаментален национален въпрос няма никаква реакция.

Загрижени за съдбата на българите и българщината, българските учени и хора на духа решиха да бъде свикан Първият велик събор на българите по света, който се състоя в град Варна по случай Деня на будителите на 1, 2 и 3 ноември 2008 година. На Събора присъстваха над 2600 делегати от 38 държави по петте континента, представители на български общности в странство. През тези три празнични дни бе учредена, а по-късно регистрирана в съда Асоциация на българите по света /АБС/ и избран управителен съвет с членове: акад. проф. д-р Чирков – Председател и Почетни председатели: акад. проф. д-р Григор Велев – председател на БАНИ и Г-н Кирил Йорданов – кмет на град Варна. АБС избра за свой оперативен орган Световен парламент на българите, състоящ се от 200 депутати, представляващи българските общности в различните страни по света. По устава на АБС, СПБ се събира всяка календарна година да огласява, дискутира и помага за решаваните на проблемите на сънародниците ни от България и по света.

На 20 и 21 ноември 2010 година, тук, в тази зала бе проведена Третата редовна сесия на Световния парламент на българите по света на тема ,,Състояние и проблеми на българските землячески общности по света“. Бяха изнесени и дискутирани 19 доклада. През втория ден на Сесията Г-жа Екатерина Пейчева запозна делегатите на СПБ с дейността на националната историческа конференция „България в световната история и цивилизации – дух и култура”, което направи сред присъстващите силно впечатление.

Едно от многобройните, проведени от нас мероприятия по света през изминалата година бе участието на български автори и издателства в традиционната Международна изложба на книгата в град Киев, Украйна, където българският щанд, организиран от АБС и Министерството на българите в чужбина спечели приза за най-добър павилион на книгата, който бе връчен най-официално на българския посланик в Украйна. Нашата културна програма за идущата година е много амбициозна и най-горещо ви приканвам да участвате със свои трудове и инициативи. За контакти с нас, ще оставя данни при организаторите на Конференцията.



Уважаеми приятели, упълномощен съм от ръководствата на БАНИ, АБС и СПБ да поканя всеки от вас, който желае да стане член на нашите родолюбиви организации.
Благодаря за вниманието.
Да живее България!

Иван Момчев


Каталог: Dokladi -> Text
Text -> Черепът в българската обредност праисторически корени светлозар Попов, Варна
Text -> Таньо Танев, Ангел Манев Археометричният Сонометър на сент ив дꞌалвейдър
Text -> „божествените пеласги (Прото-траките)
Text -> Древната традиция в българските обичаи, празници и бит Павел Серафимов (Амстердам)
Text -> Странджа и древната металургия. Основни етапи в технологичното развитие на европейския Югоизток
Text -> Космогонични измерения на празника Св. Георги Светлозар Рулински, Русе
Text -> Археологическият феномен „Дуранкулашко езеро“ в праисторията на Долния Дунав и Западното Черноморие. Култура Хаманджия в Добруджа
Text -> Керамична плочка (икона) с надпис †bolgar† от крепостта край град виница, македония
Text -> Сабазий и св. Атанас – за един древен ритуал по нашите земи
Text -> Доклад за 2011 година за качеството на повърхностните води


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница