Уважаеми другарю председател, уважаеми другарки и другари

В БСП влязох запалена от идея, превърнах я в свое убеждение, а останах и достатъчно дълго, за да приемам с болка и емоция случващото се в нея.

Всички осъзнаваме, че БСП е в една от най-тежките си кризи в последните години. Загубихме решаващи избори след един труден мандат. На 5 юли обществото поиска категорични мерки срещу корупцията и нови лица във властта.

Драмата в нашата партия обаче започна с пълна сила след 5 юли. Обвиненията, очернянето от страна на ГЕРБ се допълниха от самоочернянето и традиционния ни политически канибализъм.

На 34 години съм и част от процесите в БСП са ми познати от книгите и старите вестници, но това не означава, че не търся обяснение на случващото се днес и в тях. Не искам в БСП да възраждаме известните от миналото формули от типа “Лошият лидер и неговото обкръжение”. С тази формула, точно преди 20 години се залага разделение на партията, в което Тодор Живков и половината от членовете на Политбюро стават “лоши”, а другата половина, начело с Андрей Луканов – добри. За съжаление този модел на “добрите” и “лошите” по-късно спохожда и много други видни другари, включително част от тези, които биват от добрите през 1989 година. За това, какво се е случило през всичките 20 години след това, аз мога само да чета и да си задавам въпроси. Каква беше политическата съдба на Луканов и Виденов, каква съдба за малко не достигна днешният президент Георги Първанов?

Каква е тази ситуация, в която едни хора обкръжават лидера си, генерират идеи, участват във взимането на решения, заемат високи политически постове, трупат съответните позитиви и негативи, а при първото поражение, в първият удобен момент отиват на отсрещния бряг и се превръщат във вътрешнопартийна опозиция? Какъв е критерият, по който едните стават лоши, а другите добри, и от каква позиция съдят “лошите”? Струва ми се, че ситуацията в момента до голяма степен прилича на тази от 1996 и 1997 г., но тогава БСП бързо разбра, че единството е пътят за връщане на доверието. Дано го разберем сега!

Болно ми е, че вместо да вложим цялата си енергия в преразглеждане на целите и политиките ни, в промяна на езика и посланията ни, в заздравяване на структурите, ние се впускаме в междуличностни борби, които не са истинските проблеми на БСП. Тези изкуствено насаждани разделения само и единствено целят да ни отслабят, те обслужват нашите опоненти по начин, по който самите те не са и мечтали.

Горчивите истини и факти, каквито несъмнено има, намаляват привлекателността на нашата партия. Затова пък онези, които не се страхуват да останат в нея, се привързват трайно и неподвластно от променящата се конюнктура. Искам да използвам случая да изразя искренното си възхищение на по-възрастните мои другари, дали толкова време и сили за партията и за България. Също да изразя уважението си към хората от средното поколение, които преведоха БСП през трудностите на 1997 година. Към младите хора, които с ентусиазъм и емоция се включиха в последните избори и с болка следят днешните събития.

Младите хора в БСП отправихме и своето ясно послание, че само обединени и с общи цели можем да тръгнем напред, послание каквото е създаденото с толкова труд Младежко обединение. Именно в този тежък за БСП момент, най-добрата подкрепа идва от младите хора и те показаха, че не се страхуват да се заявят в обществото като част от своята партия. За съжаление, изглежда и по този въпрос не останахме единни. И това Обединение на младите събуди неясна ревност, подозрения, коментари. А нали всички ние работим за нашата партия. В нея има място за всички ни, има работа за целия китайски народ…

Вярвам, че ще успеем да избегнем противопоставянето на възрасти и на полове, че партията ни ще успее да вземе позитивите и качествата на всяко едно поколение.