Уважаеми господин Посланик, Скъпи сънародници на гениалния българин, пламенен революционер и родолюбец Христо Ботев

Преди 160 години българският народ роди един непокорен дух, който вече повече от век и половина вълнува сърцата и умовете ни със своята възвишена любов и изгаряща омраза, сила и дързост, родолюбие и безрезервна отдаденост на каузата на свободна България.

Великите поети са като високите планини - имат многократно ехо. Техните песни се повтарят на всички езици, прескачат границите на своето време, будят човечеството за истината, защото са създадени на езика на сърцето. Истинската слава на великите е в това, че с живота и делото си трайно свидетелстват за вярност към общочовешките идеали.

Христо Ботев има своето неотменимо място в българската култура и историческа памет. Неговото дело и слово са вградени в сърцевината на националния дебат за ценностите и духовността на нашето съвремие. Той вярваше пламенно, че свободата се изгражда в душите, не по площади и трибуни и показа на дело, че за свободата на майка България е оправдана всяка саможертва.

Думата е човешкият знак, а поетът е този, който я изстрелва във времето. Въоръжен с изящната си българска реч, Христо Ботев запали с творчеството си клада, на която с възторг и преклонение пред род и Родина положиха младия си живот поетът и неговите другари. Творчеството е жизнеспособно само тогава, когато неговият дух е устремен в бъдещето, а човек има значение за обществото само дотолкова, доколкото безкористно му служи. За дух като този на Ботев не е трудно да стане съпричастен с проблемите на своя век и дори роден в робство, да е с широко отворени очи за идеите на европейската демокрация.

Младият публицист горещо вярваше, че „има само едно бъдеще за България – бъдеще светло, защото редом с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.”

Христо Ботев превърна в трибуна неповторимата красота на творчеството си, а величавия подвиг на човешката си саможертва остави като завет на поколения българи, за които съдбата на България определя и осмисля делата им. Колцина биха поставили в основата на житейското си кредо днес изумителната възвишена цел: „Но стига ми тая награда – да каже нявга народа: умря сиромаха за правда, за правда и за свобода…”

Много творци е родил нашият народ, но един от най - искрящите сред тях е Христо Ботев, превърнал прекрасната си личност в непробиваема сплав от ярък талант, неподправено родолюбие и възвишен стремеж към общочовешките идеали.

За всичко това днес ние дълбоко се прекланяме не само пред Ботев – големият революционер, велик патриот, благородна и изключително харизматична личност, но и пред Ботев - чудесния, изумителен, ювелирен творец, пред красотата на чието слово и света богоговее.

Времето е скъперник и отбелязва с печата на безсмъртието само истински прекрасните подвизи на онези, които успеят да положат в пантеона на Отечеството чудото на възвишения си и самоотвержен живот.