Уважаеми творци и дейци на българската наука и култура, почитаеми дами и господа

Вече 12 века след онази съдбовна 863 г. нашият народ слави имената на двамата велики братя, чиято епохална мисия за славянството изобщо, превръща българите в нация, намираща своята идентичност във великото и свещено слово. „АЗ, БУКИ, ВЕДИ, ДОБРО, ЕСТ….”

България е зачената с пробуждането на училището през Възраждането и пак в училището Стоян Михайловски изрича веруюто на народа ни - „С книжовността да подновим съдбата си!”.

Велика е мисията на нашите просветители, учители, творци, учени, които нареждат с постиженията си българската нация в световната културна съкровищница. Изминаха 204 години от първото светско честване на създаването на славянската азбука. Като духовни наследници на колосалното дело на първоучителите, ние, българите, продължаваме да насищаме с положителна енергия този празник и въздаваме заслужено своето признание на всички, посветили живота си на развитието на нашата култура и наука.

Казват, че най-важната задача на цивилизацията е да научи човека да мисли и аз вярвам, че именно културата и науката в своята цялост са най-добрите посланици на нашето съвремие, които чрез писаното слово изпращат сигнали към бъдните поколения. Културата и науката имат своето исконно право да претендират за приоритетно място в обществения ни живот, защото с техните постижения е белязано челото ни, когато утвърждаваме своята национална същност в европейския ни дом и пред Света.

Днес продължаваме да творим съвременната си национална история на Кирилица, с гордостта на талантлив народ, който обогатява многообразието на европейския културен живот и го дарява с цвят и балканска жизненост.

Младият пламенен поет и публицист Христо Ботев, на когото скоро ще честваме 160 г. от рождението, възторжено възкликва: „Вярвам, че има само едно бъдеще за България – бъдеще светло, защото редом с другите славяни ще има що да каже в света, що да внесе в човещината.”

Илюстрация на тези думи е честваният всяка година светъл празник на българската писменост, наука и култура като най-тачения ден от нашата нация. Убеден съм, че на този ден ние постигаме най-широкото си народностно единение. Където и да се намира по света, на 24 май всеки български гражданин чува със сърцето си училищния химн „Върви народе възродени…” Нека с усилията на целия народ да съхраним и развиваме плодовете на българската наука и култура за да пребъде България в „светли бъднини”.