Увод или кратка история на изчисленията и услугите „в облак” Произходът на израза „изчислителни облаци”

Произходът на израза „изчислителни облаци” е неясен, но изглежда произхожда от практиката да се обозначават мрежите от компютърни и комуникационни мрежи като рисунки на стилизирани облаци.Терминът навлезе в популярна употреба през 2008 г., въпреки че практиката на предоставяне на отдалечен достъп до изчислителни функции чрез мрежи датира от времето мейнфрейм-системи за обмен още през 60-те и 70-те години на 20-ти век. В своята книга The Challenge of the Computer Utility от 1966 , канадският електроинженер Дъглас Ф. Паркхил прогнозира, че „производството на компютри и изграждането на компютърни мрежи ще заприлича на комуналните услуги, в които много отдалечени потребители ще са свързани чрез комуникационни връзки към специализиран център от компютри."

В продължение на десетилетия усилията за създаване на мащабни компютърни комунални услуги са били разочароващи от ограничения по отношение на капацитета на далекосъобщителни мрежи, като например телефонна система, в която е необходимо ангажирането на телефонна линия за свързване с Интернет, но мрежата е ограничена само до ограничен брой точки, респ. бази данни и приложения.

Ограниченията в капацитета на мрежата започват да се премахват през 1990 г., когато телекомуникационните компании, инвестирали в крупни по мащаб оптични мрежи в отговор на бързо нарастващото използване на Интернет като обща мрежа за обмен на информация. В края на 1990 г., се създват компании за предоставяне на компютърни приложения на фирми по Интернет познати като доставчици на услуги за приложения (ASPs).Повечето от ранните ASPs са се провалили, но моделът за дистанционна доставка на приложения става популярен десетилетие по-късно, когато той е прекръстен на „Изчислителни облаци”.

”Изчислителните облаци” обхващат няколко различни услуги. Съществува набор от услуги, наричан „софтуерът като услуга” (SaaS) и включва доставката на услуга по външна заявака на клиент. Конкретното приложение може да бъде насочено или към бизнес-потребителите (като например счетоводни приложения) или за потребителите (като например молба за съхраняване и споделяне на лични снимки). Друг набор от услуги, наричан по различен начин: „utility computing”, „компютърни мрежи” или хардуер като услуга (HaaS), е свързано с предоставяне на компютърна обработка и съхранение на данни към външни потребители, които са в състояние да управляват собствените си приложения и да съхраняват своите собствени данни в отдалечената система. Съществува и трети набор от услуги, наричан още „платформа като услуга” (PaaS), включва доставка на дистанционен компютърен капацитет, в който е включен набор от софтуерни инструменти за разработка и за използване от външни програмисти.

Пионерите в „изчислителните облаци” включват: Salesforce.com, която осигурява популярни бизнес приложения за управление на продажбите и маркетинговите усилия; Google, Inc, която в допълнение към своята търсачка доставя набор от приложения, известен като Google Apps, за потребителите и бизнеса ; и Amazon Web Services, което е подразделение на онлайн търговеца на дребно Amazon.com, който предлага достъп до своята компютърна система за уеб-сайт разработчици и други фирми и физически лица. Клауд къмпютингът е в основата и популярните социални мрежи и други онлайн медийни сайтове: Facebook, MySpace и Twitter. Традиционните софтуерни компании, включително Microsoft Corporation, Apple Inc., Intuit Inc, и Oracle Corporation, въведоха и облачни приложения.

Cloud-компютърните фирми печелят като таксуват потребителите за своите услуги или чрез абонамент, или потребителски такси или осигуряват свободен достъп до услугите си на фирми, но печелят от рекламодателска дейност.Тъй като рентабилността на облачните услуги все още е по-ниска от доходността на продажбата или лицензирането хардуерните компоненти и софтуерни програми,на „изчисленията в облак” се гледа като на потенциална заплаха за бизнеса на много от традиционните компютърни компании.

Изграждането на големи центрове за данни, които се изпълняват ролята на облак от компютърни услуги, често изисква инвестиции на стотици милиони долари или евро. Центровете обикновено съдържат хиляди сървърни в мрежа, които заедно извършват паралелна обработка на данни.

Често центровете използват сложни технологии за виртуализация, които позволяват на компютърните системи, да бъдат разделен на множество виртуални машини, които могат да бъдат наети временно на клиентите. Поради интензивното използване на електроенергия, центровете често се намират в близост до големи източници на евтина и изобилна електрическа енергия.

Тъй като изчислителните облаци често включват в себе си запис на чувствителна лична или търговска информация в централните системи за бази данни, управлявани от трети страни, това поражда опасения за неприкосновеността на личния живот и сигурност на данните, както и предаването на данни през националните граници. Това също така предизвиква страхове за евентуалното създаване на информационни монополи или олигополи. За това съществува схващането, че „изчисленията в облак”, както и другите обществени услуги трябва да подлежат на нормативно-законова регулация.[1]