Увод Какъвто ме мислят хората, Партха



страница2/11
Дата24.04.2022
Размер183.5 Kb.
#114166
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
bezant religia
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал

Единството на Бога


Това е централното учение на Религията и едни­чката сигурна основа на морала. "Един само без вто­ри", казва индусът. "Господ, пред и след Когото ня­ма друг" твърди зороастренецът. "Слушай, Израилю, Господ, Бог наш, е Господ един", проповядва евреи­нът. "Друг Бог, няма, освен Единаго Бога", провъзг­ласява християнинът. "Няма друг Бог, освен Бога жи­вият, себесъществуващият Бог.", изтъква мохамеда­нинът. И всички останали религии проповядват съ­щото. Даже диваците, които се кланят на различни форми, винаги изтъкват, че зад тия форми съществу­ва един "Велик Дух", често определян с такова наиме­нование, че ясно са вижда Неговата вездесъщност.
Той съществува Сам за Себе си, Безграничен, Ве­чен, Единият Живот, от който всички животи зависят, Единното Съществуване, от което всички съществу­вания са произлезли: "Моето име е Този, който е дал форма на всичко". Всичко съществуващо се носи в Него: "защото ние чрез Него живеем и се движим, и съществуваме". Него са сравнявали с океан, чиито вълни се вселените, а капките - милиардите форми; - с огън, от който изкачат милиони искри, и всеки лист е един живот. Той е по-широк от пространството, и в Него се движат неизброими милиарди звезди, всяка една център на една система. Той е по-дребен от ато­ма, защото обитава в всеки един атом, като негов жи­вот, който го одухотворява. Няма нищо толкова об­ширно, че да надмине Неговите граници; няма нищо тьй дребно, че да Му избегне. "Той няма нито форма, ни цвят, ни очертание", но всички форми черпят сво­ята красота от Него, всички светове са части от Него­вата бяла светлина, всички очертания са изрази на Неговата мисъл.
Когато гледаме вечните планини, те ни говорят за Неговата сила; когато гледаме океана, безспирно подвижен, той ни говори за Неговата дейност; усоите на девствените лесове са изпълнени с Неговото без­мълвие; потокът, ручеят, птичата песен, шумоленето на листата от вечерния лъх са нотки в Неговата песен; мекорунестите овце, до колене в благоуханна трева, заветните губери-поляни, преспите сняг, жарта на слънцето, хладната сянка на пещерата, - са различни видове проява на Неговата красота. Той говори чрез висшите полети на сладката поезия, чрез величавост­та на благородната проза, чрез стройната мелодия на високите симфонии, и чрез мощните хармонии на бурните акорди. Той е началото и краят на копнежа у ми­стика, на героизма у мъченика. Той шепне в майчина­та нежност над детето. Той трепти в буйния пулс на юношата, усмихва се в свенливия поглед на девойката, милва чрез нежната ръка, положена върху разпа­лена рана. Той се разкрива чрез пророка, светията и учения. Той е сила за слабия, щит за праведника. Той изпълва световете, но обитава в сърцето на човека. "Небесата проповядват славата на Бога"" и "както уте­шава някого майка му", така Той утешава опечаления. Той е "Най-велик, най-добър, най-красив, най-мо­щен, най-мъдър, най-хармонично устроен, най-възви­шен в святост, даващ с щедра ръка, обилен в дарява­не блаженство. Той е, Който ни е създал, Който ни образува и поддържа най-блаженият дух". Той е ба­ща, майка, съпруг, приятел - на духовете, които са про­излезли от Него. Той е "съвършеният Дух", който "про­никва всичко това". Все пак Той е нещо по-велико и от всички вселени взети вкупом:
"Знай, че аз съм. И света поддържам с една невидима своя частица".
Когато фактът на Божественото Единство е ос­новата на религия и морал, неговото реализиране да­ва сила и сладост на живота. Защото човекът е един живот в Божията вечност и, понеже споделя Неговата природа, той не може да престане да съществува. То­зи едничък Живот се проявява в безкрайно разнооб­разие на форми и всички животи са едно в Него. От което следва, че ние винаги сме деца в дома на Отца Нашего и братя помежду си. Наред с виждането на Божеството във всички и във всичко, ние схващаме, че всичко отива към един блажен край. Бидейки само частица от Божеството, всеки един от нас е несъвър­шен и нашите несъвършенства са причина на нашите дисхармонии. Но ние сме отломки, които растат, из­растват към съвършенство, както препоръчва Хрис­тос: "И тъй, бъдете съвършени, както е съвършен и небесният ваш Отец." За да достигнат до това съ­вършенство персите се молят всяка сутрин така: "С помощта на най-добрата Чистота, с помощта на Вис­шата Чистота, о, Ахура Мазда, дано Те видим, дано се приближим до Тебе, дано станем едно с Тебе зави­наги". Когато постигнем това съвършенство, ние ще постигнем Единството.
Тези многобройни Аз-ове - свръхчовешки, чове­шки и под-човешки - със всички частици от Единия Аз, и следователно предназначени да се усъвършенстват.
Те са само откъслечни светлини от Тебе. Доброчестината е нашата неизбежна съдба:
Едното далечно божествено време. Към което цялото Творение напредва. Защото, било на тази земя, или на някоя друга, било в блаженство на висшето небе, или посред стра­данията на дълбокия ад, ние не можем да излезем вън от всеобемния кръг на Божественото Единство, и, сле­дователно, ние сме осигурени завинаги. Както е казано с хубавия език на еврейския певец:
Къде да отида от Твоя Дух, и от Твоето лице къде да побегна?
Възлеза ли на небето - Ти си там; слеза ли е преизподнята - и там си Ти.
Взема ли крилете на зората и се преселя на край море, -
и там Твоята ръка ща ме поведе и Твоята десни­ца ще ме удържи."
Освен това, бидейки частици от Божеството, ние можем да намерим Бога, като се спуснем в неизмери­мите глъбини на нашето битие, зад нашите променливи чувства и мисли и желания, вътре в нашия Дух, който е излязъл от Него и винаги обитава в Него. То­ва, което е вечно в нас, нашият най-дълбок Аз, е Бог. Ето защо индийските Писания учат, че както по едно парче от плат ние знаем целия плат, както по едно парче злато ние знаем цялото злато, както по едно пар­че желязо ние знаем цялото желязо - с каквото име и да наричат хората предметите, направени от тия ма­териали; тъй когато знаем единия Аз, ние наистина знаем целия Аз - Бога. Ето защо и Христос обявява, че да знаеш Бога е живот вечен и, на друго място: "ето, Царството Божие вътре във вас е."
Но божественият Аз може да намери само този, чийто живот е чист, който е безкористен, предан по сърце, съсредоточен по ум. Само "чистите по сърце... ще видят Бога".
Който не се е отказал от лошите си пътища, не е себеобладан и съсредоточен и не си владее ума, няма да го постигне, дори и ако обладава знанието.
Наистина Аз-ът може да се постигне с постоян­на дейност, чрез истинна преданост, чрез съвършено знание, чрез служенето на мъдреца, който изучава Брахма. Този, Когото непорочните предани виждат, е на­истина в средата на тялото и има светли и чиста при­рода.
О, мъже и жени! Когато вашите вродени страс­ти, вкоренени дълбоко във вас, бъдат очистени, и ко­гато вашите грешни мисли бъдат напълно захвърле­ни, тогава вие ще бъдете възнаградени за това велико постигжение. Затова стегнете се за това висше дело, защото в противен случай вие ще бъдете принудени да възкликнете: "Уви, уви..."
Такъв е тесният дървен път, по който само може да се разбере изречението на св. Анселм: "Стани това, което си."




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница