Увод Какъвто ме мислят хората, Партха


Великата йерархия на живите същества



страница4/11
Дата24.04.2022
Размер183.5 Kb.
#114166
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
bezant religia
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал

Великата йерархия на живите същества


Божественият Живот се облича в обширна разнообразност от форми, и те не се намират само в този наш свят - който е една точка в безграничното пространство - нито даже в състоянията на материята, кои­то ние виждаме с нашите телесни очи. В нашия свят, Божественият Живот държи минералите в едно със Своето качество Съществуване; проявява се като начално усещане в безбройните форми на растителното царство - с една частична проява на Своето качество Съзнание и блаженство; дава чувство и начален ум на животното, по-пълно в човека, "венецът на творение­то" - в Своята тройна природа. "В несъзнателното -земя, камъни и пр., Съществуванието се проявява (тре­тият божествен аспект) и Аз-ът още не е достигнало формата на индивидуализирания дух. Неподвижните животи, именно тревите и дърветата, и двата са ста­дии на проява в една по-висша степен."
Би било нелогично да се мисли, че божественият Живот се проявява само във физическата материя на нашия малък свят, и е ограничен само в нашата земя, вода, въздух. Не само безбройните планети са населе­ни, но и безграничните ширини на пространството, всепроникващият ефир, планетите, съставени от ма­терия, твърде тънка за нашите очи, - всичко е преиз­пълнено със същества, които черпят от общия неиз­черпаем живот на Бога. Умни същества от всички сте­пени на развитие, свръхчовешки, човешки и подчове-шки, отразяват божествения Образ в най-разнообраз­ни пропорции. Безброй милиарди Животи са разпре­делени, така да се каже, по една грамадна стълба, чий­то долен край е поставен в прахта на видимите свето­ве, а върхът се губи във великолепието на небесните висини: "Олтарните стъпала на великия свят, които водят през тъмнините дори до Бога" по думите на лорд Тенисън в Метопат.
Всички религии изповядват съществуването на сврьхчовешки умни Същества и ги наричат с различ­ни имена. Индуситс и будистите ги наричат Деви, Све­тещи. Евреите, християните и мюсюлманите - Архан­гели и Ангели; персите - седемте Амешасненти, с тех­ните пълчища подчинени служители, включително и Фарохарите. Повечето от религиите признават и съществуването и на ниспш умни същества, повечето от тях иодчовешки. За тях се говори твърде много в на­родните песни и приказки па всички народи, а също и в стиховете на поетите с по-живо въображение. Чувс­твителните хора усещат присъствието на съзнателен живот в красиви природни картини и мнозина виждат тези дребни депа на природата да си играят в гори, ручеи, във въздуха. Названията им са: природни духо­ве, елементали, феи, гении, джинове и пр.
Девите или Ангелите са служители на Бога - жи­ви умни същества, вечно заети с работа, посредством това, което се нарича "естествени закони". Те са аген­тите на божествения Ум в неговата непрекъсната дея­телност, защото Бог "прави ангелите Свои вестите­ли", "служители Негови, които вършат Неговата во­ля". Тези "Господари на чистотата" са управителите на духовния и материалния свят, "Господари над те­зи, които живеят на земята, Господари над хвърчащи­те, Господари на тези, които се движат със скокове, господари над копитните."
"Нали те всички са Духове служебни...?" запит­ва авторът на "Послание към евреите". Евреите гово­рят за посредничеството на Илия и за много други подобни служения и твърдят, че при строежа на тази земя "утринните звезди" ликували, а "всички Божии синове възклицаваха от радост". Индийските и будистките писания са пълни с указания и описания на Ангелите и за други светове, освен нашия. Сам Буда казва, че той познава тези светове и техните обитате­ли. Според индийските свещени писания творецът създал великите пълчища Светещи (Деви) - едни във връзка с хората и други за да ръководят и оживяват природните закони. Те са произлезли от Твореца пре­ди човешкия род. Те имат много имена, но всички чер­пят своето съществуване и сили от единия Бог. "Наи­стина, всички Светещи са (съставляват) Аз-ът, всичко се покои върху Аз-а" и дали употребяваме техните имена или не, всяка власт произхожда само от Бога, както и всеки авторитет в една държава произлиза от името на Царя, въпреки че е упражняван и прилаган от неговите чиновници.
Едни се занимават с управляването на законите на природата, други помагат на хората и отговарят на молитвите им за материални неща: "Които жаду­ват земни успехи - принасят на земните божества (Све­тещите) жертви", но духовният човек не се моли на тях, защото те помагат само за светски успехи, "блага краткотрайни".
В християнската църква се споменават три голе­ми класа Ангели, като всеки от тях е подразделен на три групи:
I Серафими,"Херувими, Тронове;
II Власти, Добродетели, Сили;
III Начала, Архангели, Ангели.
Началата са Ангели-хранители на народи и дър­жави, а последният девети чин се грижи специално за хората.
Мохамеданите говорят за четири велики Архан­гела:
Джибраил (Гавриил), Светия Дух или Ангелът на откровението;
Михаил - Ангелът на покровителството;
Азраил - Ангелът на Смъртта;
Израфил - Ангелът на Възкресението.
Освен това те почитат и Ангел на Молитвата. Към всеки човек са привързани два Ангела, които за­писват делата му денем и нощем. В Корана се говори много за делата на Ангелите, те "йерархично управ­ляват делата на този свят" и са описани като имащи тънки и чисти тела, сътворени от Нур - една фина ог­нена субстанция. Те записвали делата на хората и от­деляли душите от телата при смъртта. Архангел Гав­риил донесъл посланието Божие на Мохамед, както според християнското Св. Писание той донесъл бла­гата вест на Дева Мария.
В Корана се говори още и за нисши Ангели, пет­те чина джинове или гении, които са свързани с петте елемента, направени от огън, като едни са добри, а други зли: Едни от нас (Гениите) са добри, други от нас са другояче, ние имаме различни пътища." При­бягването до тяхната помощ не се одобрява.
Във Vendidad намираме дълъг списък на приро­дните духове, на които човек трябва да се противопо­ставя. Говори се също така за небесни Фарохари, во­ди, земя, дървета, стада, които поддържат живите съ­щества. Интересно е да се отбележи, че в зороасгри-зма именно Фарохар или Фраварши се употребяват като имена както на природни духове, тъй и на човеш­кия Дух. На човека се гледа като на един чин в грама­дната йерархия живи същества - с чинове, намиращи се и под него, чак до атома.
Религията изисква от нас да гледаме на вселена­та не като на мъртва машина или бездушен автомат, който работи механично според химическите и други­те природни закони, а като на жив организъм, в който химическите процеси са резултат от жива дейност -както химическите процеси в клетките на мозъка са резултат от упражняването на мисълта - и в който Ду­хът, като Ум, ръководи материята, като природа, към съзнателно предначертана и избрана цел.
Религията ни показва, че човек се развива сред същества, които стоят над и под него. Те, както и чо­века, се развиват към все по-висши стадии и разкри­ват скрити способности и безкрайни сили. Човекът е член на едно огромно семейство, в което има и по-младши, и по-старши. Старшите му помагат, а млад­шите чакат помощ от него. Пред него се разбулва ед­на величествена панорама от взаимосвързани животи и той вижда, че както над, така и под него, Природа та прилага неизменната и съвършена Воля на Бога, която е Закон; че съществата под него са принуждавани от тоя закон и несъзнателно работят в съгласие с не­го; че съществата над него се присъединяват радост­но към този закон и съзнателно работят според изис­кванията му; че само в междинното човешко царство съществува анархия от противостоящи си една на дру­га воли.
Човек започва да схваща, че тази дисхармония е един необходим етан между принудителната дейност на нисшите същества и доброволната, но все пак за-коноиодчинена, дейност във висшите царства. Че чо­векът се намира на етапа, в който се развива волята и че анархията трябва да съществува дотогава, докато тази воля, която с един аспект (лице) на Бога в човека, възприеме най-иосле факта - че само в доброволното сътрудничество с Родителската воля се крие нейната истинска свобода.
"Бог казва: "О, човече! Само следвай моите за­кони и ще станеш като мене. И тогава, като кажеш: Бъди!" - И ето, че това ще става." Тогава пред него се разтваря грандиозната същина на Небесния Човек, на чието тяло клетките са живи индивиди, движени от един вътрешен Живот. Това е идея, позната на прос­ветения християнин: "И както тялото е едно, а има много членове, и всички членове на едното тяло, ма­кар и много, са едно тяло, - тъй и Христос... Вие сте тяло Христово, а по отделно - членове."
Тези, които се издигнат от анархията на борещи­те се човешки воли до свръхчовешкото състояние, съставляват наистина и буквално "едно славно тяло", което Духът, който го обитава, използва, сам движен от една едничка Воля, Воля божествена, за да тика на­пред вечно развиващите се светове.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница