Увод Какъвто ме мислят хората, Партха



страница5/11
Дата24.04.2022
Размер183.5 Kb.
#114166
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11
bezant religia
Свързани:
Шунгит-е-уникален-минерал

Въплъщението на Духа


Може да се каже, че цялата Вселена е въплътен Дух, тъй като никакъв отломък от материя, колкото и дребен да е, не би могъл да съществува дори за един миг, ако не е животът, който го изпълва. Материята съществува само за да дава възможност на Духа да се проявява. Тя няма друго предназначение, ни смисъл, ни полза, освен да бъде оръдие на Духа. Тази истина, която важи за всички времена и е вярна във всеки не­ин аспект, е била изказвана частично по разни начини от различни религии и особено подробно чрез учени­ето за специалното въплъщение на Бога в известни личности или за особеното Божие осеняване на някои лица. Това е една особена подробност от общото уче­ние за това, че всеки живот, всеки Дух, произхожда от Бога - "както и някои от вашите стихотворци са каза­ли: "Негов сме и род"."
Както в мистичните области на най-тънката ма­терия "аспект" става "лице" и "лице" - "аспект", така и Божественото въплъщение, вдъхновение и въплътя-ване на Духа във всяко живо същество са само степе­ни в проявата на Висшия живот. Както когато човек се убоде, съзнанието, което изобщо поддържа цялото тяло, за един миг се съсредоточава специално в нара­неното място и води ръката до него за да извади тръ­на; така и, когато светът изпитва някаква особена не­обходимост, за да я посрещне, Божието Съзнание се съсредоточава в едно специално Въплъщение, което е най-висшата степен, известна на човека. Нисши сте­пени на подобно съсредоточаване, различни в детай­лите, са случаите с пророци, герои, управители, све­тии, учители, поети, артисти и др.
"Има различни дарбите, ала Духът е един и
същи;
има различни служби, ала Господ е един и същ;
има и различни действия, ала Бог е един и същ,
Които върши всичко у всички."
Ипдусите имат своите аватари - "Който слиза", "Бог с нас" - и вярват, че от време на време второто Лице на божеството се явява в човешка форма, за да помогне на света:
Макар и нероден, неизменен атман,
аз - Едното във всичко живо,
направлявайки своята природа
чрез йогамайя се въплъщавам.
Щом изгасне изконната правда,
що я в света зацари безпорядък,
тогава аз - Едното, върховното
в човешко тяло се. въплъщавам.
За да бъдат спасени добрите,
за да бъдат погубени злите,
за да се спази законната правда,
във всяка епоха аз се явявам
Индусите имат и своите мъдреци (риши) и аскети (йогини), които благодарение на усилено пречист­ване през целия си земен живот, съумяват да напра­вят материята на телата си тъй прозрачна, че божест­вения Дух вътре в храма-тяло свети навън, песпъван от обвивката на плътта. Тези велики мъже са Божиите пратеници до неговия свят, носителите на Неговите истини, които разбулват Неговата природа, Неговата воля и Неговата любов. Чрез тях хората са получили Свещените писания, които са авторитетните докумен­ти на всяка религия. И както имат свои пророци и от­кровение, получено чрез тях, индусите напълно и ра­достно признават, че и другите религии имат своите пророци и откровения, тъй авторитетни и тъй полез­ни за другите, както са и техните за тях.
Освен тези специални случаи на божествено въ­плъщение и осеняване, индусите вярват още, че всеки човек с едно божествено въплъщение, че Бог наисти­на живее в човешкото сърце. За тях всеки човек - не, дори всяко животно и дърво, и минерал е въплътен Дух. Формите се променят, те се раждат и умират, но Духът остава завинаги.
Персите виждат в своя висш пророк първия от пяла редица Учители, носещи името Заратустра - оная божествена Светлина, йод чийто лъчи той следва жи­знения път. В Ахура Мазда Той говори направо и отк­рива на своите последователи Закона. За персите Той е това, което са божественият законодател Ману и ри­тите за индусите. Созиош, крайното въплъщение, е една фигура, твърде близка до индийската идея за аватара.
Евреите имат за баща на своята раса Авраам, "приятелят Божи", за законодател - Мойсей, и дълга редица пророци, които откриват на народа Божестве­ната воля. Често употребяваната фраза "Словото Го­сподне дойде при нас", служи да посочи някой конк­ретен случай на божествено осеняване. "Духът на Го­спода Бога е върху мсне" казва Исай. "И рече ми Господ: "ето, Аз турих Моите думи в устата ти", ка­зва Иеремия. Ето как Исай говори за един бъдещ Учи­тел от Дома Давидов: "и ще почива върху него Дух Господен". Думи, за които Христос казва, че били казани за Него.
Будистите гледат на Буда като на божествен Аз, освободено от ограниченията на невежеството. За тях Той е Просветен, Пробуден (Буда) и те виждат в него крайната слава на цяла редица животи, посветени на помагането на света. Той постига званието Бодхисатва, Световен учител и в продължение на хиляди годи­ни следва Своята благословена работа. Най-накрая се ражда за последен път на Земята и в това последно тяло постига пълно просветление. Будистите не Го смятат за единствен, съществуват много други подо­бни Буди, всеки от тях е пример за това, което човек може да стане след много животи, посветени на едни­чкото чисто желание - служенето на човечеството. Гле­дай навътре в себе си, ти си "Буда" - казва вярващият китаец. Буда е съвършеният тип на човек, станал бо­жествен, на въплъщение на Духа, който се повтаря до тогава, докато Духът стане пълен господар на мате­рията.
Християните споделят вярата на индусите, че второто Лице на Божеството се проявява във форма­та на човек, но за разлика от индусите не приемат, че това е ставало много пъти, а смятат, че се е случило само един път. "А сега веднъж за винаги, в края на вековете, са яви, за да премахне греха, като се пренесе Сам в жертва." "Бог, след като в старо време много пъти и по много начини говори на отците чрез проро­ците, в тия последните тия дни говори ни чрез Сина, Когото постави за Наследник на всичко, чрез когото сътвори и вековете."
За християните това е въплъщението, едничката съвършена проява на Бога сред света, самият негов Аз в човешка форма, "съвършен Бог и съвършен човек", също както са Рама и Кришна за много индуси. Въпреки че смятат Христа за едничкото божествено въплъщение, християните считат, че човек ще достиг­не съвършенство само защото Христос обитава в не­го. "И чрез вярата да се всели Христос в сърцата ви." "Чада мои, за които съм пак в родилни болкии, докле се изобрази във вас Христос." "Докле всинца достиг­нем до единство на вярата и на познаването Сина Бо­жий, до състояние на мъж съвършен, до пълна въз­раст на Христовото съвършенство." Както индусите очакват Калки Аватара, персите - Созиош, будистите - Майтрся, а мохамеданите - Махди или дванадесетия Имам, тъй християните очакват Христа за да прик­лючи настоящата епоха и да направи всички неща но­ви. Имената са различни, но идеята е същата.
Християнската църква признава съществуване­то на особени боговдъхновени хора - пророци, апос­толи, различни степени светии и по това напълно се съгласява с евреите. Наистина няма религия без по­добни бележити случаи на въплъщаване на Духа.
Нещо повече, християните вярват, че всеки чо­век е въплътен Дух: "Не знаете ли, че вие сте храм Божий, и Духът Божий живее във вас?" И така, според тях всеки човек представлява едно божествено въ­плъщение, а Христос е "първороден между многото братя". Това е славната истина, която дава сигур­ност, че може да се изпълни заповедта Христова, коя­то иначе би била неизпълнима: "И тъй, бъдете съвър­шени, както е съвършен и небесният ваш Отец." Защото, докато външният човек се бори против слабос­тите и изкушенията, Божественият Вътрешен Човек излива сила, пропорционално на усилията, правени за използването й: "...изпробвайте вашето собствено спасение... защото Бог е, Който ви нрави да искате, тъй и да действате според благата Му воля."
Има християни, които се колебаят да извлекат целия славен смисъл и цялата сила от тия текстове, които учат, че човешкият Дух наистина с божествен. Но даже и те вярват, че всеки човек е Безсмъртен Дух, облечен в плът, че Духът е въплътен във всяко човеш­ко същество, и тъй изповядват една вяра, която е за­лог на човешката вечност, макар не в нейната най-пълна и най-славна форма.
Децата на исляма нямат нищо в своята религия, което да отговаря на идеята за аватара или за Хрис­тос. Наистина те ясно и категорично отказват това, вероятно поради високата необходимост, спомената преди, за единството на Бога. Но те поддържат на­пълно учението за съществуването на специални бо-говдъхновсни хора или пророци, признавайки и про­роците на всички останали народи, и указвайки им ви­соко уважение "Ние не правим никаква разлика меж­ду един и друг." Що се отнася до учението, че чове­кът е въплътен дух, тук ислямът е в пълно съгласие с по-старите вери. Шамзъ Табрез - един от най-вдъхно­вените и дълбоко почитани от синовете на исляма мъ­же - казва: Ти си Бог, Едничката реалност."
Суфите признават този Дух за божествен, но като твърдят, че човешките духове произхождат от Бо­га, много мохамедани не искат да се съгласят, че имат природа, идентична с Него.
В наши дни наистина има различия в мнението относно метода, по който човек постига съвършенст­во. Много християни и мохамедани по-скоро са гото­ви да допуснат, че Бог постоянно твори нови духове за всяко ново тяло, отколкото да приемат идеята за повторните въплъщения на един и същи Дух последо­вателно в различни тела. Но по-старите религии по света, живи или преминали, единодушно поддържат, че Безсмъртният Дух бавно развива своите божестве­ни сили през дълга поредица земни животи, разделе­ни от междини, прекарани в свръхфизични светове. Земните животи се разглеждат като предназначени за събиране на опит, а живота извън физическо тяло - за изстрадванс на на резултатите от негативния опит и за претворяване на положителния опит в умствени и морални способности. Тези способности, изработени в небесния свят след смъртта, съставлява характера, с който детето се ражда за своя следващ земен живот.
В една или друга форма, повече или по-малко разработено във философски план, това вярване изг­лежда е съществувало в ранните години дори и на те­зи религии, които в последствие са го забравили, как­то може да се види от писанията на първите христи­янски писатели и в ония на мохамеданските мисти­ци от Средните векове. В наши дни това учение отно­во се появява в християнството и в мохамеданството поради своята вродена логичност, поради обяснение­то, което предлага на очевидните несправедливости в човешкия живот, и поради радостната надежда за край­ното тържество на добро за всички, която се съдържа в него. В същото време философски настроените умо­ве схващат, че дух, специално създаван за всяко тяло при раждането му, не може да бъде смятан за безс­мъртен, защото това, което е създадено, трябва и да умре.
Последователите на старите религии включват в своите учения и дългата поредица въплъщения като най-добра илюстрация за въплъщаването на Духа в материята. По-новите религии обаче ги включват или не ги включват според това как те четат своите авто­ритетни писания и според своето разбиране и разсъж­дения. Обаче със сигурност се знае, че до шести век след Христа, под една или друга форма въплъщение­то е било част от Всемирната Религия.


Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8   9   10   11




©obuch.info 2022
отнасят до администрацията

    Начална страница