В чешкия език през ХVІІ век

За епохата на хуманизма (ХVІ и началото на ХVІІ век) идеал за съвършен език е бил латинският, което до голяма степен е пречка за разпространението на грамотността сред обикновения народ. За разлика от всички издадени дотогава граматики Щейер пише своето Учениче и за хората, които не са владеели латински. Изключение правят само някои термини като substantivum, adjektivum, nominativ, imperativ и т. н. За епохата, когато се появява първото издание на това помагало, се говори като за епоха на т. нар. бароков чешки език ( от 20-те години на ХVІІ в. до 70-те години на ХVІІІ в.), като терминът се използва със значение на периодизационно разграничение. Става въпрос за времето на упадък на престижа на книжовния език след битката при Била хора през 1620 г. (Косек, 2003, с. 8-15). Вследствие на тези исторически събития настават неблагоприятни условия за развоя на чешкия език след принудителната емиграция на некатолическия образован елит (Плескалова, 2003, с. 10). М. Щейер опира своя труд върху езика на вече утвърдената Кралицка библия, която се превръща във факт с особено значение за чешката книжовна традиция (Младенова, 2000, с. 117).

В композиционно отношение Ученичето представлява вид фиктивен “граматически” диалог между двете основни действащи лица. На въпросите на ученика (в текста žáček) винаги се дава компетентен отговор от учителя (в текста mistr). Формулата въпрос-отговор допринася за известна художественост на самия текст и го прави по-четивен. В 103 страници Щейер е изложил своята представа за правилен книжовен чешки език. Въплъщавайки се в ролята на учителя, той обръща внимание на съществителните и прилагателните имена, на глаголите и причастията, на наречията и на някои фонетични и правописни особености. В главата Известие за спреженията (Zpráva o Conjugаcích) коментира главно правописните и граматическите особености на чешкия глагол.

Най-напред авторът говори за число и лице на глагола, като разграничава две числа и три лица: “ Numerus Singularis o jednom. Já mám, ty máš, on má. Numer: Plur: o mnochých. My máme, vy máte, oni mají.” (Щейер, 2001, с. 51-52).

Според автора съществуват четири спрежения, които се определят в зависимост от словния завършек в първо лице, единственно число: І-во – на -ám (dávám, svírám); ІІ-ро на -i (pláči, miluji); ІІІ-то на -ím (hledím, běžím). Наред с това глаголите, завършващи на -y (trescy, repcy) и -ým (kazým) се спрягат съответно като глаголи от второ и трето спрежение. По отношение на четвъртото спрежение има известна неяснота. Щейер определя форми, завършващи на -ł , като вид спрежение: “Slova vycházejícíí na ł podlé trojího pokolení, conjugůj takto: Já sem dał, ty sy dał ...“ (пак там, с. 53). Неизвестно защо също така говори само за сегашно и бъдеще време, въпреки че самият той дава примери със минало време, но никъде в текста не коментира глаголното време в тях.

Категоричен е при определянето на рода при причастията, т. е. мъжки, женски и неутрален род, както сам го нарича: “...trojího pokolení, totiž mužského, ženského a Neutralního ...“ (пак там, с. 53). Като формални показатели за причастие посочва: -e (ě) vstávaje (chodě); -ic (vstávajic); -v (chytiv); -ši (chytivši); - ší (chytivší); -ín ( spatřín, spatřína, spatříno); -n (dán, dána, dáno); -t (vzat, vzata, vzato). Наред с това споменава, че при форми на -n и -t се говори за страдателен залог: “Ze všech těch Participií na n, t vycházejících dělá se Passivum.“ (пак там, с. 62). Като страдателни определя и форми от типа bývám, býváš, bývá.

В раздела за наклонението Щейер посочва единствено повелителното наклонение. Интересното в случая е, че са налице както синтетичните форми stůj, stůjme, така и аналитични повелителни форми ať oni stojí. Авторът коментира образуването на отделните синтетични форми и ги разграничава в зависимост от окончанието им: -ůj (stůj); -i (vezmi); -ej (táhej); - ø ( viď).

В изложението за инфинитива няма спорни моменти. Според Щейер всички форми завършват на -ti (státi, hráti, býti) или на -outi (hnouti), като изключениe правят формите на -i (téci, péci).

Въпреки редицата неточности и неясноти, Щейер успява да изпълни целта, която си е поставил, а именно да създаде едно максимално изчистено от излишна терминология и улеснено помагало за „простия” народ. Авторът осъзнава необходимостта от изложение на основните граматически правила, които да са достъпни за по-голяма аудитория, т.е. те да са написани на чешки език. В случая не е уместно да приемем граматиката на М. Щейер за кодифициране на каквато и да било норма, а по-скоро за системно изложение на граматически правила и съвкупност от предписания с чисто практическа цел. Според Александър Стих (Стих, 2001, с. ІХ-ХІV) дори може да се говори за Щейеров период, защото макар самият Щейер да не е притежавал гениалността на Коменски или Балбин, той е една от централните фигури, допринесли за чешкото образование и култура. В епохата на изграждане и установяване на националните езици, каквато в случая е Възраждането, особено място заема граматичната литература. Всеки един граматичен труд от този период, било то и не толкова успешен и популярен, от една страна е показател за живата езиковедска мисъл, от друга - за стремежа на възрожденските книжовници да осмислят езика като система.

Използвана литература:

Косек 2003: P. K o s e k. Spojovací prostředky v češtině období baroka, Ostrava, 2003.

Лампрехт 1986: A. L a m p r e c h t, D. Š l o s a r, J. B a u e r. Historická mluvnice češtiny, Praha, 1986.

Младенова 2000: М. М л а д е н о в а и к о л. История на славянските езици , том І, Западни славяни, София, 2000.

Плескалова 2003: J. P l e s k a l o v á. Stará čeština pro nefilology, Brno, 2003.