В Цветното кралство
Имаше едно момиченце на име Калина. То живееше с майка си и баща си в скромна къщичка с две кръгли прозорчета и кичест трендафил над външната врата. Единственото имане на семейството беше градина, в която отглеждаха зеленчуци и малка полянка, оградена с дървена оградка и покрита с навес, под който живееха няколко овце.
Един слънчев пролетен ден, когато майката и бащата отидоха в близкия град, Калина реши да се поразходи в градината. Щом навлезе сред лехите, изведнъж пропадна в земята. Уплашена, тя се изправи и се огледа - намираше се насред зелена поляна, мека като кадифе. Потърка смаяно очи:
-Сън ли е това? - полугласно се запита тя.
-Не, не е!- отговори зад нея нежен непознат глас.
Калина се обърна и видя стройна Маргаритка да маха с листенца. Момичето отвори уста от учудване. Докато се осъзнае, новата ѝ приятелка я беше завела в сладкарница „Цветни вълшебства” и беше поръчала два цветни коктейла със сламки от бор. Маргаритка разказа на Калина историята на Цветното кралство и ѝ показа отдалече цветните забележителности и гъбките - къщурки, в които живееха цветята- граждани на кралството. Запозна я с най-добрите си приятелки - Латинка и Иглика.
Изведнъж отнякъде се появи кралски пратеник- Минзухар, който разгласи надлъж и нашир, че в Двореца на Дъгите ще се състои бал.
- Всички са добре дошли!- ехтеше гласът на вестоносеца.
На Калина страшно много ѝ се прииска да отиде и тя на бал. Латинка ѝ подари красива копринена рокля, накичена с приказни цветя и поръсена със сребърен прашец.
На свечеряване четирите приятелки тръгнаха към двореца с летяща карета, обкичена с най-разнообразни цветя и теглена от две приказно красиви пеперуди. Наоколо Калина забеляза още такива карети. Пътят беше поръсен със златен прашец, а отстрани се простираха зелени ливади. Маргаритка обясни, че на тях често се правят весели пикници, надсвирвания на щурци и конкурси за най-оригинална цветна премяна.
Изведнъж небето се обля в пурпурночервен цвят - слънцето се оттегляше за нощна почивка. Въздухът беше толкова свеж и ароматен! И, о! Най-накрая стигнаха Двореца на Дъгите! Нямаше по-красиво място на света!
Калина и нейните приятелки слязоха от каретата и се отправиха към залата, в която щеше да се състои балът. Целите стени бяха в огледала. Освен Калина и спътниците ѝ имаше много други цветя. Кокичета свиреха на цигулки със сребърни струни, а нежен Синчец вдъхновено натискаше клавишите на златното пиано. Хризантеми и Нарциси с одобрение клатеха листа в очакване на началото.
В този миг прогърмя глас:
- Да живее Кралицата!
Алена Роза бавно и важно пристъпяше. Тя приветства всички гости, даде знак на оркестъра и танците започнаха. Калина беше в обятията на строен Гербер. Никога не се беше забавлявала толкова много.
Но изведнъж, тя си спомни, че трябва да се прибира, иначе родителите ѝ щяха да се тревожат за нея. Сподели притеснението си с Маргаритка и тя, макар и със съжаление, се съгласи с нея. Двете заедно отново се качиха в каретата и се върнаха на зелената полянка - мястото, на което Калина беше пропаднала. Бързо и по същия странен начин тя се озова в градината пред къщата. Майка ѝ и баща ѝ се бяха върнали преди малко и я търсеха. В този момент едно листо, донесено от вятъра се вплете в косата ѝ. На него имаше розов надпис:” Ела отново!”. Тя го пъхна в джоба си с усмивка и изтича при родителите си.
Яница Стойкова, 6в клас, ОУ „Бачо Киро”
Сподели с приятели: |