В едно легло с Витрувий и Венецианската харта

„Ето една книга на древния архитект Витрувий (показва я - б.а.), да седнат и да го прочетат. Това е наръчникът, който обяснява до най-малки подробности как се строи крепост, как се строи църква, какъв хоросан се използва, колко трябва да са широки основите.”

Из интервю на в. „Труд”, 22.04.2015

„Съгласно Венецианската харта разкопките трябва да бъдат завършени на 100%. Голямата базилика, независимо, че се копае от края на XIX и през целия XX век, си остана едно неразкопано петно от няколко стотин квадратни метра. Започваме с тъй наречения „свещен кладенец”. В миналото много църкви са имали такъв кладенец, който на гръцки се нарича „аязмо”.

Цитат от информация на агенция „Пик”, 10.06.2015

Предполагам, че да си принуден на стари години да си лягаш късно вечер с Венецианската харта и да се будиш сутрин рано с Витрувий в ръката сигурно е голяма мъка. Мъка, която е по силите и куража единствено на истински коравите патриоти, работещи на тихия фронт на културното наследство. На тези, които в името на спасението на Отечеството са готови не само да се откажат от всичко човешко, но дори и да принесат самите себе си като курбан за общото благо – въздигането на България!

Защото тъй е рекла преди смъртта си баба Ванга: „Вдигнете 4 църкви и България ке се оправи”! Като универсални изпълнители на нейното национално завещание автентичните патриоти явно се чувстват избрани свише да го сбъднат! Още повече, че Боянската църква, охридската „Св. Пантелеймон” и старопрестолната „Св. 40 мъченици” са вече готови и остава само още един последен напън - Голямата базилика в Плиска, което за страна като нашата си е направо едно нищо: някакви си „7-8 милиона лева и проект”, плюс още 500 000 целеви лева за да бъдат завършени разкопките на 100%, както го изисква пустата Венецианска харта!

При такава ясна цел, да си губиш ценното време със своенравната Харта и старомодния Витрувий е истинска саможертва. Мъката действително е голяма, но затова пък след година-две, когато Голямата базилика възвиси величествената си снага и засияе отново в пълния си средновековен блясък сред руините на първата ни столица, страданията на патриотите най-накрая ще свършат и дългогодишното им въздържание ще бъде компенсирано с люта одринска ракия, с гъсто мелнишко вино и с истинска македонска наденица без соя. Тогава рогът на изобилието щедро ще се излее не само над тях, но и над многострадалната българска земя! Всички наши сънародници най-накрая ще заживеят по законите на всемирния рахат и водени от универсалните вселенски принципи на „единството, творчеството и красотата”, българите вкупом смирено ще сведат молитвено чела под сводовете на наново осветения величествен храм, където ще звучи не немощният глас на умиращата пророчица от Петрич, а ще кънти истинното, сурово, но и всеопрощаващо слово на Началника! В такива сюблимни моменти патриотите наистина ще получат потвърждение на своето убеждение, че си е струвало стоически да търпят известно време капризите на фригидната Венецианска харта и дискомфорта от досега с грубите дюлгерски инструменти на Витрувий...

Блюстителите на съвременната медийна етика сигурно веднага биха ме упрекнали, че навлизам в личното пространство на патриотите, че надничам в техните легла и се ровя неправомерно в бельото им. И вероятно биха имали пълното право, ако, разбира се, последните не говореха от името на държавата, различните нейни министерства и национални институти... А те, подобно на Йовковите герои от един негов цикъл известни разкази, изглежда в момента не могат да говорят и им се налага да прибягват до услугите на новите майстори на словото, които вместо тях да описват разбираемо, на човешки език, благородните им подбуди, чисти намерения и възвишени цели.

„Днес, в 9.00 часа сутринта, започнаха разкопките на Голямата базилика в Плиска. С това започна процесът по реставрацията на тази църква. Това каза за „Фокус” проф. Божидар Димитров, историк и директор на Националния исторически музей, във връзка с отпуснатите от Министерски съвет средства за разкопки, проучвания и реставрационни дейности в Плиска.” Това кратко съобщение разпространиха повечето български медии на 10 юни 2015 г., позовавайки се на думите на най-уважавания и тачен патриот, а не на официално прессъобщение на Министерството на културата, Министерството на финансите или на Министерски съвет. От пестеливата информация става ясно още, че макар в района на Голямата базилика да се копае от края на ХІХ и през целия ХХ век, там все пак е останало едно „неразкопано петно от няколко стотин квадратни метра” и екипът от специалисти ще започне работата си с проучване на т.нар. „свещен кладенец”, на дъното на който се очаква, заедно с лековитата вода на прастарото манастирско „аязмо”, да бъдат открити непокътнати и значителна част от манастирските съкровища, тъй като това било обичайна практика за тяхното съхраняване в размирните времена на османското нашествие. В самия край на ХІХ век руският учен Успенски направил опит да го разкопае, но не успял. Стигнал до седмия метър и се отказал, тъй като тогава техниката не била толкова напреднала, но сега вече това не било проблем.

След този напълно професионален и скромно-патриотичен анонс на обикновеното народонаселение не му остава нищо друго, освен със затаен дъх да проследи сантиметър по сантиметър предстоящото проникване в недрата на чудодейния кладенец, а медиите просто са задължени задъхано да отразяват всеки един открит детайл от поредния фрагментиран артефакт в очакване на истинската сензация - укритата златна и сребърна църковна утвар! Иди после и кажи нещо срещу таланта на патриотите да създават усещането, че предстоят велики научни и културни събития – те наистина ги умеят тия работи и говорят убедително от името на държавата!

Ако обаче тя, държавата, можеше да говори, щеше да й се наложи не да ни занимава с „неуспехите” на Фьодор Успенски, със закъснелите прочити на Витрувий и фриволните тълкувания на Венецианската харта, а да отговори на няколко много по-сериозни въпроса:

Има ли официална национална политика в областта на културното наследство и дали нейните приоритети действително следват прозренията на Петричката пророчица, тъй като това би било безспорен иновативен и напълно оригинален български принос в културните политики на държавите от голямото европейско семейство?

На какъв принцип се отпускат допълнителните целеви държавни средства за проучване на културното наследство и по какъв начин редовите изследователи могат да кандидатстват за такива, тъй като Голямата базилика в Плиска не е единственият обект, който се нуждае от спешни допълнителни проучвания?

Защо финансирането на целево отпуснатите половин милион лева в случая се извършва чрез Националния исторически музей, а не посредством Националния археологически институт с музей при БАН например, чиито представител и без друго е определен за ръководител на започналите допълнителни проучвания?

Необходимо ли е изобщо разходването на такава значителна сума за допълнителни проучвания при положение, че техният главен говорител и мениджър в областта на културното наследство, известен преди години от баба Ванга за отредената му патриотична мисия „да оправи държавата”, отдавна обикаля телевизионните студия с детайлно изработен макет на Голямата базилика в напълно завършения й вид и твърди, че каменната кариера, откъдето през ІХ век е добиван материалът за нейното строителство е локализирана с точност и сега същата ще бъде използвана за целите на предстоящото ново изграждане за да бъде всичко напълно автентично? Нали уж Витрувий е обяснил всичко? Да продължава да чете старателно и да строи! Всеки български учител знае, че с четене, дори и колективно, в България половин милион няма как да изхарчиш! Венецианската харта ли го изисква?

Без точни отговори на тези и още много други въпроси не ни остава нищо друго, освен да се надяваме, че отпуснатите средства няма да отидат на халос, че целебната аязмена вода на Голямата базилика наистина ще бликне скоро и отпивайки първите живителни глътки от нея, държавата изведнъж ще възвърне способността си да говори. При това смислено, а не с каруцарския тон на обругаването и охулването, практикуван напоследък от някои нейни изнервени говорители, които с публичните си изяви относно ролята и значението на ИКОМОС например са на път да замесят България в огромен международен скандал ...

Точно тази демонстративна надменност, нагли лъжи и безцеремонни намеси в културното наследство, често увреждащи необратимо неговата автентичност, предизвикаха наскоро обединението на цялата професионална общност, имаща отношение към проблемите на културното наследство – археолози, реставратори, консерватори, архитекти, научни звена и институции, професионални и творчески обединения, авторитетни представители на туристическия бранш в страната, множество неправителствени организации и отделни експерти... Всички те очакват държавата най-сетне да започне открит публичен диалог за намеренията й в деликатната сфера на културното наследство. Като начало той може да стартира с честна позиция от нейна страна относно по-нататъшната съдба на Голямата базилика в Плиска и да продължи с търсенето на решения за много други изключително важни професионални проблеми, сред които нетърпящи никакво отлагане са основно две неща.

Първото от тях е очевидната необходимост от създаване на цялостна национална стратегия за развитие и съответни на нея публични политики в областта на културното наследство, каквито в момента за съжаление отсъстват. Държавата е тази, която по смисъла на закона ясно трябва да заяви своите приоритети и да посочи ангажиментите си в различните региони на България, така че всеки един от тях да може на свой ред да разработва собствени дълготрайни планове. Само на базата на подобен документ ще е възможно да се очертаят нишите, в които по места може да се търсят и други начини на финансиране – привличане на частни капитали, публично-частно партньорство и т.н., а в подготовката и реализирането на множеството сегашни и бъдещи европроекти ще има шанс да бъде въведен някакъв разумен порядък. Иначе рискуваме в скоро време страната да се покрие навсякъде с антични укрепления или средновековни крепости населени с вампири, а свързаните с тях строителни дейности далече да надхвърлят по размер инвестициите в новото жилищно строителство. Въвеждането на смислени правила и ред ще успокои до голяма степен сектора и ще сведе до приемливо ниво съществуващите към момента порочни практики на финансиране, които много често са сързани предимно с лични контакти, партийни протекции, фалшиви медийни сензации, приятелско кадруване или индивидуалните интереси на някой висш представител на държавната администрация. Резултатите от продължаващото години наред бездействие или имитиране на дейност са пред очите ни и ако в скоро време не настъпи някаква положителна промяна, очевидната криза по всяка вероятност ще прерастне в пълна катастрофа.

Второто е свързано с нуждата незабавно да започне аналитичен преглед на съществуващото в сферата на културното наследство национално законодателство. В годините на прехода, въпреки декларираните намерения да бъде синхронизирано с най-добрите европейски и световни практики, то не можа да се превърне в здрава основа на последователно провеждани политики. Правният и нормативен хаос е явен и основанието за подобна констатация не се нуждае от кой знае какви доказателства и аргументи. Достатъчно е да си припомним само колко трудно и с какви огромни празноти видя бял свят Законът за културното наследство. Самият факт, че още с появяването му започна работата по неговото поправяне е достатъчно показателен и не се нуждае от допълнителен коментар. И тук не става дума единствено за намирането на приемливо решение на проблемите, свързани с частните колекционери, а за далече по важни неща – истински ефективна защита на недвижимото културно наследство не само от далечното, но и от близкото минало; съхранението на движимите паметници по места и ограничаване на отчетливата тенденция за концентриране на най-атрактивните сред тях в големите национални музеи; както, разбира се, и разрешаване на многобройните въпроси, свързани с нематериалното културно наследство. За да има обаче подобно усилие благотворен ефект е необходимо да бъде осигурено адекватно финансиране и да бъде възстановен авторитетът на институциите, призвани да се грижат за прилагането и спазването на нормативната уредба. Като начало може да се започне с Националния институт за недвижимо културно наследство, който в последните години съвсем целенасочено бе почти напълно обезличен и съзнателно дамгосан с определенията „бардак” и „митница”, вероятно с идеята скоро да бъде напълно ликвидиран.

Професионалната общност в България е готова за такъв конструктивен диалог и градивна работа. Нещо повече - ясно и точно е формулирала своите искания, очаквания и желание за сътрудничество в няколко конкретни документа, които вече официално са изпратени до всички представители на законодателната и изпълнителната власт. Дали държавата ще погледна на нея като на лоялен партньор или ще продължи да я пренебрегва и да делегира права на своите говорители е въпрос на властово решение.

Може да приеме протегнатата ръка и да престане да ни дели на патриоти и продажици. Може, разбира се, и да я отхвърли.