В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет

През последните 17 години няма по-често споменавани теми от европейските – стратегическата задача да станем член на ЕС, критериите от Копенхаген, докладите на ЕК и, разбира се, фразата “Така искат от Брюксел” като императив и като алиби.Стратегическата задача е изпълнена и от 01.01.2007г. България е член на ЕС.Сменихме глаголното време в европейските теми и въпреки това в информационното пространство, а и от високите етажи продължават да постъпват сигнали за наличието на информационен дефицит.Без да имаме амбицията да го отстраним изцяло, което на практика е невъзможно, в една поредица от кратки, синтезирани публикации ще представим основните институции, като участници в уникалния нормотворчески процес в ЕС, създаващи задължителни правила за поведение, които вече действат в страната ни наред с националното законодателство и без да се трансформират в него.Поредицата публикации започва с

ЕП е една от петте основни институции на ЕО/ЕС, създадена още през 1951г. с първия учредителен договор, положил основите на Европейската общност за въглища и стомана.Следващите два учредителни договора от Рим през 1957г. също предвиждат Парламентарна асамблея за Европейската икономическа общност /ЕИО/ и за Евратом, но е подписан Договор, по силата на който една Парламентарна асамблея действа и за трите интеграционни общности.От 1986г. е прието официално Асамблеята да се нарича Европейски парламент.

От 1979г. съставът на ЕП се формира посредством преки и всеобщи избори, които се провеждат на всеки пет години по партийните листи на европартиите, в един и същи ден на територията на обединението.До 1979г. в ЕП са участвали представители на националните парламенти.Все още не е въведена единна избирателна система и изборите се провеждат в съответствие с националните избиратели.Със създаването на европейското гражданство през 1992г. всеки гражданин на държава-член е и европейски гражданин и може да упражни активното си и пасивно избирателно право за ЕП на територията на обединението, там, където е трайно установен.

Всяка държава-член има определен брой депутатски места в съответствие с броя на населението й.Най-голяма е квотата на Германия – 99, а най-малка – на Малта –5.България има 18 места.Няма ограничения в броя на мандатите.Държавата-член решава самостоятелно дали евродепутатите могат да бъдат едновременно и в състава на националните парламенти.

След провеждането на изборите ЕП се конструира.Избира се Председател с мандат 2,5 години и заместник председател, които формират Бюрото но ЕП.В него участват и петима квестори.Действат постоянните комисии по всички ресорни направления.

Евродепутатите не са организирани по национален принцип, а в политически парламентарни групи на европартиите.Има и група на независими депутати.От 1992г. ЕП избира и европейския омбудсман с мандат от пет години.

ЕП заседава пленарно в Страсбург.Парламентарните комисии и парламентарните групи работят в Брюксел, а Секретариатът е в Люксембург.

По своята вътрешна организация, за която важен източник е и Правилникът за вътрешен ред, ЕП изцяло “имитира” национален парламент.но сходствата се изчерпват с този факт.ЕП не е носител на законодателната власт в ЕС.Институцията, която взима решенията е Съветът на ЕС.В ЕС няма обща процедура по нормотворческия процес.Всеки текст на Учредителните договори определя начина на взимане на решения върху неговата основа.В началото ЕП е създаден като консултативна институция.С реформите от 1986г. и 1992г. неговите правомощия се разширяват и към днешна дата той участва в нормотворческия процес с:

• 
  консултативни становища по проекто–нормата, които не обвързват Съвета на ЕС
  
• 
  одобрения, без които Съветът на ЕС не може да вземе решение, но приложното поле на тази процедура е ограничено и се свежда предимно до одобрението на международните договори на ЕС/без търговските/-договори за асоцииране, договори за присъединяване на нови държави
  
• 
  процедурата на съвместно взимане на решения, въведена през 1992г.
  

От средата на 70-те години ЕП получава бюджетни правомощия.Той гласува проекто-бюджета, подготвен от ЕК и Съвета на ЕС и е в правото си да го отхвърли.