В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет



Дата18.12.2018
Размер123.89 Kb.
#107357

Проект: „Активни и стабилни структури на гражданското общество за по-ефективна и прозрачна администрация” в изпълнение на Договор: 08-23-161/С/27.08.2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет”, съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейския социален фонд

ЕФЕКТИВНА КОМУНИКАЦИЯ

Повечето работодатели инвестират огромни суми в образователни програми по комуникативни умения на техния персонал. Потребностите от такива знания нарастват и във връзка с активизирането на международните контакти на българския бизнес.

Тази тенденция се засилва в общества като нашето, към което се насочват чуждестранни инвестиции и партньори за съвместен бизнес в България .

При пазарната икономика деловото общуване придобива нови измерения за разлика от плановото стопанство. Трансферът на бизнес идеи се осъществява чрез публична реч в обществото. Това могат да бъдат: годишни събрания на акционери, обсъждания в браншови съюзи, обществени дискусии и др.

Преобладаващата част от българските ръководители и специалисти не са обучавани в умения за презeнтация, делово общуване, сътрудничество с хората в света на бизнеса. Тези умения са едни от най–значимите способности, които една личност трябва да придобие и упражнява за успешен бизнес.

Усвояването на уменията за представяне като управленски инструмент и елемент на конкуренцията ще допринесе за разпространяване на знанията вътре и извън фирмата и оттам по голям ефект в работата.

От тази позиция книгата ще разгледа основните моменти в Уменията за представяне, а именно: същност на комуникацията, видове комуникации, причини за неефективна комуникация, устно представяне, писмено представяне, анализ на аудиторията, разработване на представянето, избор и организация на медиите при представянето и др.

КОМУНИКАЦИЯ И НЕЙНОТО ЗНАЧЕНИЕ


КОМУНИКАЦИЯТА е основен компонент на човешката природа. Комуникирането е нещо повече от разговор един с друг. Всяко наше изказване, външния ни вид, движенията ни, гласът, мълчанието, всичко това говори на другите за самите нас.

Когато се срещаме с други хора ние комуникираме с тях без значение, дали възнамеряваме да го правим или не. Някои съобщения са съзнателни например едно писмо, разговор или махване за поздрав, а други – съвсем несъзнателни като въздишка, прозявка, гримаса, усмивка, неволна дума.

От друга страна постоянно приемаме съобщения: някои ни казва нещо грубо или любезно, поздравява ни или ни отминава. Ние тълкуваме всяко съобщение и реагираме на него.

В човешките взаимоотношения могат да възникнат някои недоразумения в резултат на неразбиране на съобщенията или изпратените послания .

Точното разбиране на това какво е комуникация ще помогне да се избегнат тези недоразумения и да се осъществи едно успешно представяне.

Комуникацията е обмен на информация между хората. Тя не е едностранен акт. Комуникацията означава взаимна размяна на сигнали /информация/ между участниците в нея. Всяка комуникация има две страни - подател и получател .

Комуникацията може да се опише като процес, където подателят изпраща някаква информация по такъв начин, че получателят да може да я разбере. Подателят не може директно да изложи своите идеи на получателя.

Във всяка комуникация се използват кодове. Участниците в нея могат да се разберат само ако използват един и същи код. Смущения могат да възникнат на всеки етап от процеса. Ето защо информацията, която подателят изпраща не е точно същата, която достига до получателя .

Подателят трябва да се увери, че получателят разбира информацията правилно. Основният код, който използваме при комуникацията, това е езикът /под формата на реч или писмена форма/. Освен това използваме и други кодове като: символи, илюстрации, език на тялото и други. Независимо от избрания код, той трябва да бъде ясен за отсрещната страна. В противен случай комуникацията ще бъде неуспешна.

Упражнение 1:


Обучаемите работят по двойки за упражняване на успешна/ неуспешна комуникация и обсъждане на най-често допусканите грешки при комуникирането.

Демонстрация на неуспешна комуникация.


Обменът на информация се подчинява на точно определени правила.

ПРЕДАВАЩ И ПРИЕМАЩ ИНФОРМАЦИЯ


За да има комуникация са необходими най – малко двама души :

  • Предаващ, т. е. лицето, което предава съобщението и

  • Приемащ, т. е. лицето, което приема съобщението .

Комуникацията ни е необходима, за да поддържаме съзнанието за собственото си АЗ, чувството си за собствена стойност. Тя е важна за нашия живот повече, отколкото можем да осъзнаем това . Който не може да общува със заобикалящите го хора, той или е болен, или е на път да се разболее. Липсата на комуникация може да увреди нашето душевно и физическо здраве.

Нашият събеседник, приемащият информацията, може да избира как да постъпи с нашето послание. Предложението за комуникиране може :


  • Да се приеме учтиво, с удоволствие;

  • Да се отхвърли нелюбезно или учтиво, обосновано, необосновано;

  • Да се обезцени като омаловажи казаното, смени темата на разговора;

  • Да не се приеме, ако има проблем като: чужд език, проблеми със слуха, опасност от загуба на служебния пост;

Начинът, по който комуникираме, общуваме определя връзките ни с околните. От него зависи как се чувстваме в обкръжението си, дали ще се чувстваме разбрани, ще имаме доверие в партньора си или постоянно ще възникват неясноти и недоразумения .

ФАКТОЛОГИЧЕСКО РАВНИЩЕ


Разбираемост

Когато искаме да съобщим някому нещо , трябва сами да се погрижим съобщението да бъде разбрано. Съобщението е разбираемо, когато е направено на езика на приемащия .



Упражнение 2: прочита се следния пример :

“С убеждението, че разширението на производството на предприятието за мебели би допринесло, чрез отказа на досегашните поръчки, за постигане на значителна независимост в продължение на една година, ръководството на фирмата “ БОР” реши да разшири производството, привличайки всички възможни финансови средства.



Въпрос: Колко пъти трябваше да прочетете текста за да го разберете?

Активен метод за обучение:

Напишете няколко възможни съобщения, които са в непосредствена връзка със съдържанието на горното съобщение:

……………………………………………………………………………………………………………….

Анализът на съобщението показва, че то е твърде “тромаво“, обстоятелствено , “усукано“, за да ни информира за точните намерения на фирмата. Ясно е, че това съобщение не може да бъде успешно за получателя му.

Същото съобщение ще бъде успешно, ако се формулира така :

Фирмата “ БОР “ искаше в рамките на една година да се освободи от зависимостта на своя доставчик. Ето защо тя взе решение да произвежда друг нов продукти. Привлечени бяха всички финансови средства и работата по новия продукт започна.

Един текст или едно съобщение са разбираеми, когато са изразени прегледно, просто, стегнато и нагледно .

Какво означава това?

ПРЕГЛЕДНО: Същественото в едно съобщение трябва да предхожда по-малко същественото. На първо място се казва, това което е най – важно.

ПРОСТО: Използва се езика на този, за когото е предназначено съобщението: специфични термини и диалектни думи се употребяват само когато получателят ги разбира .

СТЕГНАТО: Подробностите, многословието и паразитните думи отпадат.

НАГЛЕДНО: Примери от практиката позволяват да опознаем по добре нещата.

ФАКТОЛОГИЧНО И ЕМОЦИОНАЛНО РАВНИЩЕ


Във всеки разговор участват две равнища: фактологично и емоционално. Често се сблъскваме с недоразумения, неочаквани реакции. Защо се получава така?

Фактологичното равнище е равнището на съдържанието на информацията, на разума, на мислите, на думите .

Емоционалното равнище е равнището на чувствата, което включва гняв, радост, симпатии, антипатии и.т.н То не се управлява от разума, а от сърцето .

Съдържанието на нашите съобщения, нещата, за които говорим спадат към фактологичното равнище, а начинът, по който ги изразяваме се ръководи от емоционалното равнище.

Дискусията протича спокойно и делово, когато емоционалното равнище е необременено. Тогава ние се разбираме с партньора добре.

Смущенията в емоционалното равнище имат пагубно въздействие върху фактологичното равнище. Деловият разговор става невъзможен, тъй като недоразуменията пречат да се постигне разбирателство по съдържанието.

Едва след отстраняване на смущенията в емоционалното равнище, работата на емоционалното равнище може да се поднови .

При смущения на емоционалното равнище първо трябва да се реши емоционалния проблем и едва тогава е възможно да се работи спокойно на фактологично равнище .



Емоционално равнище – причини за смущения


Причините, които предизвикват смущения и недоразумения на емоционално равнище са винаги едни и същи - те се крият главно в нас.

Клопката на нашите предразсъдъци


Как възникват конфликтите на емоционално равнище ? Примери.

Нека разгледаме един пример. Случва се много често да сме свидетели на подобна сцена :

Шефът обяснява на сътрудника си, че отсега нататък ще се води точна сметка за присъственото време, като всеки ще вписва до минута часа, в който идва на работното си място и излиза. Естествено сътрудникът не е очарован от това предложение и отвръща: Какво ще спечелите ако тук всичко се промени?

Раздразнен шефът отговаря: “Единствен вие г-н Иванов винаги създавате трудности “

Защо в този разговор възникнаха конфликти?


Въздействието от казаното отговаря ли на замисъла? Ефектът от думите на сътрудника съответства ли на това, което той иска да изрази?

Ако анализираме още веднъж ситуацията ще се уверим, че г-н Иванов се чувства несигурен. Има усещането, че отсега нататък ще го контролират по-строго и ще се лиши от малките си свободи и удобства.

СЪТРУДНИК Какво ще спечелите, ШЕФ

Чувства ако тук всичко се промени? Тълкува




Кодира послание

Декодира послание



ФОРМУЛИРОВКА ВЪЗДЕЙСТВИЕ


Формулировката и въздействието не съвпадат.

Сътрудникът кодира посланието на шефа си с думите: ”Какво ще спечелите, ако тук всичко се промени“? Шефът, обаче, декодира посланието различно: Той пак е против и иска да ми създава трудности . А в същност отчитането на присъственото време са в полза на сътрудниците, защото така ще се регистрира всяка минута извънреден труд.



Същността на недоразумението е в това, че кодираното послание не се декодира, по начина, по който е замислено.
Защо се получават такива недоразумения?

Важна причина за погрешното декодиране на казаното могат да бъдат: предразсъдъци, позиции и чувства .



ПРЕДРА3СЪДЪЦИ

Много често имаме предварително създадени мнения по дадени въпроси. В нашия пример става ясно, че сътрудникът не иска да приеме промяната. Нашите предразсъдъци действат като стена, която не пропуска никакви други послания. Това е пречка за постигане на разбирателство.

ПОЗИЦИИ


Позицията, която заемаме, определя нашите виждания за нещата. Събеседникът ни вижда нещата от своята камбанария различно от нас.

ЧУВСТВА


Чувствата, които изпитваме към нашия събеседник, оказват влияние върху нашето възприятие. Таим ли в себе си тъмни чувства – яд, гняв, възприемаме нещата негативно, т.е нашите чувства ни пречат да приемем обективно посланията.
Каква е възможността да преодоляваме нашите предразсъдъци, позиции, чувства и да разберем другия отсреща ?

Проблемът е в умението да слушаме. Когато не слушаме достатъчно внимателно и правим тълкувания, събеседникът контраатакува и се стига до недоразумения и конфликти .


ОБРАТНАТА ИНФОРМАЦИЯ ПРЕДОТВРАТЯВА НЕДОРАЗУМЕНИЯТА

Недоразуменията и конфликтите ще се избегнат ако не подхождаме емоционално и се постараем да разберем какво точно е имал предвид нашия партньор. За да проверим дали правилно сме декодирали съобщението, правилно е да резюмираме чутото и да го предадем обратно.

Само ако не смесваме чувството с интерпретацията му и задаваме въпроси докато се уверим, че наистина сме разбрали посланието, можем да преодолеем нашите предразсъдъци, позиции, чувства и да избегнем недоразумения и конфликти.

За качеството на съобщението носят отговорност, както приемащият така и предаващият съобщението. Единият трябва да го предаде достатъчно ясно, а другият носи отговорност за правилното интерпретиране на посланието .



НЕСЛОВЕСНА КОМУНИКАЦИЯ - ЕЗИК НА ТЯЛОТО

Когато водим делови разговор словесно ние съобщаваме много неща на нашия събеседник и без думи. Ние даваме израз на чувствата си чрез тона, мимиката, жестовете т.е. чрез езика на тялото.

Не словесните сигнали играят решаваща роля за начина, по който се възприема едно съобщение . Такива сигнали са:

Жестовете, походката, мимиката, погледа, външния вид, тон, позата, личното пространство. Нито една комуникация не се състои единствено от думи. В практиката двата вида общуване: словесно и безсловесно се използват съвкупно за по–цялостно предаване на посланието. Учудващо е колко важни могат да бъдат не словесните елементи на едно послание. Един оратор трябва да осъзнава каква огромна роля има безсловесното общуване, наречено език на тялото. По-малко от 10 % от цялостното въздействие на едно послание се дължат на съдържанието на речта.

Съотношението между словесна и несловесна комуникация според Мехрабиан, статия “Общуване без думи“ се разпределя по следния начин: думи 7%,

сила на гласа и интонация 38%,

израз на лицето и език на тялото 55% .

ОТНОШЕНИЯ


Чрез всяко послание :

  • Съобщавам нещо за себе си - саморазкриване

  • Казвам нещо за отношението си към човека срещу мен - информация за връзката

  • Искам нещо от партньора - апел

Всяка информация има 4 страни :


Саморазкриване, съобщение, отношение, апел




СИМЕТРИЧНИ И КОМПЛЕМЕНТАРНИ ВРЪЗКИ


Когато двама партньори са равностойни говорим за симетрична връзка, а когато единият партньор доминира над другия, говорим за комплементарна връзка .

При симетричните връзки партньорите взаимно се признават за равностойни и връзката е устойчива, издържа на напрежение .

При комплементарните връзки единият е пръв, другият е втори .

Пример: майка и дете; лекар и пациент; специалист и лаик ;

Методите да се докаже надмощие са разнообразни: използване на чуждици, неразбираеми термини и др.

Когато при тези връзки зависимият реши да се освободи от опеката, неминуемо се стига до борби и удари.



КАК ИЗГЛЕЖДАМ В ОЧИТЕ НА ДРУГИТЕ ?


Между това как аз виждам себе си и това как другите ме виждат има разлика. Психолозите говорят за разлика между самооценка и чужда оценка.

Американците Джо Лъфт и Хари Ингъм представят връзките между моето Аз и другите в модел наречен “Прозорецът на Джохари”


Обществена сфера



Бяло петно


НА ДРУГИЯ



Лична сфера


Несъзнателно



неизвестно

известно неизвестно

НА САМИЯ МЕН

Те смятат, че всеки човек има страни, които са му известни, и такива, които са известни на другите .



Обществената сфера е сферата на формите на учтивост, на любезното поздравяване. Тя обхваща това, което доброволно разкриваме на другите за себе си: добър външен вид, усмивка, любезно отношение към другите.

Частната сфера е сферата на нашите тайни. Например няма да кажа на г-н Иванов, че е досаден. Или ще се опитам да скрия от колегите си, че имам проблеми в личния си живот. Ние премълчаваме това, което искаме да скрием, но много често интонацията, погледа ни издават.

Събеседникът ни интуитивно разбира сигналите ни и реагира на тях: дори да подбирам любезни думи и да се старая да съм учтив, партньорът долавя усилията ми .



Несъзнателното е онази област от психологията, в която се спотайват непознати за нас и другите причини за нашето поведение и грешки в него.

Бялото поле е сферата, за която не знам нищо: какво мисли другия за мен, как му въздействам, вярва ли на аргументите ми? Издигам ли се в неговите очи или не? Как възприемат сътрудниците нарежданията ми - дали ги отдават на решителния ми характер или ме смятат за арогантен?

Ако знаехме по–добре как въздейства поведението ни върху другите, ако бялото ни поле беше по-малко, чрез корекция на поведението си можехме да избегнем нежелани реакции у партньора си.
Как можем да ограничим бялото поле ?

Отговорът е много прост: като приемем това, което партньорите ни искат да кажат за нас .




ПРЕЗЕНТАЦИЯ
Според Цицерон от един оратор очакваме : “Паметта на юрист, гласа на трагик, жестовете на артист .”

Представянето може да бъде устно и писмено. Както устното така и писменото представяне има 3 основни цели:

Да информира, да убеждава, да създава добър имидж.
Например в една организация се представя правилника за вътрешния ред пред служителите. Така те се информират за организационните процедури, за организационната култура.
Друг вид представяне информира аудиторията и след това я убеждава. Трябва правилно да се използват средствата за убеждение. Например ораторът иска да убеди дадена аудитория да купи продукти от неговата фирма. Тогава целта му в представянето ще бъде да характеризира продукта и да обясни с какво той превъзхожда същия продукт, произведен от конкурентите.




Каталог: html-bg -> virtualCollege -> spring
spring -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
spring -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
spring -> Сценарий за събитието Подготвяне и изпращане на покани
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
html-bg -> Асоциация за европейско партньорство /аеп
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008, с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
spring -> Типове комуникационни стратегии и стратегически комуникационни правила
virtualCollege -> В изпълнение на Договор : 08-23-161/С/27. 08. 2008 с финансовата подкрепа на Оперативна програма „Административен капацитет
virtualCollege -> Ръководство за методическо подпомагане на местните власти при осъществяване на


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница