В-к “Банкеръ”, 21 – 28. 02. 2014г. С парите за пенсии можем да строим магистрали



Дата01.10.2017
Размер61.25 Kb.
#31389
в-к “Банкеръ”, 21 – 28.02.2014г.
С парите за пенсии можем да строим магистрали
Изпълнителният директор на пенсионноосигурително дружество "Алианц България" София Христова специално за в. "БАНКЕРЪ"

София Христова е изпълнителен директор на пенсионноосигурително дружество "Алианц България". Тя е един от пионерите, които полагат основите на този сектор през 90-те години на миналия век. Завършила е финанси и кредит в УНСС, след което специализира управление на пенсионни фондове и попечителски банки в САЩ, както и корпоративно управление в USAID. До 1994 г. работи в Националния статистически институт, а след това се присъединява към новосъздадения "Доброволен пенсионен фонд България". През 1997 г. става изпълнителен директор на "Енергиен осигурителен фонд", а след вливането на фонда в Пенсионноосигурително дружество "Алианц България" през 2000 г. застава начело и на обединената компания.

 Г-жо Христова, всички подразделения на финансовия сектор у нас имат собствен гаранционен фонд. Изключение прави само частният пенсионен пазар. Защо е тази несправедливост към инвестиращите във втора пенсия? Ясно е, че доходност не може да сe гарантира, но поне пълният размер на вноските може.

- Гаранционен фонд няма, прав сте, но гаранции все пак има. В Кодекса за социално осигуряване са заложени лимити, които гарантират на участниците в пенсионните схеми, че дружествата няма да предприемат необосновани рискове. Такива са законовите ограничения за разпределение на активите - не повече от 5% в една банка, до 25% в банкови депозити, до 5% в един емитент на ценни книжа. Не повече от 20 на сто от активите на който и да е фонд за допълнително задължително пенсионно осигуряване могат да бъдат деноминирани във валута, различна от лев и евро, с което се елиминира на практика валутният риск. При доброволния пенсионен фонд този лимит е 30 на сто.

Гаранционен механизъм няма, но смисълът на капиталовия стълб на нашето пенсионно осигуряване, а и хоризонтът на инвестиране на парите за допълнителна пенсия достига понякога до 30-40 години. И в теорията, и в практиката е доказано, че най-добрата гаранция се нарича мултифондове, обвързани с жизнения цикъл. Тези фондове могат да осигурят специфичния оптимален баланс между риск и доходност за всяка възрастова група. Затова ние, пенсионните дружества, настояваме вече 6-7 години и аз наистина не намирам логичен отговор на въпроса защо не се случва. Ако това беше направено преди 2008 г., финансовата криза нямаше да има такова отражение върху доходността на пенсионните фондове.


Какви поражения нанесе кризата?


- Средната доходност в допълнителното пенсионно осигуряване за 2008 г. беше минус 24 процента. Трябва обаче да подчертаем и успокоим хората, като кажем, че за последните 12 години, включвайки тази неблагополучна 2008 г., средногодишно пенсионните фондове са разпределяли по сметките на осигурените в тях лица около 6% годишна доходност, а това съвсем не е лош резултат. В момента няма финансов инструмент, който да ти дава такава доходност за толкова дълъг период от време.

Банките може би го правят?


- Едва ли. Най-дългите депозити там са тригодишни. Дори и с подновяване на депозита трудно биха достигнали такава средногодишна стойност. Друго предимство на доброволния пенсионен фонд е, че в него можеш да внасяш, можеш да спреш, а можеш и да изтеглиш парите си, когато пожелаеш, като възстановиш данъчното облекчение (ако си ползвал такова). Това е една отворена система и цитираната доходност е твърде добра за нея.

Как преодоляхте лошия резултат от 2008-а?


- Тази криза, която ни удари, беше най-лошата от 60 години насам. Но ние бързо се поучихме от грешките, които сме направили. Успяхме да сменим дизайна на нашите портфейли така, че да се опитаме, доколкото това е възможно, да заложим на инструменти с приемлива доходност при нетолкова висок риск. Така компенсирахме бързо силно негативния резултат за 2008 година.

Може ли да се каже, че излязохте от кризата на плюс?


- Да, категорично. Всичките тези приказки, че парите на хората за втора пенсия са се стопили, са абсолютно неверни. Първо, вноските, реално постъпили за втора пенсия, са налични - т.е. те са факт, те са по сметките на нашите осигурени лица, плюс доходът, който е реализиран от инвестирането на тези вноски. За миналата година доходността на ДПФ "Алианц България" беше 6.58 на сто. 8.23 процента беше доходността през 2012-а. Това доказва, че инвестиционното управление на внесените средства е достатъчно ефективно.

Дотук всичко е ясно, но големият въпрос вече е свързан с бъдещите плащания.


- За мен трябва да се приложи защитен механизъм за вноските към момента на пенсиониране. Точно това може да го върши системата на мултифондовете, обвързани с жизнения цикъл. За капиталовите схеми това е най-добрата гаранция. Пресечната точка между гаранциите и капиталовата схема се нарича управление на рисковия профил.

Основното възражение срещу мултифондовете е, че хората няма да могат да се ориентират, т.е. могат фатално да сгрешат, ако оставим на тях да избират рисковия профил на инвестициите си.


- Това е голяма глупост. Хората много добре разбират, че е по-добре да имат възможността за избор, а не някой друг да решава, при това унифицирано, как да им се инвестират парите. Вярно, трябва да се погрижим клиентите да бъдат информирани как се инвестират парите им и ако искат (тук е акцентът!), да се включат активно в управлението на инвестиционния портфейл. Нещо повече, когато мултифондът е обвързан с жизнения цикъл, той няма да ти позволи, ако ти остават примерно седем години до пенсия, да поемеш необосновани рискове. Рисковият портфейл е за хората на по-млада възраст, балансираният - за средна, а за последните години преди пенсия е възможен само консервативен профил.

Дайте един реален пример от практиката.


- Допускаме, че един клиент е на 30 години и започва да спестява за допълнителна пенсия. На него му остават поне 35 години да работи. Това е средносрочен осигурителен период. Той би могъл да структурира по следния начин своите инвестиции - 30% в рисков портфейл, където доходността е най-висока, но и рисковете са най-високи. Там може да се стигне и до 50% годишна доходност, но може и да се изпадне в отрицателна доходност. Други 50% могат да бъдат насочени в балансиран портфейл, където обичайно се постига доходност от порядъка на 6 - 8 процента. Остатъкът от 20% ще отидат в консервативен портфейл, където обичайно очакваме от 2 до 5% доходност. Тази схема е произволна, клиентът може да я променя през годините, но когато наближи възрастта за пенсия, високорисковата компонента ще бъде автоматично изключена.

До каква степен вие можете да се намесвате в неговите решения?


- Ако той поиска например не 10% от средствата му да са във високорисков портфейл, а например 30%, ние бихме го подкрепили, ако пазарите на акциите се развиват добре, и бихме го възпрели, ако перспективите са лоши. Нещо повече, ако след време конюнктурата се влоши, ние бихме го извикали и бихме го предупредили за това.

Ами ако е достатъчно твърдоглав и не се съобрази с вашите препоръки?


- Може, но ние ще поискаме да ни подпише меморандум, че е предупреден.

Вече плащате втора пенсия, нали?


- Да, от доброволния фонд, включително и пожизнени пенсии. По нормалната логика тези пари е трябвало да сме инвестирали консервативно години наред, ние обаче сме ги инвестирали по общия ред. В момента всичко е унифицирано - независимо дали клиентът е млад или пенсионер.

Пропадането през 2008-а щеше ли да е с такава сила, ако действаше мултифондова пенсионна система?


- Според моите сметки тези 24% спад щяха да бъдат значително по-малко, а може би и въобще нямаше да има минусов доход.

Защо тогава тези мултифондове не се въвеждат?


- През 2007-а направихме международна конференция и всички докладчици казаха, че въвеждането им е жизненоважно. Досега нищо не е направено. Държави, които стартираха след нас капиталови схеми за пенсионно осигуряване, започнаха с мултифондове. Това се случи в Словакия, Румъния, Хърватска. В момента ние сме единствената държава в ЕС, в която все още не е направено нищо по въпроса.

Ако продължаваме да не правим нищо, това ще се отрази и на бъдещите ни пенсии, нали?


- Да, ако продължават да се отбутват не само мултифондовете, но и не се вземат мерки срещу влошаването на демографската ситуация у нас, ще страдаме не само ние с вас, но и нашите деца и внуци. Защото проблемите в една осигурителна система се решават не за години, а за десетилетия.

Кой спира развитието?


- Нямам обяснение. Аз на много въпроси нямам отговор. Например от много години поставям въпроса защо държавата не използва натрупания при нас дългосрочен ресурс за инфраструктурни проекти. С парите на пенсионните фондове може например да се дострои автомагистрала "Хемус". Ние сме готови да инвестираме необходимите средства, естествено, при условие че има гаранции за тяхната възвръщаемост. Нашият бранш от дълги години прави, включително и писмени, предложения до нашите правителства, но нищо не се случва.

Политическо късогледство ли е това?


- Не зная. Но пенсионните фондове разполагат със сериозен ресурс, който би могъл да се използва за значими инфраструктурни проекти, заявили сме желание за инвестираме по този начин и въпреки всичко това не се реализира.

При положение че за държавата това ще бъде един безлихвен ресурс, нали?


- Да. А обектите, които могат да се построят, обичайно са от първостепенна важност за обществото. Знаете ли, че Виенската опера е собственост на пенсионен фонд? Това е обичайно за модерния свят, защото пенсионните фондове са институционалните инвеститори, които поради своята природа могат да си позволят най-дългосрочните инвестиции.

Автор: Чавдар Цолов


http://www.banker.bg/?Channel=2&Category=1&Article=491430
Каталог: news
news -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703
news -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
news -> Тема: здравеопазване
news -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
news -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети
news -> Уважаеми колеги, Лятото е при нас и ето, че е време да помислим къде ще прекараме лятната отпуска
news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12
news -> Проф д-р Георги Ончев, дмн
news -> Код на училище Име на училище


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница