В края на ХVІІІ век в цяла поробена България и най-вече в Родопите настъпили гладни години



Дата11.01.2018
Размер64.71 Kb.
14. Родопски неволи през турско

В края на ХVІІІ век в цяла поробена България и най-вече в Родопите настъпили гладни години. Населението, особено мохамеданското, започнало да се бунтува срещу султана и грозящите го опасности. В историята тези събития са известни като кърджалийски размирици и злосторства. Автентично те са описани може би най-добре от епископ Софроний Врачански в неговото “Житие и страдание грешного Софрония”.

Основната фигура в Родопите, оглавила недоволството бил Мехмед Синап. В продължение на 12 години той създавал много грижи на султана. Други второстепенни главатари били Дертли Мехмед, Караманаф Ибрахим, Карафезията, Исаоглу, Аджи ага, Топал Салих, Еминджикът и др. Родопските размирници ги наричали хайти. Главното бунтовно средище на родопските хайти станала гористата и почти непристъпна планина Машергидик, която се намира между селата Кестенджик, Наипли, Каинчал и Алъкьой, т.е. западно от Пашмакли (Смолян) и южно от Дьовлен (Девин). През зимата на 1792 г. родопчани толкова изгладнели, че били принудени да ядат варени корени от различни растения и да мелят брашно от желъд, шишарки и др. Много родопчани отивали в Пловдив, Татар Пазарджик, Гюмюрджина и Драма да търсят храна, но обикновено се връщали с празни дисаги. Голямо отчаяние налегнало хората. Започнали да загиват от глад деца, жени, мъже и старци.

Единственият изход при това положение за много от тях било да се наредят под байряка на Мехмед Синап. Синап им станал и Господ, и Цар. Планината Машергидик се превърнала в светилище, а Алъкьой – в родопска столица.



Мехмед Синап е роден в с. Брещен, Неврокопска околия, от родители българомохамедани. На 5 години той останал кръгъл сирак с наследство порутена колиба, едно магаре и 2-3 кози. Мехмед се скитал по селото и се хранел благодарение милостинята на хората. Когато поотраснал, пасял конете на селото, а след това се изгубил някъде и никой нищо не знаел за него. Когато станал 20-годишен, се появил в Пашмакли и се цанил за аргатин на чорбаджи Пирага. През деня Мехмед пасял конете и карал с тях дърва, а нощем се губел в тъмнината. На съмване Мехмед пак се връщал при конете, натоварвал ги с дърва, накичвал се с цветя и пешком влизал в Пашмакли. Често любопитният чорбаджия намирал в торбичката на аргатина си чеверме, татралки (звънци за овце) и други вещи, придобивани по съмнителен начин (В. Дечев, 2002). След едногодишно аргатуване Мехмед се влюбил в най-малката дъщеря на Пирага и я поискал за жена. Момичето също загалило Мехмедя, защото той бил строен, красив, песнопоец и разговорлив. Пирговци, обаче, не били съгласни да им стане зет чеченски чилек - хайдамак. След закани и домашни разпри Пирага изгонил Мехмед Синап, но му подарил за спомен една пушка, един голям нож – каракулак, и един извехтял чохен и сърмен копаран (клашник, долама). На тръгване Мехмед казал на Пирага (Дечев, 2002):

- Ти ма ни стори зьот и ма изподи, ала да повниш кога зувот Мехмед Синапя! Я бех намислил да ти отсека кученя (главата), ала ма упраташ хубаво – сас тифек и каракулак, та нищо нема да ти сторя!



Мехмед Синап тръгнал за Машергидик. Там българомохамеданите от селата Кестенджик, Триград и Алъкьой го посрещнали с курбан. По време на яденето Синапят бил много замислен, обаче когато се нахранил, изправил се и с висок глас казал (Дечев, 2002):

- Я намислих как да найдим жито, брашно и хлеб.

- Как? – запитали неколцина от сътрапезниците.

- Да са сберот на сува место бешюскиши (петстотин) силяхлия (въоръжени) чилеци; всеки чилек да зьоми по четrри вретища (чували) и да довиде по две мулята.

- Е, сетне какво ша правим? – запитали сътрапезниците.

- Когато са сбират на сува место чилеците и мулетата, тогава жа им кажа какво жа правим по-нататък – отговорил Синапя.

Планът на Синапя бил възприет от хората. Петстотин въоръжени родопчани българомохамедани веднага се събрали под байрака му само за един ден. На другия ден привечер отрядът му се спрял и разположил на планината Санджак между Батак, Пещера, Брацигово и Дьовлен, северно от с. Фотен. Синап разделил дружината си на пет части и издал следната устна заповед (Дечев, 2002):



- Жа бастисвате (нападате) чифлици, села и царски хамбари; жа молите и плашитъ; жа грабитъ и палитъ; жа бахтете и прибиватъ; ала врю кони и мулята жа натуварити с жито, брашно и друго, каквото може да са яде. Който са ворне с празно муля, жа го обяся с главона надолу!

След тази страшна заповед четите се спуснали през нощта към полето и когато изгряло слънцето започнали нападенията.

След няколкодневно грабене четите, начело със Синапя, се събрали пак на планината Санджак, но с натоварени и претоварени коне и мулета.

Дружината на Синап била посрещната от изгладнелите българомохамедани с неописуем възторг. Славата му много бързо се разнесла по всички краища на огладняла Родопа планина. От находчивостта и смелостта на Синапя се повдигнал духът на всички голи и гладни родопчани, и особено на хайдамаците (авантюристите), бабаитите, плячкаджиите и славолюбците. Във всички родопски кътове се започнали бързи приготовления за походи и нахлуване в полетата.

През това време Синап не почивал на лаврите си. Той се настанил в село Алъкьой, оженил се за хубава българомохамеданка, започнал да гради кули и конаци и да се укрепва около Машергидик планина. Синапя бил признат за баш (пръв) главатар на размирниците и хайтите и до него се допитвали всички други второстепенни главатари.

Малко по-късно Султан Селим ІІІ по неволя признал Синапя за пръв главатар на размирниците. Цяла Родопа планина била разделена на девет големи байряка, т.е. бунтовни околии, но всички се подчинявали на Мехмед Синап!



Според турски държавни документи през 1793 г. родопските хайти, освен в Родопите, върлували в Пловдивското поле, както и в Средногорието. Дружините на Мехмед Синап и Дертли Мехмед достигнали дори до Златишко и Пирдопско. Там те водили ожесточени сражения с турската редовна войска, която ги разбила. Остатъци от разбитите хайти, начело с повечето главатари, се разбягали, като достигнали дори до Софийското поле.

Според местни родопски сведения (Дечев, 2002), дружините на Синап и Дертли Мехмед не били разбити, а обратно - редовната турска войска била разпръсната от хайтите. Синаповата дружина завзела проходите при Вакарел и Капуджик (Маркови врати), пресякла пътя София – Пловдив и до настъпването на зимата не давала никой да премине през тези проходи. Когато времето се застудило, Синап и Дертли Мехмед напуснали проходите и се завърнали в Родопа с голяма плячка.

През пролетта на 1794 г. хайтите нахлули отново в полето и върлували чак до Петровден. Турските войски ги преследвали, но безуспешно.

За да се разправи с бунтовниците, султан Селим ІІІ решил да действа по-меко. Помилвал размирниците и амнистирал главатарите им при условие, че бунтът и злосторствата ще бъдат прекратени. Повечето от главатарите приели условията и се усмирили. Само Мехмед Синап, Дертли Мехмед и Салих Топал от Лесково не пожелали да се възползват от царската милост. Затишието, обаче, не продължило дълго. През лятото на 1795 г. всички дружини и чети на хайтите в Родопа се отказали от султанската милост и отново започнали да грабят с още по-голямо ожесточение. Султан Селим ІІІ бил много разгневен, но въпреки това не се отказал от политиката си на помилване. Постепенно отново голяма част от бунтовниците сложили оръжие. Султанът назначил част от главатарите им за билюкбашии и сеймени. Не се предали само Мехмед Синап, Дертли Мехмед и Салих Топал.

През есента на 1803 или 1804 г. (Дечев, 2002) 10 чети на Мехмед Синап върлували и достигали с набезите си чак до Калофер.



Край на безчинствата на Мехмед Синап успял да сложи Кара Ибрахим. Той бил син на помохамеданчена българка и беден турчин на име Мустафа. Роден е в Чепеларе (Дечев, 2002). Майката на Кара Ибрахим, когото като малък наричали Химчо, била смоленка, ахъчелебийка. Нейната майка, т.е. бабата на Химчо, била християнка и се наричала Стана. До 18-годишна възраст Химчо бил карачер на мандра и аргатин. След това се изгубил от селото, а по късно майка му научила, че се е записал доброволец войник. Ибрахим се отличил като такъв и достигнал чин баш чауш (фелдфебел). Участвал в Турско-австрийската война и за заслуги бил произведен в офицерско звание. След войната се уволнил. Има сведения (Дечев, 2002), че от 1792 до 1797 г., след като напуснал военната служба, постъпил на служба у бунтовника Осман Пазвантооглу, а след това станал главатар на собствена голяма дружина размирници – хайти.

През 1798 г. Кара Ибрахим се завърнал в Чепеларе и никому не казвал къде е ходил и какво е правил от 1792 до 1797 година. Най-вероятно е (Дечев, 2002) Кара Ибрахим да се е възползвал от амнистията на Султан Селим ІІІ като бивш главатар на хайти и да е приел примирието, което предложил султанът, който от своя страна да го е произвел в билюкбашия.

През това време турската редовна войска безжалостно преследвала и унищожавала размирниците. При един от набезите на Синапя в Средногорието, редовната войската пресрещнала хайтите още от река Марица, в района на днешното село Цалапица. Започнало преследване по линията Брестовица-Чурен-Тъмраш-Персенк. Кара Ибрахим, вече като съюзник на султана, се опитал да пресрещне хайтите при Персенк, но не успял. Подгонил, обаче, синапювите хайти по пътя Лесково-Беден-Беденски бани, като водил непрекъснато сражения с тях. Накрая синапювите хайти достигнали и се събрали на Машергидик. Там станало и последното ожесточено сражение. Освен Кара Ибрахимовите войски от север, хайтите били притиснати и от юг, откъм Драма и Алъкьой, от редовна турска войска. Дружините на Синапя били разбити. Убит бил и Синап, когато бягал към една пещера, за да се укрие. След това войската се насочила към Синапювите кули и конаци в Алъкьой. Стрелбата с топове по тях траяла 2-3 часа. Когато се смрачило, огнените езици обхванали по-голямата част от Алъкьой. Там загинали също жената и децата на Синапя.

След убиването на Синап и по-голямата част от хайтите му, Кара Ибрахим с войските си временно се настанил в с. Триград и от там разпращал потери по Въчанското корито (Рупчос) да гонят и залавят остатъците от Синапювите и Топал Салиховите хайти. Точни данни за края на Дертли Мехмед и Топал Салих няма. Едни от хайтите били убити, други се предали, а трети избягали. След около месец Кара Ибрахим умиротворил Дьовленско и се завърнал в Чепеларе.
Каталог: fr
fr -> Робърт а. Поуел т р и л о г и я п о с в е т е н а н а е д н а з в е з д н а н о в а м ъ д р о с т з а звездите /астрософия/ херметична астрология том І към една нова звездна мъдрост астрология и реинкарнация изготвил
fr -> Тетра библос и л и
fr -> Memory stirred, but he turned his head, shyingaway from it
fr -> Ангел Бонов Митове и легенди за съзвездията Съдържание: Предговор 3 Съзвездията и техните имена 4
fr -> Отчет за касовото изпълнение на бюджета За периода 01. 01. 2010 г. 31. 12. 2010 г
fr -> Книга първа мойсей мисията на израел монотеистичната традиция и патриарсите на пустинята
fr -> 16. Видни широколъчани след Освобождението
fr -> Учителя методи Константинов Боян Боев Мария Тодорова Борис Николов съдържание
fr -> Захир паулу Коелю посвещение
fr -> 4. Национално училище за фолклорни изкуства (Средно музикално училище) в Широка лъка


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница