В листите на чакащите за здраве

В листите на чакащите за здраве

България е една от малкото страни в Европейския съюз, в която болен може да отиде на преглед при лекар, включително професор, буквално в същия ден, в който се е разболял или в най-лошия случай - на другия. Подобна скорост е недостъпен разкош за голяма част от западноевропейските пациенти. Там дори за посещение при личния лекар се чака около седмица.

Българските пациенти обаче са на път да загубят възможността да бъдат прегледани и оперирани бързо. Вместо това могат да попаднат в листи на чакащите. Или да започнат да си плащат за частни прегледи. Това е очакваният краен резултат от наложените от Министерството на здравеопазването и НЗОК нови правила за работа с касата, здравна карта и ресорни наредби. Причината - ограничения за личните лекари, по-малко клинични пътеки за сметка на ниско платени амбулаторни процедури и в добавка - опасност някои лечебни заведения и специалисти да останат без договори с касата. Целта на всичко това е да се намали ресурсът, който държавата излива в сектор здраве. Резултатите поне засега обаче вещаят още хаос в системата.

20 мига при личния лекар

Според новите правила личните лекари трябва да преглеждат един пациент 15 минути в рамките на профилактичен преглед и 20 - ако е спешен. Това може да става в рамките на пет часа за деня, останалите два са за промоция на здраве, следват посещения по домовете. Ако в момента през кабинетите на личните лекари на ден минават минимум по около 30-40 души, за в бъдеще тази бройка ще бъде 15-20. Останалите ще трябва да се върнат на другия ден или да се лекуват за своя сметка.

"Ако се въведе пръстов идентификатор в доболничната помощ и се запази задължителната продължителност на прегледа от 15-20 минути, ще се стигне до големи опашки и хора, които ще останат за преглед за следващия или по-следващия ден. Никой от нас не би искал да го прави умишлено, но обстоятелствата ще принудят личните лекари да работят по този начин", коментира доц. д-р Любомир Киров, председател на Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България. Според него сдружението ще продължи да води преговори за отпадане на задължителната продължителност на прегледите.

Има ли специалист в региона

Прегледът при джипито и сдобиването с направление за специалист е само първото препятствие. Второто е да се намери лекар, който работи в болница, т.е. има нужната експертиза и в същото време има договор със здравната каса. С цел спестявания здравното министерство беше решило да ограничи достъпа до този тип специалисти. Но го направи по най-дървения начин - като разпореди тези лекари да не получават документи от регионалните му подразделения, с който да кандидатстват за договор с НЗОК или пък да не дават входящи номера на заявленията им. След краткото лекарско недоволство през април директорът на "Медицински дейности" в здравното ведомство д-р Ивелина Георгиева съобщи пред журналисти, че здравните институции ще приемат документи за сключване на договор. И тъй като в страната липсват достатъчно специалисти, всички желаещи вероятно ще сключат договори. Срокът да се установи дали това наистина ще бъде така е средата на май. Ограничаването на достъпа до специалисти обаче също би довело до забавяне в лечението на болните.

Болниците също работят по нови правила. През миналата година на клиниките бяха наложени твърди лимити за плащания от касата в размер на между 70% и 90% от средствата, изплатени през 2014 г. През тази година има ограничения не само в сумите, но и за броя операции или терапевтични процедури от един вид, които здравната каса ще плати. Например, ако болницата е получила общо 10 млн. лв. през миналата година, сега тя вероятно ще сключи договор за същата сума, но ще й бъде указано колко операции ще купи от нея здравната каса. Повече бройки означава, че пациентът ще плати или болницата ще ги прави за своя сметка. През миналата година клиниките разчитаха, че както и преди, НЗОК ще плати надлимитната дейност и продължиха да приемат пациенти. Горницата беше на обща стойност над 65 млн. лв., а парите си получиха единичен брой клиники. Останалите болници реализираха големи загуби и започнаха да отлагат пациентите.

"От миналата година болниците започват да оформят листи на чакащите и тази тенденция ще се задълбочи през тази. Получава се така, че болниците имат капацитет - лекари, легла и време, но заради лимитите не могат да работят и трябва да запишат пациентите в листи на чакащите. Създаваме ги изкуствено, за да пестим пари, а не по медицинска необходимост", коментира д-р Стойчо Кацаров, председател на Центъра за защита на правата в здравеопазването (ЦЗПЗ). В средата на април от здравната каса оповестиха, че здравната карта, според която в България има 3000 излишни легла, ще влезе в сила не от тази година, а от април 2017 г. и всички болници ще могат да сключат договор, както и през миналата година. На практика обаче се очаква новите договори вече правят някаква селекция, макар и чрез новите лимити, които се поставят.

Как да няма лимит

Българският лекарски съюз, сдружението на частните болници и ЦЗПЗ обжалват в съда новите правила с искане те да бъдат отменени, а действието им - спряно.

"Създаде се прекалено голямо напрежение в сектора и всички широко прокламирани реформи бяха отложени за следващата година, поне според изявленията на здравните институции. Логиката на действащите правила обаче е пациентът да бъде отлаган за утре или вдругиден и се надявам целта на реформата да не е да чакаме личния лекар по една-две седмици, както във Великобритания, с цел да се вместим в недостатъчния бюджет на здравната каса", коментира д-р Цветан Диманов, управител на медицински комплекс "Полимед". Той допълва, че все още болниците не са наясно какво ще представляват договорите им със здравната каса, за да прогнозират дали ще се забави лечението на пациентите им.

Според д-р Стойчо Кацаров, за да няма лимити, листи на чакащите и здравната каса да се вмести в бюджета си, трябва да се преосмислят сегашните правила и да се направят реформи в две стъпки. Едната от тях е да се оптимизират медицинските стандарти, които изискват огромен брой лекари в едно отделение. Така ще се намали натискът върху болниците, защото стандартите увеличават разходите им и ги принуждават да хоспитализират всички пациенти.

Второто е да се ограничи влизането в болница, като се увеличат средствата в извънболничната помощ. В момента за първична помощ са предвидени 193 млн. от общо 3.2 млрд. лв. бюджет на здравната каса.

"В момента, когато кажат на пациент, че трябва да плати 500 лв. за изследване с ядрено-магнитен резонанс, той влиза в болница, защото не може да си го позволи. Трябва да има и повече безплатни лекарства, включително за остри състояния, за да не влизат родителите с детето в болница, защото не могат да си позволят да му купят антибиотик", смята д-р Кацаров.

Засега, изглежда, промяната в правилата е в съвсем друга посока. А тя вместо да подобри здравеопазването и да намали изтичането на средства в ненужни процедури, произвежда затруднен достъп до здравни услуги. Което в крайна сметка отново води до двойно плащане за здраве - веднъж под формата на осигуровки и втори път за частен преглед.