В норвегия грижите за хората със сляпо-глухота са на светлинни години пред нас

гр. Пловдив

Димитър Парапанов благодари за всичко, и обясни, че в България има още много да се направи, тъй като нито има обучени специалисти (учители и интерпретатори-придружители), нито има такава материална база (сгради, оборудване), както в Норвегия.

- лица със сляпо-глухота (имащи комбинирани зрителни и слухови увреждания),

- персонал, работещ с лица със сляпо-глухота;

- роднини на сляпо-глухите.

Според националната статистика на „Айкхолт”, към 31.12.2009 г. в Норвегия са идентифицирани 354 сляпо-глухи лица, от които 266 са с придобита сляпо-глухота и 88 са с вродена сляпо-глухота. Без да се претендира за изчерпателност, тъй като няма официален държавен регистър на лицата със сляпо-глухота. Предполага се, че идентифицираните сляпо-глухи са около 80% от реалната популация на сляпо-глухите в Норвегия. Новите клиенти за 2009 г. са 25. Възрастовата група на сляпо-глухите между 19 години и 66 години е 67%. Сляпо-глухите с Ушер-синдром са около 50% от популацията на сляпо-глухите.

Учебните курсове на центъра са насочени индивидуално към всеки кандидатстващ. Курсът може да се състои от няколко модула, като всеки модул продължава до 5 дни. Освен в учебните помещения на „Айкхолт”, курсовете се провеждат в дома на клиента (надомно обучение), но също така и на работното му място, или в училището (колежа, университета), ако е ученик или студент, като в тези случаи включват неговите преподаватели там, или колеги по месторабота. Също така се дават съвети за адаптиране на домашната, работната или учебната среда, за да бъде безопасна и достъпна за сляпо-глухия. Курсовете са индивидуални или групови, в различни специализирани области: ориентиране и мобилност, брайл, общуване (включва алтернативни форми на общуване, като жестомимичен език, тактилно-жестов език, хаптично общуване); информационни и комуникационни технологии (включва компютърна грамотност, електронно дистанционно обучение, консултиране по телефона, отдалечена помощ). Също така се извършва адаптиране и тестване на технически помощни средства, които се заплащат от държавата, и се предоставят от съответни фирми-доставчици. Отделено е внимание и за курсове по различни хобита и дейности от свободното време, както и за психо-социални теми. Същия ден в центъра посетихме групов час по история на социалната политика в Норвегия, който се водеше от външен лектор. Дискусията се провеждаше при голям интерес и активно участие. В залата познахме много от сляпо-глухите и техните интерпретатори, които до неделя бяха на лятната среща на АНСГ в Осло. Разбрахме, че курсът ще се провежда няколко седмици и участват около десет сляпо-глухи с техните интерпретатори-придружители. Залата, където се провеждаше курса, бе специално пригодена. Освен нормалното осветление, имаше и прожектори за по-висока яркост. Озвучаването бе чрез конферентна система - с микрофон пред всеки участник и тонколони на няколко места в стаята.

Посетихме часове по зрителна рехабилитация, компютърна грамотност и брайл. Брайловото обучение е свързано и с компютърното, когато се ползва брайлов дисплей, също и когато се ползват портативни компютъризирани брайлови устройства за писане, четене и водене на записки, които са съвместими с лаптопи и мобилни телефони.
Сряда, 9 юни. Предиобед бяхме в Университета в Осло, Педагогически факултет, Катедра по Специална педагогика. Срещнахме се с професор д-р Анфин Вонен и преподавателя г-н Кристиан Шесму. Те ни разказаха за учебната програма за обучение на жестомимични преводачи. Това е университетска бакалавърска учебна програма от 3 години. Приемат се кандидат-студенти, които са завършили средно образование, като към момента се обучават около 50 студента.

През първата година се изучава норвежки жестомимичен език. Втората и третата година се изучава превеждане (интерпретиране) за различни целеви групи – хора с увреден слух (глухи и тежкочуващи) и сляпо-глухи. През третата година студентите завършват обучението си, като се усъвършенстват в интерпретирането на сляпо-глухи, придружаването и описването на заобикалящата обстановка.

В програмата на третата година се изучават:

• 
  различни начини на общуване и комбинации от тях: устна реч, калкиращ жестомимичен език (това е жестомимичен език, съчетан с артикулация), също така жестов език без артикулация (за тотално сляпо-глухи), тактилни ръчни азбуки, хаптични сигнали;
  
• 
  интерпретиране чрез тактилен жестов език;
  
• 
  интерпретиране чрез жестомимичен език при пигментна дегенарация на ретините (тунелно зрение);
  
• 
  словестно интерпретиране и хаптични сигнали;
  
• 
  интерпретиране от писмен текст;
  
• 
  интерпретиране „от реч към текст” за лица с придобита сляпо-глухота (чрез писане на компютър)
  
• 
  как да влизаме в контакт със сляпо-глухи;
  
• 
  техники на придружаване;
  
• 
  описване на заобикалящата среда (хора, предмети);
  
• 
  зрение, анатомия и болестни състояния на окото, и тяхното влияние върху начина на интерпретиране, придружаване и описване;
  
• 
  професионална етика;
  

След завършване на бакалавърската степен, студентите могат да завършат в Университета в Осло магистърска степен по жестомимичен език. Проф. Вонен подчерта, че в Норвегия е било решено обучението на преводачи за глухи и интерпретатори-придружители на сляпо-глухи да бъде обединено под единна специалност „преводач по жестомимичен език”. По този начин специалистът има по-широка подготовка и може да работи с всички категории лица със слухови или комбинирани зрителни и слухови увреждания, ползващи всякакви алтернативни методи на общуване.

Бакалавърската специалност „Преводач по жестомимичен език” се изучава също и в колежите в гр. Берген и в гр. Тронхайм.

Професионалното обучение обаче е основано на широкия държавнически подход в Норвегия, който осигурява редовна заетост на всички жестомимични преводачи. Държавата плаща заплата и командировъчни на преводачите за всички часове за превеждане, интерпретиране и придружаване на глухи и сляпо-глухи лица, които са подали заявки. Така че, преводачите имат пълна заетост и доходите им са средни за страната, което прави професията престижна и в нея се реализират много млади хора.

Димитър Парапанов обсъди възможното сътрудничество за подготовката на интерпретатори-придружители за сляпо-глухи в България. Важни са обединените усилия на хората с увреждания, които да принудят правителството да осигури със закон пълно обслужване на глухите и сляпо-глухите по отношение на превеждането и придружаването.
Следобед посетихме централния офис на Фондация "Сигно" и разгледахме голям техен комплекс в Осло - центърът „Конрад Свенсен”, където има настанени 60 души - глухи с допълнителни увреждания, включително и с интелектуални нарушения, и от тях 13 сляпо-глухи. Всеки си има апартамент и живее там, като условията са дори по-комфортни от тези в центъра „Андебу”. Имат плувен басейн и сензорна стая, занимални, всекидневни и много персонал (учители и асистенти, лекари, медицински сестри).


Четвъртък, 10 юни. Училище за сляпо-глухи деца „Скодален” в гр. Осло. То се намира на високо възвишение над столичния град, в близост до световноизвестната писта за ски-скок „Холменколен”. Част е от комплекс сгради на училището за глухи деца. Директорът на училището за сляпо-глухи г-н Кнуд Нордли и учителката г-жа Тирил Улдвиг представиха накратко историята и развитието на институцията. Това са специални училища от интернатен тип, но настъпилите обществени промени и разгръщането на интегрираното обучение при децата с увреден слух са довели до намаляване на броя на учениците. Понастоящем не се използва изобщо интернатната база и всички ученици живеят в Осло и околностите му, като се придвижват всеки ден с таксиметров превоз, заплащан от държавата. В училището за сляпо-глухи се обучават 7 деца и подрастващи, предимно сляпо-глухо родени, а част от тях имат и допълнителни увреждания. Приемат се деца от предучилищна възраст, като могат да останат за обучение до 18 годишна възраст или малко по-големи.

Беше ни показана базата и начинът на обучение на сляпо-глухите деца. Винаги един учител работи само с един ученик. Първо видяхме плувния басейн, после ни заведоха в учебната сграда, където има отделни кабинети за всяко сляпо-глухо дете. Обучението се провежда по индивидуален учебен план, фокусиран върху индивидуалните нужди на ученика. Работи се върху изграждане на удовлетворение и мотивация, развитие на общуването, на физическата култура и дейностите от ежедневието. Изграждат се 5 основни умения: да може да се изразява устно или чрез жестова реч, да се изразява писмено, да може да чете, да може да смята, да може да използва дигитални устройства и технически помощни средства. В обучението се използва календарна система от символи-модели - които нареждат на дъсчица и ги показват на децата да ги гледат и опипват. Целта е всеки символ да се опипа и възприеме като дейност, след приключването на дейността символът се сваля от дъската и се слага в кутия. Следващия символ показва следващата дейност. Когато детето е навън, вместо дъска, се взима папка, в която се залепват символите. Целта е да придобие представа за поредност и цикличност, както и да се даде повод за обсъждане на различни дейности и припомняне на минали такива. Също така децата се обучават да ползват компютър чрез софтуер, като ученика натиска няколко разноцветни бутона, като може да пусне изображения и снимки, придружени с музикален сигнал и гласово описание от синтетична реч. Разказаха ни, че сляпо-глухо родените деца след завършване на училище, обикновено ги приемат да живеят в центъра „Андебу” за постоянно, като родителите им предпочитат да ги оставят там, където им се предоставят добра грижа и услуги.

Светлозар Парапанов

Координатор на Националната асоциация на сляпо-глухите в България

Методист по алтернативни методи на общуване

към Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” - Пловдив
Международен семинар по хаптично общуване на тотално сляпо-глухи

гр. Поморие,

28 август – 04 септември 2010 г.
От 28 август до 04 септември 2010 г. в гр.Поморие, в Националния център за социална рехабилитация „Св. Георги”, се проведе Международен семинар по хаптично общуване на тотално сляпо-глухи. Основни участници бяха осем норвежеца: лица със сляпо-глухота, интерпретатори-придружители и специалисти по хаптично общуване. Ръководител на семинара бе г-н Геир Йенсен – генерален секретар на Световната федерация на сляпо-глухите (СФСГ) и на Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ), председател на Норвежката асоциация на сляпо-глухите (напълно сляп със слаб остатъчен слух). Участваха г-н Уле Елвесвеен - тотално сляпо-глух, владеещ жестомимичения език и тактилния жестов език, със съпругата си г-жа Турил Елвесвеен (глуха виждаща). Участваха още интерпретаторите-придружители на Геир Йенсен – г-жа Лисбет Москауг и г-жа Арлет Егенес, както и интерпретаторите-придружители на Уле Елвесвеен – г-н Фруде Гравнингсмир (интерпретатор и специалист по хаптично общуване), г-жа Катрине Тимм Хой и г-жа Сигрид Талго. От българска страна имаше също 8 участника: специалните педагози в Националния център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) „Хелън Келър” - гр. Пловдив – Деян Славов, Ваня Ташева и Анна Ройдева, и сляпо-глухите Емил Кръстев Димов от гр. Шумен (тотално сляпо-глух) с интерпретатор Геновева Кръстева Димова, Катя Парапанова (тотално глуха с частично зрение) с интерпретатор Светлозар Парапанов – координатор в НАСГБ и методист в НЦРСГ „Хелън Келър”, и Димитър Парапанов – председател на НАСГБ (напълно сляп с остатъчен слух, ползващ слухов апарат), чийто интерпретатор-придружител бе Деян Славов.

Поради финансовите затруднения, българските сляпо-глухи ползваха правото си на добавка за социална интеграция за балнеолечение, която ще бъде изплатена от дирекциите „Социално подпомагане” (195 лева, с придружител 390 лева). По този начин, участието на българските сляпо-глухи в семинара бе за тяхна сметка, а не на НАСГБ, с което бяха спестени 1170 лева. И тримата сляпо-глухи си ползваха безплатните билети за ЖП транспорт на стойност 180 лева за тях и придружителите. Или общо бяха спестени средства за НАСГБ в размер на 1350 лева. За семинара НАСГБ изразходва за норвежките гости, участници, специалисти и преподаватели, сляпо-глухи и интерпретатори – 1176 лева, и за българските участници специални педагози 693 лева, или общо 1869 лева.

28 август (събота) беше денят за пристигане и настаняване на участниците. На 29 август (неделя) се проведе среща, на която Димитър Парапанов и Геир Йенсен представиха участниците в международния семинар и се обсъди програмата за провеждане на семинара - от 30 август до 03 септември с лекции и практически упражнения по 2 часа сутрин от понеделник до петък, от 09:30 до 11:30 ч.

На 30 август се пристъпи към практическото реализиране на семинара. Официалното откриване бе направено от ръководителя Геир Йенсен, който поздрави участниците от името на Управителния съвет на Норвежката асоциация на сляпо-глухите. „Щастливи сме да ви помогнем по какъвто и да било начин. През тази седмица ще споделим част от опита си, който сме придобили в Норвегия. Ще имате възможността да видите по какъв начин общуваме ние в Норвегия. Надяваме се, че вие ще можете да използвате това в България. По този начин вие ще приемете нашето познание и може да развиете ваш начин на общуване. Смятам, че нашата подкрепа ще бъде този малък стимул, който ще ви помогне да се развивате в бъдеще” – заяви г-н Йенсен в своето обръщение.

На 30 и 31 август лекциите и практическите упражнения се водеха от Фруде Гравнингсмир, специалист - интерпретатор по хаптично общуване, автор на книгата „Основно жестово ръководство по хаптично общуване”. В упражненията се включиха българските сляпо-глухи с интерпретаторите им, и те взеха участие и в следващите занятия по време на курса. Хаптичното общуване е вид описателна система и се използва от интерпретаторите, за да предоставят на сляпо-глухия бърза и детайлна информация относно заобикалящата го среда, вътрешното или външното пространство, в което се намира, хората, които са около него и техните действия в момента. Наречено е „хаптично общуване”, „хаптична система” или „хаптика”, като терминът произлиза от гръцката дума „хапкитос”, която означава „осезание”. Използват се петте неутрални зони на тялото: гърба, горната част на ръката, горната част на дланта, зоната над коляното и стъпалото. Преводачите подават предварително уговорени условни сигнали и хаптични знаци, чертаят по гърба карти и схеми на заобикалящата среда. Преимуществото на хаптичната система е, че може да се използва с които и да са други методи на общуване (например устна реч, писане по дланта, жестомимика, тактилен жестов език и др.), като заедно с тях, добавя информация за заобикалящата среда, а другите методи се използват за интерпретиране думите на събеседника.

На 01, 02 и 03 септември Уле Елвесвеен - тотално сляпо-глух, изнесе лекция и с примери сподели своя опит като тотално сляпо-глух човек, от рождението си с пълна загуба на слух, до днес. Преодолявайки много трудности в обучението в училище и в усвояване на професия дърводелец и тапицер, той търси начини за усвояване за общуване чрез жестомимичен език като глух младеж. И в последствие като глух - късно ослепял, чрез усвояване на тактилния жестов език търси възможности за общуване със своите преподаватели и заобикалящите го. Успява да се пребори и да получи платен от държавата интерпретатор, който му помага както в обучението в училището за слепи, така и в работата като тапицер във фабриката. Благодарение на упоритостта и необходимостта му от куче–водач, той усвоява техниката на ползването му, и е първият тотално сляпо-глух в Норвегия, придвижващ се с куче-водач. Уле сподели опита си за ползване на много специфични безжични вибриращи помощни технически средства в жилището си, на компютър и на мобилен телефон с брайлов дисплей, и за общуването му със съпругата си Турил и с интерпретаторите му. Също така, участва и в обучението на студенти – преводачи по жестомимичен език, като тотално сляпо-глух (актьор, пресъздаващ различни комуникативни ситуации) в помощ на преподавателите от университета в Осло.

Уле Елвесвеен е специфичен действителен пример как един тотално сляпо-глух може да се пребори с различни трудности и ситуации в общуването, за да води до известна степен самостоятелен независим живот.

След приключването на лекцията на Уле, който отговори на въпроси от участниците, се проведе заключителна среща.

Международният семинар за хаптично общуване даде възможност за теоретично и най-вече практично предаване на норвежкия опит по хаптично общуване на българските специалисти и сляпо-глухи. В същото време участниците имаха възможност по-добре да се опознаят и установят добри приятелски контакти, разменяйки си адреси и имейли. Семинарът беше реален принос в професионално отношение и за доброто сътрудничество и приятелство между сляпо-глухите от Норвегия и България.

На 04 септември те се разделиха обогатени с повече знание, опит и приятелски чувства. Участниците отпътуваха – норвежците с полет за своята родина, а българите с влакове за Пловдив и Шумен.
Светлозар Парапанов

Координатор на Националната асоциация на сляпо-глухите в България

Методист по алтернативни методи на общуване

към Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи „Хелън Келър” - Пловдив

Националната асоциация на сляпо-глухите в България (НАСГБ) е една от младите организации на сляпо-глухите във Европа и света. Полага усилия за издирване, организиране, подпомагане и рехабилитация на лица с комбинирани сензорни зрителни и слухови увреждания. Приоритет е рехабилитацията най-вече на тотално сляпо-глухите и на лица с практическа сляпо-глухота - с тежки зрителни и слухови увреждания. За тази цел през 2004 г. НАСГБ създаде Национален център за рехабилитация на сляпо-глухи (НЦРСГ) „Хелън Келър” - Пловдив. Ръководствата на асоциацията и на центъра полагат усилия да подготвят младите специални педагози в обучението и рехабилитацията на сляпо-глухите. Основен елемент е усвояването на жестомимичния език и на тактилния жест. В това отношение голяма помощ ни оказват специалистите от Съюза на глухите в България (СГБ) и неговия Национален център по жестомимичния език. За което изказваме нашата признателност и благодарност към председателя на СГБ - Васил Панев, на специалистите Миряна Мошева, Спаска Джангозова, Христина Гъркова, Елена Буцева и други, които ни оказват компетентна помощ.

Участвайки в редица международни конференции по сляпо-глухотата, ние стигнахме до убеждението, че трябва да подготвим младите ни специални педагози посредством обмяна на опит с колегите си от други страни, имащи богат опит в тактилно жестовия език и хаптичното общуване - рехабилитацията на сляпо-глухите. Първите стъпки в тази насока вече са направени. В края на март 2010 г. преподавателите от НЦРСГ „Хелън Келър” участваха в Семинар за предоставяне на услуги за сляпо-глухи в страните от Източна и Централна Европа, провел се в Унгария. Благодарение на членството ни във Европейския съюз на сляпо-глухите (ЕССГ) и Световната федерация на сляпо-глухите (СФСГ), НАСГБ установи активни контакти със специалисти от Норвегия, Русия, Хърватска, Великобритания и други страни. На разменни начала НАСГБ търси най-подходящи форми за обучение на нашите специалисти и обмяна на опит. В подкрепа на тази идея е проведеният в България Международен семинар с изтъкнати специалисти от Русия, Норвегия и Хърватска - 25-30 май 2010 г. Изказваме най-искрена благодарност на Сергей Сироткин - президент на Европейския съюз на сляпо-глухите и председател на асоциацията „Елвира” в Русия, Геир Йенсен (Норвегия) - генерален секретар на Световната федерация на сляпо-глухите и на Европейския съюз на сляпо-глухите, Саня Тарцай от Хърватия - магистър по тактилен жестов език и жестомимичен език, председател на Хърватската асоциация на сляпо-глухите, вицепрезидент на ЕССГ и член на Изпълнителния съвет на СФСГ като регионален представител за Европа. Те дават реален принос в рехабилитацията и интеграцията на сляпо-глухите не само в България, но и в света, и Европа.

От 03 -12 юни тази година по покана на Норвежката асоциация на сляпо-глухите председателят на НАСГБ и координатора на НАСГБ, методист на НЦРСГ „Хелън Келър” посетиха и се запознаха обстойно с работата на Националния ресурсен център за сляпо-глухи в Норвегия и други четири регионални центрове, както и Университета в Осло, където се подготвят и дипломират като бакалаври преводачи по жестомимичен език и тактилен жестов език, които работят като преводачи за глухи и интерпретатори-придружители за сляпо-глухи. Това посещение ни стимулира да се проведе първия в България Международен семинар по хаптично общуване от 28.08. до 04.09.2010 г. под ръководството на Геир Йенсен. Специалистът Фруде Гравнигсмир запозна екипа на НЦРСГ „Хелън Келър” с новия и разпространяващ се метод по хаптично общуване за сляпо-глухи. Скромният ни двумесечен опит ще ви го представим сега теоретично с доклад на методиста Светлозар Парапанов и с практически умения и демонстрации с тотално сляпо-глухия Илия Желязков, тотално глухите с частично зрение Красимир Евтимов и Али Неби, заедно със специалните ни педагози Ваня Ташева и Деян Славов. Ще бъдат демонстрирани и други алтернативни методи на общуване, компютърна грамотност като алтернативен метод за сляпо-глухите с частично зрение чрез мишка и монитор, за тези с частичен слух чрез говорящата програма „Гергана”, и за тотално сляпо-глухите чрез брайлов дисплей и други, както и традиционните умения по ориентиране и мобилност, брайл и други. Демонстрациите ще продължат и паралелно с изложбата във фоайето пред залата.

В седнало положение се използва за обратна връзка - отговор (да, не, какво), усмихва се / сърдит е, уста / смях, писане буква по буква, инициали и др.

Хаптичните комуникационни зони са свързани с неутрални знакови контактни зони на тялото. Цялата предна част на тялото, от врата до коленете, представлява „червена зона”, т.е. не се използва.

Усещането за допир е силно индивидуален процес. След проучвания и обсъждане, са определени тези пет комуникативни зони, предназначени за хора, активно използващи хаптичното общуване. Важно е да се работи съвместно с човека, който се интересува от използването на хаптично общуване, за да се установи кои комуникативни зони той предпочита, респективно – не желае да използва. Повечето хора възприемат гърба, раменете и горната част на ръката като по-удобни места и по-лесни за възприемане и привикване.
Също така е важно да се знае, че силата на натиск, която се изисква, ще бъде строго индивидуална. Дадени сигнали едно лице възприема като слаби, а това обърква и разсейва, докато друг човек може да ги възприема дори като болезнени. За да се определи индивидуалната чувствителност на лицето, се изпълнява упражнение, при което интерпретатор-придружителят рисува фигури върху гърба на сляпо-глухия, а той от своя страна рисува възприетото върху хартия. Използването на хаптичното общуване изисква сътрудничество и добро взаимодействие между всички участници.
Демонстрация на компютърни умения и на устна и жестомимична реч (Красимир Евтимов и Али Неби).
Демонстрации на техники по хаптично общуване: (Илия Желязков)

Описанието на техниките в цитати е от лекции на Фруде Гравнингсмир, изнесени на Семинара по хаптично общуване, проведен в България, 28.08. – 04.09.2010 г.
1) Водене (придружаване) на сляпо-глухия с хаптични сигнали

„Когато се намираме зад човека, показваме посоката на гърба. Движение напред, завой надясно, наляво, обръщане – надясно, наляво. Може да се прави с 2 пръста или с всичките. Ако водите сляпо-глухия, използвате гърба за подаване на информация.”

„Когато започнем да рисуваме стаята на гърба, заставаме с гръб към стената и рисуваме стаята от тази позиция, защото ако си сменим позицията, картата на стаята ще се промени. Когато започваме да описваме стаята, намираме място, стол, където да седнем и започваме от това място да описваме стаята. Винаги започваме описанието от мястото, където седи сляпо-глухият. Ако седите в автобус, можете да изчертаете пространството върху горната част на дланта, но площта е много по-малка. Вратата се показва с жест на събраните пръсти на дланта ви и движението на отваряне и затваряне с контакт върху гърба на събраните кутре и безименен пръст. Маса – изчертава се, при няколко маси чертаем всяка от тях поотделно. Ако имате диван за трима души – изчертава се масата, дивана и после посочваме с точки местоположението на хората. Ако искате да опишете нещо, например маса, можете да поставите дланта си върху гърба на сляпо-глухия и около нея да описвате обстановката. За прозорец, жеста в Норвегия е почукване с двете кокалчета на показалеца и средния пръст. Това се прави върху гърба, като за всеки прозорец се почуква два пъти.”

„Може да използваме показалеца, или пък показалеца и средния пръст, като имитираме ходене. Следващото упражнение е за двама човека, които се движат в стаята: Фруде и Катрин. Можете да използвате буквата „Ф” за Фруде върху горната част на ръката със силен натиск, както и буквата „К” за Катрин.

Красимир Евтимов и Али Неби имат тунелно зрение (централно зрение) и стеснен обхват на зрителното поле със загуба на периферията. При общуване с тях събеседниците им използват локализиран жестомимичен език. Той представлява жестомимичен език, който се артикулира само в рамките на тесния обхват на зрителното поле, като ръцете застават близо до устата, за да може едновременно сляпо-глухото лице с тунелно зрение да отчита по устните и да вижда движенията на ръцете при жестикулиране. Важно е говорещият да застава на определено разстояние, което да не е прекалено близо, за да се получи ефектът на пълна локализация на устните и на ръцете.