В отделенията за физикална терапия и рехабилитация инхалационно лечение



Дата19.09.2017
Размер266.58 Kb.
#30518



САНИТАРНО-ХИГИЕННИ ИЗИСКВАНИЯ

В ОТДЕЛЕНИЯТА ЗА ФИЗИКАЛНА ТЕРАПИЯ И РЕХАБИЛИТАЦИЯ



Инхалационно лечение

1. За групови инхалации и за аеройонизация се определят помещения с площ 12-20 м2, а за индивидуални инхалации - помещения с разчет 4 м2 за всяко процедурно място, като се предвиждат най-малко 3 процедурни места с площ 12 м2.

2. Стените на инхалаториума се облицоват с бели фаянсови плочки, подът се покрива с балатум или теракотни плочи, а таванът се боядисва с блажна боя.

3. Когато инхалаториумът използва общ (централен) компресор, той се поставя в сутерена, а всмукателят на въздуха се извежда на височина 10-15 м над земята на място, незамърсявано от газове, прах и миризми.

4. При аерозолови (електроаерозолови) инхалации сгъстеният въздух от централния компресор до довеждането му до генератора на аерозола се пропуска през система от филтри, нагреватели и др.

5. При монтиране на апарата за аеройонизация се вземат всички мерки за електробезопасност.

6. Всяко процедурно място за индивидуална инхалация се оформя в боксове с дебели матови стъкла или друга полупрозрачна материя и прозрачна на вратата с размери 2-1,5 м. Боксовете се осигуряват със самостоятелна всмукателна вентилация.

7. Под всеки индивидуален инхалатор трябва да има процедурна мивка с течаща вода.

8. В отделно помещение или бокс в същата зала се поставя стерилизатор за изваряване на маските и наконечниците, както и шкаф за съхраняването им и запазването на лекарствените разтвори. В същото помещение да се осигурява лабораторна маса и камина, съоръжена с всмукателна вентилация.

9. В инхалаториума трябва да има самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която за груповия инхалатор да осигурява трикратна обмяна на въздуха, като се Включва извън помещението след края на всяка групова процедура.

10. Температурата на въздуха в инхалаториума се поддържа 20-22 °С за зимния сезон и до 28°С за летния сезон.

11. При използване на ултразвукови аерозоли за групово инхалиране се спазват същите изисквания.

12. За монтирането на командните табла и за обслужващия персонал при груповите аерозолови инхалации да се предвижда отделно помещение, преградено със стъклена стена, която позволява наблюдението на болните.

Кинезитерапебтичен сектор

1. Лечебна физкултура

1.1. Помещението за кабинет по ЛФК трябвада бъде сухо и осветено съгласно изискванията.

1.2. Кабинетът за индивидуални занимания трябва да осигурява 12-16 м2 за всяка кабина при минимална площ 24 м2. За груповите занимания на всеки болен се предвижда до 5 м2 площ допълнително. Кабините да се отделят с леки преградни стени. Височината на кабината трябва да бъде не по-малка от 3,5 м. Процедурното помещение за екстензионна терапия трябва да е с минимална площ 12 м2 според броя на екстензионните маси.

1.3. Кабинетите по ЛФК трябва да имат по две съблекални (мъжка и женска) с площ от 4 м2 до 10 м2. Към кабинета трябва да има складово помещение с рафтове за уредите и пособията.

1.4. Кабинетът трябва да има връзка със санитарен възел, разполагащ с душове.

Стените на кабинета по ЛФК трябва да бьдат боядисани в светли тонове с цокъл от блажна боя или дървена ламперия с височина 2 м от пода. Подът да бъде постлан с балатум при осигурена топлинна изолация от подовата настилка.

1.5. Вентилацията трябва да е механична, всмукателно-нагнетателна с кратност на обмяна - -4, +3.

1.6. До кабинета трябва да имат достъп и тежко болните, за придвижването на които да има съответни приспособления - асансьор, инвалидни колички и др.

1.7 Кабинетът по ЛФК трябва да е функционално свързан с масажните кабинети за комплексно обслужване на болните.

2. Лечебен масаж

2.1. Кабинетът за лечебен масаж се състои от едно помещение (при едно или две работни места), а при повече работни места – от две помещения, свързани помежду си с врата. Помещението за ръчен масаж трябва да има най-малко 10 м2 на работно място, а само при едно работно място - най-малко 12 м2.

2.2. Подът на помещенията да бъде дървен (паркет или дъски, боядисани с блажна боя) и покрит с балатум; стените да са боядисани с блажна боя в светъл тон, а таванът - варосан.

2.3. Осветлението на помещението да бъде директно, отговарящо на установените изисквания.

2.4. Температурата на въздуха да бъде не по-ниска от 22 °С. Да се осигури механична всмукателно нагнетателна вентилация с кратност на обмяна - 4, +3.

2.5. Помещенията се разделят на кабини чрез бели или в светли тонове завеси или с прегради от дебели непрозрачни стъкла или пластмаси, поставени върху рамки.

2.6. Във всяка кабина се осигурява допълнително изкуствено осветление в съответствие с изискванията, като светлината трябва да е разсеяна и да не блести в очите на масажиста или пациента.

2.7. Кабинетът да бъде снабден със специална кушетка за масаж, столче на винт, подложка за краката с три стъпала, масичка - шкафче (за пособията на масажиста, и закачалки.



3. Трудова терапия

3.1. Размерите на общата зала за провеждане на отделните трудови занимания се определят според капацитета и профила на заведенията.

3.2. Подът на помещението да бъде покритс балатум, теракотни плочи, дървен или палубен съобразно извършваната дейност.

3.3. Към помещенията за трудова терапия трябва да има съблекалня за болните.

3.4. Оборудването на трудовата терапия с машини и съоръжения трябва да е съобразено с изискванията за безопасност на труда

3.5. Съобразно капацитета и профила на заведението се предвижда помещение за механотерапия.

3.6. Според капацитета на заведението може да се предвиди кабинет за функционална диагностика с минимална площ 12 м2.

Водолечебен сектор

1. Водолечебният сектор се състои от чакалня, съблекалня, процедурни помещения, зала за почивка, лекарски кабинет, сервизни помещения.

2. Той трябва да има самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите сектори на здравното заведение. По-големите водолечебни сектори могат да се строят в отделни сгради, свързани с болничната сграда, с покрит топъл проход.

3. Чакалнята се проектира с разчет 1,2 м2 на пациент. В нея се осигурява температура на въздуха 20-22 °С.

4. Съблекалнята се осигурява с кабини, чиито брой е два до три пъти повече от броя на водолечебните апарати, работещи едновременно. Кабините трябва да имат размери 1,30/1,25 м при височина 2 м открити отгоре. Температурата на въздуха в залата трябва да е 22-24 °С.

5. Душовата зала се обзавежда с необходимия брой душови катедри с площ около 10,5 м2 на катедра и духови установки с площ около 1,5 м2 за всяка кабина, като минималната площ в залата е около 24 м2. Душовите кабини да са от армирано стъкло или от друг подходящ материал, като преградите се поставят на неръждаеми носещи конзоли на височина до 2м и отстоящи от пода на около 20 см.

6. Катедрите да са ориентирани така, че през време на процедурите дневната светлина да пада върху болния при получаване на душ.

7. Душовата катедра трябва да е захранена с гореща и студена вода с еднакво налягане и то не по-малко от 4-5 кг/см2.

8. Помещението за подводен душов масаж трябва да е с площ около 12-16 м2. Използваните стационарни или возими електрически апарати трябва да са свързани с електрическата инсталация и обезопасени съгласно установените изисквания. Ваните да са с размери 1,80/80/60 до 200/90/60 см, приповдигнати на около 30 см от пода, така че ръбът на ваната да е на около 90 см от пода.

9. Помещението за общ душов масаж трябва да е с площ около 10 м2. Използва се висока кушетка около 80-90 см от пода, покрита с непромокаема материя.

10. Помещението за пеперудообразна вана (тип Хъбард) за индивидуална кинезитерапия е около 16 м2. Размерите на ваната в най-изпъкналите й части са около 198/190/60 см, дъното е приповдигнато на 12-24 см от пода, като горният й ръб е на около 80-90 см от пода с оглед удобство при работа.

11. Помещението за вихрови вани на крайниците е около 5 м2 за всяка вана. При наличност на повече от една вана помещението се оформя с индивидуални кабини по начина, указан в т. 5.

12. Целите вани трябва да са поместени не в обща зала, а в отделни кабини със самостоятелно помещение за събличане и почивка на един или двама болни, като кабините се свързват с общ коридор за обслужване на болните от персонала. Ваните се ориентират така, че дневната светлина да пада странично на лицето на болния.

13. При отпускане в целите вани и на изкуствени газови вани от типа на въглекиселите, кислородните и перлените е необходимо да се предвиди съответната инсталация.

14. Командното помещение за газовите вани, компресорът за перлените вани, бутилките за сгъстен въгледвуокис и кислород и апаратът за насищане се разполагат в сутеренния етаж под тях. Когато насищането на водата с газ се извършва от водолечителите, които отпускат и самите вани на болните, командното помещение се поставя в стая с площ около 6-8 м2, разположена по начин, осигуряващ лесна и удобна комуникация.

15. Концентрацията на въгледвуокиса в работните и ванните помещения не трябва да надвишава 0,5%. За целта се осигурява всмукателна вентилация с отвори над пода.

16. Бутилките с течен въгледвуокис и кислород трябва да се поставят прави, далеч от тръбите на централното отопление или тръбите за гореща вода, защитени от пряко слънчево огряване и закрепени за стената с метални скоби.

17. При работа с бутилки с течен въгледвуокис и кислород под налягане, трябва да се спазват стриктно изискванията на Правилника за работа със съдове под налягане.

18. Помещението за седалищни вани да е с площ около 8 м2, в което се монтира комплект от две седалищни вани, разположени една до друга.

19. Помещението за вани по Хауфе е около 7-8 м2, в което се монтира комплект от две ръчни, една крачна вана, разположени на носещи конзоли върху пода или фиксирани към стената.

20. Помещението за крачни вани е около 6м2, в което се монтират две вани.

21. Помещението за цяла вана (за подводен четков масаж, плуване и други) е около 6-8 м2, като ваната е повдигната на 30 см от пода. Тя трябва да е достъпна от три страни - откъм главата и от двете страни на болния.

22. Частичните вани (крачни, ръчни и седалищни), както и цялата вана за подводен четков масаж могат да бъдат разположени в отделни помещения. Когато се поставят в обща зала, тряба да са сепарирани в отделни кабини по начина, указан в т. 5.

23. Помещението за влажни обливания е около 8 м2 за една и 12 м2 за две кушетки.

24. Помещението за подводни чревни вани е около 16 м2 с вана, която има дълбочина 60 см и вместимост 400 л. В помещението се разполагат и душ, тоалетна, кушетка за почивка, мивка с топла и студена вода и стерилизатор.

25. Подводни гинекологични иригации във вана се правят със специални наконечници - спекулуми, които осигуряват изтичането на промивната вода направо в канала на ваната. Такива иригации могат да се правят на специални за целта кушетки или на гинекологичен стол, като се осигурява съответно отвеждане на промивната вода по описания начин.

26. Сауната се състои от:

26.1. помещение с площ от около 3/4 м и относителна влажност на въздуха 8-12%;

26.2. помещения за студена баня с размери около 6/4 м с басейн 2/1 м, душ, мивка и в съседство кабини за събличане.

27. За обслужващия персонал се осигурява възможност за визуално наблюдение извън сауната, както и звукова или светлинна сигнализация.

28. Помещението за общи суховъздушни или парни вани трябва да има специална за целта камера с размери около 0,8/0,8 м. В помещението се поставят банска кушетка и обикновен душ.

29. В някои случаи парният душ се поставя над душовата катедра, като за него има специален наконечник. При друга система парният душ може да се постави в отделна кабина с размери 2/2 м, снабдена с всмукателна вентилация, като в такъв случай може да се постави в помещението за общи горещи суховъздушни и парни бани.

30. Басейните за подводна гимнастика (хидрокинезитерапия) се устройват с няколко дълбочини на дъното (3-4) или с подвижно дъно, задвижвано от специално хидравлично повдигащо устройство. Басейнът и стълбите се ограждат с парапет. За повдигането и поставянето в басейна на болния се осигуряват различни системи повдигащи устройства (електротелферни или хидравлични носилки тип „скара„ или с кресла) или съоръжения, допълбащи подемната сила на водата.

31. За улесняване труда на обслужващия персонал при прилагане на подводна гимнаспика успоредно на една от страните на басейн се прави сух проход, дълбок около 80 см и широ 90 см, или басейнът се построява над нивото на пода на височина 80 см.

32. Залата за почивка след водолечебните процедури се проектира при разчет 4,5 м2 на кушетка. В нея следва да се осигуряба температура на въздуха 18-20 °С.

33. Секторът трябва да разполага със сервизни помещения - санитарен възел с тоалетна, биде, душ и мивка с топла и студен вода, разположена в удобна комуникационна връзка с различните процедурни помещения при осигурена изолация чрез двоен шлюз. 3а обслужващия персонал се осигурява отделно битово помещение с душ. Осигуряват с сушилно помещение за бельото, съоръжено с механични вентилации, и склад за съхраняВане на бельото и други материали. За съхраняване на съоръженията и материалите за поддържане на санитарно-хигиенното състояние се предвижда отделно помещение.

34. Височината на помещенията във водолечебния сектор трябва да е най-малко 3,5 до 4м. Температурата на въздуха в процедурните зали трябВа да е 24-25 °С, а относителната влажност - не повече от 70-75%. Душовата зала трябва да има механична всмукателно-нагнетателна инсталация с кратност на обмяна- -5, +4. Вентилационните въздушни потоци в процедурните помещения трябва да са така насочени и разпръснати, че да се избегне прякото духане. Освен механичните вентилации да се предвижда възможност за вентилиране чрез фрамуги на горните прозоречни рамки.

35. Командното табло на вентилацията се монтира в лекарския кабинет или в друга стая на персонала.

36. Мокрите помещения трябва да бъдат хидро- и термоизолирани.

37. Стените на процедурните помещения се облицоват с фаянсови плочки в светли пастелни тонове. Таванът може да се облицова с фаянсови плочки или да се покрие с бяла блажна боя. По изключение стените могат да се облицоват с плочки на височина до 2,4 м, като останалата част и таванът се покриват с варова замазка. Таванът следва да се оформя с лек наклон за стичане на кондензната вода.

38. Подът на процедурните помещения се покрива с грапави теракотни плочки и се загрява. Той трябва да има наклон 1 см на 1 м към страната на сифона. В мокрите помещения се предвиждат закрити сифони. Канализацията се оразмерява така, че да поема отточната вода от всички водолечебни апарати едновременно.

39. В процедурните помещения могат да се предвиждат съоръжения за загряване на бе­льото тип „кутия" или „лира".

40. Да се осигурява светлинна и зукова сигнализация за връзка между болните и обслужващия персонал.

Изкуствени сероводородни Вани


41. Лечението с изкуствени сероводородни вани трябва да се извършва в помещения, напълно изолирани от останалата част на сектора по водолечение. Устройването на изкуствените сероводородни вани в основното здание на лечебното заведение е допустимо само в краен случаи, и то в обем от две вани.

42.Секторът за изкуствени сероводородни вани задължително трябВа да има собствена система за механична всмукателно-нагнетателна вентилация и канализационна инсталация.

43.Секторът за изкуствени сероводородни бани се състои от:

43.1. ванна зала с разчет най-малко 8 м2 за една вана, а помещението само при вана не трябва да бъде по-малко от 12 м2;

43.2. съблекалня за болните с размер 2 м2 за едно място, която се свързва с ванното помещение чрез шлюз;

43.3. зала за почивка на болните след процедурата - най-малко 6 м2 на легло;

43.4. чакалня за болните, която евентуално може да се използва за събличане, с площ 15-18 м2;

43.5. помещения за приготвяне на разтворите - лаборатория с площ 10-15 м2 и складово помещение за съхраняване на основните продукти от 8 м2.

44. Стените на помещението за ваните, лабораторията и складовото помещение трябва да са покрити по цялата си височина с бели фаянсови плочки, подът - с теракотни плочки, а табанът - с варова шпакловка.

45. Ваните, водопроводните и канализационите тръби, както и цялата арматура и вентилационната инсталация трябва да бъдат от корозионно устоичив материал.

46. Концентрацията на сероводорода в работните помещения да не превишава 10 мг/куб.м въздух. За целта трябва да има механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна във ванното помещение - -5, +3, а в преддверието - -4, +3, и в съблекалнята - -4, +3.

47. Приготвянето на разтворите за серовородните вани трябва да става в лабораторията в камина, съоръжена с всмукателна вентилация. Помещението се държи заключено.

48. В помещението за подготовка на разтвори се осигурява фонтанка за промиване на очите при евентуално опръскване с киселини.

49. При работа с химични вещества да се спазват правилата, определени със специална иструкция.

50. Канализационната инсталация след оттичане на негодните разтвори и използваната сероводородна вода трябва да се промива.

51. Ваните трябва да се подлагат на редовна дезинфекция и почистване, за което следва да бъдат осигурени съответните приспособления и средства.

52. Персоналът, който приготвя разтворите, трябва да е снабден със специално облекло и защитни средства (халат, непромокаема престилка, гумени ботуши, ръкавици, очила и маски).

53. При сероводородните вани се осигурява двойна сигнализация - светлинна и звукова, за повикване на обслужващия персонал.


Изкуствени радонови вани


54. За изкуствените радонови вани се осигуряват следните помещения: лаборатория за приготвяне и разпределяне на концентрирания радонов разтвор 8-12 м2, ванно помещение, кабинет на лекаря, чакалня, съблекалня, зала за почивка, душово помещение за персонала. Използването на лабораторията за други цели е забранено. Кабинетът на лекаря и чакалнята могат да бъдат общи за водолечебното отделение. Помещенията се планират по приетите норми за лечебно-профилактичните заведения.

55. Лабораториите и ванните помещения трябва да бъдат изолирани от останалите лечебно-процедурни помещения, за да не прониква радонът в съседните помещения.

56. Помещенията, предназначени за приготвяне на радоновия разтвор, и помещенията за провеждане на радонолечебни процедури трябва да бъдат снабдени със самостоятелна механична всмукателно-нагнетателна уредба, изчислена за довеждане на радоновите концентрации до ПДК. Включването на вентилацията трябва да става извън вентилираните помещения и преди започване на работа. Концентрацията на радона и разпадните продукти във въздуха на работните помещения не трябва да превишава 3.1011 кюри на литър, а 8 съседните помещения - 1.1011 кюри на литър.

57. Контролните измервания на радоновата концентрация в помещенията трябва да се извършват в службата по контрол за защита от йонизиращи лъчения на три месеца и при всяка смяна на барботера.

58. Стените на лабораторията трябва да са боядисани със светла блажна боя, а подът покрит с теракотни плочки или мозайка.

59. Радоновата лаборатория трябва да е обзаведена със специална кабина с всмукателна вентилация, предназначена за пазене на барботера с радиевия разтвор и за приготвяне и разпределяне на радоновия разтвор. Кабината трябва да подсигурява достатъчна защита от гама-лъчите, така че персоналът, работещ на това място, да не получава повече от 0,1 рентгена седмично. Скоростта на движението на въздуха в кабината по време на работа трябва да бъде не по-малко от 0,7 м/сек.

60. Преди откриването на радоновата лаборатория се взема писмено разрешение от Комитета за мирно използбане на атомната енергия при Министерския съвет.

61. При разпределение на средите (барботер, стойка за разпределение на радоновия разтвор и пр.) трябва максимално да се използва като защита разстоянието между постоянното работно място на персонала и разположението на източниците на излъчванията.

62. При приготвяне на концентрирания радонов разтвор да се следи за херметичността на радоновата уредба. Изпускането на радоновия воден разтвор и на въздушно-радоновата смес от бутилките за приготвяне на концентрирания радонов разтвор е целесъобразно да се извършва чрез водна помпа, отводящата тръба на която да бъде херметически присъединена към канализацията. Приготвянето на концентрирания радонов разтвор и разливнето му в съдовете да става по възможност по-далече от барботера с радиевия разтвор и бутилките с концентриран радонов разтвор. Разклащането на бутилките с концентриран радонов разтвор трябВа да се извършва с помощта на шутелапарат.

63. В случай на продължително прекъсване на работата е необходимо един път на 2-3 месеца да се отваря за няколко секунди страничният кран на барботера с радиев разтвор за отстраняване на повишеното налягане, създаващо се вследствие образуването в разтвора на гърмящ газ. В такива случаи трябва да се работи в камина с всмукателна вентилация.

64. При счупване на барботера разтворът трябва да се прелее в запасен барботер от повикания специалист - радиохимик, при спазване на всички необходими за това предохранителни мерки В присъствието на лицата, обслужващи радоновата лаборатория. До преливането на разтвора барботерът да се съхранява в камината, като се осигури непрекъсната работа на вентилацията. Забранява се запояването на стари или нови части на счупения барботер при наличието в него на разтвор от радий.

65. При случай на разливане на концентрирания радонов разтвор работата се прекратява за няколко часа, като се оставя вентилацията включена, след което излетият радонов разтвор се почиства.

66. При разливане на радиев разтвор той се попива с памук, а мястото неколкократно се избърсва с памук, напоен в 5 % разтвор от солна киселина. Работата по ликвидиране на аварията се извършва със специално облекло, при задължително използване на инструменти тип „пинцет", „корнцанг" и др. След свършване на работата ръцете се измиват с топла вода и сапун и се подлагат на дозиметрична проверка.

67. Замърсените с радиев разтвор памуци, счупеният барботер, а също и пинцетите и ръкавиците се поставят в банки с шлифована запушалка, а след това в контейнер. Банката тряба да се зарови В определеното и утвърдено от съответните органи място. Работата в лабораторията се прекратява до провеждане на контролни измервания и до получаване на разрешения от службата по контрола за защита от йонизиращи лъчения.

68. На персонала, обслужващ радоновите лаборатории, се осигурява специално облекло съгласно нормите. Специалното облекло се съхранява в индивидуални шкафчета, отделно от личното облекло.

69. Прането на специалното облекло се извършва в специални перални. На лицата, обслужващи радоновите лаборатории и ангажирани в ликвидирането на авариите, трябва да се осигуряват индивидуални дозиметри, като резултатите са нанасят в картите за дозиметричен контрол.

70. Лицата, обслужващи радоновите лаборатории и провеждащи радоно-лечебните процедури, трябва да бъдат обучени в правилата за работа с радиевите и радоновите разтвори, правилата за ползване на радиометричната апаратура, необходима за провеждане на радоно-терапевтичните процедури и запознати с мерките за лична защита. Администрацията на тези заведения е длъжна един път в годината да организира проверочен изпит.
Балнеолечебен сектор

1. Балнеолечебният сектор се разкрива в помещения, отговарящи на техническите норми за хидроизолация и санитарно-хигиенните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха, аналогични на тези за водолечебния сектор. В сектора освен ванните помещения се предвиждат и чакалня, лекарски кабинет от 12 м2, диспечерски пункт, свързан със сигнализация с ваните, санитарен възел с тоалетни за мъже и жени, гардеробна за персонала с индивидуални гардеробчета, склад за бельо и други материали - 12 м2.

2. Секторът се разполага в непосредствена близост и функционална връзка с водолечебния сектор и други мокри помещения за по-ефективното осигуряване на технико-безопасните и хигиенните изисквания.

3. Ванната кабина има площ 14-16 м2 и се състои от преддверие за съблекалня и следпроцедурен отдих и ванно помещение с вана, душ и биде за предварително измиване и отоплител за бельото. При сектори с по-голям капацитет се предвижда и служебен коридор за обслужване на ваните или ванното помещение с две преддверия - съблекални кабини с въртяща се врата и др. Не се допуска изграждане на общи съблекални без сепараторни кабини.

4. Височината на ванната кабина, осветлението и другите изисквания следва да бъдат както за водолечебния сектор.

5. Водопроводната инсталация да осигурява за всяка вана освен топла и студена минерална вода, топла и студена питейна вода. Трябва да има тръбопровод за дезинфекционна течност.

6. Пълненето на ваните трябва да става от дъното, което допринася за намаляване
влажността на въздуха и за запазване лечебния ефект на използваните води.

7. Ваната, изработена от некорозивни материали, се монтира на нивото на пода, като се вгради и облицова отвън с фаянсови плочки.

8. Ванното помещение се облицова до тавана с фаянсови плочки, а преддверието на височина до 1,20 м. Подът на ванната кабина трябва да е от грапави теракотни плочки с
голям размер.

9. Във ванното помещение се осигурява механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна - -5, +3.

10. Отворите на канализацията са със сифони, поставени под нивото на подовата настилка, като подът има наклон към тях най малко 1 см на 1 м.

11. Помещенията за лечение с газови вани трябва да са изолирани от останалите сектори на отделението. При радоновите вани преминаването от ваната в съблекалнята става чрез шлюз.

12. При използване на сероводородни води ваните и съоръженията трябва да са от корозионно устойчиви материали. Това се изисква и при други агресивни води - железни, йодни, въглекисели и др.

При използване на силно концентриран газови води (сероводородни, радонови, въглекисели) целесъобразно е изграждането на ванна кабина с три отделни едно от друго помещения - за вана, преддверие и съблекалня в този случай се осигурява механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратносг на обмяна в първото помещение - -5, +3; във второто - -4, +3.

13. При работа, свързана с радонови води, да се осигуряват следните допълнителни мероприятия.

13.1. В каптажите, резервоарите, кулите за охлаждане на минералната вода, както и на други работни места по хода на водопроводната система за радонова вода работата да се извършва с лични предпазни средства - пневматични костюми, респиратори срещу радонс-активните аерозоли и др.

13.2. Осветление на посочените работни места става с акумулаторни лампи поради опасност от взрив.

13.3. Достъп до каптажите, резервоарите, контролните шахти и охладителните кули имат само лица, служебно задължени да поддържат техническите съоръжения и да осъществяват контрол по експлоатацията на радоновата вода.

14. За осигуряване на безопасни условия на работа с радонови води се извършва дозиметричен контрол от отделите по радиа­ционна хигиена към ХЕИ. Контрастността на дозиметричния контрол се определя от конкретните условия, но не по-рядко от един път през годината. Резултатите се нанасят в специален журнал, който се съхранява от отговорника на дозиметричния контрол в заведението. Отговорен за организирането на санитарно-дозиметричния контрол е главният лекар на заведението.
Парафинолечебен сектор

1. Парафиновата кухня е с размери около 12 м2, съобразен с капацитета на отделението. В нея се устройват камина с всмукателно-механична вентилация, в която се загрява парафинът, и плот-маса за разливането му, както и термостатен шкаф.

2. Загряването на парафина става в камината върху специални нагреватели или на водна баня. Забранява се директното нагряване на парафина на обикновени нагреватели (котлони). За загряване се използват добре затварящи се съдове, които се отварят само през време на работа.

3. За съхраняване на парафина се осигурява складово помещение, отговарящо на противопожарните изисквания.

4. Местата за прилагане на парафиновите процедури се разполагат в обща зала, сепарирани чрез леки прегради на височина 2 м, като се осигурява площ за една кабина 6м2.

5. В парафиновата кухня и в процедурните помещения се осигурява постоянно действаща механична всмукателно-нагнетателна вентилация с кратност на обмяна - -5, +3.

6. Стените на процедурните помещения, кабините и парафиновата кухня се облицоват с лесно почистващи се материали. Плотмасите за разливане на парафина в кухнята трябва да бъдат от огнеупорни и лесно почистващи се материали.

7. Подовете на помещенията в парафинолечението се покриват с теракотни плочки.

8. В сектора следва да се осигури светлина и звънчева инсталация.

9. При работа с парафина обслужващият персонал трябва да се осигурява с необходимото облекло и лични предпазни средства, като се ограничава контактът на парафина с кожата.



Калолечебен сектор

1. Помещенията на калолечебните сектори трябва да отговарят на техническите норми за хидроизолация и хигиенните изисквания за помещения с повишена влажност на въздуха. Височината им да не е по-малка от 3,5 м. Те трябва да имат самостоятелен вход и изход и функционална връзка с другите помещения на отделението.

2. Всяка кабина за калолечение трябва да има процедурно помещение и помещение за почивка с обща площ около 18м2.

3. Във всяко процедурно помещение да има душове и отоплителен шкаф за подгряване на чаршафите.

4. Процедурното помещение да има служебен коридор за обслужващия персонал и отделен коридор за пациентите.

5. Загряването на калта става в калолечебна кухня, чиито размери трябва да бъдат съобразени с капацитета на сектора.

6. Обработката, доставянето и загряването на прясната кал и извозването на употребената кал трябва да бъде механизирано.

7. Изпирането и изсушаването на мушамите да става в специално помещение в сушилна камера при температура около 50 °С. Температурата на въздуха в помещението трябва да е около 20°С.

8. За обслужващия персонал да се осигури душова баня и индивидуални гардеробчета за работното и личното облекло поотделно.

9. Топлата и студената вода за душовете трябва да се прекарва през общ смесител, поставен извън процедурните помещения, за регулиране необходимата температура на водата.

10. За запазване на прясната и регенериране на използваната кал се построяват бетонни резервоари, съобразени с нуждите на калолечебните сектори с дълбочина не повече от 1,50 м. Температурата на помещението да не е по-ниска от 12 °С. Калохранилището се пълни механизирано с кал чрез специален
люк. То трябва да бъде в близост с калната кухня.

11. Калолечебните секции трябва да имат механична всмукателно-нагнетателна вентилация, която осигурява обмен на въздуха и се включва от стаята на медицинския персонал.

12. Температурата на въздуха трябва да бъде: в процедурните помещения - 25-26 °С; в съблекалните - 22 °С.

13. Стените на процедурните помещения, на калната кухня, на помещенията за изпиране и сушене на мушамите трябва да са облицовани до таваните с материал, позволяващ лесно почистване. Подовете на тези помещения трябва да са покрити с грапави теракотни плочки. На подовете на мокрите помещения да се осигури наклон не по-малък от 1,5 см на 1 м към страната на сифоните.

14. Подовете на сухите помещения - коридори, кабинети, складове, да са покрити с балатум.

15. Канализационната система трябва да отговаря на техническите изисквания за калолечебните сектори.

16. Да се осигури двойна сигнализационна система - сбетлинна и звукова.

17. При използването на кални вани, обогатени с радон, сероводород и др., трябва да бъдат спазени съответните изисквания за безопасна работа за обогатителя.

18. Работа в канализационните шахти и съоръжения се допуска след отстраняване на газовете от тях. Работниците, които се спускат в шахтите, трябва да са снабдени с шлангови респиратори и със спасително въже, което да се държи от двама работници на повърхността. За осветление се допускат само акумулаторни лампи. Шахтите трябва да бъдат постоянно закрити със здрави покриви на нивото на повърхността.

Електробезопасност в отделенията за физикална терапия и рехабилитация

1. Електрозахранването на всеки електролечебен и светолечебен кабинет трябва да се извършва с отделна самостоятелна електрическа линия от главното или етажното табло. Оразмеряването на проводниците става съобразно броя на отделните кабинети, като се приема среден товар в кабина 2 киловата и коефициент на едновременност 0,8.

2. За всеки електролечебен и светолечебен кабинет да се предвижда групово разпределително табло с общ прекъсвач. Прекъсвачът се поставя на височина най-малко 1,6м от пода и се свързва с контролна лампа. На таблото се монтира и волтметър с обхват от 0 до 250 V с превключвател на фазите. Електрическото табло трябва да има трифазно захранване с нулев проводник. На таблото се монтират предпазители - главни и помощни, които трябва да съответстват на прокараните от таблото линии. Предпазителите се оразмеряват според съответния товар на консуматорите. Допуска се и еднофазно захранване на груповото разпределително табло, когато то е предназначено за до 2 процедурни кабини.

3. Във всяка кабина на височина не по-малко от 1,5 м от пода се монтира допълнително табло с автоматични предпазители и 1 или 2 шуко-контакта.

4. Електрическите линии от разпределителното табло към таблата в кабините трябва да се изпълняват с меден проводник със сечение най-малко 2,5 мм2.

5. Предпазителите могат да се монтирапг само на фазовите проводници.

6. Не се разрешава разклоняването на нулевите проводници за отделните линии без наличието на разклонителна шина или плоча в разпределителното табло. При това всяко разклонение трябва да е напълно самостоятелно с отделен винт.

7. Забранява се прокарването на допълнлтелни захранващи линии с открити проводници по стените независимо от това за какви апарати или помощни съоръжения са предназначени.

8. Електрообезопасяването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез зануляване. Зануляването на всички подвижни и стационарни апарати се извършва чрез захранването им с шуко-контакти и шуко-щепсели.

9. Когато в една обща конструкция на апарата са вградени няколко консуматора, зануля ване се прави както на общата конструкция така и на Всеки отделен потребител.

10. Зануляването на физиотерапевтичните апарати се извършва задължително чрез захранващ кабел.

11. Забранява се използването на метална ширмовка за зануляващ проводник, когато за електрозахранване се използват ширмо-вани кабели. Тази ширмовка трябва да бъде занулена.

12. Забранява се свързването на зануляващия проводник към изолирана към корпуса на апарата клема или лустърклема.

13. Когато зануляващият проводник е едножичен, свързването му към зануляващия винт на корпуса трябва да става съгласно изискванията и обозначенията на БДС 57-68-65.

14. При многожичен зануляваш, проводник в абсолютно всички случаи съединението му към металния корпус трябва да става чрез съответстващата на сечението кабелна обувка.

15. Забранява се както при еднофазно, така и при дву-трифазно захранваните апарати използването на зануляващия проводник за работен нулев проводник, т. е по него не трябва да тече никакъв ток.

16. Независимо от мощността на апарата не се допуска използването на зануляващ проводник със сечение, по-малко от 1,5 мм2.

17. Предпазно заземяване се прави в следните случаи:

17.1. разстоянието между физиотерапевтичния кабинет и токоизточника - трансформатора, е повече от 100 метра;

17.2. физиотерапевтичният кабинет е в друга сграда и захранването й се осъществява с въздушна токопроводна линия;

17.3 съпротивлението на нулевия проводник спрямо земя, измерено в мястото на свързването му към разпределителното групово табло, е по-голямо от 4 ома.

18. Когато физиотерапевтичният кабинет е разположен в помещение с повишена опасност за електробезопасността (неизолиран под, наличие на непокрити метали, естествено заземени елементи и др.), за всеки апарат да се прокарва отделен заземителен проводник, който да бъде свързан към нулевата шина в разпределителното табло.

19. Техническото поддържане на апаратурата се възлага и разрешава на електромедицински правоспособни техници. Когато физиотерапевтичната апаратура е производство на завода за елктромедицинска апаратура, то тя може да бъде пускана в действие или монтирана от техници на завода само ако е новодоставена или се намира в гаранционен срок. След изтичането на този срок поддържането й се извършва на общо основание от горепосочените лица.

20. Към всеки апарат от електролечебния и светолечебния кабинет трябва да има специална тетрадка за отбелязване на дефекти, профилактични прегледи и ремонти от правоимащите технически лица.

21. При ремонт не се разрешават промени в оригиналната заводска схема и настройка на апарата.

22. Провеждането на лечебните процедури се разрешава само с напълно изправни и проверени по отношение на електробезопасността апарати.

23. Не се допуска висш и среден медицински персонал без съответната подготовка да извършва лечебни процедури.

24. Всички електрически котлони и електронагревателни уреди трябва да са със закрити нагреватели. За изваряване на инструменти, хидрофилни възглавнички и др. се използват стерилизатори или специални съдове, монтирани в съответните камини с всмукателна вентилация.




Каталог: documents -> documenti -> vhod -> 19 Zdraveopazvane soc deinosti
vhod -> Правила за оказване на пъра долекарска помощ
vhod -> Програма за прилагане на добри производствени и хигиенни практики при предлагане на храни за консумация
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Ръководство за прилагане на системата за безопасност на медицинските изделия
vhod -> Вещества, които могат да предизвикат професионални белодробни заболявания
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Утвърждавам, Управител
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Физикална и рехабилитационна медицина
19 Zdraveopazvane soc deinosti -> Правила за осигуряване на безопасност и здраве при работа в лабораториите на здравните заведения


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница