В памет на Анкьор

,,Три нечетно,, ~изломоти гневно циферблата.Взех една бутилка скарабей и я разклатих силно по монографната спирала.

Бръмбари изпълниха зловонното,изтъркано жълто покритие,подскачайки и гонейки се по остарялата месингова повърхност.Рейки и диаманти затанцуваха в луда надпревара.Протегнах ръка,не знам защо и заопипвах равните издатини,отъркани със времето на старанието,поставяйки първи кръпки върху ръждясалият му корпус.,,Може би,,помислих си аз,може би е носен със старание ,а какво ако не е, как би било ако 5~минутно тактовото забавяне е причинило омраза кеъм този скъп труженик,оставяйки го на вечно забвение между кутиите,скрит от погледи, някога потребен~сега излишен.Разлях кълбета прахан около устната си кухина,надигнах този старомоден Везувий,който чака всеки момент недрата му да закънтят в сблъсък с титаничните демони от които е изтъкан заобикалящият го свят и намерих едно петно в панталона си,който да го приюти.Това негово небрежие,този покой ли ме възмути?Не разбрах,но исках да знам какви значения би оставило остроумието на Адемона върху знатният Псирзис,ако не беше изяла ябълката на раздора.Какво би било да си неотлъчен собственик върху съдбата отредила да клокочи нишката на живота покрай камъни и да подяжда ,, да,точно така,, основите им, без да накърни егото на тези гордо изпречили се скални късове.Вълнеобразно изкачих стъпалата,спрях да си поема дъх и тогава видях ,,императора,,. Той крещеше насреща ми;

,,Аз съм предназначен да служа,аз никога не спирам,,

Тя беше много красива, но за съжаление мъртва. Като всяка мъртва твар и тя се нуждаеше от уважение, но точно толкова за да бъде достатъчно. Не се нуждаеше от почести, нямаше желание да накичи орден до орден. А можеше, само да го пожелаеше. Главен секретар на политбюро, някогашен земедавец и беше завещал достатъчно за да си осигури старините. Тя всъщност нямаше нищо. Но просешка тояга не отстояваше никога на пътя на нуждаещият се. И така тя се реши. Да стане. Вече мъртва. Най~накраят мъртва. Когато се събуди рано сутринта беше преяла....Не знаеше колко точно мишки и дали бяха мишки или трева. Наблюдаваше кравите и и се сториха толкова красиви, толкова безучастни, че се реши да опита. Запаса трева и с голямо удоволствие вкусваше къс след къс от посадените през ноща фини стебла. Построени в права редица първият строеви се провикна ,, Подложете Щииик! ,, Още един косач, не ни остана повече почва! ,, Дайте хумус на заадна батарея! Стъпка след стъпка запристъпва заднишком, докато не се препъна в една суета. Тя я погледна, подсмръкна с мустак и се прозя ;

~ ,, Що за самодоволство? . Тогава заекът се изопачи с пет лешника между зъбите, изплези предни лапи и прозявайки се каза ;

,, Кощунство през път и над път. Няма ли тук здравомислещи твари на задни ноги?

Котката, която същевременно се бе превърнала в котарак след кастрацията си застърга мустак над един бръмбар, почти като ваксаджия над поредният чифт обувки.Той и се възхищаваше толкова, колкото и тя на него. Небезвъзвратно бяха спорили коя е по~голяма ; ,,малката или голямата мечка,, Ако ги погледнем откъм страната на обикновен четец, то малка би била равна съответна на голяма, но не и по~голяма константа поради налудничавото наименование. Колко би се чувствал малък в една диома на скритото общуване, където ,,голям,, е величина, а ,,огромен,, е олтар с почести за незаслужилия труженик? Прекоси една ливада, когато косо до него застана голям, светещ облак с две обеци, надянати през носа и загърголи. Третото копито отхвръкна праволинейно и запришпори една паница през платото. Изхвръкнаха пържени яйца напред, заплюскаха от плоската като поднос чиния сгорещена мас. През това време тялото премина в безтегловност. Увисна с цяла сила на стремето безтегловно. Вкопчи две бримки от косъма да задържи колоса, но той беше прекалено остър. Разпори корема и се търкулна по земята. Претърколи се няколко пъти и зазвънча като монета върху метален тезгях. Вътрешностите се отделиха и всяка от половините зае позиция върху дъската, готова за гарниране. Котарака сграбчи щипка сол с дясната лапа, докато лявата подхвърляше видове треви и аромати. С другите две лапи натъпка подплънка от гъби и синчец и започна бавно да ври. Всички аромати заблъскаха корените на дърветата и те пуснаха част от стомашните си сокове за привкус на горското ястие. Момче и момиченце, загубени и търсени се появиха точно за ордьовъра. Подритнаха пържещият се котарак, всеки от тях отскубна по един мустак и замляскаха звучно, чистейки с острият край между зъбите си. Някои не останаха доволни, за наблюдателят се видя козина, която се наежва. Той вкара дълбоко дробове в ребрата си и повика горският дух на прадедите си. Дивият котарак. Снажни, димни завеси заприветстваха идването му. Приятно подпряни едни на други дългите стволове заобвиваха пресекливо стъблената си част.
~ ,, Берреш душа? ..,, Какъв завой!,,

~ ,, Не съм те карал да идваш !,,

~ ,, Да, но ти ме повика!,,

~ ,, Охх, ставам ли вече за ядене?,,

~,, Отговор не мога да ти дам....преди да опитам.,,

~,, Върни ми душата поне!,,

~,, И това да бъде, пък на следващото идване вече си на хапце

та!,,

~ ,, Коя?,,

~ ,, Рулетката на живота.,,

~ ,, Дълго ли се върти?

~ ,, Зависи дали искаш черно или бяло или определено число си избираш.,,

~ ,,9!,,

~ ,, Няма да се завъртя!,,

~ ,, А ако рулетката подскочи?,,

~ ,, Ще вкопча лапи.,,

~ ,, А ако в този момент лиги потечат?,,

~ ,, Ще разтегна аз опашка, дълга до врата на този, който ме залости. Не ще му позволя да помръдне крачка от това...което призова!,,