В пожарите на две войни



Дата06.02.2018
Размер54.22 Kb.
#55397
Медицински университет

Медицински колеж

Медицинската сетсра и войната
(Райна Попова)

Изготвил: Севги Отто

II курс – мед.сестра

В пожарите на две войни

В многовековната си история българският народ преживява кървави изпитания. През изминалото столетие те се олицеторяват най-вече с войните за национално обединение. По традиция българската жена не остава встрани. На нейното милосърдие се разчита изключително много в областта на болничната служба. Балканската война е първото голямо изпитание, пред което се изправят доброволките, членуващи в Българския Червен кръст. Десетки български жени заминават на фронта като милосърдни сестри и санитарки в болниците.


Войната намира широк отзвук в цяла Европа. В България се изпращат санитарни мисии от различни държави 16 от тях с 273 души персонал са само от Русия. Заедно с тях в страната пристигат и много българи, повечето от които в навечерието на войната учат в различни страни. С такава мисия в България пристига и милосърдната сестра Райна Попова.
Тя е родена на 24 май 1882 г. (стар стил) в гр. Лом. Баща й е обущар, а впоследствие търговец. Майка и умира, когато Райна е на една година. Начално образование получава в Лом, а средно в София. Постъпва като касиерка в благотворителното македонско дружество “Евдокия”, после работи в дружествата “Съзнание” и “Майка”.
Райна Попова има три брака. Първият й съпруг Иван Цеков е от Белоградчик, чиновник в Земеделската банка, избиран е за народен представител. С него живее от 1898 г. до 1911 г.
През 1911 г. Райна Попова заминава за Русия да учи в руската Павловска школа за акушерство и сестри. На 2.VI.1912 г. тя завършва учебен курс по практика и теория, а Одеското градско управление й издава удостоверение № 3359 от 25.IX.1912 г. в уверение, че Райна Попова е работила в болница и може да прави хирургически превръзки и асептична обработка на раните. Тази подготовка е на изключително високо ниво за времето си и много малко милосърдни сестри са можели да се похвалят с такава, ето защо участието є в санитарната служба през войната е високо ценено.
Когато започва Балканската война, в Одеса се сформира болница в помощ на Българския Червен кръст. Като доброволци се включват 400 руски и български студенти Между тях е Райна Попова. С пристигането си в България на 16.X.1912 г. тя постъпва като милосърдна сестра във 2-ро отделение на 3-а етапна болница в Лозенград, където служи до 9.IV.1913 г.
В своето “Сведение за участието ми в Балканската война 1912 и 1913 г.” Райна Попова подробно разказва за работата си в болницата в Лозенград: “... Възлагаше ми се извън текущата ми работа на милосърдна сестра, понеже бях подготвена добре като хирургическа сестра, когато лекарите отсъстваха по разни служебни комисии и други служби извън болницата, възлагаше ми на мен да давам помощ при нещастни случаи във всички отделения на болницата (при кръвотечение, висока температура и пр.)...”
В същото “Сведение...” тя описва и четири по-особени случая, в които по нейната преценка тя се отличава. Първият случай е с ранен в крака войник, на който д-р Паскалев казва “Ти беше изгубен. Твоя живот се дължи само на госпожа сестрата Цекова (тогава така се води). Благодарение на нейната съобразителност и умения тя ти спаси живота. На нея трябва да благодариш не на мен...”
Другите три случая, за които тя разказва, са за тежко ранен в областта на таза войник от Провадия, за първия случай на холерно болен в Лозенград и за психично разстроен по време на боевете войник. Доказателство за пълното себеотдаване към болните и достойно изпълнен сестрински дълг е свидетелството, издадено от Българския Червен кръст в уверение, че Райна Попова е назначена за сестра при същото дружество от 19.X.1912 г. до 9.IV.1913 г. То е и атестат за работата й “пълна акуратност и вещо изпълнение на служебните си задължения, за които добродетели й се изказва искрена признателност.”

Началникът на 3-а етапна болница в служебно писмо до Българския Червен кръст също изказва признателността на всички болни и ранени “Благодарение на нейната съобразителност и умение тя спасява животи”.


През 1914 г. Райна Попова постъпва доброволка в Руския Червен кръст. По време на Първата световна война тя служи като милосърдна сестра в югозападната руска армия. Своя дълг към болните и ранените войници изпълнява с отговорност, професионализъм и човеколюбие. През 1915 г. тя е изпратена да работи в болницата в гр. Самбор (Полша). От тази болница й е издаден атестат, в който се изказва благодарност за “сърдечното й отношение към болните и съзнателно изпълнение на своите задължения в качеството си на операционна сестра.”
В болницата в Самбор пристига попечителката на Руския Червен кръст Н.Ц.В. Елизавета Фьодоровна, сестра на тогавашната руска императрица с цялата си свита, в която е и княз Долгоруков. По време на обиколката из болницата по адрес на Райна Попова се изказват похвали както от ръководителите на болницата, така и от болните, повечето от които германски и унгарски пленници. Н.Ц.В. извиква българката, прегръща я и я целува. След което сваля от шията си една златна иконка със златна верижка и я окачва на нейната. Този дар е с изключителна стойност за Райна Попова, може би по-ценен от неполучените заслужени медали за участието є в Балканската война.
През цялото време тя работи безплатно, като често харчи лични средства за болните, особено за пленниците. Вероятно това е казано на Елизавета Феодоровна, защото след заминаването й на Р. Попова се изплащат 200 000 рубли. Тя отказва да получи такова възнаграждение. Предоставя парите на най-висшия санитарен началник в гр. Самбор и моли да пишат на княз Долгоруков, че се отказва от тях.
От Самбор болницата е вдигната за преместване в Кавказ, а Райна Попова получава назначение да служи във Ферганската царска болница в Москва. Но тя моли да остане с болницата на фронта молбата й е удовлетворена. Не след дълго България влиза във войната и всички българи, които са в руската санитарна служба, са изпратени в Сибир гр. Челябинск. Там тя работи заедно с втория си съпруг д-р Стефан Станчев. След 1 година и половина ги връщат в Централна Русия в болницата в гр. Саратов. Тук ги сварва революцията, те са мобилизирани и работят като санитарен персонал.
От Саратов Райна Попова е преместена в Царицин болница “Беретовка”, от там в Новоросийско-Преселенската детска болница и накрая в Одеската болница.
През 1919 г. с помощта на българския пълномощен министър в Украйна проф. Иван Шишманов Райна Попова и съпругът й успяват да се завърнат в България. През 1925 г. д-р Ст. Станчев загива при атентата в църквата “Света Неделя” в София. Три години след смъртта му Р. Попова се омъжва за Борис Попов, който умира през 1942 г.
След завръщането си в България Райна Попова взема активно участие в обществения живот на столицата и страната. Работи за благотворителни дружества, организира дом за слепи жени, участва в ръководството на Българската секция към Международната женска лига за защита на малцинствата и човека. Назначена е от патриарха в Митрополитския комитет на църквата “Св. Николай Чудотворец”. Тя е една от организаторките на първата българска колония за деца в Белоградчик. През 30-те години на XX век публикува няколко свои статии в различни вестници и изнася беседи по различни поводи, в които отстоява позициите си за мир и любов между хората без разлика в народност и религия.
В залеза на своя живот през май 1960 г., провокирана от кървавите конфликти по света и началото на Студената война, Райна Попова написва “Апел до Високото равнище” Париж ООН. Прекарала младостта си по фронтовете, тя изказва своя и на всички майки протест срещу войната: “Аз, простосмъртната, отправям моя апел до всички вас, да започнете и завършите тази изключително трудна, но много високохуманна задача да спасите човечеството от войната... Войната е най-страшното проклятие...”
Райна Попова е една българка с необикновен житейски път, отдала целия си живот на най-безпомощните болните и ранените.

Автор: Мария ДИМОЛАРЕВА



www.bgsoldier.eamci.bg


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница