В примката на осигурителното безсилие задаващото се ново намаление на осигуровките с 2-3% от 2007г няма да повиши пенсиите в страната, смятат експертите
Изтегляне 72.05 Kb.
|
- Навигация на страницата:
- На дъното
- Марина Цветкова
| в-к Банкеръ, 09 – 15 септември 2006г.
В ПРИМКАТА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО БЕЗСИЛИЕ Задаващото се ново намаление на осигуровките с 2-3% от 2007г. няма да повиши пенсиите в страната, смятат експертите Правителствените финансисти, изглежда, вярват в илюзията, че като подобрят конструкцията на един лек автомобил, той ще се превърне в самолет и ще полети. За съжаление много по-вероятно е той да се разстрои съвсем и да се превърне в карета. Новото падане на осигуровките в страната няма да предизвика значимо увеличение на пенсиите. Това е мнението, което споделят повечето експерти по пенсионно дело в България след правителствените изявления, че от 2007 г. осигурителната тежест в страната отново ще бъде намалена. Но подобна мярка беше препоръчана на нашите финансисти и от Световната банка още в началото на тази година. Международният валутен фонд (МВФ) също даде благословията си за редуциране на вноските за пенсия. А всички работодателски и синдикални организации в страната естествено аплодираха перспективата за по-ниски осигурителни плащания. Миналата година правителството смело отряза осигуровките с 6 процента. По този начин осигурителното бреме върху брутните доходи на работещите спадна от малко над 42% до малко над 36 процента. Така беше намалено общото данъчно бреме върху труда в България, което беше оценено като стъпка в правилната посока. Вместо очакваните загуби от 600 млн. лв. за хазната се очертава загуба от около 250 млн. лв., заяви заместник-министърът на финансите Георги Кадиев. Той пресметна, че по тази логика намаляване с още 3% от началото на 2007 г. ще доведе до около 125 млн. лв. загуба. Надеждите във финансовото ведомство са това да не се случи и no-скоро да има увеличение на приходите от осигуровки. Каквито и фискални еквилибристики да се правят обаче българската пенсионна система все още не може да осигури достоен жизнен стандарт на хората от третата възраст. Независимо от осъвременяването на пенсиите и от увеличаването на някои от тях средствата, които повече от 2 милиона български граждани получават всеки месец, са твърде скромни. От 1 юли тази година минималната пенсия в България бе увеличена от 72 лв. (около 36 евро) на 85 лв. (около 43 евро). С 5% се повишиха и пенсиите до 120 лв. (60 евро), а с 4 на сто - тези, които са в рамките между 120 и 150 лв. (60-75 евро).
Известно е, че България, както и повечето държави от Европа е в примката на разходно-покривния тип социално осигуряване. За първи път той е въведен през 1889 г. в Германия от канцлера Ото фон Бисмарк, който се смята за „баща" на държавните пенсии, на пенсионния данък и на концепцията за пенсионна възраст. Така се ражда т.нар. държава на благоденствието (welfare state). Според тази концепция гражданите са неспособни да вземат решения за своето здраве и старини. Това не е в състояние да направи и частният сектор, тъй като става дума за специфични пазари. Затова държавата изземва правата по тези грижи от индивидите и техните семейства, като пазарите на здравните услуги, здравният и пенсионният риск стават неин монопол. Разходо-покривният модел обаче е сериозно бреме за публичните финанси. Това ще се усети особено силно след 2010 г., когато ще се почувстват ефектите от застаряването на населението, предупреди неотдавна Европейската комисия. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие общите разходи на водещите икономики за пенсии, за програми за ранно пенсиониране, за здравеопазване за възрастните хора в момента са 15% от брутния им вътрешен продукт (БВП), а през 2050 г. ще достигнат 22% от БВП. В същото време работещото население в ЕС се очаква да намалее от 303 млн. до 280 млн. до 2030 година. Прогнозите сочат, че броят на пенсионерите, който издържа един работещ, ще се удвои - в момента четирима заети издържат един пенсионер, а през 2050 г. съотношението ще стане 2:1 (В България в момента това съотношение е 1:1.) Всичко това налага държавите от Европа да продължават да реформират пенсионните си системи. На Стария континент мислят все повече за увеличаването на дела на частната пенсионна система или за налагане на смесената система. Великобритания, Холандия, скандинавските страни намалиха дела на изплащаните държавни пенсии за сметка на схеми, управлявани от работодателите, или на личните пенсионни сметки. Много европейски страни предприеха и мерки за увеличаването на заетостта, за да има повече работещи, които да осигуряват пари за пенсиите. Съсредоточиха се и върху усилията за премахването на възрастовите ограничения и за насърчаване на заетостта след пенсиониране. В някои държави от Стария континент общата тежест се намалява от наличието на бюджетните субсидии за осигурителните фондове - примерно Дания, Испания, Швеция, Финландия, Ирландия и Великобритания. По-високи са осигуровките в Гърция, Италия, Холандия и др. с традиционно широк обхват на държавните разходо-покривни пенсионни системи. Дания, Холандия, Норвегия и Финландия пък се славят с голямата щедрост на пенсионните си системи, които са базирани на данъците от работещите. В тези страни държавите гарантират минимални пенсии, за което обаче плащат между 45 до 50% от БВП. В Холандия например размерът на пенсията зависи от това колко години един човек е живял на територията на страната. В Швеция има определен пенсионен таван от 3986 евро месечно. В договора си за присъединяване към Европейския съюз (ЕС) България също е поела ангажименти в тази област - трябва да се увеличи броят на хората, които внасят осигуровки, да се намали сивият сектор, което ще доведе до укрепване на пенсионната система, да се даде възможност на хората, навършили години за пенсия, ако имат желание и сили, да продължат да работят. Реформата в пенсионната система е като маневра на един голям кораб - извършва се бавно и продължително, твърдят пенсионните експерти. Всички рецепти за бързо нарастване на парите за старини или за намаляване на осигурителните вноски са no-скоро четиво за наивници. Дали обаче изобщо съществува “рецепта на чудесата"? За да „дръпнат" пенсиите в България нагоре, трябва да се качат доходите от трудова дейност, категорични са познавачите на осигурителната материя. Донякъде този проблем беше решен с въвеждането на минималните осигурителни прагове за отделните категории труд. Мярката обаче не може да доведе до радикални промени, ако не настъпи прелом в осигурителната култура както на работниците, така и на работодателите. В доклад на Световната банка (СБ) за пазара на труда в страните в преход (публикуван през ноември 2005 г.) се посочва, че на България е необходима реформа в пенсионната система и в системата за социално осигуряване, за да се намалят разходите за работна ръка. В документа е записано, че намаляването през 2006 г. на вноските за социални осигуровки с 6%, които прави бизнесът, дава възможност за създаване на заетост, защото у работодателите остават повече средства. Това е предпоставка за по-висок жизнен стандарт и за преодоляване на бедността. Нормално е да се очаква, че след като вноските за осигурителната система намаляват, съответно ще се увеличат разполагаемите ресурси на работодателите. Така свободните пари могат да бъдат насочени към инвестиции, към разкриване на нови работни места или да послужат за увеличаване на заплатите. По-ниските вноски означават и повече заети, както и разширяване на осигурителната основа, т.е. повече пари, които ще постъпват във фондовете на Държавното обществено осигуряване (ДОО) от вноски. Най-прекият ефект е свиването на сивата икономика, което пък ще помогне да се запълнят дупките във фондовете на ДОО, предизвикани от по-ниските приходи. Сметките сочат, че при намаляване на осигурителната вноска с 6% работниците, които вече ще плащат 35% от вноската си за осигуряване, при минимална заплата от 160 лв. спестяват месечно само по 4 ет., при заплата от 320 лв. - 8 ет., а при заплата от 600 лв. - 15 стотинки. В дългосрочен план положителни ефекти върху пенсионната система могат да се очакват и от действието на т.нар. Сребърен фонд, в който ще се акумулират постъпленията от приватизацията и от отдаване на концесия на държавна собственост. Подобни фондове са нещо като „буфер" срещу евентуални неочаквани финансови дефицити в резултат на „демографски натиск" върху пенсионните системи от разходо-покривен (солидарен) тип. И гаранция, че правителствата ще могат да поддържат високо равнище на доходите на хората от третата възраст, смятат експертите. Така или иначе българите от "третата възраст" поемат своя път към Европа с мизерни доходи. Предвижда се от 1 януари 2007 г. социалната пенсия за старост вече да се изплаща от Агенцията за социално подпомагане, като размерът й ще е 45% от линията на бедността. Освен това минималната пенсия за стаж и възраст ще се обвързва с минималната работна заплата на ниво 50% от нея. За последната година тя се е увеличила с 23.11 процента. Към момента средната пенсия в България пък е достигнала очакваната официална линия на бедност от 152 лева. Готова е вече и черновата на законопроект, който ще даде възможност на хората, на които не достигат до три години възраст за пенсиониране, също да могат да се пенсионират, но с по-малка пенсия. За всеки 90 дни недостигаща възраст ще се удържа определен коефициент. Управляващите имат амбицията да променят и формулата за пенсиониране, според която една година осигурителен стаж ще има по-висок коефициент и по този начин по-голяма тежест при изчисляването на окончателния размер на пенсиите. Обмисля се още пенсиите от -2007 г. да бъдат индексирани по т. нар. златно швейцарско правило - изчисленията да се основават на сбора от половината от ръста на средния осигурителен доход и половината от ръста на инфлацията. Пресметнато е обаче, че това ще струва на бюджета около 650 млн.'лв. допълнително за една година, а през следващите години тази сума бързо ще нараства заради увеличената сума за изплащане на пенсиите, обясниха от НОИ. Идеята е добра, но изпълнението й зависи и от това, доколко българските данъкоплатци са готови да плащат по-високи данъци, за да се осигурят тези ресурси за пенсии. На дънотоБългария е на последно място по разходи за труд сред страните от Европейския съюз (ЕС) и сред кандидатките за членство в съюза, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Разходите за труд включват брутната работна заплата, социалните осигуровка и други разходи на работодателя. Средният разход за труд на час в България е 1.45 евро. Това е с 21 на сто no-ниска стойност от Румъния (1.76 евро), 6.6 пъти пo-малко в сравнение с Португалия, 21.2 пъти no-малко от Дания. Разходът за един час труд у нас е 14.6 пъти по-малък от средния в 25-те страни от ЕС, който е 21.22 евро. Минималната работна заплата в България - 82 евро, е 18 пъти no-ниска, отколкото в Люксембург, а там тя е най-високата в ЕС - 1503 евро. Марина ЦветковаКаталог: news news -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703 news -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г news -> Тема: здравеопазване news -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи news -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети news -> Уважаеми колеги, Лятото е при нас и ето, че е време да помислим къде ще прекараме лятната отпуска news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12 news -> Проф д-р Георги Ончев, дмн news -> Код на училище Име на училище Изтегляне 72.05 Kb. Сподели с приятели:
|