В примката на осигурителното безсилие задаващото се ново намаление на осигуровките с 2-3% от 2007г няма да повиши пенсиите в страната, смятат експертите



Дата19.07.2018
Размер72.05 Kb.
в-к Банкеръ, 09 – 15 септември 2006г.

В ПРИМКАТА НА ОСИГУРИТЕЛНОТО БЕЗСИЛИЕ

Задаващото се ново намаление на осигуровките с 2-3% от 2007г. няма да повиши пенсиите в страната, смятат експертите

Правителствените фи­нансисти, изглежда, вяр­ват в илюзията, че като по­добрят конструкцията на един лек автомобил, той ще се превърне в самолет и ще полети. За съжале­ние много по-вероятно е той да се разстрои съв­сем и да се превърне в карета.


Новото падане на оси­гуровките в страната ня­ма да предизвика значи­мо увеличение на пенсии­те. Това е мнението, което споделят повечето експер­ти по пенсионно дело в България след правителс­твените изявления, че от 2007 г. осигурителната те­жест в страната отново ще бъде намалена.
Но подобна мярка бе­ше препоръчана на наши­те финансисти и от Све­товната банка още в нача­лото на тази година. Меж­дународният валутен фонд (МВФ) също даде благос­ловията си за редуциране на вноските за пенсия. А всички работодателски и синдикални организации в страната естествено апло­дираха перспективата за по-ниски осигурителни плащания.
Миналата година пра­вителството смело отряза осигуровките с 6 процен­та. По този начин осигури­телното бреме върху брут­ните доходи на работещи­те спадна от малко над 42% до малко над 36 про­цента. Така беше намале­но общото данъчно бреме върху труда в България, ко­ето беше оценено като стъпка в правилната посо­ка. Вместо очакваните за­губи от 600 млн. лв. за хаз­ната се очертава загуба от около 250 млн. лв., заяви заместник-министърът на финансите Георги Кадиев.

Той пресметна, че по тази логика намаля­ване с още 3% от на­чалото на 2007 г. ще доведе до около 125 млн. лв. загуба. На­деждите във финан­совото ведомство са това да не се случи и no-скоро да има увеличение на при­ходите от осигуров­ки.

Каквито и фискални еквилибристики да се правят обаче българската пенси­онна система все още не може да осигури достоен жизнен стандарт на хора­та от третата възраст. Не­зависимо от осъвременя­ването на пенсиите и от увеличаването на някои от тях средствата, които по­вече от 2 милиона българ­ски граждани получават всеки месец, са твърде скромни. От 1 юли тази го­дина минималната пенсия в България бе увеличена от 72 лв. (около 36 евро) на 85 лв. (около 43 евро). С 5% се повишиха и пен­сиите до 120 лв. (60 евро), а с 4 на сто - тези, които са в рамките между 120 и 150 лв. (60-75 евро).
В същото време екс­пертите на НОИ са на мне­ние, че осигурителната вноска в България не е ви­сока и не бива повече да се намалява. Те не приемат определението „осигурителна тежест или бреме, защото според тях той означава, че възраст­ите хора тежат на бизнеса и на работещите, а това е цинично от човешка гледна точка. Те изтъкват още нещо: че след намаляването на осигурителната вноска близо 1/3 от средствата в бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) се дължат на постъпления от данъци. Така пенсионния модел в България прилича все повече на модел „Беверидж", при който пенсиите са универсални и почти еднакви за всички. Освен това, плащайки данъци, пенсионерите сами финансират пенсиите си. А връзката между осигурителния принос и размера на пенсиите се губи напълно.

Известно е, че България, както и повечето държави от Европа е в примката на разходно-покривния тип соци­ално осигурява­не. За първи път той е въведен през 1889 г. в Гер­мания от канцле­ра Ото фон Бисмарк, който се смята за „баща" на държавните пенсии, на пен­сионния данък и на концепцията за пенсионна възраст. Така се ражда т.нар. дър­жава на благоденствието (welfare state). Според та­зи концепция гражданите са неспособни да вземат решения за своето здра­ве и старини. Това не е в състояние да направи и частният сектор, тъй като става дума за специфич­ни пазари. Затова държа­вата изземва правата по тези грижи от индивидите и техните семейства, като пазарите на здравните ус­луги, здравният и пенси­онният риск стават неин монопол.


Разходо-покривният модел обаче е сериозно бреме за публичните фи­нанси. Това ще се усети особено силно след 2010 г., когато ще се почувст­ват ефектите от застаряването на населението, предупреди неотдавна Ев­ропейската комисия. По данни на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие общи­те разходи на водещите икономики за пенсии, за програми за ранно пенси­ониране, за здравеопаз­ване за възрастните хора в момента са 15% от брут­ния им вътрешен продукт (БВП), а през 2050 г. ще достигнат 22% от БВП. В същото време работещо­то население в ЕС се очак­ва да намалее от 303 млн. до 280 млн. до 2030 годи­на. Прогнозите сочат, че броят на пенсионерите, който издържа един рабо­тещ, ще се удвои - в мо­мента четирима заети из­държат един пенсионер, а през 2050 г. съотношение­то ще стане 2:1 (В Бълга­рия в момента това съот­ношение е 1:1.)
Всичко това налага държавите от Европа да продължават да реформи­рат пенсионните си систе­ми. На Стария континент мислят все повече за уве­личаването на дела на час­тната пенсионна система или за налагане на смесе­ната система. Великобри­тания, Холандия, сканди­навските страни намали­ха дела на изплащаните държавни пенсии за смет­ка на схеми, управлявани от работодателите, или на личните пенсионни смет­ки. Много европейски страни предприеха и мер­ки за увеличаването на за­етостта, за да има повече работещи, които да осигу­ряват пари за пенсиите. Съсредоточиха се и върху усилията за премахване­то на възрастовите ограничения и за насърчаване на заетостта след пенсио­ниране. В някои държави от Стария континент обща­та тежест се намалява от наличието на бюджетните субсидии за осигурителни­те фондове - примерно Да­ния, Испания, Швеция, Финландия, Ирландия и Великобритания. По-висо­ки са осигуровките в Гър­ция, Италия, Холандия и др. с традиционно широк обхват на държавните разходо-покривни пенсионни системи. Дания, Холандия, Норвегия и Финландия пък се славят с голямата щед­рост на пенсионните си системи, които са базира­ни на данъците от работе­щите. В тези страни дър­жавите гарантират мини­мални пенсии, за което обаче плащат между 45 до 50% от БВП. В Холандия например размерът на пенсията зависи от това колко години един човек е живял на територията на страната. В Швеция има определен пенсионен та­ван от 3986 евро месечно.
В договора си за присъ­единяване към Европейс­кия съюз (ЕС) България съ­що е поела ангажименти в тази област - трябва да се увеличи броят на хората, ко­ито внасят осигуровки, да се намали сивият сектор, което ще доведе до укреп­ване на пенсионната сис­тема, да се даде възмож­ност на хората, навършили години за пенсия, ако имат желание и сили, да продъл­жат да работят.
Реформата в пенсион­ната система е като ма­невра на един голям ко­раб - извършва се бавно и продължително, твър­дят пенсионните експер­ти.

Всички рецепти за бър­зо нарастване на парите за старини или за намаля­ване на осигурителните вноски са no-скоро чети­во за наивници.



Дали обаче изобщо съществува “рецепта на чудесата"?
За да „дръпнат" пенси­ите в България нагоре, трябва да се качат дохо­дите от трудова дейност, категорични са познавачи­те на осигурителната ма­терия. Донякъде този проблем беше решен с въ­веждането на минимални­те осигурителни прагове за отделните категории труд. Мярката обаче не мо­же да доведе до радикал­ни промени, ако не настъ­пи прелом в осигурител­ната култура както на работниците, така и на рабо­тодателите.
В доклад на Световна­та банка (СБ) за пазара на труда в страните в преход (публикуван през ноември 2005 г.) се посочва, че на България е необходима ре­форма в пенсионната сис­тема и в системата за со­циално осигуряване, за да се намалят разходите за работна ръка. В документа е записано, че намалява­нето през 2006 г. на внос­ките за социални осигуров­ки с 6%, които прави биз­несът, дава възможност за създаване на заетост, за­щото у работодателите ос­тават повече средства. То­ва е предпоставка за по-висок жизнен стандарт и за преодоляване на бед­ността. Нормално е да се очаква, че след като внос­ките за осигурителната система намаляват, съот­ветно ще се увеличат раз­полагаемите ресурси на работодателите. Така свободните пари могат да бъ­дат насочени към инвести­ции, към разкриване на но­ви работни места или да послужат за увеличаване на заплатите. По-ниските вноски означават и пове­че заети, както и разширя­ване на осигурителната ос­нова, т.е. повече пари, ко­ито ще постъпват във фон­довете на Държавното об­ществено осигуряване (ДОО) от вноски. Най-пре­кият ефект е свиването на сивата икономика, което пък ще помогне да се за­пълнят дупките във фондо­вете на ДОО, предизвика­ни от по-ниските приходи. Сметките сочат, че при на­маляване на осигурителна­та вноска с 6% работници­те, които вече ще плащат 35% от вноската си за оси­гуряване, при минимална заплата от 160 лв. спестя­ват месечно само по 4 ет., при заплата от 320 лв. - 8 ет., а при заплата от 600 лв. - 15 стотинки.
В дългосрочен план по­ложителни ефекти върху пенсионната система мо­гат да се очакват и от дейс­твието на т.нар. Сребърен фонд, в който ще се аку­мулират постъпленията от приватизацията и от отда­ване на концесия на дър­жавна собственост. По­добни фондове са нещо ка­то „буфер" срещу евенту­ални неочаквани финансо­ви дефицити в резултат на „демографски натиск" вър­ху пенсионните системи от разходо-покривен (соли­дарен) тип. И гаранция, че правителствата ще могат да поддържат високо рав­нище на доходите на хо­рата от третата възраст, смятат експертите.
Така или иначе бълга­рите от "третата възраст" поемат своя път към Европа с мизерни доходи. Предвижда се от 1 януари 2007 г. социалната пенсия за старост вече да се изпла­ща от Агенцията за соци­ално подпомагане, като размерът й ще е 45% от линията на бедността. Ос­вен това минималната пенсия за стаж и възраст ще се обвързва с мини­малната работна заплата на ниво 50% от нея. За пос­ледната година тя се е уве­личила с 23.11 процента. Към момента средната пенсия в България пък е достигнала очакваната официална линия на бед­ност от 152 лева.
Готова е вече и черно­вата на законопроект, кой­то ще даде възможност на хората, на които не дости­гат до три години възраст за пенсиониране, също да могат да се пенсионират, но с по-малка пенсия. За всеки 90 дни недостигаща възраст ще се удържа оп­ределен коефициент.
Управляващите имат амбицията да променят и формулата за пенсионира­не, според която една го­дина осигурителен стаж ще има по-висок коефици­ент и по този начин по-го­ляма тежест при изчисля­ването на окончателния размер на пенсиите. Об­мисля се още пенсиите от -2007 г. да бъдат индекси­рани по т. нар. златно швейцарско правило - из­численията да се основа­ват на сбора от половина­та от ръста на средния оси­гурителен доход и полови­ната от ръста на инфлаци­ята. Пресметнато е обаче, че това ще струва на бю­джета около 650 млн.'лв. допълнително за една го­дина, а през следващите години тази сума бързо ще нараства заради увеличе­ната сума за изплащане на пенсиите, обясниха от НОИ. Идеята е добра, но изпълнението й зависи и от това, доколко българс­ките данъкоплатци са го­тови да плащат по-високи данъци, за да се осигурят тези ресурси за пенсии.

На дъното


България е на последно място по разходи за труд сред страните от Европейския съюз (ЕС) и сред кандидатките за членство в съюза, сочат данните на Института за социални и синдикални изследвания към КНСБ. Разходите за труд включ­ват брутната работна заплата, социалните оси­гуровка и други разходи на работодателя.

Средният разход за труд на час в България е 1.45 евро. Това е с 21 на сто no-ниска стойност от Румъния (1.76 евро), 6.6 пъти пo-малко в срав­нение с Португалия, 21.2 пъти no-малко от Дания. Разходът за един час труд у нас е 14.6 пъти по-малък от средния в 25-те страни от ЕС, който е 21.22 евро.

Минималната работна заплата в България - 82 евро, е 18 пъти no-ниска, отколкото в Люксембург, а там тя е най-високата в ЕС - 1503 евро.

Марина Цветкова


Каталог: news
news -> Община пловдив пловдив, 4000, пл. “Стефан Стамболов” №1 тел: (032) 656 701, факс: (032) 656 703
news -> Закон за изменение и допълнение на Закона за общинската собственост. От рождения си ден 1 юни 1996 г., Закона за общинската собственост претърпя множество промени, основните от които бяха през 1999 г и 2004 г
news -> Тема: здравеопазване
news -> П р а в и л а за провеждане на 68-ми Национален и Международен Туристически Поход "По пътя на Ботевата чета" Козлодуй Околчица" 27 май 2 юни 2014 година I. Цел и задачи
news -> Списък на училищата, които имат ученици с ниски резултати от външно оценяване след 5 клас по съответните предмети
news -> Уважаеми колеги, Лятото е при нас и ето, че е време да помислим къде ще прекараме лятната отпуска
news -> Новости в програмен продукт Заплати – версия 12
news -> Проф д-р Георги Ончев, дмн
news -> Код на училище Име на училище


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница