В следващите 100 г няма да стъпим на килима във Венеция



Дата02.06.2018
Размер53.27 Kb.
#71476
В следващите 100 г. няма да стъпим на килима във Венеция

автор(и): Валерия Велева




С министър Вежди РАШИДОВ разговаря Валерия Велева:

- Защо, г-н Рашидов,още в началото на скандала “Мишел Бонев” не казахте, че нейната фирма е платила пътуването на официалната, при това внушителна българска делегация?

- Мишел Бонев е продуцент и режисьор на филма и нейно право е да избере начина, по който да поеме разходите на близо 30 участници от творческия състав на продукцията, в т. ч. и на поканените журналисти. Нашите официални покани са от министерството на културата на Италия, за което човек може само да благодари.



- Понеже не бяхте изчерпателен досега, се създаде впечатление, че нещо криете. Защо не извадихте всичко в първия миг?

- Това не е така. Още в самото начало предоставих всички документи на медиите, в т. ч. и програмата на посещението, дадена ми от италианска страна чрез агенция “Палаци”.



- Защо чрез агенция? Вашият ранг на комуникация е с министерството.

- Министерството на културата на България е комуникирало единствено с министерството на културата на Италия, откъдето ни съобщиха, че подробностите по нашето официално пътуване, пребиваване и програмата ще ни бъде предоставена от агенцията. Останалото са спекулации. Ние сме народ, който обича повече слуховете, отколкото истината.



- Кога за първи път се запознахте с Мишел Бонев - във Венеция или в България на първия снимачен ден на филма й, както писаха колегите?

- Националният филмов център ме покани на първия снимачен ден на “Сбогом,мамо” в България през април и аз приех поканата, защото смятам, че мястото на един министър на културата не е на панаир за трактори или зеленчуци, а при при творците. Присъствах на първия снимачен ден за минути, поздравих голям екип от прекрасни български артисти, между които е била и Мишел Бонев. Тогава си помислих си, че тя е една от многото актриси във филма. Пожелах “На добър час!” на кинопродукцията и си тръгнах. А първата ми среща с Мишел Бонев бе именно във Венеция - тогава за първи път разговарях подробно с нея, честитих й наградата - за първи път в историята на този най-прочут фестивал в Европа близо 30 талантливи български артисти минаха по червения килим. Тогава целунах ръка на Татяна Лолова, за която някои положиха неимоверни усилия да омаловажат изключителната й роля в този филм. След това в дните на официалното ми посещение имах срещи със заместник-министъра на културата Франческо Джиро, с когото обсъдих възможността за нова сграда за български културен институт в Рим. Имах разговори и с министрите Мара Карфаня и Джанкарло Галан, с директора на фестивала и с организаторите на Венецианското биенале за съвременно изкуство. Търся съдействие за бъдещо участие на български художници на биеналето, защото таксата за един павилион там е 200 хиляди евро, които ние не можем да си позволим.



- Всичко това е много хубаво, но у нас има тълкувания, че приемайки частно финансиране, сте нарушили Етичния кодекс на лицата, заемащи висши държавни длъжности.

- Не съм нарушил нито Етичния, нито моралния си кодекс. Че няма нарушение на Етичния кодекс се вижда още при първото му прочитане, а моралният кодекс на Вежди Рашидов е публичен в последните 40 години.



- Защо в този “женски” скандал се преплитат имената на двама премиери - Берлускони и Борисов?

- Ако аз бях дребнав човек, който се занимава с интриги, то нещата, които знам за личния живот на мнозина други хора, биха засенчили подобни клюки. Но никога в 60-годишния си живот не съм си го позволил.



- Каква е поуката за вас от скандала? Премиерът каза, че сте си я извлекли.

- Във война, която се води не с оръжие, а с помия, няма победители и победени. Има опръскани с помия.



- А имате ли “пръст” в отпускането на 300 000 лева държавна субсидия за филма на Бонев?

- Първо, това е наивно дори да се помисли. Националният филмов център е самостоятелна структура . Министърът нито назначава комисиите, нито може да повлияе върху решенията. Ако беше възможно да влияя, щях да бъда първият, който да апелира да се спре финансирането с по няколко милиона на част от хората, които днес искат оставки наляво и надясно и чиито “гениални” резултати имат по 2-3 хиляди зрители. Ако имах възможност, бих премахнал такива “успехи”, но нямам тази сила.



- Този скандал стана повод за пореден път кинодейци да искат оставката ви, сега пък за закона зи киното. Защо не намирате допирни точки с тях?

- Абсурдно е да се искат оставки в изпълнителната власт по повод законодателни предложения и решения на парламента. Министерството на културата не е запознато с текста за изменения и допълнения в действащия закон за филмовата индустрия. Нито аз, нито мои колеги от министерството сме участвали при обсъждането в бюджетната комисия. Многократно и категорично съм защитавал и защитавам необходимостта от допълнителни средства за културата, в т. ч. и за киното. А за оставката? За мен не е проблем някой да ми иска оставката и да ме напада. Аз не съм партийна кандидатура, а съм поканен от Бойко Борисов да стана министър.

И човекът, който може да ми иска оставката, е само министър-председателят Бойко Борисов.

Но да погледнем нещата от другата страна - кои са хората, които ми искат оставката, какви са успехите им, за които са получили държавна субсидия. Дали не трябва аз да им “поискам оставките”? Част от българските кинодейци не са разбрали две неща: първо, публиката на киното е целият свят и, второ, киното не е пропаганда, а индустрия. Обективната оценка не е тяхната самооценка, а единствено публиката може да оценява филмите.Тези 10 милиона, които досега са били плащани за българското кино, са от данъците на хората, които по осем часа работят за 400 лева заплата. Не е честно някой да плаче за чуждите пари. Честно е някой с чуждите пари да спечели повече и да върне част от средствата като данъци. Останалото е художествена самодейност. За нея има читалища.



- Но мнозина творци казват, че българското кино вече “мърда”.

-И аз съм творец, затова ще кажа, че в голямото изкуство няма “мърдане”. С две думи, да спрем да мърдаме и да работим професионално. За година и половина не съм си позволил да засегна името на нито един български творец. Това е мой личен морал. Но данните, които излизат от проверките, ме карат да се ужасявам. Ще дам само един пример: през 2009 г. 13 нови български филма, в които са вложени над 12 милиона лева, са имали само 42 000 зрители! Не можеш да искаш парите на българските данъкоплатци, а да не им носиш нищо.



- Група кинематографисти обаче заведоха дело срещу Министерския съвет за неизпълнение на закона за киното.

- Със свое определение на 24 ноември ВАС прекрати производството по жалбата на кинодейците, като я обяви за неоснователна. Когато една гилдия съди държавата - сиреч българския народ за пари, които народът няма, то държавата има лостове да се защити. Предполагам, че точно правото на държавата да се защити, както и политиката на последователни антикризисни мерки, са мотивирали предложението в бюджетната комисия за изменения в закона за филмовата индустрия. Чух гласове дори да бъде отменен този закон, защото сме в криза. Но категорично се противопоставих. И няма да позволя това да се случи, защото законът за киното е голяма придобивка и тя не може да се загуби. Не чакам благодарност за това което правя, сещам се само за това, че няма ненаказано добро… Щастливи са онези министри, които нищо не са направили.



- Чухте ли се досега със Сандро Бонди и смятате ли, че той ще се поддаде на натиска за оставката му?

- Това са вътрешни работи на Италия и ние не можем да се намесваме в тях. Изпратил съм благодарствено писмо до моя италиански колега Сандро Бонди за официалната му покана за посещението ми във Венеция и с пожелание за успешно развитие на културното сътрудничество между двете страни. Но след ненужния шум, който се вдигна, и след обидите, които този шум нанесе на Италия, дълбоко се съмнявам, че в следващите 100 години български крак ще стъпи по червения килим на прочутия венециански фестивал. Нека тези, които вдигнаха шума, сами да си създадат тук такъв червен килим и да си се самонаграждават.



- Театрите са пълни, зала 1 на НДК се пука по шевовете за Камен Донев, откриват се изложби, а отвсякъде чувам едно: “културата ни загива”. Какво ще кажете?

- Въпросът е прекрасен. Да се вгледаме кои са хората, които най-активно медийно крещят, че се убива културата и какво има зад тях. Защото голямо изкуство се прави не от анонимни мушмороци, не от крещящи митомани, а от конкретни таланти и имена, за които творчеството е съдба. Останалото е вечният поход на агресивната посредственост.


Сподели с приятели:




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница