В София и в Париж слънцето залязва по едно и също време, а в Будапеща



Дата20.07.2017
Размер259.52 Kb.
За часовите пояси или защо в Будапеща се мръква по-рано
Пламен Тодоров

На 21 декември 2010г в София слънцето залязва в 16,55 часа местно време, в Будапеща то залязва в 15,55 часа местно време, а в Париж в 16,56 часа местно време.

Тоест в София и в Париж слънцето залязва по едно и също време , а в Будапеща, която е разположена между тях – един час по-рано. Защо е така?


I. Увод
Часовите зони разделят Земното кълбо на 24 меридиана, какъвто е и броят на часовете в денонощието. Това е направено по предложение на канадския железопътен инженер Сандфорд Флеминг през 1870 г. Часовете започват да се броят от Гринуич в Лондон, където се намира Кралската обсерватория и меридианът, минаващ през тази обсерватория е приет за нулев през 1844 г. на Международен конгрес във Вашингтон.

Следващата часовата зона на изток от Гринуич е с един час напред, а на запад съответно с един час назад. Така, когато се движите на изток, премествате часовника си с един час напред за всяка часова зона, през която преминавате, а когато се движите на запад, връщате времето с един час назад за всяка зона.

Ако часовите минават точно по съответния меридиан в някои места те ще преминават през определени градове и области, и точното им спазване би довело до голямо объркване - например в два различни квартала на един и същи град да има различно време. За това някои меридиани "заобикалят" дадени области, даже държави. По тази причина, там където е възможно, часовият меридиан преминава по държавната граница.

II. Пояснения
Теоретично ширината на всяка зона трябва да е 15градуса (тъй като 360градуса разделени на 24часа = 15градуса), но на практика ширината на зоните варира според държавните граници на страните.

В часовата зона на България от европейските страни са още Турция, Гърция, Румъния, Молдова, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Характерно за тази зона е, че територията на държавите не е много разпростряна в направление изток-запад и се вмества в малко над 15 градуса. Важно е да отбележим, че западната граница на България се явява и част от западната граница на нашия часови пояс.

В съседната ни на запад часова зона обаче, нещата изглеждат малко по различно. В нея са Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония и всички континентални държави от Европа, западно от тях, с изключение на Португалия. В тази зона е както Полша, така и Испания. Тоест територията на тази часова зона е много разпростряна в направление изток-запад и се вмества в над 30 градуса. Това означава, че разликата във времената на залеза на слънцето в най-източните й граници с времето на залез в най-западните й граници е над 2 часа!


паралела на Варна 43 градуса и 12 минути с.ш.





Ако тръгнем да пътуваме от България, която е на западната гранична зона на нашия часови пояс, на запад, ще ни се струва следното:

в първите посетени градове слънцето ще залязва по-рано от времето, с което сме свикнали. Продължавайки на запад ще дстигнем градове, в които то ще залязва с времето, в което сме свикнали. А продължавайки още на запад ще достигнем градове, в които то ще започне да залязва по-късно.

Разсъжденията до тук са верни само по отношение на райони, разположени на същата географска ширина като Варна, тоест ако пътуваме право на запад по 43 паралел.


Какво ще е влиянието върху времето на залеза, обаче ако се движим на север или на юг?
От градове разположени на един и същи меридиан, на 21 март и 21 септември слънцето залязва по едно и също време.

През другите дни обаче това не е така. През зимата линията на сянката спрямо паралела на Варна е наклонена на запад (като на 21 декември достига до 32,5 градуса), а през лятото на изток (като на 21 юни достига 26,5 градуса).







линия на залеза










21 декември

21 март и септември

21 юни

Да вземем за пример времето на залез в няколко точки в района на посочените градове, които лежат на меридиана на Сан Марино и го сравним с времето на залеза във Варна:







с.ш.

и.д.

21 юни

21 декември

Копенхаген

55 00

12 54

20ч 51мин

15ч 41мин

Лайпциг

51 20

12 54

20ч 28мин

16ч 02мин

Венеция

49 30

12 54

20ч 19мин

16ч 11мин

Варна

43 12

27 54

19ч 52мин

16ч 36мин

Неапол

40 50

12 54

19ч 43мин

16ч 44мин

Палермо

36 06

12 54

19ч 29мин

16ч 57мин

От таблицата можем да направим следните изводи:

1). Колкото по-насевер спрямо варненския паралел е разположен един град, толкова по-голяма може да бъде разликата във времето на залез спрямо Варна. ( като през лятото тя ще е с по-късен залез, а през зимата ще е с по-ранен залез).

2). Колкото по-наюг е разположен даден град спрямо варненския паралел, толкова по-голяма може да бъде разликата във времето на залеза спрямо Варна. Само, че в този случай през лятото тя ще е с по-ранен залез, а през зимата с по-късен залез.


Забележка:

Времето на залеза на слънцето в тази таблица както и в целия материал, е пресмятано чрез програмата на адрес: http://aa.usno.navy.mil/cgi-bin/aa_pap.pl , която е на U.S. Naval Observatory - Astronomical Applications Department.



III. Създаване на метода
Ще предложа начин, с който може лесно и бързо да се определи кога ще залязва слънцето спрямо залеза във Варна. Този метод ще се отнася за всяка точка в западната часова зона и за всеки месец от годината.
А). Уточнения, приети в по-нататъшните расъждения:


  1. когато говорим за точка от картата ще имаме предвид точки, разположени само в часовия пояс на +1 час спрямо времето в Гринуич в Европа.

  2. когато говорим за време на залез в дадена точка имаме предвид местното време;

  3. за координати на Варна приемаме 43 градуса и 12 минути северна ширина и 27 градуса и 54 минути източна дължина;



Б). Подготовка на картата:


  1. начертаваме на картата паралела на Варна (43градуса и 12 минути с.ш.);




  1. определяме точката в западната часова зона, в която слънцето ще залязва точно по същото време както във Варна, независимо от сезоните: тя ще лежи на същия паралел и ще е точно с (360:24 = 15) градуса по-назапад. Или 27градуса54минути – 15градуса=12градуса и 54 минути. Намираме я на картата – тя се пада в Италия, в района между Перуджа, Анкона и Сан Марино. По-нататък, за по просто ще я именуваме като Сан Марино.




  1. Разделяме паралела между Варна и Сан Марино на 30 равни части, които ще съответстват на по 2 минути. Това разграфяване го правим по паралела и след Сан Марино.

За Сан Марино корекцията ще е 0 минути. За отметките на изток (към Варна) ще се намаляват по 2 минути, а за отметките на запад (към Испания) ще се прибавят по 2 минути.

Забелязваме, че на запад точката, в която слънцето ще залязва точно с 1 час по-късно от Сан Марино е с координати 2 градуса и 6 минути западна дължина. Тя е в района на град Сан Себастиян.

Също така забелязваме, че Марсилия се намира на същия паралел, точно по средата между Сан Себастиян и Сан Марино. Следователно там слънцето ще залязва винаги точно половин час по-късно от Варна.


Запомняме градовете Сан Марино (0мин), Марсилия (+30мин) и Сан Себастиян (+60мин). Те са прекрасен ориентир за определяне на око на времето на залез спрямо Варна, за всички градове, разположени близо до паралела на Варна.



  1. Начертаваме на картата таблица с времената за залез на слънцето във Варна по месеци, към 21 число на месеца, с данни за 2011година:




дата

час

мин

21 януари

17

05

21 февруари

17

47

21 март

18

21

21 април

18

58

21 май

19

31

21 юни

19

52

21 юли

19

42

21 август

19

03

21 септември

18

09

21 октомври

17

17

21 ноември

16

40

21 декември

16

36



  1. Определяме наклона на линиите на залеза на слънцето за паралела на Варна за всеки месец.

Наклона на линията на залеза за 21-во число за всеки месец определяме така:

- намираме на картата няколко точки, в които времето на залез съвпада с определеното време на залеза за същата дата в Сан Марино;

- с програмата Earth на Google намираме ъгъла й към точката на Сан Марино;

- после определяме средния ъгъл за тези няколкото точки

Резултатите са показани в таблиците:

За 21 януари 2011 г – време на залез във Варна 17ч 05мин






изт

д




сев

ш




градуса

Кьолн

6

34




51

00




27,0

Кобленц

7

13




50

20




26,2

Франкфурт

7

30




50

00




26,7

Ферара

11

45




44

50




26,5

Помпей

14

29




40

45




26,2

Средден ъгъл на наклона 26,5 градуса

За 21 февруари 2011 г – време на залез във Варна 17ч 47мин






изт

д




сев

ш




градуса

Бремен

8

55




53

00




13,7

Инсбург

11

24




47

16




14,0

Падуа

12

08




45

24




13,7

Неапол

13

38




40

49




13,1

Средден ъгъл на наклона 13,5 градуса

За 21 март 2011 г – време на залез във Варна 18ч 21мин






изт

д




сев

ш




градуса

Венеция

12

54




44

55




0

Залцбург

13

00




47

48




0,8

Средден ъгъл на наклона 0,5 градуса

За 21 април 2011 г – време на залез във Варна 18ч 58мин






изт

д




сев

ш




градуса

Вроцлав

16

45




51

10




16,8

Триест

13

55




45

40




16,0

Рим

12

25




41

54




17,5

Средден ъгъл на наклона 17,0 градуса

За 21 май 2011 г – време на залез във Варна 19ч 31мин






изт

д




сев

ш




градуса

Варшава

20

25




52

16




29,4

Братислава

17

10




48

10




29,5

Риека

14

38




45

19




29,8

Средден ъгъл на наклона 29,5 градуса

За 21 юни 2011 г – време на залез във Варна 19ч 52мин






изт

д




сев

ш




градуса

Краков

20

20




50

00




34,3

Братислава

17

50




48

00




33,8

Загреб

15

30




45

50




34,2

Средден ъгъл на наклона 34,0 градуса

За 21 юли 2011 г – време на залез във Варна 19ч 42мин






изт

д




сев

ш




градуса

Катовице

19

12




50

16




29,2

Братислава

17

06




48

08




29,4

Риека

14

38




45

20




30,0

Средден ъгъл на наклона 29,5 градуса

За 21 август 2011 г – време на залез във Варна 19ч 03мин






изт

д




сев

ш




градуса

Вроцлав

16

53




51

07




17,4

Рим

12

20




41

53




17,8

Средден ъгъл на наклона 17,5 градуса

За 21 септември 2011 г – време на залез във Варна 18ч 09мин






изт

д




сев

ш




градуса

Пасау

12

54




48

31




0

Залцбург

12

54




47

48




0

Средден ъгъл на наклона 0,0 градуса

За 21 октомври 2011 г – време на залез във Варна 17ч 47мин






изт

д




сев

ш




градуса

Бремен

8

55




53

00




13,7

Инсбург

11

24




47

16




14,0

Палермо

14

33




38

06




14,3

Средден ъгъл на наклона 14,0 градуса

За 21 ноември 2011 г – време на залез във Варна 16ч 40мин






изт

д




сев

ш




градуса

Амстердам

5

00




52

22




27,2

Помпей

14

30




40

45




26,4

Средден ъгъл на наклона 27,0 градуса

За 21 декември 2011 г – време на залез във Варна 16ч 36мин






изт

д




сев

ш




градуса

Дънди

-3

20




56

30




32,2

Антверпен

4

30




51

13




32,4

Страсбург

7

45




48

30




33,0

Цюрих

8

55




47

20




32,7

Верона

10

50




45

30




32,0

Еболи

15

03




40

37




32,5

Средден ъгъл на наклона 32,5 градуса

Усреднен наклони в градуси на линиите на залеза по месеци:






час

мин

градуси

21 януари

17

05

26,5

21 февруари

17

47

13,5

21 март

18

21

00,5

21 април

18

58

17,0

21 май

19

31

29,5

21 юни

19

52

34,0

21 юли

19

42

29,5

21 август

19

03

17,5

21 септември

18

09

00,0

21 октомври

17

47

14,0

21 ноември

16

40

27,0

21 декември

16

36

32,5




  1. Знаейки вече този наклон, можем лесно да определим с колко ще се различава времето на залеза на всяка точка в Европа, в сравнение с Варна.

Достатъчно е само от мястото на съответния град на картата да прекараме права линия със съответния наклон за определената дата, и където тя пресече паралела на Варна, да отчетем с колко минути ще е разликата във времето на залеза с този на Варна.

В). Помощен триъгълник:

С цел улесняване на работата, вместо всеки път да чертаем на картата линии с определени наклони, може да изработим помощен триъгълник и с него да си спестим чертането.

За целта изработваме триъгълника от прозрачен материал и на него нанасяме различните линии на наклона по месеци. Триъгълника трябва да е достатъчно висок за да може да достига от по-северните градове до паралела на Варна.
Виждаме, че с известно пренебрегване на точността, можем да сведем различните линии с наклони за месеците само до 7:

- линия 1 на месец юни, с наклон от 34 градуса;

- линия 2 на месец май и юли, с наклон от 29,5 градуса;

- линия 3 на месец април и август, с наклон от 17,25 градуса;

- линия 4 на месец март и септември, с наклон от 0,00 градуса;

- линия 5 на месец феруари и октомври, с наклон от 13,75 градуса;

- линия 6 на месец януари и ноември, с наклон от 26,75 градуса;

- линия 7 на месец декември, с наклон от 32,5 градуса;

Така триъгълника ще изглежда по следния начин:

Надписваме линиите на триъгълника с имената на съответните месеци и той вече е готов за работа.


С този триъгълник ще може лесно и бързо да определим времето на залез на слънцето за всяка точка и за всеки месец от годината.



IV. Работа с триъгълника

За да поясним как се използва триъгълника ще разгледаме решаването на 4 задачи:




задача 1
Дадено:

Днес примерно е 19 ноември. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Париж в сравнение с Варна.


Действия:

- Намираме на картата Париж и виждаме, че той е над червената линия;

- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Париж, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха нагоре);

- намираме линията на триъгълника, за месец ноември;

- определяме пресечната точка на линията на ноември с червената линия;

- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 12 деления по 2 минути със знак плюс) т.е 24 минути.
Отговор:

в Париж ще се мръква с 24 минути по-късно, отколкото днес във Варна.



задача 2
Дадено:

Днес примерно е 18 май. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Неапол в сравнение с Варна.


Действия:

- Намираме на картата Неапол и виждаме, че той е под червената линия;

- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Неапол, а основата му да е успоредна на червената линия.( в този случай триъгълника е с върха надолу);

- намираме линията на триъгълника, за месец май;

- определяме пресечната точка на линията на май с червената линия;

- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 5 деления по 2 минути със знак минус) т.е 10 минути.
Отговор:

в Неапол ще се мръква с 10 минути по-рано, отколкото днес във Варна.



задача 3
Дадено:

Днес примерно е 22 февруари. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Будапеща в сравнение с Варна, но за 18 ноември.


Действия:

- Намираме на картата Будапеща и виждаме, че тя е над червената линия;

- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Будапеща, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха нагоре);

- намираме линията на триъгълника, за месец ноември;

- определяме пресечната точка на линията на ноември с червената линия;

- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 20 деления по 2 минути със знак минус) т.е 40 минути.

- намираме в таблицата времето на залез за Варна за месец ноември16ч 40мин;


Отговор:

в Будапеща на 18 ноември ще се мръква с 40 минути по-рано, отколкото във Варна – т.е в 16ч 00мин



задача 4
Дадено:

Днес примерно е 20 януари. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето във Валенсия в сравнение с Варна, но за 2 август.


Действия:

- Намираме на картата Валенсия и виждаме, че тя е под червената линия;

- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Валенсия, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха надолу);

- тъй като търсим времето за 2 август, съобразяваме, че трябва да гледаме линията не за месец август, аза за юли, защото линиите на триъгилника са изчислени за 21-во число на съответния месец. Така 2 август е по-близо до 21 юли, отколкото до 21 август). Намираме линията на триъгълника, за месец юли;

- определяме пресечната точка на линията на юли с червената линия;

- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 22 деления по 2 минути със знак плюс) т.е 44минути.

- намираме в таблицата времето на залез за Варна за месец юли19ч 42мин;



Отговор:

Във Валенсия на 2 август ще се мръква с 44 минути по-късно, отколкото във Варна – т.е в 20ч 26мин

Забележка:
В практиката може да се определят две линии:

- паралела на Милано – Венеция

- паралела на Барселона – Рим

Времето на залеза на слънцето в градовете, заключени в пояса между тези две линии, през всички сезони не се различава много от съответното време на залеза във Варна. Може да го определяме и без да използваме триъгълника, а само да го коригираме като прибавяме или вадим минути, отчитайки проекцията на града върху паралела на Варна. Така определеното време на залеза няма да е съвсем точно, като раликата обаче никога няма да е по-голяма от 10 минути.


Но за градовете, разположени северно от горната и южно от долната линия, разликата може да се окаже значителна. Затова за тях трябва да използваме триъгълника.
Каталог: 2012
2012 -> За приемане чрез централизирано класиране на децата в общинскиte детски ясли, целодневни детски градини и обединени детски заведения на територията на община пловдив раздел І – Основни положения
2012 -> Критерии за отпускане на еднократна финансова помощ и награждаване на жители на община елхово I общи положения
2012 -> Alexander Malinov
2012 -> Програма за развитие на туризма в община елхово за 2014 г
2012 -> Област враца походът се провежда под патронажа на


Поделитесь с Вашими друзьями:


База данных защищена авторским правом ©obuch.info 2019
отнасят до администрацията

    Начална страница