За часовите пояси или защо в Будапеща се мръква по-рано
Пламен Тодоров
На 21 декември 2010г в София слънцето залязва в 16,55 часа местно време, в Будапеща то залязва в 15,55 часа местно време, а в Париж в 16,56 часа местно време.
Тоест в София и в Париж слънцето залязва по едно и също време , а в Будапеща, която е разположена между тях – един час по-рано. Защо е така?
I. Увод
Часовите зони разделят Земното кълбо на 24 меридиана, какъвто е и броят на часовете в денонощието. Това е направено по предложение на канадския железопътен инженер Сандфорд Флеминг през 1870 г. Часовете започват да се броят от Гринуич в Лондон, където се намира Кралската обсерватория и меридианът, минаващ през тази обсерватория е приет за нулев през 1844 г. на Международен конгрес във Вашингтон.
Следващата часовата зона на изток от Гринуич е с един час напред, а на запад съответно с един час назад. Така, когато се движите на изток, премествате часовника си с един час напред за всяка часова зона, през която преминавате, а когато се движите на запад, връщате времето с един час назад за всяка зона.
Ако часовите минават точно по съответния меридиан в някои места те ще преминават през определени градове и области, и точното им спазване би довело до голямо объркване - например в два различни квартала на един и същи град да има различно време. За това някои меридиани "заобикалят" дадени области, даже държави. По тази причина, там където е възможно, часовият меридиан преминава по държавната граница.
II. Пояснения
Теоретично ширината на всяка зона трябва да е 15градуса (тъй като 360градуса разделени на 24часа = 15градуса), но на практика ширината на зоните варира според държавните граници на страните.
В часовата зона на България от европейските страни са още Турция, Гърция, Румъния, Молдова, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония и Финландия. Характерно за тази зона е, че територията на държавите не е много разпростряна в направление изток-запад и се вмества в малко над 15 градуса. Важно е да отбележим, че западната граница на България се явява и част от западната граница на нашия часови пояс.
В съседната ни на запад часова зона обаче, нещата изглеждат малко по различно. В нея са Полша, Словакия, Унгария, Сърбия, Македония и всички континентални държави от Европа, западно от тях, с изключение на Португалия. В тази зона е както Полша, така и Испания. Тоест територията на тази часова зона е много разпростряна в направление изток-запад и се вмества в над 30 градуса. Това означава, че разликата във времената на залеза на слънцето в най-източните й граници с времето на залез в най-западните й граници е над 2 часа!
Ако тръгнем да пътуваме от България, която е на западната гранична зона на нашия часови пояс, на запад, ще ни се струва следното:
в първите посетени градове слънцето ще залязва по-рано от времето, с което сме свикнали. Продължавайки на запад ще дстигнем градове, в които то ще залязва с времето, в което сме свикнали. А продължавайки още на запад ще достигнем градове, в които то ще започне да залязва по-късно.
Разсъжденията до тук са верни само по отношение на райони, разположени на същата географска ширина като Варна, тоест ако пътуваме право на запад по 43 паралел.
Какво ще е влиянието върху времето на залеза, обаче ако се движим на север или на юг?
От градове разположени на един и същи меридиан, на 21 март и 21 септември слънцето залязва по едно и също време.
През другите дни обаче това не е така. През зимата линията на сянката спрямо паралела на Варна е наклонена на запад (като на 21 декември достига до 32,5 градуса), а през лятото на изток (като на 21 юни достига 26,5 градуса).
|
линия на залеза
|
|
|
|
|
21 декември
|
21 март и септември
|
21 юни
|
Да вземем за пример времето на залез в няколко точки в района на посочените градове, които лежат на меридиана на Сан Марино и го сравним с времето на залеза във Варна:
|
с.ш.
|
и.д.
|
21 юни
|
21 декември
|
Копенхаген
|
55 00
|
12 54
|
20ч 51мин
|
15ч 41мин
|
Лайпциг
|
51 20
|
12 54
|
20ч 28мин
|
16ч 02мин
|
Венеция
|
49 30
|
12 54
|
20ч 19мин
|
16ч 11мин
|
Варна
|
43 12
|
27 54
|
19ч 52мин
|
16ч 36мин
|
Неапол
|
40 50
|
12 54
|
19ч 43мин
|
16ч 44мин
|
Палермо
|
36 06
|
12 54
|
19ч 29мин
|
16ч 57мин
|
От таблицата можем да направим следните изводи:
1). Колкото по-насевер спрямо варненския паралел е разположен един град, толкова по-голяма може да бъде разликата във времето на залез спрямо Варна. ( като през лятото тя ще е с по-късен залез, а през зимата ще е с по-ранен залез).
2). Колкото по-наюг е разположен даден град спрямо варненския паралел, толкова по-голяма може да бъде разликата във времето на залеза спрямо Варна. Само, че в този случай през лятото тя ще е с по-ранен залез, а през зимата с по-късен залез.
Забележка:
Времето на залеза на слънцето в тази таблица както и в целия материал, е пресмятано чрез програмата на адрес: http://aa.usno.navy.mil/cgi-bin/aa_pap.pl , която е на U.S. Naval Observatory - Astronomical Applications Department.
III. Създаване на метода
Ще предложа начин, с който може лесно и бързо да се определи кога ще залязва слънцето спрямо залеза във Варна. Този метод ще се отнася за всяка точка в западната часова зона и за всеки месец от годината.
А). Уточнения, приети в по-нататъшните расъждения:
-
когато говорим за точка от картата ще имаме предвид точки, разположени само в часовия пояс на +1 час спрямо времето в Гринуич в Европа.
-
когато говорим за време на залез в дадена точка имаме предвид местното време;
-
за координати на Варна приемаме 43 градуса и 12 минути северна ширина и 27 градуса и 54 минути източна дължина;
Б). Подготовка на картата:
-
начертаваме на картата паралела на Варна (43градуса и 12 минути с.ш.);
-
определяме точката в западната часова зона, в която слънцето ще залязва точно по същото време както във Варна, независимо от сезоните: тя ще лежи на същия паралел и ще е точно с (360:24 = 15) градуса по-назапад. Или 27градуса54минути – 15градуса=12градуса и 54 минути. Намираме я на картата – тя се пада в Италия, в района между Перуджа, Анкона и Сан Марино. По-нататък, за по просто ще я именуваме като Сан Марино.
-
Разделяме паралела между Варна и Сан Марино на 30 равни части, които ще съответстват на по 2 минути. Това разграфяване го правим по паралела и след Сан Марино.
За Сан Марино корекцията ще е 0 минути. За отметките на изток (към Варна) ще се намаляват по 2 минути, а за отметките на запад (към Испания) ще се прибавят по 2 минути.
Забелязваме, че на запад точката, в която слънцето ще залязва точно с 1 час по-късно от Сан Марино е с координати 2 градуса и 6 минути западна дължина. Тя е в района на град Сан Себастиян.
Също така забелязваме, че Марсилия се намира на същия паралел, точно по средата между Сан Себастиян и Сан Марино. Следователно там слънцето ще залязва винаги точно половин час по-късно от Варна.
Запомняме градовете Сан Марино (0мин), Марсилия (+30мин) и Сан Себастиян (+60мин). Те са прекрасен ориентир за определяне на око на времето на залез спрямо Варна, за всички градове, разположени близо до паралела на Варна.
-
Начертаваме на картата таблица с времената за залез на слънцето във Варна по месеци, към 21 число на месеца, с данни за 2011година:
-
дата
|
час
|
мин
|
21 януари
|
17
|
05
|
21 февруари
|
17
|
47
|
21 март
|
18
|
21
|
21 април
|
18
|
58
|
21 май
|
19
|
31
|
21 юни
|
19
|
52
|
21 юли
|
19
|
42
|
21 август
|
19
|
03
|
21 септември
|
18
|
09
|
21 октомври
|
17
|
17
|
21 ноември
|
16
|
40
|
21 декември
|
16
|
36
|
-
Определяме наклона на линиите на залеза на слънцето за паралела на Варна за всеки месец.
Наклона на линията на залеза за 21-во число за всеки месец определяме така:
- намираме на картата няколко точки, в които времето на залез съвпада с определеното време на залеза за същата дата в Сан Марино;
- с програмата Earth на Google намираме ъгъла й към точката на Сан Марино;
- после определяме средния ъгъл за тези няколкото точки
Резултатите са показани в таблиците:
За 21 януари 2011 г – време на залез във Варна 17ч 05мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Кьолн
|
6
|
34
|
|
51
|
00
|
|
27,0
|
Кобленц
|
7
|
13
|
|
50
|
20
|
|
26,2
|
Франкфурт
|
7
|
30
|
|
50
|
00
|
|
26,7
|
Ферара
|
11
|
45
|
|
44
|
50
|
|
26,5
|
Помпей
|
14
|
29
|
|
40
|
45
|
|
26,2
|
Средден ъгъл на наклона 26,5 градуса
За 21 февруари 2011 г – време на залез във Варна 17ч 47мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Бремен
|
8
|
55
|
|
53
|
00
|
|
13,7
|
Инсбург
|
11
|
24
|
|
47
|
16
|
|
14,0
|
Падуа
|
12
|
08
|
|
45
|
24
|
|
13,7
|
Неапол
|
13
|
38
|
|
40
|
49
|
|
13,1
|
Средден ъгъл на наклона 13,5 градуса
За 21 март 2011 г – време на залез във Варна 18ч 21мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Венеция
|
12
|
54
|
|
44
|
55
|
|
0
|
Залцбург
|
13
|
00
|
|
47
|
48
|
|
0,8
|
Средден ъгъл на наклона 0,5 градуса
За 21 април 2011 г – време на залез във Варна 18ч 58мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Вроцлав
|
16
|
45
|
|
51
|
10
|
|
16,8
|
Триест
|
13
|
55
|
|
45
|
40
|
|
16,0
|
Рим
|
12
|
25
|
|
41
|
54
|
|
17,5
|
Средден ъгъл на наклона 17,0 градуса
За 21 май 2011 г – време на залез във Варна 19ч 31мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Варшава
|
20
|
25
|
|
52
|
16
|
|
29,4
|
Братислава
|
17
|
10
|
|
48
|
10
|
|
29,5
|
Риека
|
14
|
38
|
|
45
|
19
|
|
29,8
|
Средден ъгъл на наклона 29,5 градуса
За 21 юни 2011 г – време на залез във Варна 19ч 52мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Краков
|
20
|
20
|
|
50
|
00
|
|
34,3
|
Братислава
|
17
|
50
|
|
48
|
00
|
|
33,8
|
Загреб
|
15
|
30
|
|
45
|
50
|
|
34,2
|
Средден ъгъл на наклона 34,0 градуса
За 21 юли 2011 г – време на залез във Варна 19ч 42мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Катовице
|
19
|
12
|
|
50
|
16
|
|
29,2
|
Братислава
|
17
|
06
|
|
48
|
08
|
|
29,4
|
Риека
|
14
|
38
|
|
45
|
20
|
|
30,0
|
Средден ъгъл на наклона 29,5 градуса
За 21 август 2011 г – време на залез във Варна 19ч 03мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Вроцлав
|
16
|
53
|
|
51
|
07
|
|
17,4
|
Рим
|
12
|
20
|
|
41
|
53
|
|
17,8
|
Средден ъгъл на наклона 17,5 градуса
За 21 септември 2011 г – време на залез във Варна 18ч 09мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Пасау
|
12
|
54
|
|
48
|
31
|
|
0
|
Залцбург
|
12
|
54
|
|
47
|
48
|
|
0
|
Средден ъгъл на наклона 0,0 градуса
За 21 октомври 2011 г – време на залез във Варна 17ч 47мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Бремен
|
8
|
55
|
|
53
|
00
|
|
13,7
|
Инсбург
|
11
|
24
|
|
47
|
16
|
|
14,0
|
Палермо
|
14
|
33
|
|
38
|
06
|
|
14,3
|
Средден ъгъл на наклона 14,0 градуса
За 21 ноември 2011 г – време на залез във Варна 16ч 40мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Амстердам
|
5
|
00
|
|
52
|
22
|
|
27,2
|
Помпей
|
14
|
30
|
|
40
|
45
|
|
26,4
|
Средден ъгъл на наклона 27,0 градуса
За 21 декември 2011 г – време на залез във Варна 16ч 36мин
|
изт
|
д
|
|
сев
|
ш
|
|
градуса
|
Дънди
|
-3
|
20
|
|
56
|
30
|
|
32,2
|
Антверпен
|
4
|
30
|
|
51
|
13
|
|
32,4
|
Страсбург
|
7
|
45
|
|
48
|
30
|
|
33,0
|
Цюрих
|
8
|
55
|
|
47
|
20
|
|
32,7
|
Верона
|
10
|
50
|
|
45
|
30
|
|
32,0
|
Еболи
|
15
|
03
|
|
40
|
37
|
|
32,5
|
Средден ъгъл на наклона 32,5 градуса
Усреднен наклони в градуси на линиите на залеза по месеци:
|
час
|
мин
|
градуси
|
21 януари
|
17
|
05
|
26,5
|
21 февруари
|
17
|
47
|
13,5
|
21 март
|
18
|
21
|
00,5
|
21 април
|
18
|
58
|
17,0
|
21 май
|
19
|
31
|
29,5
|
21 юни
|
19
|
52
|
34,0
|
21 юли
|
19
|
42
|
29,5
|
21 август
|
19
|
03
|
17,5
|
21 септември
|
18
|
09
|
00,0
|
21 октомври
|
17
|
47
|
14,0
|
21 ноември
|
16
|
40
|
27,0
|
21 декември
|
16
|
36
|
32,5
|
-
Знаейки вече този наклон, можем лесно да определим с колко ще се различава времето на залеза на всяка точка в Европа, в сравнение с Варна.
Достатъчно е само от мястото на съответния град на картата да прекараме права линия със съответния наклон за определената дата, и където тя пресече паралела на Варна, да отчетем с колко минути ще е разликата във времето на залеза с този на Варна.
В). Помощен триъгълник:
С цел улесняване на работата, вместо всеки път да чертаем на картата линии с определени наклони, може да изработим помощен триъгълник и с него да си спестим чертането.
За целта изработваме триъгълника от прозрачен материал и на него нанасяме различните линии на наклона по месеци. Триъгълника трябва да е достатъчно висок за да може да достига от по-северните градове до паралела на Варна.
Виждаме, че с известно пренебрегване на точността, можем да сведем различните линии с наклони за месеците само до 7:
- линия 1 на месец юни, с наклон от 34 градуса;
- линия 2 на месец май и юли, с наклон от 29,5 градуса;
- линия 3 на месец април и август, с наклон от 17,25 градуса;
- линия 4 на месец март и септември, с наклон от 0,00 градуса;
- линия 5 на месец феруари и октомври, с наклон от 13,75 градуса;
- линия 6 на месец януари и ноември, с наклон от 26,75 градуса;
- линия 7 на месец декември, с наклон от 32,5 градуса;
Така триъгълника ще изглежда по следния начин:
Надписваме линиите на триъгълника с имената на съответните месеци и той вече е готов за работа.
С този триъгълник ще може лесно и бързо да определим времето на залез на слънцето за всяка точка и за всеки месец от годината.
IV. Работа с триъгълника
За да поясним как се използва триъгълника ще разгледаме решаването на 4 задачи:
задача 1
Дадено:
Днес примерно е 19 ноември. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Париж в сравнение с Варна.
Действия:
- Намираме на картата Париж и виждаме, че той е над червената линия;
- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Париж, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха нагоре);
- намираме линията на триъгълника, за месец ноември;
- определяме пресечната точка на линията на ноември с червената линия;
- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 12 деления по 2 минути със знак плюс) т.е 24 минути.
Отговор:
в Париж ще се мръква с 24 минути по-късно, отколкото днес във Варна.
задача 2
Дадено:
Днес примерно е 18 май. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Неапол в сравнение с Варна.
Действия:
- Намираме на картата Неапол и виждаме, че той е под червената линия;
- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Неапол, а основата му да е успоредна на червената линия.( в този случай триъгълника е с върха надолу);
- намираме линията на триъгълника, за месец май;
- определяме пресечната точка на линията на май с червената линия;
- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 5 деления по 2 минути със знак минус) т.е 10 минути.
Отговор:
в Неапол ще се мръква с 10 минути по-рано, отколкото днес във Варна.
задача 3
Дадено:
Днес примерно е 22 февруари. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето в Будапеща в сравнение с Варна, но за 18 ноември.
Действия:
- Намираме на картата Будапеща и виждаме, че тя е над червената линия;
- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Будапеща, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха нагоре);
- намираме линията на триъгълника, за месец ноември;
- определяме пресечната точка на линията на ноември с червената линия;
- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 20 деления по 2 минути със знак минус) т.е 40 минути.
- намираме в таблицата времето на залез за Варна за месец ноември – 16ч 40мин;
Отговор:
в Будапеща на 18 ноември ще се мръква с 40 минути по-рано, отколкото във Варна – т.е в 16ч 00мин
задача 4
Дадено:
Днес примерно е 20 януари. Искаме да определим с колко време е изместен залеза на слънцето във Валенсия в сравнение с Варна, но за 2 август.
Действия:
- Намираме на картата Валенсия и виждаме, че тя е под червената линия;
- Слагаме триъгълника на картата така, че върха му да е в центъра на Валенсия, а основата му да е успоредна на червената линия. ( в този случай триъгълника е с върха надолу);
- тъй като търсим времето за 2 август, съобразяваме, че трябва да гледаме линията не за месец август, аза за юли, защото линиите на триъгилника са изчислени за 21-во число на съответния месец. Така 2 август е по-близо до 21 юли, отколкото до 21 август). Намираме линията на триъгълника, за месец юли;
- определяме пресечната точка на линията на юли с червената линия;
- отчитаме по деленията на червената линия с колко минути в плюс или в минус ще се различава времето. ( в случая 22 деления по 2 минути със знак плюс) т.е 44минути.
- намираме в таблицата времето на залез за Варна за месец юли – 19ч 42мин;
Отговор:
Във Валенсия на 2 август ще се мръква с 44 минути по-късно, отколкото във Варна – т.е в 20ч 26мин
Забележка:
В практиката може да се определят две линии:
- паралела на Милано – Венеция
- паралела на Барселона – Рим
Времето на залеза на слънцето в градовете, заключени в пояса между тези две линии, през всички сезони не се различава много от съответното време на залеза във Варна. Може да го определяме и без да използваме триъгълника, а само да го коригираме като прибавяме или вадим минути, отчитайки проекцията на града върху паралела на Варна. Така определеното време на залеза няма да е съвсем точно, като раликата обаче никога няма да е по-голяма от 10 минути.
Но за градовете, разположени северно от горната и южно от долната линия, разликата може да се окаже значителна. Затова за тях трябва да използваме триъгълника.
Сподели с приятели: |