В светлината на Божието слово

/Кенет Копланд/

В духа на всяко новородено дете на Бога има божествен глад. Този глад не може да бъде задоволен нито с удоволствията на този свят, нито с теологии или религия.

Това не е желание, избледняващо с времето, а напротив – колкото повече ходиш с Господ, толкова по-силно става то.

Спомням си как преди няколко години Орал Робъртс – мой баща в служението и един от Божиите хора, които ценя най-високо, покани Глория и мен в неговата всекидневна, сложи ни да седнем на килима заедно с него и каза: “Разкажете ми какво сте научили за вярата. Аз съм най-гладният за Бога човек, когото някога сте виждали.”

Брат Робъртс познаваше интимно Господа от много години, но все още в него имаше копнеж за повече и повече. С апостол Павел беше по същия начин. Той ходеше в откровение и познание за Бога повече от всеки друг човек с изключение на Самия Исус, но все пак когато писа до своите партньори филипяните, той изрази толкова силен духовен глад, засенчващ всичко друго в живота му. Той написа:

А освен това считам като загуба всичко заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Христос Исус, заради когото изгубих всичко и считам всичко за измет, за да придобия Христос (Помазаника и Неговото помазание) и да се намеря в Него, като нямам моята правда, която е от закона, а тази, която е чрез вяра в Христос (Помазаника и Неговото помазание) - правдата, която е от Бога въз основа на вяра, за да позная Него и силата на Неговото възкресение (Фил.3: 8-10).

Когато четете тези думи, можете да видите какво точно желаеше Павел. Това е същото, което и брат Робъртс желаеше. Това е същото, към което и аз се стремя – повече и повече. Всеки вярващ е гладен за това – без значение дали той или тя го осъзнават или не.

Павел силно копнееше за по-дълбоко откровение за Помазаника и неговото помазание…и да познае силата на Неговото възкресение.

Да погледнем отново последната фраза, силата на Неговото възкресение. Ако сте като мен, чели сте го стотици пъти, самонадеяни, че разбирате какво се има в предвид. Но ако го изследвате с мен, вярвам, че ще видите нещо толкова силно вълнуващо, че ще ви се иска да хвърлите статията във въздуха и на бегом да направите няколко обиколки на къщата.

Ще видите какво наистина значи силата на неговото възкресение!

Рим.6 хвърля светлина по въпроса. Тук апостол Павел пише:

Или не знаете, че ние всички, които бяхме кръстени в Христос Исус (Помазаника и Неговото помазание), бяхме кръстени в Неговата смърт? И така, ние бяхме погребани с Него чрез кръщението в смъртта, така че както Христос (Помазаника и Неговото помазание) беше възкресен от мъртвите чрез славата на Татко, така и ние да ходим в нов живот (3-4 ст.).

Според тези стихове Исус беше възкресен от мъртвите чрез славата на Бога. Така че силата на Неговото възкресение е в същност славата на Бога. Да приложим тази истина към Фил.3:10, и ще видите, че горещото желание на Павел беше да познава Исус, Помазаника и Неговото помазание…и да познава Неговата слава!

Поглед върху Славата

“Добре, брат Копланд,” можеш да кажеш ти, това е интересно, но още не съм толкова въодушевен, че да започна да тичам около дома си.

Това е защото още не си получил откровение за славата. Но когато веднъж го получиш, никога няма да го забравиш. Славата на Бог е предмета в Библията, който вдъхва най-много страхопочитание. Толкова е обширен, че ще трябва да прочетете Стария и Новия Завет от начало до край, за да вникнете в него. Разбира се, няма да успеем да направи това сега, но можем да хвърлим известна светлина по въпроса. После можете да изучите това самостоятелно.

Едно от първите зървания, което Библията ни дава за това какво действително е Божията слава може да бъде намерено в Из.33:18-19. Тук Мойсей извиква към Господа: Моля Те, покажи ми славата Си!” В отговор Бог казва: “Ще направя да мине пред теб всичката Моя благост.

С други думи, Божията слава е Неговата благост.

Обикновено, когато мислим за благостта, не я считаме за нещо изключително мощно, но благостта на Бог е благост в своето основно състояние. Тя е далеч, далеч по-добра от най-голямото зло, което някога е съществувало. Тя е толкова по-велика от злото, че когато Божията благост се изявява, напълно поглъща злото.

Благостта на Господа е толкова могъща и достига толкова далеч, че е отвъд пределите на ограничения ни разум да я схванем. Божията благост е толкова пълна с живот, че когато отвори устата Си и благостта изпълни думите излизащи от Неговото най-вътрешно същество, това създаде една толкова прекрасна вселена, че е отвъд възможността на човешкия ум да я обхване. Нямаше никакво зло в тази вселена, всичко беше абсолютно добро!

Когато реалната сила на Господната слава се прояви, бе наречена славата на Бог. През историята пророци и светии бяха виждали проявлението на славата и се опитваха да я опишат. Захария оприличи явяването на славата като светкавици” (10:1) и неговото описание трябва да е било точно, защото го виждаме навсякъде в Библията.

Това беше огненият стълб на Божията слава, който водеше евреите към обещаната земя (Из.16:10). Това беше светлината, която освети овчарите през нощта, когато Исус се роди (Лк.2:9). Това беше светлината на славата, която покри Исус на планината на преображението (Мт.17:5). Това беше ярката светлина на Божията слава, която се яви на Савел от Тарс по пътя към Дамаск. Силата й така го удари и беше толкова блестяща, че го ослепи за няколко дена (Деян.9).

Има толкова яркост и сила в Господната слава, че хора, които прекарват достатъчно време в нея, започват да светят. Лицето на Мойсей, когато слезе от планината, където бе срещнал Господа, за да получи заповедите, така блестеше от Божията слава, че трябваше да си сложи покривало за да не плаши хората.

Когато Исус беше в славата на планината на преображението, “…лицето Му светна като слънцето, и дрехите Му станаха бели като светлината (Мт.17:2). Години след възкресението, когато Исус се яви на Йоан на остров Патмос, Той блестеше толкова ярко в славата, че главата Му и косата Му изглеждаха “бели като вълна, като сняг, а очите Му бяха като огнен пламък” (Откр.1:14). Исус никога не е бил, а и сега не е с бяла коса. Неговата коса е тъмна, но когато Йоан Го видя, Той блестеше толкова в славата, че изглеждаше като че грееше в бяла светлина.

Някои хора приемат, че сиянието, което Йоан видя около Исус се дължеше на факта, че Той беше Цар на царете и Господ на господарите. Но истината е, че Той беше също толкова Цар на царете и Господ на господарите и през първите няколко дни след възкресението, колкото и години по-късно, когато бе написано Откровението. Обаче в онези първи дни, когато се яви на Йоана и на другите ученици, нямаше нищо отличително във външния Му вид.

Причината сега да блести по-ярко отколкото слънцето в силата си е, защото Той бе прекарал години в изявената Божия слава! Моят приятел, Джеси Дуплантис, е бил на небето и е видял тази слава. Той каза, че тя е толкова гъста около Господния трон, че не може да се види нищо през нея. Може само да се забележат очертанията на Бог Бащата през този светещ облак.

Самият Господ е толкова славен, че изглежда обвит с огън нагоре от хълбоците Му и огън надолу от хълбоците Му, според Езек.1:27. Той гори в славата!

Има толкова мощ в тази слава, че Джеси изгубил силата си в присъствието й, паднал по лице и едва можел да се движи. Обаче, видял Исус да ходи посред нея и да прекарва време с Татко.

Разбира се, Джеси бил там за съвсем кратко време, но въпреки това вечерта след посещението си на небето, когато отишъл в църквата да проповядва, хората казали, че лицето му блести. Светлината и Божията слава все още били върху него.

Денят, в който Славата Нахлува да Сега, след като имате поглед върху грандиозната слава на Бог, помислете за Исус за момент. Той не само имаше тази слава върху Себе Си, тя течеше през Него. Точно така! В Неговото възкресено тяло вместо кръв протичаше славата на Бог.

Исус е изпълнен и заобиколен от славата и това е тя – целият живот и цялата благост. Той никога повече не може да бъде докоснат от смъртта. Той ходи в цялата власт на небето и земята с абсолютен духовен и физически авторитет.

Всичко, което човек има и всичко, което Господ има се съсредоточава в едно Същество със славата на Бог, течащата в Неговите вени – това е Исус. И ние сме определени да станем подобни на Него. Предстои ни да бъдем изпълнени със слава по същия начин! Затова Исус умря за нас. Затова Той бе възкресен – за да доведе много синове до слава! (Евр.2:10).

Още в началото Бог създаде човека в прославено тяло. Пс.8:5 казва, че когато Бог е направил човека, Той …увенчал със слава и великолепие.” Адам и жена му бяха увенчани със славата на Бог когато Той ги създаде. Това не значи, че имаха златни ореоли около главите си. Това означава, че Всемогъщият Бог положи ръце на главите им и ги изпълни с Неговата слава.

От първия ден на Адам като жива душа, докато съгреши, той никога не погледна на физическото си тяло. Той беше облечен отвътре навън със славата на Бог. Тялото му бе защитено чрез нея. Той можеше да се разхожда в Едемската градина, без нищо да го нарани.

Но когато Адам отстъпи пред Сатана, светлината, която беше в човека, изчезна. Изворът на славата пресъхна. Останалите духовни качества все още бяха в него. Той все още беше дух, имаше душа и живееше в тяло, но славата на Бог се беше оттеглила от Него.

Това е духовната смърт – да си отделен от живота и славата на Господа.

Ако Исус не беше дошъл да ни изкупи, цялото човечество щеше да е безнадеждно обхванато от духовна смърт и лишено от славата. “защото всички съгрешиха и са лишени от Божията слава” (Рим.3:23). Но, слава на Бога, Исус взе нашия грях върху Себе Си и понесе наказанието за него – което беше духовна смърт.

Виждал съм книги, написани срещу мен за това, че съм казвал, че Исус е умрял духовно, но в същност не аз го казвам, а Библията. Исус зае нашето място. Ако не бе преживял духовна смърт, тогава ние никога нямаше да сме съживени духовно. Но Той премина през това!

На кръста Исус бе отделен от Божията слава. Той позволи да бъде направен грях за нас, и стана покорен до смърт. Той достигна до дъното на ада и пострада така, сякаш беше Единственият, който е извършил грях.

Но Той не остана там. След три дни Той бе съживен духовно чрез славата на Господа!

В този ден Божията абсолютна, върховна доброта нахлу на дъното на абсолютното зло – самия ад – и нахлу в изпълнения с грях дух на Исус. Славата на Бог Го възстанови и Го направи първия възкръснал от смъртта. Всичкият грях, болести и демони на ада трябваше да се преклонят и да изгубят власт над Него, защото не можеха да стоят в присъствието на славата!

Устремени като Ракета към Дома

Помислете сега за това. Нека това да проникне в съзнанието ви.

Това е същата слава, към която Исус ни води сега.Ние сме се насочили към славата, както една ракета е насочена към целта си. Библията казва, че като гледаме като в огледало Господната слава, ние “се преобразяваме в същия образ от слава в слава, като от Господния Дух” (2Кор.3:18).

Забележете, че стихът казва, че ние се преобразяваме, като гледаме славата. Как го правим? Като поставим вниманието си на “славното евангелие.” Евангелието, съдържащо се в книгата, която носиш всяка неделя на църква, е Словото на живия Бог и е пропито с Неговата слава! Когато го четеш под помазанието на Бога, ти се променяш повече и повече в истинския образ на тази слава. Затова апостол Павел казва: Да не помръднете от надеждата на благовестието, което сте чули на което станах служител според Божието настойничество, което ми беше възложено за вас, за да изпълня словото на Бога, т. е. тайната, която е била скрита от векове и от поколения, а сега беше открита на Неговите светии, на които Бог пожела да изяви какви са богатствата на славата на тази тайна между езичниците, която е Христос (Помазаника и Неговото помазание) във вас, надеждата на славата (Кол.1:23, 25-27).

Чуй ме, приятелю. Ти имаш помазание върху теб – помазанието на Исус и то вика за славата. Има нещо в теб, което вика за славата на Господа.

Преди време ние съгрешавахме и бяхме лишени от славата, но вече не сме. Сега имаме “надеждата за славата” вътре в нас. Думата, която се превежда надежда тук не означава “желание,” а “абсолютно очакване.” Имайки предвид това, ти можеш да четеш Рим.5:1-2 по следния начин: “И така като сме оправдани чрез вяра, имаме мир с Бога чрез нашия Господ Исус Христос (Помазаника и Неговото помазание), чрез когото ние посредством вяра сме придобили достъп до тази благодат, в която стоим и се хвалим с надеждата (абсолютното очакване) за Божията слава.

Време е като вярващи да се отнесем с вяра към славата!

Когато стоиш с вяра, ти не казваш: “Наистина се надявам да получа това някой ден.” Не, когато заемеш позиция на вяра, ти отиваш в Словото на Бог, намираш какво Бог вече е казал и безкомпромисно стъпваш на това Слово. Казваш: “Това е мое! Приемам го сега в името на Исус според Словото на живия Бог. Със сигурност очаквам да видя славата на Бог в моя живот!

Лично аз вече съм заел тази позиция. Размишлявал съм и съм изучавал Писанията относно славата, докато започнах с увереност да очаквам тя да се проявява в живота ми. Очаквам възкресенската сила да ме съпровожда където и да отида. Очаквам славата, която светеше като огън от лицето на Исус да свети и в мен в моята ситуация.

Очаквам моят Бог да снабди всичките ми нужди. Как? СПОРЕД НЕГОВИТЕ БОГАТСТВА В СЛАВА!

Аз не чакам славата да падне от небето. Очаквам да излезе от мен. Очаквам да излезе от теб.

Очаквам да излезе от нас, защото 1Лет.16:27 казва: “Слава и чест са в Божието присъствие,” и откакто Самият Бог живее в нас чрез обитаващият Святи Дух, славата вече е в нас!

Нашия проблем досега не е бил липса на слава, а липса на разбиране. Не сме имали откровение за Божията слава в нас. Не сме знаели как да я освободим така че тя да може да тече отвътре навън. Но Бог не възнамерява да ни остави без знание по този въпрос.

Защото Бог, който е казал на светлината да изгрее от тъмнината, е Този, който е огрял в сърцата ни, за да даде светлината на познанието на Божията слава в лицето на Исус Христос (Помазаника и Неговото помазание). Но ние имаме това съкровище в съдове от пръст, за да бъде превъзходството на силата от Бога, а не от нас” (2Кор.4:6-7).

Бог не ни е оставил в тъмнината. Той е заповядал на светлината да изгрее и да ни даде работещо познание, способност да схванем и да разберем как да използваме славата на Бог, която обитава вътре в нас. Той ни е дал ума на Христос” (1Кор.2:16). С други думи, същото помазание, което е в Христовия ум е на наше разположение.

Така че искайте това! Молете Бог да познаете славата Му! Як.1:5 обещава, че Той ще ви даде щедро.

Няма нужда да стоите в някакъв проблем, в който дяволът ви е натикал. Няма нужда да бъдете спирани от някаква планина от грях, болест или бедност, която дяволът е поставил на пътя ви. Имате славата на Бог вътре във вас. Имате помазанието да освободите проявлението на тази слава.

Така че започнете да очаквате славата! Започнете да очаквате да разбирате изхода от проблема. Очаквайте славата да експлодира от вас и да взриви тази планина, стигаща до небето!