Валтер нитше издателство Верен

Издателство Верен

пл. Славейков 1, 1000 София

© на немското издание 1991, Schwengeler-Verlag, CH-9442 Berneck

© на българското издание 1995

Издателство Верен ООД

преводач: Красимира Ненова

редактор: Юлиана Балканджиева

коректор: Дима Атанасова

ISBN 954-8225-13-1

Една брачна двойка може да има пълноценен семеен живот само при условие, че бракът е „здрав“, което означава, че той отговаря на замисъла, вложен в него, че изпълнява определената си цел и е динамичен и жизнен. Както в едно здраво тяло различните органи, стави, мускули и нерви действат заедно, целенасочено и хармонично, като се подчиняват на командите на мозъка, така и за здрав брак може да се говори само тогава, когато той нито е пропуснал целта, нито е лишен от смисъла си, а дава възможност за хармоничен растеж и съзряване.

По същия начин най-важните познания, с които бихме могли да помогнем на проблематични и разстроени бракове, получаваме, като разглеждаме здравия брак.

Но кой ще ни каже какво представлява един здрав брак? За тази цел трябва да се обърнем към основателя на брака, към този, който го е „изобретил“ — Бог.

Още със сътворението на човека Бог е създал и една „тайна“ — единението на мъжа и жената в брака.

Хиляди брачни двойки са изпитали на практика, че Божиите напътствия, Неговият първоначален план за брака водят към богат и пълноценен брачен живот, към здраво семейство.
Един много важен принцип
Въпреки че съм убеден, че от тази книга внимателният читател може да получи по-дълбоки и обогатяващи познания по въпросите на щастливия брак, трябва още от самото начало да заявя, че голото знание няма да подобри вашия брак нито на йота! Има семейства, които изучават книга след книга на тази тема с единствения резултат, че все по-ясно виждат всички недостатъци на собствения си брак. Това предизвиква у тях чувство на вина, което с времето преминава в безразличие. Явно е, че голото теоретизиране парализира съвестта — трупането на познания се превръща в греховен заместител на действието!

Който само трупа знания, трупа „духовна тлъстина“ и става тежко подвижен и ленив. Апостол Яков ни предупреждава: „Бъдете изпълнители на словото, а не само слушатели, мамещи сами себе си“. (Яков 1:22)

Съпругата, която изучава тази книга, трябва да се опита да приложи на дело придобитите познания, защото иначе богатата информация ще подейства само като допълнителни калории за един вече „затлъстял дух“.

Съпругът, който чете тази книга, също трябва да си извади бележка от прочетеното и да приложи истините, които е разбрал, на практика в своя живот.

Също и младите, които се подготвят за един бъдещ брак, ще открият много истини, които трябва да бъдат упражнявани — един мускул, който не се използва, атрофира. Истини, които не се превръщат в практика, избледняват и остават неефективни!

Ето защо, съсредоточете усилията си да прилагате на дело това, което ще научите тук!

Може да се наложи и да поизоставите някои други дейности, защото осъществяването на наученото изисква време. Отделете си това тъй необходимо време — то няма да бъде изгубено, а ще донесе богати плодове в живота ви!

И така, тази книга е наръчник за действие. Разбира се, ще има и читатели, които ще посрещнат скептично някои предложения или принципи. За всеки е трудно да изостави навиците си и да дръзне да мисли и действа по нов начин. Аз също съзнавам, че някои точки от книгата не са напълно узрели и се надявам в някое следващо издание да могат да бъдат допълнени и уточнени. Въпреки това бих се радвал, ако вие, драги читатели, вземете присърце написаното и, като се опрете изново на Божиите обещания, пренасочите брачния си път според Неговото Слово.

Много проблеми ще бъдат казани гласно, ще ви бъде обрисуван един пълноценен брачен живот. За съжаление брачните консултации се посещават предимно от хора, чийто брак е вече сериозно разстроен. Тогава на преден план стоят проблемите на брака, чувствата се въртят изцяло около злокачествения тумор и неговите метастази в брачния живот.

Дали това не е свързано с широко разпространеното схващане, че щом един брак въобще още съществува, значи нещата са добре? Едва когато почти всичко рухне, хората започват да се замислят.

Затова тази книга има за цел да Ви обърне внимание върху вашия настоящ, все още „здрав“ брак. Вие трябва да запазите това здраве! А това не става от само себе си!

Радвате ли се на новата си кола? Чудесно, можете да се радвате и на младия си брак. Но какво мислите за шофьор, който никога не сменя маслото на колата, не поглежда налягането на гумите, не сменя свещите? Това е глупаво, нали? Скоро хубавата кола ще се превърне в развалина! Точно това преживяват и много брачни двойки — бракът им се съсипва, защото само от време на време забърсват и лъскат купето, но не се грижат за по-дълбоките неща. А това е още по-безразсъдно, защото една счупена кола може да се подмени, но не и един съсипан брак!

Х. Виртц казва: _В брака няма по-фатална заблуда от това, да се мисли, че съпружеската любов е нещо, което е само по себе си стабилно и трайно, че щом веднъж е налице, тя е безсмъртна и дори неуязвима. Почти всички войници, които в последната война се смятаха за неуязвими, вече не видяха родината си. Така и любовта е ранима и може да отмре. Любовта е една безкрайна борба с тъмните сили в собствената душа и в душата на другия. Там, където борбата е престанала, там е престанала и любовта. И не след дълго идва краят на хубавия сън. Разбира се, възможно е да го сънуваме още веднъж, но е много по-трудно. Намирането е винаги по-трудно от изгубването.“

В този смисъл аз Ви моля да инвестирате време за изучаване, усвояване и прилагане на написаното в тази книга. Вашият брак заслужава това!

Нека сега се опитаме с помощта на един пример да си представим как изглежда един здрав брак. При това не забравяйте, че всяко сравнение е несъвършено и че този пример не трябва да се разбира догматично — той трябва само да Ви помогне по-добре да разберете и запомните следващите редове.

Брачната лодка се състои основно от три части: напускане, привързване и единение в една плът.

Така казва Бог в Битие 2:24: „Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и те ще бъдат една плът.“

Тези три неща съставляват солидната основа на брака. Тези три принципа, както стените на лодката, изграждат необходимото защитено пространство за живота в лодката. Ако само едно от тези три неща липсва, лодката се пълни с вода и потъва.

Нека да разгледаме по-отблизо тези елементи.
Напускане
Колко е реалистично Божието Слово! Като начало, като предпоставка за пълноценен брачен живот, в Библията не пише нищо за _лунна светлина“, _птичи песни“ и „държане за ръце“, а за готовността за напускане. Както на едно новородено бебе първо трябва да бъде отрязана пъпната връв, така и всеки от съпрузите трябва да напусне родителите си. Сигурността на родителския дом трябва да бъде оставена. С това мъжът и жената заявяват: „Аз съм готов да встъпя в една нова общност и сам да нося отговорност.“

Напускането е свързано с болка. То става първо в душата на човека. Той трябва да е готов на жертва, да е готов да пререже въжето, което го привързва като син или дъщеря към родителския дом.

Напускането има и външно изражение. В Африка има племена, в които цялото село на младоженеца излиза танцувайки, понякога на километри разстояние, за да изведе младоженката от нейното село. Мъжът и жената трябва публично да обявят, че напускат досегашното си семейство и основават ново — защото само онзи, който се е откъснал напълно, който е „оставил“, може да бъде наистина свободен, за да е в състояние наистина да се „привърже“.

Принципът на напускането също показва, че за това трябва да е налице определена зрялост. Бог не казва, че едно момче трябва да остави родителите си и да се привърже към момичето си, а че мъжът ще трябва да остави майка си и баща си, т.е. човек, който вече си е стъпил на краката. Това включително означава и финансова независимост.

Колко много беди е донесло пренебрегването на този принцип! В Притчи 24:27 се казва също: „Нареди си работата навън и приготви си я на нивата, и после съгради къщата си.“

Колко настоятелно Бог защитава и жената от широко разпространената тогава ориенталска традиция, според която жената е ставала подчинена (често робиня) на семейството или племето на младоженеца!

„Оставянето“, или напускането, трябва да бъде извършено с едно дълбоко, вътрешно и отговорно решение. Въпреки че бебето преди раждането е напълно зависимо от организма на майката и пъпната връв му е жизнено необходима, след раждането трябва да се извърши ясно разделяне!

Нашето второ дете се роди с увита около врата пъпна връв. Лекарят трябваше веднага да се намеси и да подаде изкуствено кислород на бебето, тъй като то почти се беше задушило при раждането. Така това, което доскоро е било жизнено необходимо, от един момент нататък се превръща в точно обратното — в заплаха за живота!

Често човек влачи несъзнателно със себе си своята _пъпна връв“ — жена му не готви като майка му, сгъва бельото по друг начин, чисти другояче, а понякога и до обяд леглото още не е оправено. Съпругът сравнява всичко с действията на майка си (пъпната връв), понякога дори съвсем открито. Това дразни младата съпруга и възбужда в нея желанието още повече да прави обратното.

Веселка забелязва в своя брачен живот, че често изпитва неволна антипатия към мъжа си. В разговор с един брачен консултант става ясно, че той в някои свои действия напомня за баща, с когото тя не е имала особено добри отношения. Когато например мъжът си оставя по пода чорапите или не прибира чашата си, тя несъзнателно прехвърля върху него чувствата, които с години е потискала спрямо баща си.

Значи трябва да проверим дали не прехвърляме несъзнателно своите реакции към майка си или баща си върху брачния си партньор. Осъзнаването и отхвърлянето на това отношение спада към принципа на „напускането“.

Въпреки че в Библията става дума конкретно за напускане на родителите, това понятие насочва и към един по-широк смисъл. Оставянето означава отказване, а това е по-скоро вътрешна нагласа, отколкото някакво действие, въпреки че естествено вътрешната нагласа винаги има външно изражение в общо поведение или конкретни действия.

Младият съпруг, който досега е прекарвал всяка неделя следобед на футболното игрище, изоставя този навик заради новото си семейство. Младата съпруга, която досега е имала всяка вечер различна програма, се отказва от това, за да има време за своя мъж. Или пък човек изоставя някое скъпо струващо хоби, разточителни пътувания или модата, за да пести за общото домакинство. Активният алпинист се отказва от дългите турове със своите приятели, амбициозната тенисистка изоставя усилените тренировки и мечтите си за майсторска титла. Да, жената изоставя дори фамилното си име, за да приеме това на мъжа си.

Напускане означава отказване от предимствата на ергенския живот, отказване от предимствата на свободата. Който не е готов да се откаже, не може да изпълни необходимия принцип на напускането.

И така, партньорите имат по един „пробен камък“ още преди женитбата, който определя дали са годни за брак. Който не може да изостави, не трябва и да се жени.

Който не може да се откаже, не може да изпълни необходимия принцип на напускането. Тогава лодката му ще има пробойна и ще започне да потъва още преди да е изминала първите няколко метра по водата.

Привързването е нещо трайно — вече няма търсене, опитване, проверяване — то е следствие от едно лично, съзнателно, волево решение. Един мъж решава да се „прилепи“ към една жена — неразделно, нерушимо, завинаги — „...докато смъртта ни раздели...“. И жената решава да подели всичко с мъжа си, да стане едно цяло с него. Едно цяло, в което нуждите и страданията на единия засягат автоматично и другия, в което може да има само общ растеж и развитие. Едностранчивото съзряване изкривява общността и в крайна сметка е невъзможно, тъй като изоставането на единия спира растежа и на другия.

Когато двамата така разбират и практикуват своя брак, те постигат едно единство, което е неповторимо в човешките отношения. Те са по-близки помежду си, отколкото с всякакви приятели, роднини и познати, дори по-близки, отколкото със собствените си деца. При това виждаме, че решението за такова единство отначало засяга духовно-душевната област, и чак след това намира физически израз. Двама души, които искат да се оженят, трябва най-напред да успеят да създадат едно духовно-душевно единство, за да може „привързването“ да се извърши истински.

Аз трябва най-напред да опозная партньора си, за да знам дали искам завинаги да се „прилепя“ към него. Чак тогава мога да взема решението си, да кажа „да“ с пълна отговорност. Който не си оставя време да опознае партньора си преди женитбата и преди половото съединяване, се отнася много лекомислено към своето „да“.

Често това се осъзнава чак след женитбата, когато вече има достатъчно възможности човек да опознае за кого се е „залепил“.

Привързването включва в себе си и трайна вярност. Брак за ограничено време няма никаква основа!

Обещанието за вярност е и центърът на нашата брачна лодка. Наруши ли се верността, лодката бързо се разпада, ако не се предприемат спешни спасителни и ремонтни мерки.

И така, към брака спада и неотменното желание и решение за вярност.

Но понятието „една плът“ говори не само за полово съединяване, а за едно много по-всеобхватно единство. Брачните партньори, които според Матей 19:6 не са вече двама, а една плът, поделят всичко — радост и мъка, смях и сълзи, надежда и отчаяние, успех и разочарование, щастие и нещастие, здраве и болест. Съпрузите-християни са се идентифицирали напълно един с друг!

Който иска да се придвижва напред с яхтата си, трябва да прави нещо, да се труди, трябва — да се върнем отново на брака — да обича. Без любов няма пълноценен брачен живот!

Още като малко момиче Стиляна се възхищаваше от Пиер Брис, известния изпълнител на ролята на Винету. Тя гледаше всички филми по романите на Карл Май, поглъщаше всички негови книги и винаги, докато четеше, си представяше индианския вожд Винету в образа на Пиер Брис. И когато срещна един младеж, който с тъмната си коса, мургава кожа и затвореното си, малко гордо държание наподобяваше образа на индианския вожд, тя се влюби в него от пръв поглед. Това влюбване се засили още повече, когато научи и за спортните постижения на своя млад „Винету“. Тя беше убедена, че е намерила мъжа на своя живот. Момичешките мечти се бяха сбъднали.

За щастие Стиляна послуша съвета на родителите си и не се впусна в бърза интимна връзка с него. С времето тя откри някои абсолютно „не-индиански“ черти в характера му: на него никога не можеше да се разчита и той държеше на обещанията си колкото на празна консервена кутия. Той нямаше никакво намерение да пожертва заради новото си приятелство с нея каквото и да било от удобствата, интересите и желанията си. Стиляна разбра, че нейният „Винету“ живееше само за своето външно обаяние и че за него имаха значение само собствените му егоистични нужди — всичко друго му беше безразлично. Красивата Стиляна му служеше като допълнително украшение, което подчертаваше собствения му блясък. За щастие тя разбра достатъчно рано, че един брак с човек, който смяташе себе си за „пъпа на света“, със сигурност нямаше да просъществува дълго.

Влюбването в никакъв случай не е гаранция за добър брак. То не е нито достатъчно, нито трайно (макар на влюбените да им е трудно да повярват в това). То или се развива в истинска любов, или се превръща в разочароващо безразличие.

Влюбването е като разтворения ароматен черешов цвят рано напролет. Цветовете със сигурност ще опадат! Въпросът е дали от тях ще се образува плод — любовта — или не. Не всеки цвят бива опрашен, за да се образува от него зряла черешка. Също така не всяко влюбване води до зряла любов.

Влюбването не е от същия материал, от който е направена любовта. То е по-скоро нещо като „хормонална буря“. Влюбването по принцип е насочено към собственото „аз“: „Не зная точно какво става с мен, аз съм влюбен(а)!“ Няколко дузини различни хормони се изсипват в кръвообращението и предизвикват това приповдигнато душевно състояние. Установено е, че усещанията, характерни за влюбването (тръпката на сърцето, вълните на щастие и всичко останало, което влюбените изпитват при мисълта за любимия човек), се предизвикват от съединението фенилетиламин — възбуждащо вещество, произвеждано от самия организъм.

Тези чувства задължително отшумяват. Те не могат да бъдат трайно състояние. Колко e трагично, ако влюбването се обърка с любовта! Една сутрин ставаш от леглото си и чувстваш, че любовта е изчезнала, че вече не можеш да обичаш партньора си, защото приповдигнатото емоционално състояние е отминало.

Така ми обясняваше едно 17-годишно момче, което сменяше приятелките си като ризите си: „Изведнъж не чувствах вече никаква любов и скъсах с нея...“

Още по-трагично е, когато двама души сключат брак единствено на основата на влюбването си — и само след няколко месеца трябва да установят, че чувствата им са изчезнали!

Има хиляди неща, които могат да предизвикат влюбване. И ако това е _първият поглед“, то причината за влюбването със сигурност не е „любов“!

Иван се чувства много самотен, объркан и не знае как да се справи със себе си. Той се самосъжалява и жадува за самоутвърждаване. Цялото му същество копнее за някого, пред когото да може да разкрие себе си. Тогава той среща Росица, която — какво чудо! — има същите проблеми като него. И така, какво пречи... ?!

У някои млади хора влюбването се предизвиква (макар и неосъзнато) от желанието да се махнат най-после от къщи, да не живеят сами, да сменят работата си, или понеже той се нуждае от домашна прислужница, а тя — от някого, за когото майчински да се грижи, или понеже той се страхува да не остане сам, а тя — че минава времето и няма да може повече да се омъжи.

Веднъж прочетох във вестника следната обява: „Селски стопанин 34-год., спешно търси работна жена с вършачка. Вършачката за предпочитане Джон Диър“, с автоматично опаковане на балите...“

Личните очаквания и изисквания към партньора могат да бъдат най-различни, но дори и той да може частично да ги изпълни, те не са достатъчни за един добър брак, защото очакванията нямат нищо общо с любовта. А бракът не функционира без любов. С това повечето хора са съгласни. Дори почти всички влюбени са убедени, че единствената важна основа на брака е любовта. Няма добър брак без любов. Да, така е! Но защо тогава толкова много „бракове по любов“ са нещастни? Причината за това е, че на хората не им е ясно какво е любов! Защото влюбването все още не е любов! Любовта не е и гореща кръв, пеещо сърце или непреодолимо привличане. А там, където чувствата са предизвикани от желанието за избягване на самотата или копнеж по „домашното огнище“, въобще не може и да се говори за любов. Там има единствено любов към разглезеното собствено „аз“ и опит за осъществяване на лични стремежи и желания. Всъщност тук е налице желание за съвместно хранене и спане, но не и за брак по любов. Бракът е сигурната смърт за една _любов по необходимост“. При него всяко влечение и влюбеност се изпаряват, и то най-късно при първото дете, с неговите „ухаещи“ пелени и нощни певчески упражнения.

Това не е любов, защото след няколко дни ще трябва да изхвърля увехналото цвете в кофата за боклук. Любовта по принцип е насочена към другия. Тя е най-дълбоко уважение към другия. Тя не пита: „Какво ще ме ползва това?“, а: „Какво мога да направя за теб?“

Ако след една вечер в дискотеката младежът каже на момичето, с което е танцувал: „Обичам те, ела с мен в леглото, нека се любим“ — това не е любов. Той просто търси да задоволи себе си, функциите на жлезите си и егоистичното си желание, като при това излага своето „цвете“ на голяма опасност и тежки отрицателни последствия.

Любовта е изключително уважение към другия и фин усет за неговите нужди и потребности. Тази любов не ни сполетява като гръм от ясно небе, а трябва да бъде научена, търсена, упражнявана, изработвана. Тя е един доживотен дълг и е независима от нашите настроения, напълно независима от това, дали в момента усещаме влечение, дали сме влюбени, дали ни се иска да обичаме.