Ваня Цонкова финанси (основи на публичните финанси) Рецензент: проф д-р Валентина Стоянова



страница1/9
Дата31.12.2017
Размер2.03 Mb.
#38029
  1   2   3   4   5   6   7   8   9


ВИСШЕ УЧИЛИЩЕ “ЗЕМЕДЕЛСКИ КОЛЕЖ”

Център за дистанционно обучение


Ваня Цонкова
ФИНАНСИ

(ОСНОВИ НА ПУБЛИЧНИТЕ ФИНАНСИ)



Рецензент: проф. д-р Валентина Стоянова
Учебно пособие за дистанционно обучение

В е л и к о Т ъ р н о в о

2 0 1 0
СТРУКТУРА НА УЧЕБНИЯ КУРС

ПРЕДГОВОР

Глава І

Въведение във финансите и публичните финанси

  1. Произход и характеристика на финансите

  2. Публичните финанси като основно звено на финансовата система


Глава ІІ

ДАНЪКЪТ В СИСТЕМАТА НА ДЪРЖАВНИТЕ ПРИХОДИ

  1. Относно източниците и методите на държавни приходи

  2. Обща характеристика на данъка

  3. Техника на данъчно облагане

  4. Данъчна система и данъчна политика


Глава ІІІ

Съвременни данъчни системи

  1. Подоходни данъци

  2. Имуществени данъци

  3. Оборотни данъци


Глава ІV

Данъкоподобни и неданъчни методи

  1. Данъкоподобни методи

  2. Държавни заеми


Глава V

Държавни разходи

  1. Същност, еволюция и класификации на държавните разходи

  2. Характеристика на основните видове държавни разходи


Глава VІ

Държавен бюджет

  1. Теоретични основи на бюджета

  2. Видове бюджети и извънбюджетни сметки. Бюджетна структура

  3. Бюджетна технология

  4. Нови бюджетни технологии


Глава VІІ

Общински финанси

  1. Обща характеристика

  2. Приходи и разходи на общините. Бюджетно изравняване

  3. Особености на бюджетната технология в общините

  4. Общински дълг


ЗА АВТОРА
предговор
Учебното пособие Финанси е предназначено за студентите по “Икономика на туризма”, “Стопанско управление” и “Аграрна икономика” от редовна, задочна и дистанционна форма на обучение. То може да бъде използвано и от всички студенти, обучаващи се в областта на икономическите и управленските науки.

Написването на учебното пособие е мотивирано от разбирането, че финансите са фундамента на националната икономика. Целта на учебното съдържание е свързано с придобиването на знания и умения в областта на публичните финанси, като се има предвид влиянието на данъците, държавните разходи и бюджетната политика върху ефективността на функционирането на цялата национална икономика.

В учебното пособие се изяснява приходната система на държавата, като особен акцент е поставен върху данъчната система; анализира се обема, структурата и тенденциите в държавните разходи; разглеждат се основите на бюджета и процедурите по съставяне, утвърждаване, изпълнение, отчитане на държавния бюджет, както и особеностите на общинските финанси.

Основните проблеми на публичните финанси са представени в светлината на тяхното актуално измерение в България, в Европейски съюз и в световен аспект. Изложението е подчинено на изискванията на финансовата политика и практика, като в него се използва съвременна финансова терминология.

Имайки предвид обхвата на пособието и непрекъснато променящата се нормативна уредба в областта на данъците в частност и публичните финанси въобще, както и нуждите на финансовата практика, в учебното пособие се акцентира преди всичко върху принципите на финансовата политика.
Финансите са нервите на държавата”

Жан Боден

Финансовата система е мозъкът на икономиката”



Дж. Стиглиц

Политическият проблем на човечеството е да съчетае три неща: икономическа ефективност, социална справедливост и индивидуална свобода.“



Дж. М. Кейнс
Глава първа. Въведение във финансите и публичните финанси
1. Произход и характеристика на финансите

В ежедневната практика често понятията “пари” и “финанси” се отъждествяват или поне се приемат за твърде близки. Наистина, в тази трактовка има резон, тъй като в условията на развито стоково производство и регулярни стоково-парични отношения, финансите са парични отношения. Т.е. финансите са парични потоци – постъпления и плащания, приходи и разходи, на държавата и на физическите и юридическите лица.




    1. Възникване и еволюция на финансите

За разлика от парите, които са възникнали и функционирали отделно и независимо от държавата, финансите са изцяло продукт на нейното възникване и функциониране.1

Налице са различни теории, които обясняват възникването и функционирането на държавата. В това отношение най-популярна е рационалистическата теория на Ж. Ж. Русо за “обществения договор”. Според тази теория държавата се третира като “обществена личност”, създадена в резултат на осъзнаването от човека на необходимостта и целесъобразността от обединяване в името на “общото благо” или “общия интерес” (summum bonum, а в римско време – res publica, т.е държава, публични дела) и преотстъпването на личния абсолютен до момента суверенитет.

Първични и класически функции на държавата са:


  • вътрешна, изразяваща се в създаването и поддържането на вътрешния правов ред, защитата на собствеността, интересите и спокойствието на гражданите;

  • външна, която се изразява в защита от външно нападение, от чужда агресия, т.е. в защита на териториалната цялост и суверенитета на държавата, а при възможност – и нейното разширяване.

Осигуряването на необходимите на държавата ресурси за изпълнението на нейните функции и задачи и тяхното използване е първопричина за възникването на специфични взаимоотношения между държавата и гражданите й, които по-късно се определят в понятието “финанси”. Отначало набавянето на необходимите ресурси и използването им е ставало преди всичко посредством натурални сборове, повинности, привилегии и др., а с развитието на стоково-паричните отношения плащанията добиват парична форма, без обаче да се променя техния характер и предназначение. Освен това при ранните стадии в развитието на държавата не съществува разграничение между ресурсите на държавата и ресурсите на държавния глава.

Или, финансите се оформят в условията на регулярни стоково-парични отношения във връзка с развитието на държавата и нейните потребности от ресурси.

Самото понятието “финанси”, обаче, възниква по-късно – едва през Средновековието, независимо, че финансовите отношения са съществували векове преди това, без да бъдат дефинирани с това понятие.

Според някои, понятието “финанси” произлиза от древнолатинските думи finis, означаваща край, завършек, и finare – приключвам, слагам край на нещо и по-конкретно на парични сделки. Според други – от името на документа, получаван за внесени суми в полза на съда, на краля и на други държавни органи – fine. От него възниква латинското съществително financia, което изразява задължително и на определен падеж парично плащане, а през ХVІ век се превръща във френския термин finance, означаващ наличност, доход. През Средновековието (XVI век) понятието “финанси” се е свързвало често и с негативен оттенък – означавало е лихварство, спекула, мошеничество или просто парична измама. Това е разбираемо, имайки предвид диктатът на църквата в обществения живот и нейните възгледи по отношение на търговията, пазара, парите, лихварството и пр. Едва по-късно, през XVIIІ век думата Finanz се употребява в смисъл на държавни приходи (както е например в съчинението на Йохан фон Юсти). По това време държавните разходи все още не се включват в обсега на финансите – това става малко по-късно.2

Следователно, под финанси и финансово стопанство се е разбирало осигуряването на необходимите на държавата парични ресурси и тяхното използване. Това е традиционното разбиране за финансите. Оттук – традиционното разбиране за финансовата наука – тя се е дефинирала като учение за публичните приходи и разходи.

Наченки на финансовата теория намираме още в работите на древните мислители (Ксенофонт, Аристотел) и мислителите на Средновековието (особено Тома Аквински – ХІІІ в., Петрарка – ХІV в., Диомед Карафа – ХV в., Жан Боден – ХVІ в.). Органическата връзка между държавата и финансите довежда до това, че дълго време финансовата теория се явява част от науката за държавата и камералистиката.3 Самостоятелната финансова теория започва да се формира постепенно заедно с възникването на капитализма, като принос за нейното формиране имат класиците на политическата икономия – Уилям Пети, Адам Смит, Д. Рикардо, Дж. Ст. Мил.

Първият научен трактат по финанси се появява през XVIIІ век – това е издадената през 1766 г. книга на Йохан фон Юсти “Система на финансовото стопанство”. Заради това Юсти се счита за баща на финансовата наука. Австрийският юрист, основател на политическата наука във Виена, Йозеф фон Зоненфелс издава през 1768 г. книгата “Основни начала на полицията, търговията и финансите”. Тези две книги получават голям отзвук във всички държави на Европа по това време. Като просветени хора Юсти и Зоненфелс не поддържат безусловно само косвените данъци, или само преките данъци, а търсят подходяща комбинация между тях.4

През ХІХ век финансовата наука се признава за самостоятелна наука.



В основата на еволюцията на финансовата наука, както въобще в основата на еволюцията на икономическата теория и политика, стоят последиците от Първата световна война и от Световната икономическа криза (1929-1933 г.) – разруха, спад на производството, безработица, инфлация, обедняване, социално напрежение. Тогава английският икономист Дж. М. Кейнс, в писмата си до тогавашния президент на САЩ Хувър, в противовес на все още официалната класическо-либерална доктрина, му препоръчва правителството да поеме инициативата в свои ръце и да провежда активна антикризисна политика.5 Кейнс развива своята доктрина в съчинението си “Обща теория за заетостта, лихвата и парите” (1936 г.). Така настъпва ерата на кейнсианството, на регулираната (от държавата чрез финансите) икономика. Това бележи съществен етап в развитието на финансовата теория и политика.

Кейнс препоръчва:



  • вместо умерена, активна стопанска дейност от държавата;

  • вместо уравновесен, дефицитен държавен бюджет;

  • вместо неутрална, целенасочено регулативна финансова политика.

В резултат на промяната на вижданията за ролята на държавата в икономиката, държавата разширява своите функции – освен класическите се развиват социалната и икономическата, а после – екологическата функция.

Другият фактор, съдействащ за промяната в традиционния обхват на финансите и измеренията на финансовата политика е “ренесансът” на либералния подход и стремежът към икономизирането на държавната активност във връзка с логиката на пазарния подход (и принципа на ефективността).

Известно е, че кейнсианството е господстваща доктрина до началото на 90-те, но още през 70-те (след кризите в западните икономики) се активизира неолиберализма (официално или на практика този преход се свързва с “рейгъномиката” и “тачъризма”). Към процесите в Западна Европа се присъединяват и бившите социалистически страни. Неолибералният поврат има и своите чисто финансови измерения:



  • ограничаване стопанската дейност на държавата (чрез приватизация);

  • съкращаване на държавните разходи, преодоляване на бюджетните дефицити, реабилитиране на стария класически принцип за балансираност на бюджета;

  • намаляване на данъците и преструктуриране на данъчната система;

  • децентрализиране на държавното управление;

  • преодоляване на селективността и глобализиране на икономическото регулиране от страна на държавата.

През последните десетилетия финансовата наука се интересува не само от държавните финанси, а преди всичко от принципите на публичното стопанство и неговите интензивни разменни отношения с цялото национално стопанство. Именно на тази основа настъпиха промени в наименованието на дисциплината, която изучава финансите – от финансова наука, към държавни финанси, към публични финанси, към икономика на публичния сектор или публичен икономикс. Неин първостепенен проблем е ефективността в използването на ресурсите, които се разпределят и използват чрез публичния избор (вота на избирателите).

Следователно, предметът и обхватът на финансите и финансовата наука са се променили съществено – от (преди всичко) описание на приходите и разходите на държавата до икономически анализ на държавната активност и на икономическите последици от нея с оглед подобряване ефективността от дейността на държавата.



В съвременни условия субект на финансите е не само и единствено държавата, както се е считало до Втората световна война. Значително развитие тогава получават: местните финанси; регионалните финанси; извънбюджетните специални правителствени фондове; финансите на държавните предприятия; финансите на частните национални и транснационални корпорации. Субект на финансите са всъщност всички стопански и нестопански единици, всички физически и юридически лица, които получават парични приходи, извършват парични разходи, като се стремят да ги балансират. Така че традиционните финанси (на държавата) са само част от общата система на финансите, които обхващат и изразяват всички реални парични отношения в националното стопанство, а и извън него (международни финанси).

В най-общ аспект, финансите са форма и израз на движението на паричните потоци, осъществяване на парични постъпления и извършване на парични разходи, както и тяхното рационално и ефективно балансиране. Балансирането (уравновесяването) обаче на приходите и разходите не бива да се абсолютизира, то е характерно за публичното стопанство, докато за частното е характерно стремежът към реализиране на печалби (излишъци).6

По друг начин казано – финансите изразяват икономически отношения във връзка с образуването, разпределението и използването на централизираните и децентрализираните парични фондове.

Срещат се и по-оригинални дефиниции, например като тази на американския професор Лорънс Дж. Гитмън – “Финансите са изкуство и наука за управление на парични средства”. Според това определение, финансите се отъждествяват с парите, като в същото време се смятат за инструмент за управлението им.




    1. Функции на финансите

Същността на финансите се проявява в изпълняваните от тях функции. Те отразяват ролята на финансите в националното стопанство.

Финансите изпълняват две основни функции – разпределителна и контролна. Тези две функции се осъществяват едновременно. Всяка финансова операция е свързана с разпределение на обществения продукт (БВП и БНП) и националния доход и контрол върху това разпределение.

Първата функция на финансите е разпределителната. Финансите са разпределителни отношения, преди всичко в парична форма. Те осъществяват разпределението и преразпределението на БВП, на крайните доходи на всички стопански субекти и гражданите на държавата. Още Д. Рикардо подчертава, че разпределението е същностна черта на финансите. Социално-икономическото съдържание на разпределителната функция е различно през отделните етапи в развитието на държавата и обществото.

Втората функция, изпълнявана от финансите е контролната. Тя се изразява в това, че за да се гарантират интересите на фиска, от древни времена до днес, обектите и източниците на финансови средства са подложени на строг контрол и отчетност от страна на държавата. Или, контролната функция се проявява в контрола над разпределението на БВП по съответни фондове и тяхното разходване по целево предназначение. Една от най-важните задачи на финансовия контрол е проверка на спазването на финансовото законодателство и своевременното и пълно изпълнение на задълженията към публично-правните фондове. Контролната функция се реализира чрез създаването и функционирането на специализирани държавни органи (Сметна палата, НАП, Агенция “Митници”, БНБ, Комисия по финансов надзор и пр.). Контролната функция може да бъде разгледана и в по-широк план – с цел планиране и регулиране интересите на различните икономически субекти.

Допълнителна функция на финансите е икономическо-регулативната. Тя се изразява в това, че с помощта на финансите може да се стимулира или да се ограничава стопанската дейност. Те са неделима част от управленския механизъм – държавата чрез тях целенасочено регулира, направлява и управлява социално-икономическите процеси.

В условията на пазарна икономика финансите са длъжни да осигуряват и стабилизационна функция – изразява се в ролята на финансите върху макроикономическото развитие, т.е. върху поддържането на висока заетост, разумна стабилност на ценовото равнище, подходящ темп на икономически растеж, устойчивост на търговското салдо и платежен баланс, стабилност на финансовите пазари.

Като функции на финансите могат да се посочат още и социалната и екологическата функция. Социалната функция е неразривно свързана (и дори интегрирана) с предходните и се изразява в създаването на социалната сигурност на гражданите чрез по-равномерно разпределение на доходите, решаване на демографските проблеми, подобряване качеството на живот и пр. При съвременни условия придобива популярност и екологичната функция, поради водещата роля, която поема държавата при организиране и провеждане на мероприятия за опазване на околната среда, например чрез екологични данъци и такси, строителство на пречиствателни станции и пр.

Важна заслуга за формулиране на функциите на финансите (по-точно на държавните финанси) има Р. Мъсгрейв7, който ги разделя на:



  • Алокативна;

  • Разпределителна;

  • Стабилизационна (регулативна).

Често в специализираната литература по финанси функциите на финансите се разделят на общи – изпълнявани от финансите въобще, и специфични (частни) – изпълнявани от отделните звена на финансовата система.


    1. Финансова система

Финансите, въз основа на системния подход, т.е. финансовата система, могат да се разгледат в два аспекта – в икономически (функционален) и в институционален. От икономическа гледна точка финансите са съвкупност от отношения, свързани с мобилизирането и разпределението на паричните ресурси, т.е. свързват се със съвкупността от парични потоци. В институционален план финансите са съвкупност от институции, които регламентират, управляват, контролират и пряко осъществяват финансовите отношения.

Ако на преден план се постави икономическият подход, финансовата система може да се разграничи на две основни структурни звена (Фигура № 1):



  • фискални финансови отношения – обхващащи държавните приходи и разходи и изразяващи съдържанието на публичните финанси;

  • нефискални финансови отношения – обхващащи входящите и изходящите парични потоци на юридическите и физическите лица.

Фигура № 1. Схема на относително обособените звена на финансовата система8



Финанси (парични потоци)

Фискални (публични или държавни) финанси

Нефискални финанси

Държавни приходи

Държавни разходи

Държавен бюджет*

Корпоративни финанси

Банково дело

Застра-ховане

Социално оси-гуря-ване**

Семейни финанси

Международни и регионални финанси***

* Най-широко понятие при обхващане на публичните фондове е понятието “консолидирана фискална програма”.

** Задължителното обществено осигуряване може да се включи и към фискалните финанси, а доброволното обществено осигуряване е звено от нефискалните финанси.

*** Международните и регионалните финанси имат отношение и към фискалните финанси, например във връзка с междудържавните финансови отношения и международни и регионални институции, като МВФ, Световната банка, ЕЦБ, бюджетът на Европейския съюз и пр.
Финансовите отношения се регламентират, управляват и контролират от специални институции, сред които се открояват: Министерство на финансите, БНБ, Сметна палата, Комисия по финансов надзор, върховните органи на държавна власт и управление – Народно събрание, Министерски съвет, финансово-счетоводни и контролни отдели и служби към министерства, ведомства. Тези, които осъществяват пряко и отчитат финансовите операции, са отделните стопански единици – предприятия, банки, финансови институции, домакинства и пр.

В съвременната литература съществува и друг поглед към финансовата система. Националното стопанство се третира като единна съвкупност от четири сектора – бизнес сектора, домакинствата, държавата и т.нар. външно-икономически сектор. Мисията на финансовата система се свежда до осъществяване на връзката между следните две основни групи икономически субекти:



І група – Икономическите единици с профицитен бюджет, т.е. това са тези, които са с временен излишък на финансови ресурси (т.нар. спестители);

ІІ група – Икономическите единици с дефицитен бюджет, или с недостиг на финансови ресурси (заематели).

Връзката между тези две групи субекти се осъществява чрез финансовите посредници и финансовите пазари. Към първите отнасяме: търговските банки, застрахователни компании, социално-осигурителни, включително здравни и пенсионни фондове, спестовни институти, ипотекарни банки, кредитни съюзи, финансови компании, инвестиционни банки, финансови конгломерати и инвестиционни компании и фондове. Към финансовите пазари отнасяме пазарите на акции и облигации, пазарите на деривативни инструменти (опции, фючърси), пазарите на ипотеки, паричния пазар, международните пазари на кредити и валута и пр.


    1. Финансова политика

Финансовата политика представлява съвкупност от действия и мерки в областта на финансите. Тя е практическо използване на финансите за постигане на определени цели и за изпълнение на конкретни задачи в икономиката, социалната сфера и други сфери.

Целите на финансовата политика са:

  • алокативна – въздействие върху активността на частните стопанства и нейното съгласуване и насочване; разпределение, насочване и използване на факторите на производството в отраслов, регионален и социален разрез;

  • разпределителна – въздействие за изменение на предпоставките и резултатите на разпределението чрез пазара (преди всичко на доходите и богатствата);

  • стабилизационна – осигуряване благоприятна конюнктура, икономически растеж, нормално натоварване на производствения потенциал и стабилно равнище на цените;

  • фискална – осигуряване на средства за бюджета.

Финансовата политика се обособява на :

  • парична – с институционален носител централната банка;

  • фискална (финансово-бюджетна) – с оперативен носител Министерство на финансите.

Освен финансова политика в традиционен смисъл, има и финансова политика, провеждана от отделни стопански субекти. При нефискалните финанси е популярно да се говори за финансов мениджмънт (финансово управление). Независимо от трудностите при дефиниране на целите на финансовото управление, все повече се налага становището относно ориентацията към максимизиране стойността на фирмата.9

През последните години се говори за публичен финансов мениджмънт, който има аналогична цел с мениджмънта на нефискалните финанси, но в национален мащаб – увеличаване “печалбата” на обществото като цяло. “Печалбата” на обществото намира израз в:



  • динамиката на увеличаването на БВП като цяло и БВП на глава от населението;

  • намаляване издръжката на държавата, на себестойността на публичните блага, включително оптимизиране съотношението между частни и публични блага, при възможно подобряване и на качеството им.

Публичният финансов мениджмънт се свежда до паричната политика на националната банка и финансово-бюджетната политика на Министерство на финансите, респективно правителството.

Паричната политика има за цел да поддържа ценовата стабилност чрез осигуряване стабилността на националната парична единица.10 Нейни традиционни инструменти са: емисионната дейност и регулирането на паричната маса; дисконтовият инструментариум; задължителните минимални резерви; операциите на открития пазар; лицензирането и надзора спрямо търговските банки.

Финансово-бюджетната политика на обхваща: приходно-данъчната политика; разходната политика – обем и структуриране на разходите; бюджетна политика – регламентиране и осъществяване на бюджетния процес и на финансовите взаимоотношения между отделните бюджетни звена; заемно-приходната политика – като част от приходната и бюджетната политика; политика в областта на извънбюджетните фондове и сметки; т.нар. парафискална политика (по отношение на дейности с обществен характер и собствени приходоизточници – например държавното обществено осигуряване).

Главна цел на единната финансова политика на държавата е динамизиране и повишаване ефективността на икономиката като основа за подобряване стандарта на живот.

Финансовата политика бива два основни типа:


  • кейнсиански тип – тя е целенасочена и селективна;

  • либерален тип – с глобален и неутрален характер, която доминира след 90-те години на миналия век, но във връзка с финансовата криза се налага преосмисляне на нейните механизми, макар и временно.


2. Публичните финанси като основно звено на финансовата система

Публичните финанси като подсистема на финансовата система имат три основни структурни елементи:



  • приходи на държавата и на автономните публичноправни тела;

  • разходи на държавата и на автономните публичноправни тела;

  • държавният бюджет и другите бюджети и фондове в консолидиранаат фискална програма, където намират своя синтез публичните приходи и разходи.

Изконна функция на публичните финанси и от важно значение за функционирането на националното стопанство като цяло е осигуряването на приходи и използването им под формата на разходи, които се разглеждат предвид влиянието им върху алокацията на ресурсите, преразпределението на доходите и стопанската активност.


    1. Общотеоретични основи на публичните финанси. Теория за публичните блага

Повечето от икономическите теории съдържат обяснения за същността и ролята на финансите във възпроизводствения процес. Задължително-принудителният характер на публичните финанси е техен съществен белег, а общностните и колективните нужди са в основата на повечето теоретични учения,11 но успоредно с това се наблюдава и тенденция към икономизиране, т.е. рационализиране, оптимизиране и повишаване на ефективността на публичните финанси. От тези позиции е изградена теорията за публичните блага.

В основата на теорията е аналогията между държавното и частното стопанство. Особено след залеза на кейнсианството и триумфа на неолиберализма, се появява и се активизира тенденция за поставяне функционирането на държавата на търговско-икономическа основа. Например, говори се за финансов мениджмънт в публичното стопанство, обществени мениджъри, пазарна и политическа конкуренция, предприемачество в политиката, политически пазар, политически маркетинг и пр. – все термини, заимствани от логиката на пазарния подход.

Както частното, така и държавното стопанство, произвежда специфични блага (публични блага) – управление, отбрана, сигурност, образование, външна политика и пр., които “продава” на своите граждани. Последните “купуват” тези блага посредством данъците. Следователно, тази теория разглежда данъците не толкова като задължително-принудителен начин за акумулиране на държавни средства за издръжка на непроизводителни държавни институции, а като цена на произвежданите от държавата специфични блага – публични блага.

Отделните публични блага се разграничават според начина, по който се консумират, според възможността да се персонифицират, които от своя страна предопределят и начина на финансирането им.



2.1.1. Чисти публични блага

Типични такива блага са държавното управление, отбраната, сигурността. Тяхното консумиране не може да се персонифицира, те могат да се консумират само общо. Финансирането на тяхното “производство” може да стане на непазарна основа, чрез държавния бюджет, т.е. основно чрез данъците. Използва се механизмът на социалния или публичния избор, който има политическа основа и характер.



Финансирането на публичните блага се осъществява за сметка на държавния бюджет, но предлагането и осигуряването им може да стане по три основни начина – от частни предприятия по линията на обществените поръчки, от частни доброволни сдружения, от специализирани държавни институции. Все по-актуални напоследък са разнообразните форми на публично-частни партньорства.

2.1.2. Смесени (квази) публични блага.

Това са блага, които притежават някои от белезите на чистите публични блага, но чието потребление може в определена степен да се индивидуализира – например здравеопазването, образованието, социалното осигуряване и др. В тази група могат да попаднат още и: ползването на библиотеки, посещението на музеи; индивидуалната полицейска и пожарна охрана; ползването на автомагистрали, пътна мрежа (при плащането на винетните такси, ТОЛ таксите и пр.). Доколкото може да се индивидуализира потреблението им, доколкото е морално оправдано и икономически целесъобразно, при заплащането на цената на благото участват и непосредствените потребители посредством системата на т.нар. потребителски такси и осигуровки.

Следователно, смесените потребности се финансират по комбиниран начин. Фактически това се осъществява от три източника:


  • от държавния бюджет;

  • от осигуровки или потребителски такси, плащани от гражданите-непосредствени ползватели на благата;

  • от бизнес сектора на преференциално-данъчна основа (чрез спонсорство, дарения и пр.).

Структурата на финансиране от тези три източника за отделните смесени блага е твърде различна – обуславя се главно от това дали в смесените блага преобладава общественият или личният елемент и интерес. Между чистите публични блага и смесените публични блага няма ярка граница, което е въпрос на историческа обусловеност и актуален обществен избор. Актуална тенденция в България и другите бивши социалистически страни е постепенното преминаване на тежестта от чистите публични блага към смесените блага.

2.1.3. Заслужени (мериторични, от merit – англ. заслуга) блага

Според американския финансист проф. Р. Мъсгрейв,12 освен лични блага, чисти публични блага и смесени блага, съществува и една друга група – те са свързани с интересите и ценностите на определени социални общности. Общите интереси и ценности могат да намерят израз в общностни желания, т.е. желания, които индивидите се смятат задължени да подкрепят като членове на обществото. Тези задължения могат да бъдат възприето като попадащи извън свободата на индивидуалния избор, който обикновено се прилага. Освен това ако потребителите не желаят да купят подобни стоки или не могат да си го позволят финансово, има основания те да бъдат насърчени да направят това. Примери за заслужени (мериторични) блага са безплатното задължително образование, задължителните безплатни медицински прегледи, предоставяне безплатна храна за най-бедните, предоставянето на безплатна закуска за учениците от 1-4 клас, предоставяне на безплатни учебници за учениците до 7-и клас, програми за запазване културната идентичност на определена обществена група...

Заслужените (мериторичните) потребности могат да съдържат съществени елементи на публични потребности. По правило те се финансират от държавния бюджет и често пъти са свързани със задължително потребление. И в тази връзка Мъсгрейв предупреждават, че принудата може да бъде изкористена за обслужване на групови или елитарни интереси, дори да послужи като основа за установяване на тоталитарни порядки.

Следва да се изтъкне една важна особеност на всички публични блага – териториални граници на потребление.13 От тази гледна точка те могат да се разграничат на международни (регионални), общодържавни и местни публични блага. От международните блага стават най-актуални за България публичните блага за задоволяване на регионални потребности на европейските страни, които се предоставят основно по линията на европейските фондове и общото европейско законодателство. Общодържавните блага са националната сигурност и отбрана, правораздаването, държавното управление, социалното осигуряване и др. Към местните блага у нас отнасяме предоставяните от общините блага, като чистотата на населените места, поддържането на уличната мрежа, уличното осветление, поддържането на парковете и алеите и пр.


2.2. Принципи на публичното стопанство и публичните финанси

Частното стопанство функционира върху основата на икономическия принцип (принципа на изгодата или ефективността), който намира своето проявление главно или единствено във величината на печалбата или рентабилността. Този принцип все повече и повече намира приложение и в публичното стопанство, наред и с други принципи, като принципът на безпристрастността и принципът на справедливостта.



2.2.1. Икономически принцип

Той е универсален в един свят на недостиг на ресурси, той важи и за природата. С него трябва да се съобразява и публичното стопанство. Същността му се изразява в производството на възможно повече блага с възможно по-малко разходи, т.е. максимизиране на нето-ползата.

Отдавна практиката е доказала, че ефективността на публичното стопанство е по-ниска от тази на частното. Независимо от мащабите и границите на държавната собственост, тя трябва да се управлява ефективно, т.е. с помощта на фундаменталния икономически принцип. Във връзка с това се развиха в широки мащаби следните анализи и системи: Input-Output-Analysis, Системата на нулевото финансиране, Системата на програмно-целевото финансиране (PPBS) и пр.

Прилагането на принципа на ефективността в публичното стопанство се среща с определени трудности, произтичащи от:



  • това, че не винаги е възможно резултатите от определени действия да се измерят количествено;

  • обстоятелството, че в публичното стопанство се търсят не само икономически, но и социални, възпитателни, екологични и пр. изгоди;

  • т. нар. пазарни провали, свързани с предизвикването на икономически кризи;14

  • факта, че трябва да се прилагат и другите два принципа – на безпристрастността и справедливостта, с които може да има конфликт.

2.2.2. Принцип на безпристрастността

Пазарът е безпристрастен в своите реакции и решения посредством свободната конкуренция и чрез индивидуалния суверенитет на потребителя. Доколкото решенията в публичното стопанство се формират въз основа на субективни преценки на политици и чиновници (държавни служители), принципът на безпристрастността е възможно лесно да се наруши, независимо че тя се приема като морално задължение. Ето защо най-голяма гаранция за безпристрастността на публичното стопанство е прилагането, доколкото е възможно на пазарните принципи (например, системата на обществените поръчки и пр.).



2.2.3. Принцип на справедливостта.

Справедливостта е древна философско-етична категория с твърде субективен характер.

Съпрузите Мъсгрейв15 предлагат каталог от възможни критерии, обособени в следните групи:


  • пазарни критерии – всеки получава, каквото е спечелил на пазара; всеки получава, каквото би спечелил на един съвършен пазар; всеки получава само възнаграждение за своя труд;

  • утилитарни критерии – максимизиране на общото благосъстояние; максимизиране на средното благосъстояние и пр.;

  • критерии за равноправие (егалитарни критерии) – изравняване благосъстоянието на всички; подобряване благосъстоянието на нисшите групи и пр.;

  • смесени критерии – установяване долна граница на благосъстоянието, над която важат пазарните критерии; максимизиране на благосъстоянието успоредно или съгласувано с нарастването на индикаторите на общественото благосъстояние.

Тези критерии показват възможни начини и посоки, в които може да се прояви и реализира принципът на справедливостта.

На практика, при управление на публичните финанси, се прилагат два подхода16 за постигане на справедливост.



  • Принцип на ползата или изгодата. Според него, справедливо е, когато всеки поема такава част от разходите по финансиране на публичните блага, съответстваща на изгодата (ползата), която получава от тяхното потребление. От гледна точка на този критерий таксите са идеална форма за финансиране на публични блага, тъй като, подобно на цените, разпределят разходите за благата между потребяващите ги. Този механизъм подбужда отделните граждани да следят за ефективното производство и потребление на публичните блага. Подходът може да се използва при т.нар. смесени публични блага.

  • Принцип на икономическата мощ и платежоспособност. Според него, справедливо е, когато всеки поема такава част от разходите по финансиране на публичните блага, която съответства на неговата икономическа мощ и платежоспособност. Този подход се основава на разбирането, че цялото общество има интерес и извлича ползи от определени блага. Приложим е в следните случаи: осигуряване на минимум от образование, здравеопазване, социална защита, култура.

С принципа на справедливостта обаче не трябва да се прекалява, защото той може да ограничи действието на принципа на ефективността, от което всички губят. Именно пренебрегването на икономическия принцип доведе до саморазпадането на социализма.
РЕЗЮМЕ

Традиционното разбиране за финансите включва осигуряването и използването на държавните парични ресурси. С течение на времето понятието “финанси” разширява и изменя своето съдържание и обхват. Финансите обхващат всички реални парични отношения в националното стопанство, а и извън него.

Днес, финансовата система може да се разграничи на две основни структурни звена – фискални (публични) финанси и нефискални финанси. Съвременните издания разглеждат финансовата система като съвкупност от финансови институции и пазари, осъществяващи връзката между спестители и заематели в националното стопанство, а и извън него.

Финансите намират практическо проявление в провежданата финансова политика. Финансовата политика като термин преди всичко се отнася за публичните финанси, докато за отделните стопански субекти по-популярен е терминът “финансов мениджмънт”. Във връзка с навлизането на неолибералните възгледи при управление на публичното стопанство все по-настойчиво се говори за публичен (фискален) финансов мениджмънт.

Според най-популярната теория за същността на публичните финанси, държавата произвежда специфични блага, за финансирането на които нейните граждани заплащат данъци, т.е. данъците се разглеждат като цена на произведените блага. Теорията акцентира върху това, че следва да се прави аналогия между държавното и частното стопанство, т.е. публичното стопанство да функционира на основата на икономическия принцип.

Конкурентният пазар може да доведе до ефективна употреба на ресурсите при осигуряване на частните стоки, но настъпва пазарен провал в случая със социалните блага. Ефективното осигуряване на обществените блага се осъществява чрез политическия избор.


Данъци – това е цената, която плащаме за възможността да живеем в цивилизованото общество.“



Оливър Уендъл Холмс – старши

“Данъците са опората на държавата”

Марк Тулий Цицерон

На този свят неизбежни са само смъртта и данъците.“



Бен Франклин

Каталог: files -> files
files -> Р е п у б л и к а б ъ л г а р и я
files -> Дебелината на армираната изравнителна циментова замазка /позиция 3/ е 4 см
files -> „Европейско законодателство и практики в помощ на добри управленски решения, която се състоя на 24 септември 2009 г в София
files -> В сила oт 16. 03. 2011 Разяснение на нап здравни Вноски при Неплатен Отпуск ззо
files -> В сила oт 23. 05. 2008 Указание нои прилагане на ксо и нпос ксо
files -> 1. По пътя към паметник „1300 години България
files -> Георги Димитров – Kreston BulMar
files -> В сила oт 13. 05. 2005 Писмо мтсп обезщетение Неизползван Отпуск кт


Сподели с приятели:
  1   2   3   4   5   6   7   8   9




©obuch.info 2024
отнасят до администрацията

    Начална страница