Варненски свободен универсиет



страница2/8
Дата23.01.2023
Размер349 Kb.
#116366
1   2   3   4   5   6   7   8
udovletvorenost-ot-truda
Постановка на проблема

Удовлетвореността от труда и привързаността към организацията са сред най-често изследваните зависими променливи в организацията поради значимостта, която имат в предсказване на поведението в труда. Удовлетвореността от труда се отнася до конкретната трудова ситуация, а привързаността е по-глобално понятие, тъй като се отнася до нагласата към организацията като цяло и поради това е по-стабилна, продължително формираща се нагласа, ориентирана главно към бъдещето и свързана с намерението за оставане в организацията. Това дава основание удовлетвореността често да се разглежда като основна детерминанта на привързаността поради по-нестабилния и бързо променящия й се характер. удовлетвореността не е причина за привързаността, а по-скоро неин резултат, т.е., детерминантата в случая е привързаността, а удовлетвореността следва логично, тъй като голяма част от работниците се привързват преди удовлетвореността да се е появила. Ценността на членуването в дадена организация корелира във висока степен на значимост с удовлетвореността от съдържанието на работата и условията на средата, а също и с удовлетвореността от заплащането, материалните придобивки и отношенията с ръководството. Удовлетвореността от съдържанието на работата в най-голяма степен повишава привързаността. Тоест, можем да очакваме, че служители с интересна, предизвикателна и отговаряща на техните изисквания работа, биха развили по-лесно от своите колеги висока степен на ценност на членуването в конкретната организация. На същия принцип – колкото е по-рутинна, лишена от предизвикателства работата на съответния служител, толкова по-малка е вероятността той да развие в себе си чувството на ценност на членуването в организацията. Интересен е факта, че дори заплащането няма мотивиращата за служителя сила, която има съдържанието на работата.


Удовлетвореността от условията на средата и от заплащането в еднаква степен са свързани с личните жертви от напускането. От една страна, те повишават чувството на личността, че ще загуби нещо ценно, ако напусне, а от друга страна — неудовлетвореността от заплащането и от възможностите за повишение и израстване намалява степента на жертвите, които личността би понесла, и улеснява намеренията за напускане. Т.е. можем да говорим за вероятност от текучество. Също така, колкото повече личността възприема, че няма какво съществено да губи, ако напусне, толкова повече се засилва неудовлетвореността от външните аспекти на средата. Удовлетвореността или неудовлетвореността от съдържанието на труда и от ръководството също в еднаква степен, но по-слабо отколкото удовлетвореността от заплащането и средата, засилват или намаляват личните жертви от напускането, а най-слаба взаимозависимост същетвува с удовлетвореността от работата като цяло.
Удовлетворяващата подкрепа на началника, която въздейства на емоционалното благополучие е нееднозначна. Служители, които чувстват подкрепата от непосредствения си ръководител, са по-доволни, в сравнение с колеги, които не я усещат. Недоволството от труда, следствие на силен надзор от прекия ръководител и липсата на свобода при извършването на задачите, причинява реакции на емоционално изтощение и напрежение. Може да се заключи, че поведението на преките ръководители може да насърчава самоопределението на поведението на техните подчинени, може да придава смисленост на приноса на работа и да доведе до покачване на удовлетвореността от труда.
Удовлетвореността от труда и привързаността към организацията са по-скоро равностойни променливи, които, действайки в единство, детерминират поведението в организацията.




Сподели с приятели:
1   2   3   4   5   6   7   8




©obuch.info 2023
отнасят до администрацията

    Начална страница