Варненските архитекти на фронта преди 100 години

Християн Облаков, Варна

Арх. Дабко Петров Дабков е роден на 21 януари 1875 г. в Трявна. Още като дете се заселва във Варна, където завършва с отличие Мъжката гимназия „Фердинанд І”, след което продължава образованието си в Техническия университет в Мюнхен, от който взема архитектурна диплома през 1899 г. и се завръща в България. Заедно със своите колеги, които работят във Варна, арх. Дабков получава възможност да покаже своите творчески умения във време, което се характеризира с динамично развитие и усвояване на европейската култура. Дабко Дабков работи до 1906 г. в Техническата служба на Общината, след което открива свое частно проектантско бюро. Няма архитект в цялата варненска история, който да е оставил творчество в града от над 350 обекта, част от които днес са запазени със статут на архитектурни паметници. Сред най-забележителните сгради се открояват Аквариумът (1906-1911 г.), гранд хотелите „Лондон” (1906-1912 г.) и „Мусалла” (1926-27 г.), множество други частни и обществени сгради. По съвместен проект на арх. Дабков и арх. Стефан Венедикт Попов в периода 1929-1935 г. е изградено и внушителното монументално здание на Варненската Търговско-индустриална камара (днес Щаб на ВМС).

На 9 октомври 1912 г. България обявява война на Турция. Дадено е началото на Балканската война. България мобилизира 600 хил. души, между които е и Дабко Дабков. Разпределен е в Осми Приморски полк с чин поручик. Участва в боевете край Бунар Хисар. За военни заслуги е повишен в чин лейтенант, а след войната е награден със Зелена лента от министъра на Войната и заедно с група офицери получава лично от царица Елеонора сребърна игла с изобразена буква “Е”. Към това отличие се прибавя и елегантна портретна фотография на царицата, лично подписана от нея за спомен на архитекта.

Арх. Дабков умира на 8 април 1945 г., като изживява ужаса след 9 септември 1944 г., когато е обявен за враг на народа и е подложен на физическо и морално поругаване.

Друг бележит варненски архитект от първата половина на ХХ в. е Георги Костов Панайотов (1883-1959 г.), известен само като арх. Георги Костов. Роден е в село Гебедже (днес гр. Белослав). Завършва Мъжката гимназия „Фердинанд І”, след което се връща в родното си село, където помага на баща си, който е мелничар. В периода 1902-1906 г. учи в Техническия университет в Мюнхен и се дипломира като архитект. Завръща се във Варна и открива свое архитектурно бюро, чрез което създава редица проекти за частни и обществени сгради в модерния за времето си стил Сецесион – гранд хотел „Ню Йорк”, домовете на Боян Блъсков, Нико Васфиядис и много други.

По подобие на всички свои колеги и арх. Костов се включва в избухналата през 1912 г. Балканска война. Причислен е в състава на Осми Приморски полк с чин поручик и е назначен за командир на артилерийска батарея. Участва в боевете при Лозенград и Чаталджа. Когато в българските окопи върлува тиф и холера, арх. Костов дава на войниците си заповед, останала в историята: „Хлябът на щиковете и в огъня”. Така в неговата батарея няма нито един загинал от холера войник. И тук един любопитен факт. Именно батареята на арх. Костов прави пробива през март 1913 г. на турските позиции при овладяването на Одрин. След демобилизацията, архитектът се завръща във Варна и продължава да следва архитектурното си призвание. Проектира своя собствен монументален дом на ъгъла на бул. „Сливница” и ул. „Стефан Караджа”, който е съборен с взрив при основата през 1973 г., за да се построи хотел „Черно море”. Арх. Костов е обявен за враг на народа през октомври 1944 г. и е изпратен в концентрационен лагер, където е подложен на безброй физически изтезания. Излиза през май 1945 г., но до края на живота си страда от тежка форма на атеросклероза и амнезия. Умира през 1959 г.

Още едно име от плеядата варненски архитекти след Освобождението е Манол Йорданов Стателов (1877-1954 г.). Роден е в Търново, като произхожда от известната фамилия Стателови, която и до днес е едно от уважаваните варненски семейства. Син е на възрожденския деец Йордан (Юрдан) Стателов. От малък е възпитаван с пламенен патриотизъм и любов към българщината. Завършва архитектура в Чешката политехника в Прага през 1901 г. През 1906 г. се жени за Домна Боева, дъщеря на известния варненски фабрикант и търговец на спиртни напитки Никола Боев. Младото семейство Манол и Домна Йорданови се установява във Варна през 1908 г., като архитектът открива през същата година и своя проектантска кантора. Автор е на близо 300 архитектурни плана за Варна и други градове. Най-забележителните варненски сгради са Юнашкият салон, хотел „Москва”, ливницата на Митрополията, пивница „Малага” и десетки частни домове.

Избухването на Балканската война преустановява временно творческата кариера на арх. Йорданов. Той е включен в пехотна част. Даден му е чин поручик. Участва в боевете при Лозенград, Люлебургаз и Бунар Хисар. Впоследствие е назначен да отговаря за изграждането на войнишките гробища. По време на Междусъюзническата война, арх. Йорданов е ранен тежко и се парализира частично, а към 30-те години на ХХ в. е изцяло парализиран. След войните за национално обединение (1912-1918 г.) продължава да работи като архитект, а от 1932 г. е наследен в професионален план от сина си арх. Йордан Йорданов (1907-1993 г.).

След 9 септември 1944 г. личният дом на арх. Йорданов на бул. Мария Луиза 29 е принудително заселен с чужди лица, много от семейното имущество е конфискувано. Арх. Манол Йорданов умира през 1954 г.

Последният, в това изложение, строител от златното поколение за варненската архитектура е инж. Георги Бърнев (1875-1961 г.). Син е на крупния търговец Бърню Радев и Аника Георгиевич, сестра на известните братя Никола и Сава Георгиевич (възрожденски дейци и влиятели търговци, които даряват средства за построяването на първото българско училище във Варна). Георги Бърнев е роден в Цариград през 1875 г. Навършвайки осем години се премества с родителите си във Варна, тук завършва Мъжката гимназия и заминава за Париж, където следва строително инженерство в Националното училище по строителство на мостове и шосета. В периода на следването си е хорист в Парижката опера. Завършва през 1899 г. и се завръща в Отечеството. Работи като инженер във Варненската община, а впоследствие отваря и собствено проектантско бюро. Макар и да не е архитект, той оставя забележително по качества творчество, сред които трябва да се посочат сградите на банка „Напредък”, Окръжното инженерство, Курортен дом „Здраве” на д-р Данаил Шишков и пр. Инж. Бърнев е автор на проекта, по който е изградена и Алеята на Възраждането в Морската градина.

Балканската война прекъсва творческата кариера на инж. Бърнев. Участва на фронта с чин поручик. Награждаван е с редица ордени и други военни отличия. Взема активно бойно участие при Лозенград, Бунар Хисар и Чаталджа. До края на Първата световна война достига до чин полковник, след което възобновява строителната си дейност.

След 9. ХІ.1944 г. е обявен за враг на народа и голяма част от имуществото му е конфискувано. Умира във Варна през 1961 г.

С тези кратки бележки, онова недалечно минало ни казва, че сме имали истински герои и патриоти, които незаслужено сме поставили в сянката на забравата. Нека не забравяме великата мъдрост: „Народ без минало, няма бъдеще.”

Поручик арх. Георги Костов