Вашата присъда за празния гроб на христос

ЗА ПРАЗНИЯ ГРОБ НА ХРИСТОС

ВАЛ ГРИЙВ

Original title:

Your Verdict on the Empty Tomb of Jesus

Val Grieve

За българското издание:

(c) 1994, Издателство Нов Човек

София 1373, п. к. 15

ISBN 954-407-050-8

Превод от английски: Иво Георгиев,

Емилия Стоянова

Редактор: Венета Калоферова

Художник: Калина Сертева

На корицата -- фрагмент от картина на Караваджо

ПРЕДИСЛОВИЕ

В тази книга Вал Грийв кани читателя да стане член на едно съдебно заседание. Той излага доказателствата за възкресението на Исус Христос и очаква вашата присъда. За мен това беше завладяващо четиво -- стимул за интелекта и предизвикателство към духа. Мисля, че то ще привлече вниманието както на юристи, така и на неспециалисти.

Авторът предоставя фактите без предубеждение и не се мъчи да наложи своето виждане на читателя. Именно това имам предвид, като казвам открито съзнание (може би с известна критичност, присъща на повечето юристи). Аз станах член на съдебното заседание и сам стигнах до заключение. Вие, читателю, трябва да сторите същото.
Р. Локит, почетен съдия
1

ПРЕДИ ДА ЗАПОЧНЕМ

Написах тези думи преди повече от четиридесет години, малко след като станах християнин. Когато сега се връщам към миналото, със сигурност знам, че това е най-важното събитие в живота ми. По-важно от завършването на университета, от сватбата, от бащинството, от получаването на адвокатски права, от работата на старши съдружник във фирмата и от всичко друго, което този живот ми е предложил.

Като дете никога не ходех на неделно училище и много рядко стъпвах в църква. В юношеските си години станах атеист, напълно убеден, че Бог не съществува. Първият ми сблъсък с действителното християнство беше времето, когато следвах право в Оксфордския университет. Трябва да съм бил доста интелигентен, но по въпросите на християнството тънех в безгранично невежество.

Един мой състудент от колежа започна да ми говори за своята вяра. Той беше съвсем различен от всички хора, които бях срещал дотогава. За него Бог бе реален и естествено близък. Добре си спомням колко много спорове и дискусии водехме. Като атеист и начинаещ адвокат бях твърдо убеден, че лесно ще оборя аргументите му в полза на християнството. Но това не се случи. Тъкмо обратното, за първи път започнах да размишлявам върху смисъла на живота и доказателствата за християнската вяра.

Докато яростно спорех с моя приятел християнин, в някои моменти ме обземаше ужасното подозрение, че въпреки всичко той е прав и християнството е истинно. Ето това ме настрои срещу християнството повече от всякога! Но на един Великден в неделя всичко се преобърна.

Сутринта на същия ден се събудих без изобщо да ми дойде наум за Христос. Бях толкова изпълнен с този свят, колкото всеки друг човек. После неочаквано ме осени мисълта, че на Великден Исус е възкръснал от мъртвите. Той бе жив и аз можех да Го почувствам. Стана нещо необяснимо. Изведнъж паднах на колене и заговорих на Христос. Да, именно на Христос. Внезапно разбрах, че той е жив, че е близо до мен и че иска да влезе в моя живот. Аз говорех с Него. Казах доколкото мога да си спомня: "Ела в моя живот, Господи Исусе!" Когато изрекох това, Той дойде. Да, това бе Той самият. Знаех, че Той е в мен. Невероятна радост изпълни живота ми.

Сега отново се връщам към случилото се тогава и мога от личен опит да кажа, че приемането на Исус Христос е действително и устойчиво. През всички тези години много пъти са ме питали как от атеист се превърнах в християнин. Винаги отговарям, че има две причини да стана християнин. Първо, открих, че християнството е истинно. Второ, бях разбрал, че то действа в моя живот.

Много хора се шокират, когато твърдя, че християнството е истинно. Кой знае защо, те мислят, че да станеш християнин, означава да извършиш интелектуално самоубийство. Това ме подсеща за юношеска дефиниция на вярата: "Да се довериш на нещо, за което знаеш, че е вярно!" Моят опит показва тъкмо обратното. Една от главните причини да стана християнин не е това, че съм спрял да мисля, а това, че започнах да мисля. Когато спорех с моя приятел християнин, аз за първи път видях безбройните доказателства в полза на християнството.

По-нататъшната ми кариера като адвокат потвърди този извод. Знам, че може да прозвучи изненадващо, защото юристите не се славят като привърженици на християнската вяра. Всъщност вярно е тъкмо обратното. Много пъти са ме питали как е възможно да бъда едновременно християнин и адвокат. Обикновено отговарям, че не бих искал да съм адвокат, ако не съм християнин!

През годините моята християнска вяра подкрепяше, направляваше и претегляше всичко, което съм направил като адвокат. Християнството ми даде ново виждане за закона, правосъдието и другите правни принципи. То ми създаде също и чувство за вътрешна граница. Юристите си въобразяват, че могат да раздават присъди подобно на Бога. Често се сещам за разказа на стария пуританин, който предава думите на един осъден на път към бесилката: "Там ме изпраща единствено Божията милост."

Освен това правото учи човека на логическо мислене. Едно от любимите ми занимания е да играя шах и това, което винаги ме е очаровало в тази игра, е съвършената логика при изчисляването на следващите ходове. Правото носи същото очарование. То не само ни учи да мислим, но и да търсим истината. Юристите знаят как се доказва едно дело и са усвоили навика да преценяват фактите. Когато бях атеист, аз имах вкоренен предразсъдък срещу християнската вяра. Тъкмо проучването на доказателствата направи от мен християнин.

Този път към приемане на Исус Христос чрез проверка на фактите в никой случай не е характерен само за мен. Чарлс Колсън беше един от най-добрите американски адвокати преди няколко години. По време на аферата Уотъргейт той работеше като специален адвокат на президента Никсън. Тогава бе върхът на неговата адвокатска кариера, той бе прочут като "машата" на Никсън, а списание Тайм го описваше като "закоравял, лукав, противен и фанатично предан на Ричард Никсън". Неочаквано по време на Уотъргейтската криза животът му се преобрази.

На гости у свой приятел той за пръв път почнал да се замисля над твърденията за Исус Христос. Колсън се стъписал, когато чул приятеля си да говори за Исус така, като че ли наистина съществува. Доколкото Колсън имал представа до този момент, Исус бил само историческа фигура. Приятелят обяснил, че Исус е жив днес и че Духът Му е част от съвременния свят. Преди да се разделят, приятелят дал на Колсън един екземпляр от книгата на К. С. Луис "Обикновено християнство" К.С. Луис, Обикновено християнство, 1992, С., Нов Човек.> и го накарал да я прочете.

Няколко дни по-късно се появила подходяща възможност. Колсън бил на почивка в една вила край морето. Ето какво пише той...

"Разопаковах книгата на Луис и сложих до себе си един жълт бележник, за да си водя записки по същия начин, както се подготвях да гледам някое важно дело в съда... Целият мой досегашен опит показваше, че анализът предшества решението, че доводите се подреждат в две стройни колони -- за и против. Най-горе върху листа написах: "Има ли Бог?"

Разтворих "Обикновено християнство" и изведнъж се оказах лице срещу лице с един блестящ интелект, толкова добре обучен и безпощадно логичен. Можех само да съм благодарен, че не сме се срещали досега в съда. Скоро вече бях попълнил два листа жълта хартия с аргументи "за" в отговор на моя въпрос "Има ли Бог?". В графата "против" се мъдреха традиционните съмнения, така характерни за нашето материалистично, сляпо вярващо в науката общество -- ние не можем нито да видим, нито да чуем, нито да усетим Бог. Или пък можем?...

Като юрист бях поразен от доводите на Луис за осъществяването на моралния закон и удивителното постоянство, с което този закон се проявява навсякъде и във всички времена... Главната идея в книгата на Луис и същността на Християнството е събрана в едно главозамайващо изречение: "Аз и Отец едно сме" (виж Йоан 10:30). Не просто част от Бога или само пратен от Бога, или само свързан с Бога. Той беше (и следователно е) Бог.

Колкото повече се съпротивявах срещу тези думи, толкова повече те започваха да избухват пред очите ми, разбивайки на парчета цял куп от удобни стари истини, сред които се носех през живота без много да им обръщам внимание. Луис се справя с тях толкова решително, че просто няма как да се изплъзнеш: да се говори така, както е говорил Христос, да се живее, както той е живял, и да се умре, както той е умрял -- това е или Бог, или бълнуващ лунатик.

Бях изправен пред избор -- прост, очевиден и страшен -- избор без недомлъвки, без нюанси и компромиси. Никой досега не ми беше стоварвал тази истина по такъв директен и безцеремонен начин. Задоволявах се да си представям Христос като някакъв вдъхновен пророк и учител, скитащ по пясъците на Свещената земя преди 2000 години -- човек с няколко стъпки по-издигнат от хората на своето време или дори от хората на всички времена, но не повече. Ако наистина мислим по такъв начин, то тогава християнството не е нищо друго, освен евтин заместител, подобно на захаросано безобидно хапче, което гълтаме веднъж седмично в неделя сутрин.

В слънчевото утро край брега на Мейн усещах свежия бриз откъм океана и ми бе трудно да схвана изключителната сила на мисълта, че Христос е живият Бог, Който ни обещава да бъде с нас ежедневно, с всеки един поотделно...

Както седях усамотен в това ранно петъчно утро, загледан в прекрасното море, от устните ми съвсем естествено се отрониха думи, които не мислех, че някога ще проумея или изрека: "Господи Исусе, аз Ти вярвам. Аз Те приемам. Моля те, ела в живота ми. Поверявам го на Теб." Сhаrlеs Соlsоn, "Воrn Аgаin" (Ноddеr & Stоughtоn, 1980), с.131-142. Ползвано с разрешение на Ноddеr & Stоughtоn.

Ето как неусетно целият живот на Колсън бе преобразен. Очакваха го седем месеца затвор заради участието му в Уотъргейт. След това той изостави адвокатската кариера и сега отдава всичките си сили на "Затворническото братство", посещавайки като духовник затворите в много страни.

Чарлс Колсън сигурно е трябвало да премисли много неща, преди да приеме Исус Христос. Моята цел за написването на тази книга е да накарам читателя да се замисли. Преди да стана християнин, аз не знаех нищо за християнската вяра. Както много хора днес, така и аз бях абсолютно сигурен, че евангелията са пълни с противоречия, без дори да ги бях прочел. Винаги съм се чудел колко много хора още се намират в това положение. Те знаят какви ли не факти за живота, за политиката и за всеки друг предмет под слънцето, но никога не са се заели сериозно с идеите и напътствията на Исус. Сър Норман Андерсън в книгата си "Един адвокат сред теолозите"<$FSir Nоrmаn Аndеrsоn, "А Lаwyеr аmоng thе Тhеоlоgiаns" (Ноddеr & Stоughtоn, 1973), с.15 подчертава:

"Подготовката на юриста го предразполага да приеме следните принципи: документираните улики трябва (доколкото е възможно) да се оставят да говорят сами за себе си; да се търси честен подбор и оценка на устните свидетелски показания, а не да се бърза с преждевременните и взаимоизключващи се изводи; в някои случаи косвените улики могат да бъдат извънредно убедителни. Юристът, особено ако той е съдия, винаги е изправен пред проблема как да претегли уликите и да разграничи сигурните от лъжливите."

Откакто станах християнин, внимателно проучвам доказателствата за възкресението, за физическото завръщане на Исус Христос от мъртвите. Написах тази книга с намерението да изложа пред вас тези доказателства. Вярвам, че логиката трябва да ни помогне да обрисуваме конкретното историческо време и място на възкресението така, че всеки да може да докосне живия Исус и да чуе Неговите думи.

Има и друга причина, поради която написах тази книга. От дълго време християнската вяра е подложена на силни атаки. Разбира се, едва ли тъкмо адвокат би я защитил най-добре. Както посочи преди много години един известен проповедник: "Да се защитава Библията? Та това е все едно да се защитава лъв!" Ала въпреки всичко смятам, че е крайно време някой да се застъпи за християнската вяра. Тя не само може да бъде подложена на изпит, но съм убеден, че това е най-естественото нещо в днешния свят.

 
2

НАЙ-ВАЖНИЯТ ВЪПРОС НА СВЕТА

Първо трябва да кажем, че възкресението е самото сърце на християнската вяра. Наскоро във връзка с телевизионната програма "Кредо" (Сrеdо) бе публикувана книгата "В търсене на християнството". (Соlin Вuсhаnаn, In Sеаrсh оf Сhristiаnity (Firеthоrn Рrеss, 1986), с. 46. Един от нейните автори -- Колин Бюканън, епископът от Астън, пише: "Исус Христос, пред Когото се прекланят християните, не е мъртъв човек от миналото (макар това да е трогателно), Той е живият Господ на настоящето. Той е същият Исус Христос, Който ни се представя в евангелията." Всяко изследване на християнството трябва да започне оттук.

Положителният резултат от иначе спорните възгледи на сегашния епископ на Дюркъм е подновеният интерес към цялостната тема за възкресението. Лично аз осъзнах нейната важност, когато бях поканен да говоря пред една студентска група за "Посланието на ранната църква". За да се подготвя, прочетох внимателно всичките тринадесет послания или проповеди в книгата "Деяния" -- седем от Павел, пет от Петър и едно от Стефан. След прочита ми направи впечатление, отбелязаното още от Лука, че те са много кратки и прости. Освен това осъзнах, че всички послания имат една обща идея, че Исус е жив и може да преобрази твоя живот.

Петър обобщава този факт в своето известие за деня на Петдесятница: "Тогова Исуса Бог възкреси, на което всички ние сме свидетели" (Деяния 2:32). Всяка проповед е проповед за Великден. Възкресението се споменава повече от сто пъти в Новия Завет и почти всяка книга се позовава на него. Това е същността на цялото християнство -- Христос не само е живял и умрял, но на третия ден Той отново възкръсва от мъртвите. Без възкресението нямаше да има евангелие. Както казва Павел: "ако пък Христос не е възкръснал, суетна е вярата ви" (I Коринтяни 15:17).

Всяко обяснение на християнството трябва да започне оттук. Още по-учудващо е, че днес, когато за Исус се говори навсякъде, този факт като че ли е забравен. Рок-операта "Исус Христос -- супер-звезда" завършва с гроба на Исус. Необяснимо защо е пропуснат най-значимият епизод от живота на Христос. Неговата смърт не е краят. Той възкръсва от мъртвите. По този повод бившият архиепископ на Кентърбъри д-р Майкъл Рамзи беше казал: "За първите ученици евангелие без възкресение е било не просто евангелие (Евангелие (гр.) -- блага вест.) без последна глава, то изобщо не е било евангелие." Мiсhаеl Rаmsеy, Тhе Rеsurrесtiоn оf Сhrist (Fоntаnа Вооks, 1966), с. 9.

Възкресението прави християнството уникално. В това грамадно село, в което живеем, хората непрекъснато се питат: "А каква е разликата между християнството и другите религии?" Отговорът е много прост в основата си. Християнството е единствената световна религия, която се гради на възкръсването от мъртвите на нейния основател.

Няма будист, който твърди, че Буда е възкръснал. Неговата смърт е едно преходно събитие, от което нищо не е останало. Същото се отнася и за Мохамед. Според традицията той умира на 8 юни 632 година сл. Хр. на 61-годишна възраст в Медина. Гробът му се посещава всяка година от хиляди вярващи мюсюлмани. От много столетия насам християнството настоява, че Исус не само умира, но и възкръсва от мъртвите. И днес Той е жив и преобразява живота на хората. Ако това твърдение е вярно, то тогава християнството наистина устоява на думата си. Няма начин да го съпоставим с другите религии, защото техните основатели са мъртви. Християните обаче знаят, че основателят на вярата им е жив.

Преди няколко години един колега адвокат -- Франк Морисън -- започна да пише книга, оспорваща историческото възкресение на Христос. Той смяташе, че доказателствата за него почиват на несигурни основания. Докато проучваше материала за книгата, се случи нещо забележително. Проследяването на живота на Христос, пресяването на преките улики и крайната оценка предизвикаха революция в неговото мислене. Съкрушителните доказателства в полза на възкресението го принудиха да се откаже от първоначалното си намерение и да напише книга, която потвърждава връщането на Исус от смъртта. Първата глава носеше заглавие "Книгата, която отказа да бъде написана", а другата негова книга "Кой отмести камъка?" (Frаnk Моrisоn, Whо Моvеd thе Stоnе? (Fаbеr & Fаbеr, 1930). е бестселър повече от петдесет години.

В пиесата "Бдението" (Тhе Vigil) Ладислас Фодор остроумно построява една съдебна сцена, в която се проучват доказателствата за възкресението. Един градинар е обвинен в кражба на Христовото тяло, призовани са свидетели и в съда се събират доказателства за и против него. Публиката е в ролята на съдебни заседатели. Към края на пиесата зрителите са призовани да издадат своята присъда. По същия начин аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател, докато аз, юристът, излагам пред вас доказателствата за Христовото възкресение.

 
3

Всички спорове се водят пред английски съдилища. Фактически обаче, съществуват различни съдебни институции за различните видове дела. Много е важно в началото да се установи дали процесът е наказателен или граждански. Обикновено това се разбира от пръв поглед. При углавно дело се разглеждат криминални престъпления, докато в граждански процес се съди човек, ако дължи пари например.

Каквито и да са различията, всички съдебни дела имат една обща черта. Винаги има две страни с противоположни интереси. Конфликтът между тях се решава от присъдата на една независима личност. При сериозните криминални дела като умишлено или непредумишлено убийство естествено тази личност е съдията. Всяка от двете страни по делото наема адвокат, който защитава интересите им. Адвокатите от своя страна призовават свидетели, които изнасят доказателства в полза на единия и другия клиент. При наказателните дела в Кралския Съд също има съдебни заседатели.

Делото трябва да се гледа в съответствие със закона на страната. В една своя присъда Лорд Дънинг казва: "За всеки гражданин на тази страна, независимо от неговата власт, важат думите на Томас Фулър от преди 300 години: "Никога не се мисли за много голям, защото законът винаги стои по-високо от тебе." (Gоuriеt v. Uniоn оf Роst Оffiсе Wоrkеrs', Lаw Rероrts (1977), QВ Vоl.2, с.761, 762.) Освен обявяването на присъдата съдията има задачата да съблюдава спазването на закона. Интересно е да се отбележи, че червената мантия на съдиите е била свещеническо расо, което показва общия корен на правото с християнската вяра. Това отново подчертава, че правото стои над личния или националния интерес.

Основен принцип на английското право е, че когато някой се обвинява за извършено престъпление, той може да бъде съден само от равни на него граждани. Изобщо в английския наказателен съд въпросът за вината и невинността се определя от мъже и жени без юридическа подготовка. Ако се води дело в Магистративен Съд, то решението се взема от неспециалисти -- магистрати, а в Кралския Съд -- от съдебен състав. Той се състои от 12 човека на възраст между 18 и 65 години, като всеки от тях е гражданин на страната поне от 5 години. Преди повече от 200 години Сър Уилям Блекстон -- прочут английски адвокат -- казва в една лекция по право: "Воденето на процеса чрез жури винаги е било и аз вярвам, че винаги ще бъде славата на английското право. Най-висшата привилегия, за която всеки гражданин може да мечтае, е тази -- няма друг начин да се накърни частната собственост, свободата или живота на човека, освен чрез съгласието на дванадесет негови съседи и равноправни съграждани." (Sir Williаm Вlасkstоnе, Соmmеntаriеs оn thе Lаws оf Еnglаnd, Vоl.3 (Univеrsity оf Сhiсаgо, 1979), с.379.)

Надявам се, че успях да помогна при нареждането на сцената преди да пристъпим към доказателствата за възкресението. Както публиката в пиесата "Бдението" (Тhе Vigil) аз искам вие да си представите, че сте съдебен заседател и носите отговорността да издадете присъда в края на делото.

Но преди да разгледам вашите задължения, трябва да се спра на това, което юристите наричат "стандарт за доказване". Да допуснем, че ви сполети автомобилна злополука на пътя, при която някой е пострадал. Тогава съдът ще ви привлече да отговаряте за нанесени щети и трябва да се прецени дали сте проявили нехайство или не. Как може да стане така? По какъв начин ще се построи доказателството?

Според един известен учебник по право -- ето как: "Стандартът за доказване, необходим в гражданския процес, най-общо означава доказване върху основата на баланс на вероятностите. Ако уликите са такива, че съдът може да каже: "Ние смятаме, че има по-голяма вероятност действието да не е било умишлено" -- тогава тежестта на уликите се снема, но ако вероятностите са равностойни -- тя остава." (Реr Lоrd Dеnning in Рhiрsоn оn Еvidеnсе (Swееt & Махwеll, 13th Еdn.), 4-35.) Когато разглеждаме фактите за възкресението, ние ще прилагаме същия "стандарт за доказване". С други думи, ще се ръководим от това, което с най-голяма вероятност се е случило.

А сега нека да видим какви са задълженията на съдебните заседатели. На първо място те трябва да съдят непредубедено. Не бива да приличаме на онзи председател на съдебен състав, който накрая обявил присъдата така: "Седем от нас смятат подсъдимия за виновен, защото са съгласни с обвинението, трима го смятат за виновен на общо основание, а двама казаха "виновен" още щом го видяха."

Но да бъдеш непредубеден често е много по-трудно, отколкото изглежда, тъй като всеки от нас има вродени предразсъдъци. Ярък пример за това е французинът Ернест Ренан -- авторът на книгата "Животът на Исус", в която се отрича възкресението. Според собственото признание на Ренан, той започва с предпоставката: "Чудото е невъзможно. Следователно, възкресение не е имало!" Такава нагласа не е допустима в един съд. За да проучим доказателствата ние трябва да бъдем колкото се може по-непредубедени.

Преди всичко задължението на съдебните заседатели е да издадат присъда. Всъщност единственото нещо в углавния процес, което съдията не прави, това е да съди. Той председателства съда, обобщава резултатите и след края на пренията произнася присъдата. Тъкмо съдебните заседатели решават дали обвиняемият е виновен или невинен и те носят отговорност за осъждането. Фактите по възкресението също изискват присъда. Ние трябва да ги проучим и да си отговорим на въпроса дали наистина Исус Христос възкръсна от мъртвите.

4

СМИСЪЛЪТ НА ВЪЗКРЕСЕНИЕТО